Projectmedia.bg:
Проблемите с нередностите при изпълнението на европроектите, финансирани от оперативните програми най-често са свързани с обществените поръчки
Проверка на Сметната палата за три от оперативните програми - “Регионално развитие”, “Човешки ресурси” и “Конкурентноспособност”, за периода от януари 2010 г. до края на юни 2011 г. показа, че нередностите и измамите са намалели чувствително. Или поне тези, които стигат до ОЛАФ, което по принцип означава, че губим безвъвратно съответните пари.
Всъщност от ревизията на Сметната палата, която по същество се явява трета проверка върху едни и същи проекти, след надзора на съответното ведомство и този на Дирекция "Координация на борбата с правонарушенията, засягащи финансовите интереси на Европейските общности" (дирекция АФКОС) към Министерството на вътрешните работи, излиза че нарушения пак се правят, но парите не се губят, а просто се преразпределят, защото са хванати преди да отидат към ОЛАФ.
Страхът от службата на ЕС за борба с измамите напрактика е накарала българската страна да мине в другата крайност, като според един от изводите на Сметната палата ние направо се престараваме. По друг начин не може да обясним наложените санкции за близо 50 млн. лв. по проверяваните три оперативни програми. А тези санкции в повечето случаи са направо жестоки, защото обикновено стигат около 25% от стойносттана проекта. Това означава, че съответният бенефициент е поставен на колене.
Това презастраховане обаче има и друг отрицателен ефект. То вляе пряко върху сроковете за договаряне и разплащане по всяка една от седемте оперативни програми, плюс Програмата за развитие на селските райони. Колкото повече отиваме към края на първия програмен период, толкова повече непрекъснатите проверки и санкциониране на проекти започва да играе срещу нас, защото накрая може да се окаже, че степента на усвояемост ще е много по-ниска от тази, която си е поставило за цел правителството на ГЕРБ. Може да се окаже, че сме договорили 100% от дадена програма, но на практика сме усвоили значително по-малко. И в момента при някои от програмите усвояемостта е една втора и даже до една трета от договорения бюджет.
А проблемите с нередностите при изпълнението на проектите, финансирани от оперативните програми, са си до болка известни и то от доста време. Това означава, че ние само ги установяваме, но с това не можем да премахнем самия проблем. А този проблем си има име – обществените поръчки. Не случайно именно при 95% от случаите наложените финансови корекции са свързани с нарушения по обществените поръчки, показва досегашната практика на Сметната палата. Става въпрос за непроведени поръчки, нагласени условия и търгове, както и за непрекъснати обжалвания.
А по сега действащото законодателство всяко обжалване на поръчка от страна на един от некласираните на първо място участници, може да спре изпълнението и. Така поръчката се блокира, а надзорът по двете линии – от АФКОС и от съответното ведомство, се включва автоматично. Така много често се оказва, че изпълнението на прокта е парализирано, а и бенефициентът се оказва с финансова глоба. Тази глоба както казахме средно е около 25% от стойността, но може да варира от 2 до 100%.
Като говорим за обществени поръчки, най-лесно е този проблем веднага да бъде свързан с общините. Те са най-масовият бенефициент по оперативните програми и напълно естествено Сметната палата е установила, че именно общините са основните потърпевши от непрекъснатите проверки. Има и частни фирми, както и министерства и неправителствени организации, които също са бенефициенти, но при тях случаите на наказание са значително по-малко на брой.
Интересното е, че никога няма наказан орган отговорен за изпълнението на дадена оперативна програма. А именно те са тези, които трябва да направят така, че да не се стига до повтарянето на едни и същи грешки, като за целта се оптимизират регламентите. Виждаме обаче, че подобно нещо не се случва и доказателство е влачещият се от доста време проектозакон за промени в Закона за обществените поръчки. С тях трябваше да се пресече именно порочната практика за обжалванията, които спират изпълнението на дадена поръчка. Вярно е, че според чл.120 на ЗОП обжалването не спира изпълнението на поръчката автоматично, но това може да стане, ако този който обжалва изришно поиска прекратяване на процедурата. Може да ви се види странно и смешно, но за да се поиска спиране на процедурата чрез обжалване по чл.120 от ЗОП тъжителят е длъжен да внесе само някакви си 10 лв., при положение, че стойността на поръчката може и да е 2 млн. лв., а на проекта – 10 млн. лв. Този който обжалва не губи нищо, а всички загуби за са бенефициента.
Естествено, всички тези проверки си имат и положителната страна, защото ние вече показахме на Европейския съюз, че сме царе на измамите. Ще припомним печалната практика около програма САПАРД по която трябваше да връщаме милиони евро именно защото измамите по определени проекти стигнаха до ОЛАФ. Сега се оказва, че според последните финансови отчети на фонд „Земеделие” три години след края на САПАРД ние ще трябва да върщаме още 30 млн. евро. Към това трябва да добавим и около 170 млн. лв., които вече са върнати и се оказва, че ние сме пропуснали заради глоби и сакнции да усвоим над 20% от целия бюджет на програма САПАРД.
Затова изводът е, че трябва да се проверява, но внимателно и по възможност с най-малки последствия за бенефициентите, защото парите по оперативните програми се дават само веднъж и ако не ги вземеш, или ги вземеш с измама, то загубата е безвъзвратна. Втори път никой не раздава картите.
Автор: Светослав Загорски
