67 общини в страната ще бъдат променени по следващата ОП „Региони в растеж”

Агенция Фокус.

67 общини от общо 264 в страната ще могат да променят своят градски облик по Оперативна програма „Региони в растеж” през следващия програмен период 2014 – 2020 година. Това съобщи министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова, която представи лекция на тема „Интелигентни и устойчиви градове” , предаде репортер на Агенция „Фокус”. Министър Павлова разказа за процеса на програмиране на оперативна програма „Региони в растеж” 2014 – 2020 година. Тези 67 общини, които са бенефициентите по ОП „Региони в растеж”, вече могат да предлагат своите проекти, посочи регионалният министър. Лиляна Павлова заяви, че основната цел на министерството в момента е отпуснатите европейски средства за оперативната програма да бъдат 4,7 млрд. лева, а не както за предния програмен период – 3 млрд. лева. 62% от бюджета ще бъдат насочени за градско развитие като повишаване на енергийна ефективност, модернизиране на градски транспорт, обновяване на образователната, социалната и културната инфраструктура на градовете, отбеляза Павлова и посочи, че оперативната програма ще бъдат отделени средства и за развитието на туризма в България. Планираме да инвестираме в туристическа инфраструктура и в туристически обекти, добави министърът. 

По думите й - основният фокус на ОП „Региони в растеж” отново ще бъде столицата и връзката и с другите големи градове в страната. Градовете са наши, затова всички трябва да продължим да работим и да изградим рамката, политиката и дългосрочната визия за това как да променим облика на нашите градове, отбеляза министър Павлова. 

Тя добави, че основната цел на ОП „Региони в растеж” е да направи градовете в България интелигентни и устойчиви като едно по-приятно място за живеене. Нека да няма повече санирани „на парче” балкони и дупки по улиците, да имаме паметници на културата и повече паркове и градини на които да се радваме, призова министърът на регионалното развитие. 

На обществената дискусия „Лицето на твоя град” присъства и кметът на Столична община Йорданка Фандъкова. 

Автор: Ванина НЕДКОВА

Прочети още

Покана за участие на НПО в работна група за разработване на новата ОП "Добро управление" 2014-2020

Единен портал за фондовете.

С Решение № 57 от 31.01.2013 г. на Министерския съвет (МС) беше допълнен списъкът на програмите за програмния период 2014-2020 г. по чл. 2 от Решение № 328 от 2012 г. на МС с нова оперативна програма „Добро управление", с водещ министърът по управление на средствата от Европейския съюз.

Оперативната програма ще финансира мерки в следните три области:

1. Повишаване на институционалния капацитет, ефективността и ефикасността на публичната администрация и съдебната система.

2. Предоставяне на качествени услуги на гражданите и бизнеса и развитие на електронното управление и правосъдие.

3. Ефективно и ефикасно усвояване на средствата от ЕС.

В изпълнение на чл. 5, ал. 1 от Постановление № 5 от 2012 г. на МС, за разработването на програмата предстои да бъде създадена тематична работна група. В състава на работната група следва да участват и неправителствени организации, чиито представители са определени на база на утвърден от министъра по управление на средствата от Европейския съюз механизъм.

В тази връзка, неправителствените организации, желаещи да участват в дейността на работната група за разработване на новата оперативна програма „Добро управление" за периода 2014-2020 г., са поканени да подадат заявление за участие в избора на представители на неправителствения сектор в работната група.

Заявление могат да подадат организациите, представляващи някоя от посочените групи:

1. Социални организации;

2. Екологични организации;

3. Организации, работещи в сферата на образованието, науката и културата;

4. Организации, работещи в сферата на политиките за развитие.

За да вземат участие в избора, неправителствените организации трябва да отговарят на изискванията, описани в чл. чл. 5-8 от Раздел II „Работни групи за разработване на програмите" на Механизма за избор на неправителствените организации, чиито представители да участват в състава на работните групи за разработване на Договора за партньорство и програмите на Република България за програмен период 2014-2020 г., утвърден от министъра по управление на средствата от Европейския съюз.

Организациите, подали заявление за участие в избора на представители и отговарящи на изискванията, залегнали в Механизма, ще бъдат поканени да излъчат общ представител на съответната група организации и негов заместник.

Писмените заявления за участие се предоставят заедно с декларация, удостоверяваща, че съответните организации отговарят на заложените изисквания. Заявленията и декларациите се попълват по утвърден образец и се приемат в срок до 15 февруари 2013 г. (петък) на адрес: гр. София 1000, ул. „Сердика" № 6-8, Администрация на Министерския съвет, на вниманието на Дирекция „Оперативна програма „Техническа помощ" (важи датата на пощенското клеймо).

Актуализирана покана (04.02.2013 г.)

Прочети още

Ще има и оперативна програма за добро управление

Vesti.bg

Към списъка с оперативни програми, които правителството ще разработва за следващия програмен период - 2014-2020 г., кабинетът реши да бъде включена още една - за добро управление, съобщи пресслужбата на Министерския съвет.

Тя ще бъде ръководена от министъра по управление на средствата от Европейския съюз.

Решението на Министерския съвет от април м. г. предвиждаше средствата от Европейския съюз за България през следващия програмен период да се разпределят в областите иновации и предприемачество, регионално развитие, транспортна инфраструктура, околна среда, развитие на човешките ресурси, техническа помощ и административен капацитет, развитие на селските райони, морско дело и рибарство и трансгранично сътрудничество.

В началото на т. г. списъкът беше допълнен с още една оперативна програма - за наука и образование за интелигентен растеж.

Цели и приоритети на новата ОП "Добро управление" са модернизиране на управлението и повишаване на ефективността на администрацията, осигуряване на качествена и независима съдебна система и гарантиране на ефективност и устойчивост на системата за управление на средствата от ЕС.

Прочети още

Повдигнаха обвинение срещу прокурора по САПАРД

Vesti.bg

Софийската градска прокуратура (СГП) привлече в качеството на обвиняем Стойчо Ненков – прокурор от Апелативната прокуратура - София, по вече образувано от СГП наказателно производство срещу него, съобщиха от прокуратурата.

Той е обвинен за това, че на 11 октомври 2012 г., в София, като орган на властта – прокурор в Апелативната прокуратура – София, е осуетил наказателното преследване срещу Марио Николов и Людмил Стойков – подсъдими по дело на Софийския апелативен съд.

Той е направил това, като е депозирал допълнително писмено изложение към касационен протест, изготвен и внесен от друг прокурор.

С допълнителното изложение обвиняемият Ненков оттеглил подадения протест спрямо Николов и Стойков, с цел да ги избави от наказание, което им се следва по закон – престъпление по чл. 288, ал. 2 от НК.

Спрямо обвиняемия Стойчо Ненков е взета мярка за неотклонение "парична гаранция", в размер на 5000 лв.

Разследването, провеждано от следователи от Националната следствена служба, продължава.

На 21 септември миналата година Софийският апелативен съд оправда бизнесмените Людмил Стойков и Марио Николов по процеса срещу тях за пране на 7,5 млн. евро по програма САПАРД. По делото подсъдими бяха и съпругата на Николов - Мариана, Ана Шаркова, Иван Иванов и Валентин Ангелов. Те също бяха оправдани.

Съдебният състав беше на мнение, че липсват достатъчно доказателства за вината на подсъдимите. Делото се гледаше от съдия Калин Калпакчиев, който вече е член на Висшия съдебен съвет. Според съда прокуратурата е направила грешка, като е разделила делата срещу подсъдимите и това е основна пречка за установяване на фактите по делото.

На 21 ноември стана ясно, че прокуратурата е оттеглила протеста си срещу оправдателните присъди по делото. Първоначално прокурорът от САС Магдалена Лазарова-Проданова внесе протест срещу оправдателната присъдата на Софийския апелативен съд, но след като тя беше избрана за член на ВСС, делото е било разпределено на прокурор Стойчо Ненков на 4 октомври. Няколко дни по-късно той оттегля протест.

Това предизвика гнева на и.д. главен прокурор Бойко Найденов, който заяви, че са изпратили материалите и Софийска градска прокуратура ще прецени дали да започне досъдебно производство срещу прокурор Стойчо Ненков.

В края на ноември стана ясно, че срещу Ненков е започнало разследване.

Прочети още

Нова процедура за общинските администрации по подприоритет 1.1 на ОПАК

Портал за фондовете

Управляващият орган на Оперативна програма „Административен капацитет" (ОПАК), съфинансирана от Европейския социален фонд, обявява нова процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, насочена към общинските администрации.

Процедурата е по приоритетна ос I "Добро управление", подприоритет 1.1 „Ефективна структура на държавната администрация", бюджетна линия BG051PO002/13/1.1-07. Ще бъдат финансирани проекти за оптимизиране на структурата на общинските администрации за постигане на по-голяма ефективност и избягване на дублиращи се функции. Общата стойност на процедурата е 1 млн. лв. Предвидената минимална стойност на проектите е 20 000 лв., а максималният праг е 90 000 лв.

Допустими дейности за финансиране са например: функционални анализи; разработване на предложения за промени в нормативни, стратегически и други документи; дейности за оптимизиране на структурите и преразпределяне на функции и дейности с цел избягване на дублиране, постигане на по-висока ефективност, ефикасност и икономичност; дейности за подобряване на организацията, работните процеси и координацията в рамките на една административна структура; дейности за мониторинг и преглед на изпълнението на резултатите от функционалните анализи и др. Проектите трябва да бъдат реализирани в рамките на една година. Крайният срок за подаване на проектни предложения е 29.03.2013 г. (петък), 17.30 часа.

Управляващият орган на ОПАК ще проведе информационен ден по процедурата на 28.01.2013 г. (понеделник) в гр. София, хотел „Шератон", зала „Роял 1" от 11.00 часа.

Прочети още

Фонд „Земеделие” отпусна 55 млн. лв. за кредитиране на проекти по ПРСР през 2012 г.

Държавен фонд земеделие.

Схемата за рефинансиране на търговски банки кредитира проекти по 8 мерки от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Те са 121 „Модернизиране на земеделските стопанства”, 122 „Подобряване на икономическата стойност на горите", 123 „Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти”, 223 „Първоначално залесяване на неземеделски земи", 226 „Възстановяване на горския потенциал и въвеждане на превантивни дейности", 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности”, 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия” и 322 „Обновяване и развитие на населените места”. Схемата се прилага в сътрудничество с 21 търговски банки, с които фонд „Земеделие“ има сключени договори. Така бенефициентите могат да се възползват от по-изгодни условия за кредитиране – фиксирана годишна лихва от 7 % и срок на погасяване до 60 месеца, включително срока за усвояване и гратисния период.

През 2012 бе отбелязан засилен интерес към схемата. Бяха финансирани 248 проекта по четири от мерките на програмата – 121, 123, 311, 312. Най-много като брой и стойност са кредитите за модернизиране на земеделските стопанства – общо 131 броя, а ресурсът за тях възлиза на над 23,3 млн. лв. Други 58 кредита за 15,5 млн. лв. са отпуснати за създаване и развитие на микропредприятия.

Схемата за рефинансиране на търговски банки стартира в края на 2011 г. До момента от банките е заявен ресурс за 296 кредита в размер на 69 млн. лева. Инвестиционната стойност на проектите по тези заеми е над 122 млн. лева. Благодарение на изгодните и достъпни условия за кредитиране голяма част от проектите вече са реализирани и европейските субсидии са усвоени. Предстои да бъдат изпълнени и останалите инвестиционни намерения, а субсидиите да бъдат изплатени през 2013 г.

За да отговори на засиления интерес на бенефициентите, фонд „Земеделие” е осигурил достатъчен финансов ресурс за прилагане на схемата и през новата година.

Стъпки за кредитиране

Прочети още

Около 60 милиона лева са санкциите за общините заради европейски проекти

Агенция Фокус

Около 60 милиона лева са санкциите за общините по изпълнение, качество и устойчивост за изплатените европейски средства за проекти,а 150 милиона лева са неразплатените средства от общинските бюджети. Това каза на пресконференция за кандидатстване за Етикета за иновации и добро управление на местно ниво Гинка Чавдарова, изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в България, предаде репортер на Агенция „Фокус”. Финансови корекции се налагат дори на проекти, които вече са изцяло изплатени, посочи Чавдарова. Предстои среща с водещите контролни органи в страната през февруари за уеднаквяване на методики, корекции на методики. „Едно и също поведение от различните одитни органи се тълкува по различен начин. Това означава, че ако е минала проверка на органа на Министерство на финансите от инспекцията за одит на Европейския съюз и не е установила нарушения, следващата проверка от страна на Сметната палата установява нарушение и се налага санкция”, обясни Чавдарова. Тенденцията е тези санкции да растат, каза още Чавдарова.

90% от проектите на общините се финансират чрез европейски фондове. Тя посочи, че през 2012 г. се изпълняват двойно повече проекти, общините имат двойно повече разходи, а просрочията към бизнеса са на сравнително едно и също ниво. „През 2013 г. бизнесът трябва да е наясно, че сме във фазата на най-голямото усвояване на изпълнение на европейските проекти”, каза Чавдарова. 

На годишната среща на общините пред октомври ще бъде връчена наградата на следващите общини победители за Етикета за иновации и добро управление на местно ниво. Ще бъде важно да имаме повече кандидатури, каза Чавдарова. Въведена е нова методика за кандидатстване на общините, за да се преодолее субективизма и общините ще бъдат оценявани и от външни експерти, посочи заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков. Ако досега статуетката Етикет за иновации и добро управление на местно ниво се присъждаше на община за две години, а после трябваше да бъде върната, днес е постигнато споразумение статуетката да остава в спечелилата община, а на нея да бъде изписан периодът, за който общината е била отличена.

Автор: Златина Димитрова

Прочети още

Относно разноските в производствата пред КЗК и ВАС по Закона за обществените поръчки

В блога си адв. Румяна Карлова публикува подробно аргументирана статия относно някои въпроси, свързани с разноските в производства по ЗОП и по-конкретно с претенциите за присъждане на адвокатски възнаграждения.

Авторът разглежда темата на фона на казус по жалба от „Консорциум Одесос – Девня” ДЗЗД срещу решение на кмета на Община Чирпан, с което е обявено класирането и е определен изпълнител на обществената поръчка (Решение на КЗК № 1534/20.12.2012 г., отменено само в частта относно възлагането на разноски с Решение  на ВАС, ІV, адм. д. 920/2013).

Анализирани са няколко грешки в постановеното решение:

Първата грешка – липса на правно основание за присъждане на разноски, тъй като процедурата, предмет на производството, е открита преди влизането в сила на разпоредбата на чл. 122г, ал. 9 ЗОП, което става с изменението на ЗОП, обнародвано в ДВ, бр. 93 от 2011г. (в сила от 26.02.2012 г.).

Втора грешка – признаване на разходи, които са извън обхвата на разходите за процесуална защита.
"КЗК има право да се произнася по отговорността за разноските в производството пред нея при условията и по реда на чл. 143 от АПК. Съгласно тази норма разходите за защита включват: държавните такси (в случая 1700 лева), разноските по производството (ако такива са направени – например за превод на документи и книжа, за копиране, за експертизи и др. под., каквито в конкретния случай не са правени) и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв."

Трета грешка – признаване на разходи, направени по време предхождащо производството пред КЗК, тъй като в конкретния казус са присъдени разноски по договор за правни консултации, сключен няколко месеца преди образуване на производството пред КЗК.
Четвърта грешка – прекомерност на претендираните разноски и по-конкретно на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съгласно трайната съдебна практика, прекомерността на адвокатските възнаграждения се определя, като се изхожда от правната и фактическа сложност на делото.

"В разглеждания казус става въпрос за административен спор, който не е оценяем, за което също е налице обилна съдебна практика. С Решение по конст. д. № 5/2008г. на Конституционния съд на Република България е постановено, че въпреки че КЗК не е висшестоящ административен орган спрямо възложителите на обществени поръчки, доколкото законодателят я е оторизирал като самостоятелен и независим административен орган да преразглежда процедурите по възлагане на обществени поръчки, то нейните актове представляват по своята същност индивидуални административни актове, а производството по постановяването им е административно. Поради това не би могло да се приеме, че в случая се касае за оценяемо право, тъй като жалбоподателят няма конкретен материален интерес. С други думи абсолютно неоправдано би било да се сравнява претендираното възнаграждение със стойността на обществената поръчка.

Административните производства по ЗОП имат за предмет упражняване на контрол за законосъобразност на индивидуални административни актове. ВАС вече е имал повод да се произнесе, че жалбите с които започват тези производства не са оценяеми, тъй като страната няма материален интерес" (Решение № 3827/2005, ВАС, ІV отд).

Авторът обобщава поуките от казуса:

"Въпросът за разноските в голяма степен зависи от активността на страните по този въпрос. Според съдебната практика по приложението на чл. 143 от АПК, уважава се само „валидно и своевременно направеното искане“ за присъждане на разноски и когато то е доказано по размер (Определение № 12430 от 25.10.2010 г. на ВАС, ІІ отд).

Задължение на всяка страна, която претендира разноски, е да докаже същите като представи валидни и относими доказателства. Тъй като съдът, а и КЗК, следва да присъждат доказани разноски, то страните трябва да представят доказателства не само за уговорени между тях и съответния адвокат възнаграждения, а и доказателства, че същите са вече платени – преводно нареждане, когато заплащането е по банков път, или отбелязване по друг начин в договора за правна защита и съдействие, че сумата е платена.

Страните също така трябва да са особено бдителни относно това, какви разноски претендира насрещната страна в производството, за да могат своевременно да възразят срещу техния размер, ако считат че са завишени. Претенцията за разноски се заявява обичайно в жалбата или становището, като няма пречка това да стане по всяко време на производство, но най-късно в откритото заседание пред КЗК. Недопустимо би било например, страната да заяви претенциите си за присъждане на разноски едва в писмената си защита. В този случай КЗК следва да отхвърли искането като несвоевременно направено."

Пълния текст на статията можете да прочетете в блога на Румяна Карлова

Следва да се отбележи, че разсъжденията относно прекомерността на адвокатските възнаграждения важат в пълна сила и за производствата по обжалване на решения на управляващи органи на оперативни програми, с които се одобряват или отхвърлят проекти за финансиране. В производствата по тези жалби също липсва материален интерес. В тях се оспорва единствено законосъобразността на съответните административни актове и евентуален положителен изход от делото не гарантира на жалбоподателя получаване  на желаната от него безвъзмездна финансова помощ, поради което е неправилно адвокатското възнаграждение по такива дела да се определя в зависимост от стойността на проекта, с който се кандидатства.

Виж още:
Определение, ВАС - ІV отд., адм. дело № 15028/2011 г. - "Възражение за прекомерност на възнаграждението на адвоката може да се направи най-късно до приключване на устните състезания, когато приключва спорът по същество, защото искането за разноски е субсидиарно и следва разглеждането на спора по същество,до който момент страните могат да направят своите искания и възражения. Недопустимо е едва в частната жалба, с която се оспорва решението само в частта за разноските, да се прави възражение за прекомерност на заплатеното в първата инстанция възнаграждение, защото е преклудирано. Освен това при възражение за прекомерност следва да се има предвид и § 2 ДР на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнагражедния."
Определение, ВАС - ІV отд, адм. д. № 10221/2010 г. - "В съдебното производство от страна на молителя относно основанието и размера на адвокатското възнаграждение не е направено възражение до приключване на устните състезания в последното съдебно заседание, което да е основание за приложение на чл. 78, ал. 5 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. След като не е упражнено правото на възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът служебно не може да редуцира претендирания размер на адвокатско възнаграждение."
Определение, ВАС - 5-членен състав, адм. д. № 4357/2011 г. - "Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), която намира приложение по силата на препращащата норма на чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) тъй като въпросът не е уреден изрично, съдът присъжда по-нисък размер на разноските, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Съгласно § 2 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която е издадена на основание чл. 121, ал. 1 във връзка с чл. 36 и чл. 38 от Закона за адвокатурата, в случаите на чл. 78, ал. 5 от ГПК "присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от трикратния размер на възнагражденията, посочени в тази наредба". Според чл. 8 от Наредба № 1/9.07.2004 г., "за защита по административни дела възнаграждението се определя съобразно разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 4 и ал. 2". В случая с оглед предмета на делото пред ВАС - проверка на законосъобразността на административния акт - решение на Комисията за защита на конкуренцията, с което е наложена имуществена санкция, то правилно е приетото, че е налице определен материален интерес, поради което е приложима втората, а не първата хипотеза – и присъденото възнаграждение е определено, с намаляване поради прекомерност, именно при наличие на определен материален интерес."
Определение, ВАС - ІV отд., адм. д. № 5452/2011 г. - "Направеното възражение в частната жалба, че разноските не са платени е неоснователно и се опровергава от договора за правна защита и съдействие. Той има характера на договор между страните по него, които са уговорили ползването на правна помощ срещу заплащане на 600 лв. за нея. Ползвателят на услугата ги е внесъл, според вписаното в договора."
Определение, ВАС - І отд., адм. д. № 15800/2010 г. - "С оспореното пред съда писмо /прието от съда за уведомление/ не са определени публични задължения в посочените размери, затова съдебният спор няма определен материален интерес. Следва за яснота да се отбележи, че по принцип съдебните производства по оспорване законосъобразността на административни актове могат да имат определен материален интерес. Такива са например случаите, при които се оспорват ревизионни актове, актове за установяване на публични държавни вземания, актове за налагане на имуществени санкции и глоби, актове за определяне на оценки, на обезщетения и т.н."
Определение, ВАС - VІІІ отд., адм. д. № 8939/2011 г.
Определение, ВАС - ІV отд., адм. д. № 6913/2011 г. - "Делото е с фактическа и правна сложност. Това е така, тъй като обемът на доказателствата е значителен - делото е с 15 папки приложения, което обосновава необходимостта от значителен труд за запозване със същите и обсъждането им. Процесуалният представител на заинтересованата страна е изготвил и подробни писмени бележки, както и лично се е явил в съдебно заседание. Също така е налице и правна сложност, тъй като предметът на делото е свързан с материята на обществените поръчки... Неоснователно е и възражението, че възнаграждението е определено с оглед материалния интерес, което е неправилно, тъй като се касае до административно производство без конкретен материален интерес. Присъденото възнаграждение не е изчислено на база на материалния интерес, както се твърди. При стойност на договора за обществена поръчка над триста хиляди лева за една година (стойност, определена съобразно предложението на молителя), то размерът на адвокатския хонорар, изчислен по реда на чл. 8, във вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, би възлязъл на сума, надхвърляща шест хиляди лева. В случая става дума за свободно договорено и доказано възнаграждение от 1800 лв., което не е прекомерно завишено."
Определение, ВАС - ІV отд, адм. д. № 3105/2011 г. - Съдът счита, че в случая не е приложим чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, отнасяща се до дела с определен материален интерес, тъй като предметът на делото е проверка на законосъобразността на административния акт на Комисията за защита на конкуренцията, а не преценка за стойностното изражение на обществената поръчка.
Определение, ВАС - ІV отд., адм. д. № 4223/2012 г.
Определение, ВАС - ІV отд., адм. д. № 6541/2011 г. - Производството пред първоинстанционния административен съд е образувано по жалба на ЕТ против заповед на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" на основание чл. 41, ал. 3, т. 2 от Наредба № 8 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., с която е спряна обработката на заявка за плащане по договор за финансово подпомагане сключен между жалбоподателя и ДФ "Земеделие", поради това, че бенефициентът /жалбоподателят/ е вписан в книгата на длъжниците по програма "Сапард" към 14.09.2010 г. ВАС приема, че в случая е налице материален интерес от обжалване на административния акт.

Тълкувателно решение № 3/13.05.2010 г. на ОСК на ВАС - В случаите, в които съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата си, страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в съдебно-административното производство.


Тълкувателно решение от 6.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 6/2012
1. Съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.
2. Страната следва да представи списък за разноски по чл. 80 ГПК, дори когато е направила само един разход в производството, за който е представено доказателство.
3. При намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.

Прочети още

Оперативна програма за наука и образование за периода 2014 - 2020 г.

Дневник

Към списъка с оперативни програми, които правителството ще разработва за следващия програмен период 2014 - 2020 г., кабинетът реши да бъде включена още една – за наука и образование за интелигентен растеж, съобщи пресслужбата на правителството.

Водещо ведомство по нея ще бъде Министерството на образованието, младежта и науката. Решението на Министерския съвет от 2012 г. предвиждаше средствата от Европейския съюз за България през следващия програмен период да се разпределят в областите иновации и предприемачество, регионално развитие, транспортна инфраструктура, околна среда, развитие на човешките ресурси, техническа помощ и административен капацитет, развитие на селските райони, морско дело и рибарство и трансгранично сътрудничество.

Основната цел на новата оперативна програма е постигането на интелигентен растеж чрез повишаване качеството на научните изследвания и образованието. С реализирането й конкретни резултати се очакват в рамките на пет приоритета – на научните изследвания и технологичното развитие, на връзката между образованието, бизнеса и трудовата заетост, образованието като фактор за социално приобщаване, образованието и ученето през целия живот, подобряване на образователната инфраструктура.

Предвижда се чрез новата оперативна програма да се осигурят значителни социално-икономически ползи за обществото чрез устойчивия ефект на инвестициите в дългосрочен план, запазване и разкриване на нови работни места, конкурентоспособност на работната сила, подобряване на демографските показатели.

Заедно с пряката връзка с инициативите в сферата на труда и социалната политика, икономиката и регионалното развитие новата оперативна програма ще повлияе положително върху постигането на приоритетите, свързани с развитието на аграрния сектор, институционалната среда и стимулиране на ресурсната и енергийната ефективност, пише още в мотивите за решението.

Прочети още

Губим 51 млн. евро по програмата за развитие на селските райони

Vesti.bg

Петдесет и един милиона евро са неусвоени по Програмата за развитие на селските райони, изпълнявана от Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ). Това съобщи на пресконференция днес изпълнителният директор на фонда Румен Порожанов. Средствата са от бюджета за 2010 г., които се разплащаха до края на 2012 г. Формулата, по която се изплащат средствата по договори с бенефициентите е "N+2", тоест две години след като се определи бюджетът, обясни Порожанов. Той посочи, че бюджетът на Програмата за развитие на селските райони, определен за 2010 г. е 432 млн. евро, от тях са усвоени 381 млн. евро, или 88%. Разликата от 51 млн. евро е неусвоена и с тази сума ще бъде намален бюджета на програмата за следващия програмен период.

Според Порожанов причините за неусвоените средства са, че програмата е започнала две години по-късно. Основният проблем според него е ос 2, т. нар. "Зелени мерки" или екологичните мерки, които е трябвало да предприемат земеделците.

По регламент средствата, заложени по ос 2, са не по-малко от 25% от бюджета на програмата. Целта беше да минимизираме загубите по-програмата и успяхме да достигнем до този показател, посочи Порожанов. Той съобщи, че общият бюджет на ПРСР за периода 2007-2013 г. е 3,23 млрд. евро.

Към момента фонд "Земеделие" е договорил 2,39 млрд. евро, или около 74% от всички мерки по програмата. Средствата, които са разплатени, са в размер на 1,36 млрд. евро, или 52%.

В рамките на тези средства са и предоставеният аванс от Брюксел в размер на 182 млн. евро.

През 2012 г. ДФЗ е договорил с бенефициентите договори за малко над 800 млн. евро, като по компонента за развитие на селските райони средствата са 645 млн. евро. Изплатените средства са близо 474 млн.евро, от тях 381 млн.евро са за развитие на селските райони.

2012 г. е най-успешната година в контекста на договарянето, отбеляза Порожанов. Той допълни, че към момента във Фонд "Земеделие" има договорени и в оборот проекти за около 930 млн. евро, а през 2013 г. предстои да бъдат усвоени близо 400 млн. евро.

Прочети още