Европейски награди за насърчаване на предпримачеството

Портал за фондовете:
Национални, регионални или местни органи или публично-частни партньорства от всички държави-членки на ЕС, включително Хърватия, Исландия, Норвегия, Сърбия и Турция, са поканени да участват.
Приемливи юридически лица могат да бъдат национални организации, малки и големи   градове, региони и общности, както и публично-частни партньорства между публични органи и предприемачи, образователни програми и бизнес организации.
Шест категории награди:

• Подпомагане на развитието на „зелени" пазари и ефикасност на ресурсите
• Насърчаване на предприемаческия дух
• Инвестиране в умения
• Подобряване на бизнес средата
• Подпомагане на интернационализацията на бизнеса
• Отговорно и инклузивно предприемачество 

Как да участвате
Състезанието има два етапа; кандидатите трябва да се състезават първо на национално ниво и след това ще бъдат приемливи за участие на европейско ниво. По време на националното състезание всяка страна ще избере две кандидатури, които да номинира за Европейското състезание през юни 2013 г.

За повече информация вижте:  http://europa.eu/rapid/press-release_IP-13-114_en.htm?locale=en

Прочети още

Нова структура може да подпомага фирмите при изпълнение на европроекти

Стандарт:

Гаранционен държавен фонд ще подпомага бизнеса с нисколихвени кредити при усвояване на парите от ЕС подобно на фонд ФЛАГ за общините. За идеята си за създаване на фонда разказа пред "Стандарт" министърът по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев броени дни преди да бъде номиниран за следващ министър на финансите. Подобна структура с финансиране от бюджета дори да разполага с ограничени средства, ще помогне на компаниите да усвояват по-бързо и ефективно парите от Брюксел, обясни министърът. Идеята е фондът да подпомага бизнеса с допълнителен кредитен ресурс за съфинансиране на проекти и средства за стартиране на дейностите. Няколко пъти е проверявана възможността такъв фонд да бъде направен с европари по подобие на този, подпомагащ земеделците по програмата за развитие на селските райони. Оказало се обаче, че това не е позволено по правилата на Брюксел. Министърът е съгласен с представителите на бизнеса, че трябва да се търсят повече варианти за проекти, насочени към частния сектор през следващия програмен период на помощта от ЕС (2014-2020 г.). Но няма как да бъдат въведени квоти със средства по оперативните програми, от които да може да се възползват само частни компании, заяви Дончев. Министърът предлага и замяната на изискваните при усвояване на пари от ЕС банкови гаранции със запис на заповед. Според Дончев записът на заповед е достатъчно сигурен, а в същото време струва значително по-малко на фирмите. От Асоциацията на индустриалния капитал в България поискаха увеличение на авансовите плащания за частния сектор по европроектите. Сега държавните структури взимат авансово до 40% от стойността на проекта, а частните компании до 20%. Според министър Дончев обаче размерът на авансите би бил по-малкият проблем, ако се променят условията по гаранциите и се осигурят евтини кредити за изпълнителите.

Автор: Наталия Малчева  

Прочети още

Нова процедура за подкрепа на клъстерите по ОП "Конкурентоспособност"

На 15.02.2013 г. Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност", Министерство на икономиката, енергетиката и туризма - Управляващ орган на Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика" 2007-2013 ОБЯВЯВА процедура за подбор на проекти: BG161PO003-2.4.02 „Подкрепа за развитието на клъстерите в България".

Процедурата за безвъзмездна финансова помощ се реализира с финансовата подкрепа на Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие. Проектите ще се изпълняват на територията на Република България. Общият размер на безвъзмездната финансова помощ по процедурата е 19 558 300 лева. 

Проектните предложения се подават на адреса на Управляващия орган - Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност": София 1000, ул. „Шести септември" № 21.

Крайният срок за подаване на проектни предложения по процедурата е 16.04.2013 г. 

Предоставяне на допълнителна информация: Въпроси могат да се задават само по електронна поща или по факс на посочените по-долу адреси, като се посочва наименованието на процедурата за подбор на проекти:

Eлектронна поща: clusters2@mee.government.bg

Факс: (02) 9329 299

Не могат да се дават отговори, които съдържат становище относно съответствието на проект и/или кандидат с условията за кандидатстване. Няма да бъдат предоставяни отговори на въпроси, зададени по телефона. Няма да бъдат изпращани индивидуални отговори на зададени от кандидатите по процедурата въпроси.

Прочети още

Няколко случая на обжалване на отказ за верификация и плащане

Попадаме на няколко казуса, свързани с административното правораздваване и Специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на земеделието и селските райони в Република България (САПАРД).

Казусите се развиват на полето на:

Наредба № 14 от 18 май 2001 г. на Министерство на земеделието и горите за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за инвестиции в земеделски стопанства по Специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на земеделието и селските райони в Република България (САПАРД),

Наредба № 15 от 18 май 2001 г. на Министерство на земеделието и горите за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за развитие и разнообразяване на икономическите дейности, предоставяне на възможности за многостранни дейности и алтернативни доходи по Специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на земеделието и селските райони в Република България (САПАРД) или

Наредба № 16 от 18 май 2001 г. на Министерство на земеделието и горите за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за подобряване преработката и маркетинга на селскостопански продукти  по Специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на земеделието и селските райони в Република България (САПАРД)

Съгласно горепосочените наредби, финансовата помощ се предоставя в рамките на предвидените за съответната година финансови средства, определени въз основа на Многогодишно финансово споразумение между Европейската комисия от страна на Европейската общност и Република България по специалната предприсъединителна програма за развитие на земеделието и селските райони в Република България. Финансовата помощ е в размер до 50 на сто от одобрените инвестиционни разходи, от които 75 на сто се осигуряват от ЕС и 25 на сто от държавния бюджет на Република България. Разликата до пълния размер на инвестиционните разходи се осигурява от кандидата.

Условията за допустимост на кандидатите и проектите са изложени в глава Втора от наредбите.

Редът за предоставяне на помощта е регламентиран в глава Трета от наредбите. Кандидатите подават молба по образец, ведно с инвестиционен проект, бизнес-план и други документи, съгласно изискванията на съответната наредба. Агенция САПАРД извършва проверка на заявените данни и посочените факти, както и проверка на място, веднъж на ниво областна дирекция и повторно - на централно ниво. С кандидатите, чиито проекти са одобрени, се сключва писмен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. С подписването на договор помощта се счита предоставена.

Изплащането на помощта и контролът върху изпълнението на проектите са регламентирани в глава Четвърта на наредбите. Финансовата помощ се изплаща след извършване на инвестицията. За изплащане на финансовата помощ кандидатът подава заявка за плащане по образец и прилага документи съгласно приложение на съответната наредба. Агенция САПАРД одобрява или мотивирано отказва изплащането на финансовата помощ след извършен анализ за установяване на фактическо съответствие и съответствие по документи между одобрения инвестиционен проект и извършената инвестиция. 

При така очертаната нормативна рамка и в условията на одобрен проект, сключен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, извършена инвестиция и подадена заявка за плащане, бенефициентът получава мотивиран писмен отказ за изплащане на помощта.

Подобни казуси се срещат и в други случаи на сключени договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на САПАРД по мерки, различни от горепосочените.

Бенефициентът преценява, че връченият му отказ представлява индивидуален административен акт и обжалва същия пред компетентния административен съд.

В отговор на жалбата си бенефициентът получава няколко различни разрешения:

1. Административният съд приема, че жалбата е допустима, т. е. подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт. Отказът за плащане се квалифицира като индивидуален административен акт и спорът се решава по същество. Така:

Решение № 5405/26.4.2010 г., адм. д. 3715/2010 г., ВАС, ІV отд.

Решение № 12737/29.10.2009 г., адм. д. 4397/2009 г., ВАС, ІV отд.

Едно по-интересно разрешение се съдържа в:

Решение № 16431/20.12.2012 г., адм. д. 13196/2011 г., ВАС, ІV отд., където отказът за плащане не е подписан от изпълнителния директор на ДФЗ и касационната инстанция отбелязва: "по отношение изложеното от касационния жалбоподател, а именно, че процесното уведомително писмо не е административен акт, а се касае за спор по изпълнение на граждански договор, настоящата инстанция счита за необходимо да отбележи, че това обстоятелство следва да се обсъди, когато актът се подпише от компетентен орган – Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие” – РА, тъй като докато не бъде отстранен този порок, в правната действителност не съществува акт, който да поражда правни последици, за да може да се преценява какъв е неговия характер." С тези мотиви ВАС оставя в сила решението на АССГ, с което е прогласена нищожността на отказа за плащане. Следователно, съдът приема, че акт от тази категория (отказ за плащане на финансова помощ по договор) подлежи на обжалване пред административен съд, т. е. че е индивидуален административен, но дали е такъв, ще се преценява след отстраняването на съществения му порок.

С отмяната на отказа, обаче, не се създава задължение за насрещната страна по договора да плати (липсва такъв осъдителен диспозитив), а само задължение да се произнесе повторно по заявката за плащане. В случай, че повторното произнасяне е благоприятно за бенефициента, то на последния са били спестени значителни разходи за разноски по евентуално исково производство (4% държавна такса за първа инстанция и по 2% за следваща, адвокатски хонорар, определен върху цената на иска, експертизи и пр.), както и време, тъй като административното съдопроизводство обикновено е по-бързо от гражданското.

2. Административният съд приема, че жалбата е недопустима, тъй като има за предмет акт, който не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по реда на административното правосъдие, поради което я оставя без разглеждане.

Следва да се отбележи, че примерите в пункт първи представляват по-скоро изключение от преобладаващата практика на Четвърто отделение на Върховния административен съд.

В болшинството случаи съдът намира, че процедурата за финансиране на дейност по инвестиции в земеделието по специалната предприсъединителна програма за развитие на земеделието и селските райони в Република България (САПАРД) се развива в две фази - фаза по одобряване на проекта и фаза по изплащане на финансова помощ. Във фазата по одобряване на проекта отношенията между специализирания държавен орган и кандидат-бенефициента са такива на власт и подчинение, но със сключването на договора между страните възникват облигационни правоотношения и от този момент насетне споровете между тях във връзка с изпълнението му, в това число и за плащанията по него се разглеждат и разрешават по общия гражданскоправен ред.

Условията за предоставяне на помощта, редът за изплащането й и задълженията на страните, както и съответните санкции за неизпълнението им се съдържат в клаузите на договора. Приема се, че актовете, с които се отказва плащане, нямат белезите на индивидуални административни актове, не са издадени в упражнение на властнически компетенции, а представляват волеизявление, направено от равнопоставена страна по сключен договор, адресирано до другата страна по същия договор. Ето защо, те не подлежат на съдебен контрол за законосъобразност.

Така например:

Определение № 5152/9.4.2012 г., адм. д. 3486/2012, ВАС, ІV отд.

Определение № 3302/6.3.2012 г., адм. д. 3089/2012, ВАС, ІV отд.

Определение № 13329/9.11.2010 г., адм. д. 13213/2010 г., ВАС, ІV отд.

Определение № 10703/20.9.2010 г., адм. д. 11022/2010, ВАС, ІV отд.

Определение № 10744/21.9.2010 г., адм. д. 11035/2010 г., ВАС, ІV отд.

Определение № 10451/16.8.2010 г., адм. д. 9930/2010 г., ВАС, ІV отд.

Определение № 9754/13.7.2010 г., адм. д. 5328/2010 г., ВАС, ІV отд.

Определение № 9357/5.7.2010 г., адм. д. 7901/2010 г., ВАС, ІV отд.

Решение № 2503/18.2.2011 г., адм. д. 7092/2010 г., ВАС, ІV отд. - Волеизявленията на страна по договор във връзка с изпълнение на облигационните задължения, произтичащи от сключения договор, са гражданско-правни и споровете относно неизпълнението на клаузите по него могат да се разглеждат само и единствено по общия исков ред. Всяка страна по сключен договор може да се позове на неизпълнение на договора, било на отделни негови клаузи, било изцяло и да го развали. При наличието на граждански договор страните по него не са в отношение на власт и подчинение, а са равнопоставени. След като писмото на изпълнителния директор на фонда по правната си същност не е административен акт, то и съдебният контрол за законосъобразност на административните актове предвиден в АПК по отношение на него е недопустим. Като е разгледал по същество оспорването и е постановил решение по недопустима за разглеждане жалба, първоинстанционният административен съд е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено.

адв. Христианна Василева

Прочети още

Що е то ОЛАФ?

Съгласно чл. 325, параграф първи от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС): "Съюзът и държавите-членки се борят с измамата и с всяка друга незаконна дейност, която засяга финансовите интереси на Съюза, като приемат мерки в съответствие с разпоредбите на настоящия член, които имат възпиращо действие и предлагат ефикасна защита в държавите-членки, както и в институциите, органите, службите и агенциите на Съюза."

Текстът на чл. 325 от ДФЕС съответства на текста на чл. 280 от Договора за създаване на Европейския съюз (Амстердамски договор от 1997 г.) и е въведен за първи път с Договора за създаване на Европейския съюз от Маастрихт (1992 г.), като с последния се правят изменения и допълнения на Договора за създаване на Европейската икономическа общност (Римски договор от 1957 г.).

На основание горните разпоредби, с Решение на Комисията 1999/352/ЕО, ЕОВС, Евратом от 28.04.1999 г. (ОВ L136/31.5.1999 г., стр. 20, изменено с Решение на Комисията от 27.09.2013 г., ОВ L257/28.9.2013 г., в сила от 1.10.2013 г.) е основана Европейската служба за борба с измамите, чиято популярна абревиатура ОЛАФ идва от наименованието на службата на френски език - Office européen de lutte antifraude.

До създаването на службата провеждането на административни разследвания, целящи защитата на финансовите интереси на Общностите е било поверено на Групата за координация на борбата с измамите (Task Force for Coordination of Fraud Prevention), наследник на Звеното за координация на борбата с измамите (Unit for the Coordination of Fraud Prevention), които съставлявали част от Генералния секретариат на Европейската комисия.

ОЛАФ има статут независим орган - Генерална дирекция в рамките Европейската комисия. Службата:

• Провежда външни разследвания - административни разследвания извън рамките на институциите и органите на Европейския съюз с цел разкриване на измами или друг вид неправомерно поведение от страна на физически или юридически лица;
• Провежда вътрешни разследвания - административни разследвания в рамките на институциите и органите на Европейския съюз с цел разкриване на измами, корупция и всякакви други незаконни дейности, които засягат финансовите интереси на Съюза, включително сериозни нарушения на длъжностни лица и други служители, водещи до лишаване от професионални права;
• Сътрудничи с дръжавите-членки, осъществява директен контакт с полицейските и правораздавателни органи, подпомага разследвания, провеждани от националните власти или други служби на Общността, като улеснява събирането и обмена на информация и контакти;
• Разработва концепции за борбата с измамите, подготвя проекти на законодателни и регулаторни инициативи на Комисията в областта на борбата с измамите;
• Създава и поддържа необходимата инфраструктура, осигурява техническа помощ и обучение, събира и анализира информация в областта на борбата с измамите.

Основните компетенции на ОЛАФ във връзка с извършването на административни разследвания са регламентирани в:

Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 1999 година относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF) и

Регламент (ЕВРАТОМ) № 1074/1999 на Съвета от 25 май 1999 относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF)

(Отменени с Регламент (ЕС, ЕВРАТОМ) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 септември 2013 година относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF), и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (Евратом) № 1074/1999 на Съвета, обнародван в ОВ на ЕС, бр. L 248 от 18.09.2013 г. Бележките по-долу са съобразени с отменените регламенти! Повече за новия Регламент, вж. тук)

ОЛАФ упражнява правомощията на Комисията да извършва разследвания, дадени на  последната на основание правилата на Общността и регламентите и споразуменията, действащи в тези области.

Съгласно горепосочените регламенти, „административни разследвания“ са всички инспекции, проверки и други мерки, предприемани от служителите на Службата при изпълнение на техните задължения в съответствие с разпоредбите на регламентите с оглед постигане на целите, посочени в чл. 1 (повишаване на ефективността на мерките за борбата срещу измамата, корупцията и другите незаконни действия, засягащи финансовите интереси на Европейската общност), които установяват, където е необходимо, незаконността на действията, подлежащи на разследване.

На Службата се възлага провеждането на инспекции и проверки на място в държавите-членки , а в съответствие със споразуменията за сътрудничество – и в трети страни. (външни разследвания).

Службата провежда административни разследвания в рамките на институциите, органите, службите и агенциите (вътрешни разследвания).

Службата се оглавява от Генерален директор, номиниран от Комисията с петгодишен мандат на назначаване, който може да бъде подновен веднъж. С изменението на Решение на Комисията 1999/352/ЕО, считано от 1.10.2013 г. мандатът на генералния директор е седем години и не може да бъде подновяван.

Всяко разследване започва с Решение на Генералния директор на Службата, който може да действа по своя инициатива или по искане на засегната държава-членка (при външно разследване) или на орган, служба или агенция, в които ще се провежда вътрешно разследване.

Служителите на Службата изпълняват своите задачи въз основа на писмено упълномощаване, показващо тяхната самоличност и в какво качество действат. Служителите трябва да бъдат снабдени с писмено основание, издадено от директора, от което да е видно каква е целта на разследването. По време на инспекциите и проверките на място, служителите на Службата приемат да спазват правилата и практиката, отнасящи се до засегнатите длъжностни лица на държавата-членка. Разследванията се извършват без прекъсване за период, който трябва да е пропорционален на обстоятелствата и сложността на случая.

При завършване на разследване, проведено от Службата, тя изготвя доклад под ръководството на директора, конкретизиращ установените факти, финансовите загуби, ако има такива, и изводите от разследването включително препоръките на директора на Службата относно действията, които трябва да бъдат предприети.

При изготвяне на такива доклади трябва да се отчитат и процедурните изисквания, установени в националните законодателства на засегнатите държави-членки. Докладите, изготвени на тази основа, представляват допустими доказателства в административното и наказателно производство на държавите-членки, където използването на тези доказателства е признато за необходимо и по същия начин и условия, допустими при административните доклади, изготвени от инспектори на националната администрация. Тези доклади са предмет на оценка по същите правила, като тези, приложими за административните доклади, изготвени от инспектори от националната администрация и имат идентична стойност на тях. (чл. 9, § 2). Почти аналогично правило се съдържа в чл. 8, § 3 от Регламент (ЕВРАТОМ, ЕО) № 2185/96 на Съвета относно контрола и проверките на място, извършвани от Комисията за защита на финансовите интереси на Европейските общности срещу измами и други нередности.
Тоест, за да бъдат допуснати докладите на ОЛАФ като доказателство в националното административно или наказателно производство, е необходимо наличието на две предпоставки - националното законодателство да съдържа изрични норми, които да предвиждат използването им като доказателства в тези производства и при изготвянето им да са спазени процедурните изисквания, установени в съответните национални законодателства.

В тази връзка интерес представлява Решение № 112/2012 г. по т.д. 359/2011, ВКС, ІІ Т.О., където се казва: "По смисъла на чл. 9, § 2 от Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 25.05.1999 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите и чл. 9, § 2 от Регламент (Евратом) № 1074/1999 на Съвета от 25.05.1999г. относно разследванията, провеждани от ОЛАФ, [докладите на ОЛАФ] могат да се използват като доказателства в административното и наказателното производство на държавите-членки, където използването на тези доказателства е признато за необходимо и по същия начин и условия, допустими при административните доклади, изготвени от инспектори на националната администрация.
Представените по делото доклади в гражданското производство следва да се обсъждат заедно с всички останали доказателства. Процесните доклади на ОЛАФ представляват официални удостоверителни документи и служат като доказателство за извършените от ОЛАФ действия, а именно, че Европейската служба за борба с измамите е изпратила запитване до чуждестранните дружества, получила е от тях представените писма, въз основа на които е направила извод, че офертите са неистински. Проведените от ОЛАФ действия са без участието на ответното дружество, поради което в гражданското производство ответникът има право да оспорва автентичността и съдържанието на писмата на чуждестранните дружества."

Докладите, изготвени след завършване на външно разследване, както и всякакви свързани с него полезни документи, се изпращат на компетентните органи на държавите-членки за становище в съответствие с правилата, отнасящи се до външните разследвания. Службата може по всяко време да препраща на компетентните органи на държавите-членки необходимата информация, получена в хода на външните разследвания.

Независимостта на Службата се осигурява  чрез редовен контрол по изпълнението на функцията по разследване от Надзорен съвет. Надзорния съвет се състои от пет независими външни лица с тригодишен мандат. Директорът информира периодично Надзорния съвет за дейността, разследванията, резултатите от тях и действията, предприети във връзка с тях, проведени от Службата. Когато едно разследване продължи повече от девет месеца, директорът информира Надзорния съвет за причините, поради които разследването не е приключило, и за прогнозираното време за приключване.

Общите правила на Съюза (хоризонтално законодателство), отнасящи се до единните проверки и до административните мерки и санкции, касаещи нередностите по отношение на правото на Общността се съдържат в
Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности и в
Регламент (ЕВРАТОМ, ЕО) № 2185/96 на Съвета от 11 ноември 1996 година относно контрола и проверките на място, извършвани от Комисията за защита на финансовите интереси на Европейските общности срещу измами и други нередности.

Секторното законодателство относно нередностите по Структурните фондове се съдържа в Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета от 11 юли 2006 година за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1260/1999.

В него се казва (чл. 72), че без да се засягат извършените от държавите-членки одити, проведени от държави-членки, служители на Комисията или упълномощени представители на Комисията могат да извършват одити на място с цел да проверят ефективното функциониране на системите за управление и контрол, които могат да включват одити на операции, включени в оперативни програми с предизвестие, изпратено най-малко 10 работни дни преди това, с изключение при спешни случаи. Служителите или упълномощените лица на държавата-членка могат да участват в тези одити.

Служители на Комисията или упълномощени представители на Комисията надлежно оправомощени да извършват одити на място имат достъп до книгите и всички други документи, включително документи и метаданни, изготвени или получени и записани на електронен носител, отнасящ се до разходите, финансирани от фондовете.

Упълномощените от Комисията лица нямат право да вземат участие в посещения по домове или във формални разпити на лица в рамките на националното законодателство на съответната държава-членка. Въпреки това, те имат право на достъп до информация, получена

по такъв начин.

Комисията може да изисква държава-членка да извършва одит на място с цел да се провери ефективното функциониране на системите или редовността на една или повече сделки. Служителите на Комисията или упълномощени представители на Комисията могат да участват в тези одити.

Сътрудничеството между Комисията и одитиращите органи на държавите-членки е уредено в чл. 73 от Регламент 1083/2006.

Нередностите в мерките и програмите по Общата селскостопанска политика са предмет на чл. 37 - "Проверки на място", от Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Съвета от 21 юни 2005 година относно финансирането на Общата селскостопанска политика.

Допълнителни правила относно докладването на нередности и възстановяването на средства, които са били предмет на злоупотреба се съдържат в:

- Глава ІІ, раздел 4 от Регламент (ЕО) № 1828/2006 на Комисията от 8 декември 2006 година относно реда и начина на изпълнение на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета за определянето на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и на Регламент 1080/2006 на Европейския парламент и на Съвета относно Европейския фонд за регионално развитие

- Регламент (ЕО) № 1848/2006 на Комисията от 14 декември 2006 година относно нередностите и възстановяването на неправилно изплатени суми във връзка с финансирането на Общата селскостопанска политика и организацията на информационна система в тази област и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 595/91 на Съвета

Информация относно процедурата по извличане на данни от електронни носители на данни, провеждана от ОЛАФ при външни разследвания

Преди всичко, ОЛАФ трябва да ви информира за целта и правното основание на разследването и да предостави копие от писмения документ за възлагане на разследването.
Експертизата се извършва със специализирано оборудване от компетентен компютърен специалист, който:
1. ще ви обясни стъпките на процедурата и може да поиска съдействието на вашия ИТ специалист или отдел;
2. ще идентифицира устройствата и носителите на данни и ще ги фотографира, за да осигури документално доказателство за тяхното физическо местонахождение и разположение;
3. ще направи опис на хардуерното оборудване и носители на данни - лаптопи, компютърни хард-дискове, външни дискове, хард-дискове и сървъри, всички носители на архивирани данни (back-up data carriers), USB устройства, джобни PC, смартфони и др. под., ще анализира наличието на мрежова среда;
4. ще създаде файл с дисков образ, съдържащ пълно копие на съдържанието на носителя на данни, който се превръща в доказателство от експертизата и може да се представя пред съд или в други производства; Всеки образ има уникална хеш-стойност (hash value), която позволява да се извършва проверка за идентичност на копието. Извлечените данни остават в изготвения от експерта дисков образ и не могат да бъдат изтрити. Не може да бъде създаден частичен образ, т.е. само на част от данните от оригиналния носител на данни.
5. компютърният експерт ще ви покани да подпишете протокола или доклада от извършената експертиза, който описва всички предприети стъпки в процедурата;
6. ще получите копие от протокола или доклада по т. 5, в който са описани и вашите права;
След това дисковият образ се регистрира и дава за съхранение в съответното звено на ОЛАФ. Компютърният експерт работи върху копие от дисковия образ. Файлът се изследва и обработва в специализирана лаборатория с цел да се извлекат четливи данни. Използват се специализирани методи за извличане на онази информация, която има отношение към предмета на разследването.
Данните се съхраняват за максимален срок от 20 години след приключване на разследването, след което се унищожават.

Други ресурси:
ОЛАФ - официален сайт

Решения на Съда на ЕС, свързани с дейността ОЛАФ

Анализ на съдебната практика на Съда на ЕС, свързана с дейността на ОЛАФ (на англ. ез.)

Практически разпоредби на ОЛАФ относно докладването на нередности (на англ. ез.)

адв. Христианна Василева

Прочети още

МВР потвърди за проверка на ОЛАФ в Министерството на земеделието

Vesti.bg:

Министерството на вътрешните работи (МВР) потвърди, че Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) извършва проверка в Министерството на земеделието заради обществената поръчка на стойност 48 хиляди лева за изработване и поддържане на страници на Програмата за развитие на селските райони във Facebook и Twitter.

Съобщението бе разпространено от МВР заради публикация в днешния брой на вестник "Сега", според която земеделският министър Мирослав Найденов е разследван от ОЛАФ.

Информация за странната поръчка, спечелена от бивши служителки в Агенцията за безопасност на храните (БАБХ) на по 25 години, се появи миналата година и предизвика скандал, след който прокуратурата се самосезира.

Вчера стана ясно, че Министерството е обявило нова обществена поръчка за поддръжка на страниците, след като договора с двете бивши пиарки от БАБХ изтекъл.

В днешното съобщение от МВР подчертават, че разследването не е лично срещу министър Найденов.

Важно уточнение в този контекст е и фактът, че проверките на ОЛАФ се извършват срещу икономически оператори, а не срещу физическо лице, освен ако то самото не е икономическият оператор, пише в съобщението на МВР.

Прочети още

Насърчаване на износа в новия програмен период

в-к Стандарт:

Европейски помощи за насърчаване на българския износ ще започнат да се раздават от следващата година. В момента тече обсъждане на вариантите за отпускане на този вид субсидии през следващия програмен период 2014-2020 г., съобщиха от управляващия орган на Оперативна програма "Конкурентоспособност". Но преди да се даде информация за конкретни параметри на предстоящото подпомагане, трябва да се вземе решение на ниво Европейски съюз, обясниха експертите. Брюксел трябва да одобри както самите оперативни програми, които ще се финансират, така и конкретния обем от средства, които ще се заделят за тях. След като стане ясно каква сума ще получи страната ни, ще се оформят и мерките за кандидатстване и подпомагане на родния износ.

Експортът може да бъде и един от най-мощните двигатели за икономиката ни, твърдят експертите на икономическото министерство. Точно затова насърчаването на износа ще бъде една от основните насоки на мерките на приемника на програмата "Конкурентоспособност" от следващия програмен период. И в настоящата програма има мерки, които са насочени основно към насърчаване на износа и те са заложени в четвъртата ос на "Конкурентоспособност". Но тази година прием на проекти по тях от частни компании няма да има.

Автор: Юлияна Узаничева

Прочети още

България получава над 15 млрд. евро по новия бюджет на ЕС

Дневник:

България е една от четирите страни, които при съкратен следващ евробюджет, ще получат повече пари от досега, съобщи премиерът Бойко Борисов след като лидерите на ЕС постигнаха споразумение за бюджета на общността.

Над 15 милирада евро ще получи страната ни за периода от 2014 до 2020 г., посочи Борисов.

По повечето бюджетни пера има увеличение на парите, които страната ни получава, съобщи БНТ. Договорени са директни плащания за развитие на селските райони - 7.5 млрд. евро при 5.8 млрд. до сега. Директните плащания към земеделските стопани за обработката на единица площ са до 228 евро на хектар. Компенсациите за затворените блокове на АЕЦ "Козлодуй"  са 260 млн. евро за периода.

Нетният приход за следващите 7 г. ще  бъде 12 мрд. евро. Той е разликата между парите, които получава България и тези, които внася в общия бюджет на ЕС. Така България става най-големият нетен получател в съюза, като процент от БВП.

България ще има възможност да се възползва и от новия фонд за преодоляване на младежката безработица.

Прочети още

Разходна ефективност на инвестициите в енергийна ефективност в рамките на политиката на сближаване

Европейска сметна палата, Специален доклад № 21/2012 г.

Кратко изложение:

I.

Разходите за увеличеното потребление на енергия, изчерпването на запасите от изкопаеми горива и ефектът от човешките дейности върху глобалното изменение на климата са движещите фактори в най‑новите политики в областта на енергийната ефективност. От 2000 г. насам Европейският съюз, посредством фондовете на своята политика на сближаване, е отпуснал близо 5 млрд. евро за съфинансиране на мерки за енергийна ефективност в държавите членки. Европейската комисия и националните и регионалните органи отговарят за стриктното финансово управление на тези фондове в съответствие със системата на „споделено управление“.

II.

Европейската Сметна палата провери дали инвестициите на политиката на сближаване в енергийна ефективност са били разходно‑ефективни. За да отговори на този въпрос, Сметната палата провери

а) дали са били определени подходящи условия при програмирането и финансирането, с цел да се осигури възможност за инвестиции в рентабилна енергийна ефективност и

б) дали проектите за енергийна ефективност на обществени сгради са били разходно‑ефективни.

III.

Одитът е извършен в Чешката република, Италия и Литва — държавите, получили най‑голямо финансиране от Кохезионния фонд и от Европейския фонд за регионално развитие, за изпълнение на мерки за енергийна ефективност за програмния период 2007—2013 г. и също разпределили най‑големите суми за проекти до 2009 г. Одитът включи преглед на четири оперативни програми и извадка от 24 инвестиционни проекта в областта на енергийната ефективност на обществени сгради.

IV.

Сметната палата направи заключение, че:

a) не са били определени правилни условия при програмирането и финансирането, за да се даде възможност за разходно‑ефективни инвестиции в областта на енергийната ефективност, тъй като:

— На одитираните оперативни програми не са били извършени правилни оценки на нуждите, с които да се установят конкретните сектори, където биха могли да се постигнат икономии на енергия, и възможностите за постигане на тези икономии по разходно‑ефективен начин, чрез което се обосноват избраните мерки и разходите по тях. Националните органи не са гарантирали тяхното интегриране в националните планове за действие в областта на енергийната ефективност;

— Понятието за разходна ефективност или най‑доброто съотношение между използваните ресурси и постигнатите резултати не е било определящ фактор при разпределянето от страна на държавите членки на финансирането за мерки за енергийна ефективност и конкретни проекти. То не е било част и от оценката на Комисията преди тя да одобри оперативните програми;

— Показателите за изпълнение на мерките за енергийна ефективност не са били подходящи за мониторинг на програмите. В указанията на Комисията за мониторинг не са изложени показатели относно енергийната ефективност. Следователно мерките за енергийна ефективност, докладвани от отделните управляващи органи, не са съпоставими в ЕС и не могат да бъдат обединени.

б) одитираните проекти за енергийна ефективност в обществените с гради не са разходно‑ефективни:

— Въпреки че всички одитирани проекти са постигнали планираните материални резултати, като например подменени прозорци и врати или изолирани стени и покриви, отношението на разходите към потенциалните икономии на енергия са високи. По‑важно съображение от енергийната ефективност е нуждата от ремонтиране на обществените сгради. Макар че одитираните проекти са насочени към икономия на енергия и постигане на по‑голямо удобство, те не са генерирали добро съотношение между икономиите на енергия и съответните инвестиционни разходи. Средният предвиден период на възвръщаемост на инвестициите е около 50 години, което е прекалено много, имайки предвид жизнения цикъл на обновените компоненти и дори на самите сгради;

— Енергийните одити или не са били задължителни (Италия, Литва), или, когато са били задължителни (Чешка република), препоръчваните в енергийните одити възможности за инвестиране са били прекалено скъпи. В 18 от 24-те одитирани проекта не е било възможно да се проверят реалните икономии на енергия, тъй като те не са били надеждно измерени.

V.

По отношение на финансирането на мерки за енергийна ефективност по политиката на сближаване Сметната палата препоръчва Комисията да извършва правилна оценка на нуждите, както и редовен мониторинг, и да използва съпоставими показатели за изпълнение, а също и прозрачни критерии за подбор на проекти и стандартни инвестиционни разходи за единица спестена енергия, като се определи максимален обичаен период на възвръщаемост.

Прочети още

Ефективно ли е финансирането чрез структурни мерки на инфраструктурни проекти за управление на общинските отпадъци в подпомагането на държавите членки за постигане на целите на политиката на ЕС относно отпадъците?

Европейска сметна палата, Специален доклад № 20/2012 г.

Кратко изложение:

I.

През 2010 г. всеки гражданин на ЕС-27 генерира средно около 500 кг общински отпадъци, които, ако не бъдат правилно събрани, обработени и изхвърлени, могат да доведат до отрицателни последици за околната среда. Правилното управление на отпадъците обаче може да доведе до по-добро използване на ресурсите, тъй като общинските отпадъци са източник на суровини. В резултат на това ЕС е въвел общи стандарти и цели под формата на директиви за управлението на общинските отпадъци и съфинансира инфраструктура за управление на отпадъците в конкретни региони.

II.

Одитът на Сметната палата се съсредоточи върху съфинансирането от страна на ЕС на инфраструктура за управление на отпадъци и изследва дали финансирането е било ефективно в подпомагането на държавите членки за постигане на целите на ЕС в областта на политиката за отпадъците. Сметната палата пряко оцени резултатите на 26 избрани инфраструктурни обекти за управление на отпадъците и извърши преглед на постигането на целите на политиката на ЕС в областта на отпадъците, както и прилагането на мерки за подкрепа в осемте региона, където се намират инфраструктурните обекти. Проучена бе и ролята на Комисията.

III.

Сметната палата заключи, че въпреки че в почти всички избрани региони е настъпило известно подобрение по отношение на управлението на отпадъците, ефективността на финансирането на инфраструктурни обекти за управление на общински отпадъци по структурните мерки е била ограничена от слабото прилагане на мерки за подкрепа:

a) Резултатите от работата на съфинансираните инфраструктурни обекти са били до голяма степен обусловени от стратегиите за събиране на отпадъците. Що се отнася до депата за отпадъци, отпадъците там са били изхвърляни без съответна обработка и като цяло са заделяни недостатъчно средства за покриване на разходите във връзка със закриването и последващите грижи.

б) В отчитането относно постигането на целите на ЕС е имало пречки във връзка с надеждността на данните, което е затруднило наблюдението от страна на Комисията. Въпреки че в почти всички региони е налице определено подобрение в управлението на отпадъците, генерирането на отпадъци на глава от населението се е увеличило в шест от осемте региона, обект на одита. В двата региона, които са допринесли за постигане на целите на ЕС, биоразградимите отпадъци са били събирани отделно и приложението на данъци за депониране е било по-широко, което е довело до намаляване на депонирането. В общия случай отпадъците са били депонирани без извършване на подходяща обработка.

в) Не е била постигната максимална ефективност на финансирането от ЕС поради слабото прилагане на информационни, административни и икономически мерки за подкрепа. Прилагането на тези допълнителни мерки не е било условие за получаването на безвъзмездни средства от ЕС. Забелязани са слабости и по отношение на регулаторната рамка на ЕС относно отпадъците, както и в насоките на ЕС.

IV.

Сметната палата препоръчва:

a) Държавите членки следва да се съсредоточат върху инфраструктурните обекти за управление на отпадъците, които третират вече разделени при източника отпадъци и да осигурят обработване на отпадъците в депата преди изхвърлянето им и достатъчната финансова обезпеченост на депата за покриване на разходите по закриването и последващите грижи. Комисията следва да изисква изпълнение на тези препоръки от държавите членки преди предоставянето на финансова помощ от страна на ЕС.

б) Държавите членки следва да създадат надеждни и пълни бази данни за управление на отпадъците, а Комисията следва да проверява надеждността на статистическите данни, получавани от държавите членки. Комисията, Парламентът и Съветът следва да обмислят възможността за обвързване на финансовата помощ от ЕС с постигането на целите на политиката на ЕС относно отпадъците.

в) Държавите членки следва да прилагат информационни, административни и икономически мерки за подпомагане на съфинансираните инфраструктурни обекти. По-специално, държавите членки следва да обръщат по-голямо внимание на участието и подкрепата на обществеността, да се съсредоточат върху прилагането на разделно събиране, включително на биоразградимите отпадъци, когато е ефективно от гледна точка на разходите, и да прилагат данък за депониране на отпадъците, както и тарифни стимули за насърчаване на предотвратяването на генерирането на отпадъците и рециклирането. Комисията следва да изисква изпълнение на тези препоръки от държавите членки преди предоставянето на финансова помощ от страна на ЕС; при неизпълнение на принципа „замърсителят плаща“ следва да се прилагат намалени размери на помощта.

г) Комисията следва да подобри регулаторната рамка на ЕС относно отпадъците, както и насоките на ЕС. По-специално, Комисията следва да предложи цели за намаляване на отпадъците, да изясни идеята за обработване преди изхвърлянето, да обмисли възможността за разработване на стандарти за качество на ЕС относно компоста, да предоставя подходящи насоки и да разпространява най-добри практики във връзка с методологията, която да се използва за оценка на разходите за закриване и последващи грижи за депата.

Прочети още

Ефективност на схемата за единно плащане на площ като преходна система за подпомагане на земеделските производители в новите държави членки

Европейска сметна палата, Специален доклад № 16/2012 г.

Кратко изложение:

I.

Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) е опростена схема за подпомагане на доходите на земеделските производители в новите държави членки. Тя се прилага в България, Чешката република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Полша, Румънияи Словакия. Програмата е позволила на националните администрации да предоставят преки помощина земеделските производители, докато съответната държава членка не премине към схемата за подпомагане, предвидена да се прилага на цялата територия на ЕС от 1 януари 2014 г. През финансовата 2011 г. плащанията по СЕПП са в размер на приблизително 5 милиарда евро.

II.

В рамките на СЕПП земеделските стопани не са длъжни да произвеждат стоки или да използват производствени фактори. Те обаче трябва да поддържат земята в добро земеделско и екологично състояние (ДЗЕС) и да спазват основни стандарти по отношение на околната среда, безопасността на храните, здравето и хуманното отношение към животните.

III.

Извършеният от Палатата одит на прилагането на СЕПП се фокусира върху следните основни точки:

— прилагането на основните елементи от схемата, включително определянето на бенефициентите и допустимата земя;

— приноса на схемата за постигане на целта за подпомагане на доходите на земеделските производители в новите държави членки;

— подготовката за прехода към нова система за преки плащания, която е обща за всички държави членки на ЕС.

IV.

В своя доклад относно СЕП (Специален доклад № 5/2011 „Схема за единно плащане (СЕП): въпроси, които следва да бъдат разгледани с оглед усъвършенстване на доброто финансово управление“ - http.//eca.europa.eu) Палатата отбелязва липсата на точност при дефинирането на „земеделски производител“ и изплащането на помощи на бенефициенти, които не извършват никаква или само незначителна земеделска дейност. Настоящият одит доведе до формулирането на сходни заключения по отношение на СЕПП. Освен това в някои от засегнатите държави членки помощта по СЕПП е била законно изплащана (като е допринесла за подпомагане на доходите) на публични организации, които управляват държавна земя, но не извършват по никакъв друг начин земеделска дейност.

V.

Държавите членки не са дефинирали по ясен начин допустимите за подпомагане площи и плащанията са били извършени за неизползвани парцели или площи, използвани за неземеделски дейности. Тази ситуация се отразява върху средствата, изплащани на всеки отделен земеделски производител, и води до отслабване на взаимовръзката между плащане и допустима площ.

VI.

Плащанията по СЕПП са допринесли значително за увеличаване на доходите на земеделските производители в съответните държави членки и понастоящем представляват основният източник на нетни приходи за много земеделски производители. Въпреки това разпределянето на помощта по СЕПП се основава главно на площта на земеделските парцели, която е на разположение на земеделските производители, без да се отчитат нито специфичните регионални характеристики на земеделската дейност, нито приноса на земеделските стопани към производството на обществени блага. В допълнение дуалистичната структура на земеделския сектор в много от новите държави членки (вариращи от големи земеделски стопанства, от една страна, до значителен брой малки семейни стопанства, от друга страна) и естеството на схемата, основана на площта, води до силна концентрация на плащания към незначителен брой големи бенефициенти, докато по-голямата част от земеделските производители получават подпомагане в много малък размер.

VII.

Не е предвидена възможност за разграничаване на плащанията по СЕПП в рамките на една държава членка с цел да се вземат предвид земеделският потенциал на даден регион или екологични съображения. Въпреки това от 2010 г. държавите членки могат да използват част от националния бюджет за СЕПП за предоставяне на специфични помощи на земеделски производители в икономически уязвими или чувствителни от гледна точка на екологията области, или за икономически уязвими видове земеделски дейности. Засега обаче е твърде рано да се оцени въздействието на тази възможност при разпределянето на помощта по СЕПП. 

VIII.

Нивото на преки плащания в държавите членки е установено с оглед да се насърчи необходимото преструктуриране на земеделския сектор и да се избегне съществуването на големи различия в доходите и социални неравенства в засегнатите земеделски общности. Въпреки това трайният характер на структурните слабости в икономиката на земеделието в държавите членки, прилагащи СЕПП, може да въздейства в дългосрочен план върху ефективността и ефикасността на преките плащания. До момента Комисията не е анализирала ефекта от помощта по СЕПП върху преструктурирането на земеделския сектор.

IX.

Ефективността на СЕПП за подпомагане на земеделските доходи намалява, когато помощта е „капитализирана“ в цените за закупуване или наемане на земя. Комисията все още не е извършила анализ на това въздействие в посетените държави членки, но има данни, че плащанията по СЕПП са свързани с увеличение на цената за закупуване и аренда на земята.

X.

Повечето държави членки, прилагащи СЕПП, не са готови за въвеждането на базираната на права схема, която ще се използва след СЕПП. Опитът от въвеждането на СЕП през 2005 г. в държавите членки от ЕС-15 показа, че прилагането на подобна схема води до значителни закъснения при плащанията за земеделските производители.

XI.

Палатата препоръчва:

— Подпомагането на земеделските доходи следва да бъде насочено към активните земеделскипроизводители, които извършват конкретни и редовни земеделски дейности. По-специално, подпомагането по СЕПП не трябва да се предоставя на публични организации, които управляват държавна земя, но не извършват по никакъв друг начин земеделска дейност.

— Допустимостта на земята за подпомагане следва да бъде ясно дефинирана и ограничена до парцелите, за които стандартите за добро земеделско екологично състояние налагат извършването на конкретни и редовни земеделски дейности. В случай на въвеждане на основана на права схема, правата за получаване на плащане следва да се предоставят единствено за такива парцели.

— Необходимо е да се търси по-балансирано разпределяне на помощта между земеделските производители чрез определяне на таван за отделните плащания или чрез отчитане на специфичните характеристики на земеделските стопанства в различните региони.

— Комисията следва да анализира степента, до която ефективността и ефикасността на преките плащания се повлияват по отрицателен начин от структурните слабости и цените на земята. Въз основа на такъв анализ Комисията следва да обмисли прилагането на допълнителни мерки, имащи за цел преструктуриране на земеделския сектор и превръщането му в по-конкурентоспособен отрасъл.

— Комисията следва активно да подкрепя държавите членки и да наблюдава по-стриктно подготовката им за преминаването към бъдеща схема, основана на права за получаване на плащане. По-специално тя следва да съдейства на държавите членки при идентифициране на ключовите изисквания за националните администрации и земеделските производители.

Прочети още

Приморско пред фалит заради нарушения по европроект

Vesti.bg:

Договори по европроект, сключени от бившия кмет на Приморско Лиляна Димова са били в нарушение на процедурата по европроект.

Заради констатираните едва сега неправомерни действия общината е санкционирана с огромната за бюджета й сума от 4,2 млн. лв. Известието е изпратено на 21 януари 2013 г. със специално писмо от ръководителя на дирекция "Фондове на Европейския съюз за околна среда". В него се казва, че в двуседмичен срок общината трябва доброволно да възстанови 25% от субсидия по проект "Подобряване инфраструктурата за отпадни води на Северни, Южни територии и местността Узунджата". Това на практика е строежа на канално-помпената станция в Приморско.
Санкцията е заради констатирани нарушения при провеждане на обществените поръчки и избор на изпълнител по два от договорите. Те са били сключени на 15 декември 2008 и 10 февруари 2009 г.

Одитиращият орган ИА „Одит на средствата на ЕС” към Министерството на финансите е открил завишени критерии при провеждането на обществената поръчка.

Поради това в конкурса е участвал само един субект – Д-во по ЗЗД “Кристална вода” АД и “Главбулгарстрой” АД. И двата договора са спечелени от това дружество, което е било без никаква конкуренция.

Именно начинът на определяне на критериите за участие е бил опорочен, според проверяващите. С това е предрешено и спечелването на поръчката. Договорите са сключени от предишният кмет на Приморско - Лиляна Димова от БСП. Приключването на обекта и изплащането на парите също е станало по време на нейния мандат. Именно заради нейните действия МОСВ намира основание да поиска обратно една четвърт от отпуснатата и изплатена вече на частното дружество сума, която е над 16,9 млн. лв.

Едва сега с писмото за наложената санкция и искането за доброволно изпълнение община Приморско има юридическа възможност да внесе жалба и да търси съдебно оборване на решението.

До момента са пускани възражения срещу изготвения одитен доклад, което е било единствено възможно. При евентуално ефективно плащане община Приморско ще се окаже в състояние на фалит, опасяват се от местната администрация. Така новото ръководство се оказва заложник на порочните действия на предишното управление.

На последната сесия на общински съвет Приморско кметът на общината д-р Димитър Германов запозна съветниците с текста на писмото и обяви, че ще търси правата на общината в съда.

Градоначалникът заяви, че няма никаква възможност да извади от общия бюджет над 4 милиона, за да възстанови исканите средства.

"На първо място сме длъжни да защитим интересите на общината, която няма възможност да плаща грешките на предишните управляващи. Досега вече сме платили 1,7 милиона лева задължения, наследени от предния мандат. Остават ни още 1,3 милиона.

С новите 4,2 милиона финансовата стабилност на Приморско ще рухне. Не можем да допуснем общината да фалира, защото това засяга съдбите на хиляди семейства, както и туристическия бизнес по Южното ни Черноморие." заяви Германов.

Прочети още

Относно сроковете по Глава Осем "а" от ЗОП

През октомври 2012 г. Агенцията за обществени поръчки публикува методическо указание относно начина на определяне на сроковете при възлагане на обществени поръчки с публична покана по реда на Глава Осем "а" от ЗОП. Указанието гласи:
"Глава осма „а” ЗОП предвижда облекчен ред за възлагане на поръчки, чиято ниска стойност не оправдава разходването на времеви, човешки и финансов ресурс за провеждане на процедура по закона.

Определеният ред изисква публикуване на покана на Портала за обществени поръчки и на „профила на купувача”. В поканата възложителят определя два срока – за публичен достъп до поканата и за получаване на оферти. Те са взаимосвързани, като срокът за получаване на оферти не може да е по-кратък от срока за публичен достъп. В закона не е предвидено тези срокове да стартират последователно, т.е. срокът за получаване на оферти да започва след изтичане на срока за публичен достъп. Това означава, че двата срока текат паралелно (аналогично на процедурите по закона) - от деня, следващ публикуването.

Минималният срок за публичен достъп, респ. за получаване на оферти е 7 дни, считано от деня, следващ деня на публикуване на поканата. Следва да се има предвид, че спазването на законоустановените принципи е задължително, доколкото по този ред също се възлагат обществени поръчки. Принципът на пропорционалност изисква срокът за получаване на оферти да съответства на времето, необходимо за тяхната подготовка, което от своя страна зависи от обема и сложността на конкретната поръчка. При съобразяване с тези особености, при необходимост трябва да се определи по-дълъг срок, тъй като получаването на добре подготвени оферти е в интерес на възложителя."

В тази връзка, Институтът за правни анализи и изследвания публикува любопитен сравнителен анализ:

"Само за един месец българските общини са изхарчили около 12 833 749 лева чрез механизма на публичната покана, който е приложен от кметовете 280 пъти в рамките на изследвания период. В 126 от случаите са разходвани средства на европейския данъкоплатец чрез публични покани. Установява се, че 267 от всички публични покани на български общини съдържат превратно определени срокове за получаване на предложения. По този начин изкуствено от кметовете са създавани забранените от чл.25 на ЗОП необосновани пречки пред участието на потенциални изпълнители запознали се с поканите в последните дни на тяхната валидност. С други думи 267 пъти българските кметове са поставили в абсолютна невъзможност за участие множество потенциални участници, запознали се с публичните покани в последните два-три дни от тяхната валидност. По този начин 267 пъти е преградена гарантираната на потенциалните участници от европейското и национално законодателство възможност да изпратят предложенията си за участие в процедурите. Важно е да се отбележи, че тази практика е толерирана с методическо указание от Агенцията за обществени поръчки.

КАКВО СЕ СЛУЧВА В ЕВРОПА

Установихме, че Европейският съд в Люксембург търси изпълнител за боядисване на около 10 000 m2 стени на сгради. Условията към потенциалните участници са: учредителният договор и уставът за координирани действия на оферента (на участниците, в случай на обединение), да са публикувани в търговския и фирмен регистър или за дружества, установени извън Люксембург, във всеки от регистрите, съгласно член 46 от Директива 2004/18/ЕО; да има оборот за последните 3 финансови години за дейности, включени в поръчката; да представят списък на препоръки към поръчки, изпълнени през последните 3 години. Оферентите могат да подадат оферта като обединение, ако дружествата, към които принадлежат, носят солидарна отговорност, и са представлявани от общ представител, който ще бъде единствената страна за контакт със Съда на Европейския съюз. Поръчката е с прогнозна стойност между 70 000-80 000 Евро. Обявлението е изпратено за публикуване на 22.10.2012 г., а поръчката е публикувана в приложението на Официалния вестник на ЕС на 01.11.2012 г. - месец и седемнадесет дни преди изтичането на срока за подаване на оферти. Срокът за получаване на искания за документи или за достъп до документи е 26.11.2012 г. - 23:59 ч. Оферти или на заявления за участие се получават до 17.12.2012 г. - 23:59 часа. Датата, на която ще се отворят за разглеждане получените оферти е 20.12.2012 - 14:30 часа. Предвидената продължителност на изпълнението е с начало 15.07.2013 г. и срок за завършване 15.10.2013 г.

СРАВНИТЕЛЕН АНАЛИЗ на обществена поръчка възложена чрез публична покана от Областна администрация Бургас за СМР на стойност 216 390 лв. и Европейския съд в Люксембург за СМР на стойност между 136 900-166 460 лв. слага точка на темата как се възлагат съобразно европейското законодателство обществени поръчки със стойности под регламентираните от директивите.

Областна администрация Бургас	Европейският съд в Люксембург
подмяна на дървената дограма, ремонт на покрива и боядисване на фасадата на сградата.	боядисване на около 10 000 m2 от стените на сградите на Съда
прогнозна стойност 216 390 лв.	прогнозна стойност 136 900-166 460 лв.
Код: (CPV) 45000000	Код: (CPV) 45442100
Обявлението е публикувано в регистъра на АОП на 17.08.2012 г. – седем дни преди изтичането на срока за подаване на оферти.	Обявлението е изпратено за публикуване на 22.10.2012 г., а е публикувано на 01.11.2012 г. – месец и седемнадесет дни преди изтичането на срока за подаване на оферти.
Срок за публичен достъп до поканата - 24.08.2012 г. – седем дни след обявяването.	Срок за публичен достъп и получаване на искания за документи или за достъп до документи е 26.11.2012 г. - 23:59 ч. – двадесет и шест дни след обявяването.
Оферти или заявления за участие се получават до 24.08.2012 г. - 17:30 часа – 6,5 часа преди изтичане на валидността на поканата.	Оферти или заявления за участие се получават до 17.12.2012 г. - 23:59 часа. двадесет и два дни след изтичане валидността на поканата.
Процедурата се обжалва пред: Не е предвидена възможност за обжалване	Процедурата се обжалва пред: Общ съд на Европейския съюз, в рамките на 2 месеца след получаването на известието от ищеца или, в случай че такова липсва, от деня, в който това е станало известно.

СРАВНЕНИЕТО

Европейският съд в Люксембург очаква предложения за боядисване на сградите си от потенциалния изпълнител в границите на 7-8 Евро (13,70-15,65 лв.) за квадратен метър. Не са поставени минимални изисквания за оборот от такива дейности или изисквания към минимален брой референции за добро изпълнение. За период от 26 дни е гарантирано на участниците, че могат да получават документи за участие свързано с възлагането. Оферти от потенциални изпълнители се приемат месец и седемнадесет дни след публикуването на поканата. Осигурен е за всички участници минимален срок от 22 дни за подготовка на предложения за участие. Така и последният кандидат запознал се с поканата в последния час на нейната валидност разполага с разумен срок от 22 дни, за да подготви и изпрати своето предложение за участие в процедурата, което трябва да бъде получено до 17.12.2012 г. - 23:59 часа. Недоволните могат да обжалват пред Европейския съд в Люксембург.

Областна администрация Бургас очаква предложения за подмяна на дървената дограма, ремонт на покрива и боядисване на фасадата на сградата. Поставени са множество минимални изисквания за опит (виж поканата) и оборот от такива дейности, както и множество допълнителни изисквания към доказване на добро изпълнение: участниците трябва да са български или чуждестранни физически или юридически лица, както и техни обединения, да са вписани в Централния професионален регистър на строителя и да притежава актуален лиценз за първа категория строежи, да създаде работни места при реализиране на обекта, чрез наемане на безработни лица, регистрирани в ДБТ Бургас, които да са не по – малко от 30% от общо заетите на обекта, да има оборот минимум 3 пъти прогнозната стойност на поръчката за последните три години, в зависимост от датата, на която кандидатът или участникът е учреден или е започнал дейността си от изпълнени СРР/СМР/КРР, отнасящи се до предмета на поръчката, да имат сертификат за внедрена система за управление на качеството ISO 9001:2008 с обхват подобен на предмета на поръчката или еквивалент; Сертификат за внедрена система за управление на здравословни и безопасни условия на труд OHSAS 18001:2007 с обхват подобен на предмета на поръчката или еквивалент; Сертификат за внедрена система за опазване на околната среда ISO 14001:2004 с обхват подобен на предмета на поръчката или еквивалент, да са извършвали дейности, аналогични на предмета на поръчката, и разполагат с необходимите опит и техническо оборудване за извършване на строителството. За период от 7 дни (минималния срок по закон) е гарантиран достъп на участниците до поканата. Приемането на оферти от потенциални изпълнители се преустановява 6,5 часа преди изтичане на валидността на поканата, което е абсурд. Осигурен е минимален срок от 6 дни и 17,5 часа (европейското законодателство и ЗОП изисква гарантиране на равни условия за всички участници) за подготовка и подаване на предложения за участие в процедурата само за участниците видели обявата в момента на нейното публикуване . Всички останали са поставени в още по-неблагоприятни условия по отношение на сроковете за подаване на предложения. Кандидатите запознали се с условията на поканата в последните два-три дни преди изтичане срока на валидност на практика не са в състояние да подготвят и подадат предложенията си. Така на нито един участник не е осигурен с разумен срок за подготовка и изпращане на предложението. С такива характеристики са повечето публични покани на българските възложители. Недоволните не могат да обжалват процедурата."

Прочети още

Допълнително 35 млн. лв. ще предостави ОПАК през 2013 г.

Три нови процедури за кандидатстване на обща стойност 35 млн. лв. бяха одобрени от Комитета за наблюдение на Оперативна програма “Административен капацитет”. В Индикативната годишна работна програма (ИГРП) на ОПАК за 2013 г. първоначално бяха заложени четири процедури на обща стойност 18 850 000 лв., предназначени за централните и общинските администрации и за Министерския съвет. След проведена писмена процедура от Комитета за наблюдение на ОПАК за промяна на ИГРП бяха добавени три нови възможности за финансиране. Две от процедурите са по приоритетна ос 2 “Управление на човешките ресурси” с бенефициенти централните, областните и общинските администрации и Института по публична администрация. Третата процедура е по приоритетна ос III “Качествено административно обслужване и развитие на електронното управление” и по нея може да кандидатства Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Включването на новите конкурси за проекти в ИГРП цели повишаване на квалификацията на служителите от държавната администрация и усъвършенстване на средата за по-добро административно обслужване.

Индикативна годишна работна програма на ОПАК за 2013 г.

Прочети още

Покана за участие на НПО в разработването на ОП "Наука и образование за интелигентен растеж"

Единен портал за фондовете.

Във връзка със стартиралия процес на изготвяне на оперативните програми за програмен период 2014-2020 г. и съгласно РМС № 19 от 10.01.2013 г. предстои сформиране на работна група за разработване на оперативна програма в сферата на образованието и науката за следващия програмен период.

С оглед спазване принципа на партньорство и на основание чл. 5 от Постановление № 5 на МС от 18.01.2012г. за разработване на стратегическите и програмните документи на Република България за управление на средствата от фондовете по Общата стратегическа рамка на Европейския съюз за програмния период 2014-2020г., в състава на работните групи следва да бъдат включени и представители на групи неправителствени организации в обществена полза според тематичните цели и мерки които ще се финансират от съответната програма.

Изборът на представителите на неправителствените организации следва да бъде извършен съгласно Механизъм за избор на неправителствени организации, чиито представители да участват в състава на работните групи за разработване на Договора за партньорство и програмите на Република България за програмен период 2014-2020 г., наричан по нататък „механизмът".

Заявление за участие в избора могат да подават следните групи неправителствени организации:

1. Организации, работещи в сферата на образованието, науката и културата:

Съгласно §1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на Механизма, организациите, работещи в сферата на образованието, науката и културата са:

Образователни и обучителни организации;

Научно-изследователски и развойни организации;

Организации, предоставящи информационни услуги;

Организации за опазване на културното и историческото наследство;

2. Социални организации:

Съгласно §1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Механизма, социалните организации са:

Организации, работещи за интеграция на малцинствени етнически групи и имигранти;

Организации, работещи в сферата на човешките и гражданските права и свободи;

Организации, работещи в сферата на равенството на половете и недискриминацията;

Организации, работещи в сферата на социалното включване;

Организации, работещи в сферата на социалните грижи;

Организации, работещи в сферата на общественото здраве;

Организации, работещи в сферата на младежта;

Съгласно чл.6 от Механизма, неправителствените организации следва да отговарят на следните общи критерии:

Да са регистрирани по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел като юридически лица с нестопанска цел в обществена полза;

Да са действащи и активно осъществяващи целите си не по-малко от 2 години към момента на подаване на заявлението за участие;

Да изпълняват дейности в областта на разработване/изпълнение/мониторинг и/или оценка на стратегии/програми и/или политики;

Да има опит в разработването/изпълнението/мониторинга и/или оценката на програми и/или проекти, съфинансирани със средства от Европейския съюз;

Да не членуват в национално представените организации на работодателите, работниците и служителите, признати от Министерския съвет по реда на Кодекса на труда, както и в национално представителните организации на и за хората с увреждания, представени в Националния съвет за интеграция на хората с увреждания.

Писмените заявления по образец, утвърден от министъра по управление на средствата от Европейския съюз, се подават в срок до 19 февруари 2013 г. на адрес: гр. София 1113, бул. „Цариградско шосе" 125, бл. 5, ет. 1, Главна дирекция „Структурни фондове и международни образователни програми", Министерство на образованието, младежта и науката.

Прочети още