Актуализирани указания по прилагането на ПМС 69/2013 г.

На 19.04.2013 г. УО на ОП "Конкурентоспособност" публикува Актуализирани указания по прилагането на ПМС 69/2013 г.

Документът отменя публикуваните на 25.03.2013 г. „Указания във връзка с промени в нормативната уредба, касаеща избора на изпълнители по договори за безвъзмездна финансова помощ“ на интернет страницата на ОП „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика“ 2007-2013 и влиза в сила от датата на публикуването му.

Типови образци на документи за определяне на изпълнители с публична покана

Някои основни моменти от актуализираните указания:

ПМС 69/2013 г. влиза в сила на 01.04.2013 г. Съгласно разпоредбата на § 10 от Преходните и заключителни разпоредби на ПМС № 69/2013г. процедурите по ПМС № 55/2007 г., обявени преди влизането в сила на това постановление, се довършват по досегашния ред. В този смисъл всички процедури, обявени до 31.03.2013 г. включително, ще бъдат довършени по реда на ПМС № 55/2007 г. (Обърнете се към координатора на Вашия проект относно необходимостта от представяне на новия образец на график на процедурите, предвидени за обявяване след 1.4.2013 г. - бел. адв. Х. В.)

Изборът с публична покана е процедура, която се прилага от бенефициентите във всички случаи, когато:

- предвидената стойност за строителство, в т.ч. съфинансирането от страна на кандидат за безвъзмездна финансова помощ или бенефициент, без данък върху добавената стойност, е равна или по-висока от 60 000 лв., и

- предвидената стойност за доставки или услуги, в т.ч. съфинансирането от страна на кандидат за безвъзмездна финансова помощ или бенефициент, без данък върху добавената стойност, е равна или по-висока от 20 000 лв.

Поканата се предоставя на съответния Договарящ орган за публикуване на Единния информационен портал за обща информация за управлението на Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз в Република България, като кандидатът за безвъзмездна финансова помощ или бенефициентът я публикува на своята интернет страница при наличие на такава.

Важна промяна в правилата е разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от ПМС № 69/2013г., съгласно която бенефициентът може да публикува съобщение за поканата и в национални ежедневници, както и да я изпрати до избрани от него лица, без да променя определените в публикуваната покана условия за участие. В този смисъл отпада задължението на кандидата за безвъзмездна финансова помощ или бенефициента за публикуване на обявата в национален ежедневник, като е предоставена възможност за преценка от негова страна.

Срокът за събиране на оферти е намален значително. Съгласно чл. 11, ал.4 от ПМС № 69/2013 г. срокът за публичния достъп до поканата не може да е по-кратък от 7 дни, като определеният срок следва да бъде съобразен със сложността на подготовката на оферта от страна на кандидатите. Срокът се брои съгласно разпоредбите на чл.60 от Гражданския процесуален кодекс. Срокът за събиране на оферти, който ще определи кандидата за безвъзмездна финансова помощ или бенефициента, не може да е по-кратък от срока за публичен достъп до поканата.

При залагане на минимални икономически и финансови възможности изискуемият общ оборот не може да надвишава повече от три пъти прогнозната стойност на процедурата или на съответната обособена позиция, в случай че процедурата е с обособени позиции.

Във всички случаи, показателите, включени в критерия „икономически най-изгодна оферта”, трябва да са свързани с предмета на процедурата, а не с възможностите на кандидатите, които представляват изисквания за допустимост. Смесването на минималните изисквания за техническо и финансово и икономическо състояние към кандидатите с критериите за оценка на офертите е недопустимо.

В Методиката, когато критерия за оценка е „икономически най-изгодна оферта”, следва да се залагат обективни, точни, количествено измерими показатели. При подготовка на Методика за оценка на оферти, подадени в процедура, която включва няколко обособени позиции, следва да се изготви отделна методика за всяка обособена позиция, за да може офертите по всяка позиция да бъдат оценени и да се изготви отделно класиране.

Методиката за оценка се състои от определени показатели, които имат съответната тежест в комплексната оценка на офертите. Задължително в Методиката за оценка участва показател „цена“, чиято тежест следва да е не по-малко от 30%. (Вероятно УО на ОПК извлича основанието за това изискване от чл. 13, ал. 2 и 3 ПМС 69/13)

Промяната, която въвежда чл. 24, ал.2 на ПМС № 69/2013 г., е свързана с размера на гаранцията за добро изпълнение, която вече следва да е не повече от 3 на сто от стойността на договора (5 на сто в досегашната уредба). Гаранцията за участие, която следва да е в абсолютна сума, запазва максималния си размер от не повече от 1 на сто от прогнозната стойност на договора.

С оглед по-краткия срок за събиране на оферти е намален и срока за искане на разяснения и отговор до потенциалните кандидати. До 4 дни преди изтичането на срока за подаване на офертите лицата могат да поискат писмено от кандидата за безвъзмездна финансова помощ или бенефициента разяснения по поканата. Разясненията се предоставят на Договарящия орган за публикуване на Единния информационен портал за обща информация за управлението на Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз на Република България и се публикуват на интернет страницата на бенефициента, при наличие на такава, в срок до два дни преди изтичането на срока за подаване на офертите и стават неразделна част от поканата.

Бенефициентът или кандидатът за безвъзмездна финансова помощ е длъжен да уведоми Договарящия орган за датата, мястото и часът на отваряне на офертите не по-късно от 3 дни преди посочената дата. В новата уредба този срок е съкратен на 3 дни вместо досегашния 10-дневен срок.

С новото ПМС № 69/2013 г. кандидатът за безвъзмездна финансова помощ или бенефициентът сам може да определи срока за представяне на липсващи документи или отстраняване на нередовности от кандидатите в зависимост от сложността и обема на изискваните документи, като единственото изискване е този срок да е еднакъв за всички участници в процедурата.

За резултатите от работата си оценителите изготвят протокол, който се представя на бенефициента за утвърждаване. Бенефициентът в 3-дневен срок от утвърждаването му следва да уведоми писмено всички участници в процедурата за резултатите, като на първия класиран кандидат едновременно се изпраща и покана за сключване на договор.

ПМС № 69/2013 г. запазва в чл. 19 основанията за прекратяване на процедурата за избор на изпълнител и задължението на бенефициента да уведоми писмено в 3-дневен срок от прекратяването й кандидатите и Договарящия орган.

Договорът с избрания кандидат следва да бъде сключен в срок не по-дълъг от 30 дни от утвърждаване на протокола. Той следва да съответства на приложения в документацията проект и да е допълнен с всички предложения от офертата на кандидата. Договорът може да бъде изменян или допълван само след писмено съгласуване с Договарящия орган, с изключение на случаите по чл. 20, ал. 4 от ПМС № 69/2013 г.

Изключително важна е промяната, въведена с чл. 22 от ПМС № 69/2013 г. Съгласно досегашната разпоредба на чл.31 от ПМС №55/2007 г. при подаване на офертата кандидатите бяха длъжни да представят декларация за липса на обстоятелствата по чл. 31, ал. 1 и ал.2, като при сключване на договор същите следваше да представят документи, издадени от официални органи, доказващи липсата на тези обстоятелства. Видно от цитираната разпоредба, ПМС № 69/2013г. не изисква да се декларира, респ. да се представят доказателства, че кандидатът няма задължения към общината и държавата, установени с влязъл в сила акт. Бенефициентите не следва да изискват от кандидатите тези документи. Кандидатите, избрани за изпълнители, при сключване на договор за изпълнение следва да представят: документи, издадени от съответните компетентни органи преди сключването на договора, и/или извлечение от електронен регистър, заверено от кандидата, и/или декларация съгласно законодателството на държавата, в която кандидатът е установен, с които да удостоверят липсата на обстоятелствата по чл.22, ал.1 от ПМС №69/2013 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 9 от ПМС № 69/2013г. кандидатите за безвъзмездна финансова помощ или бенефициентите не провеждат процедура за определяне на изпълнител, когато предвидената стойност за строителство, доставки и услуги, в т.ч. съфинансирането без данък върху добавената стойност, е по-ниска от 20 000 лв. за доставки/услуги и 60 000 лв. за строителство. В тези случаи кандидатите за безвъзмездна финансова помощ или бенефициентите може да не сключват писмен договор и да докажат извършените разходи с първични платежни документи.

С оглед гарантиране спазването на принципите за добро стопанско управление, определяне реалистичността на разходите и осигуряване на ефективност, ефикасност и икономичност при разходването на средствата по Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика“ 2007-2013 (ОПРКБИ), при стойности на възлагане до 20 000 лв. без ДДС за доставки/услуги и до 60 000 лв. без ДДС за строителство, Договарящият орган на ОПРКБИ ще изисква от кандидатите за безвъзмездна финансова помощ или бенефициентите да приложат към първичните платежни документи три предложения (съдържащи цена, характеристика/функционалност/описание, които не противоречат на заложените в договора за безвъзмездна финансова помощ) и обосновка (съдържаща аргументи за направения избор на изпълнител на базата на получените 3 предложения). Предложенията следва да съдържат дата и подпис от подателите. (ДО ще следи дали предложението на лицето, което е избрано за изпълнител, отговаря на минималните характеристики/функционалност/описание, заложени от кандидата/бенефициента, които не трябва да противоречат на заложените в договора за безвъзмездна финансова помощ.) 

В тези случаи бенефициентите/ кандидатите за безвъзмездна финансова помощ не следва да прилагат реда за събиране на оферти по чл. 11 от ПМС № 69/2013г.

В случаите, когато размерът на безвъзмездната финансова помощ е по-малък или равен на 50 на сто от общата сума на одобрения проект, с оглед гарантиране спазването на принципите за добро стопанско управление, определяне реалистичността на разходите и осигуряване на ефективност, ефикасност и икономичност при разходването на средствата по ОПРКБИ, както и спазването на принципите за публичност и прозрачност, свободна и лоялна конкуренция и равнопоставеност и недопускане на дискриминация при разходването на средства от Структурните фондове на ЕС, Договарящият орган на ОПРКБИ ще изисква следното:

- когато предвидената стойност за строителство, в т.ч. съфинансирането от страна на кандидат за безвъзмездна финансова помощ или бенефициент, без данък върху добавената стойност е равна или по-висока от 60 000 лв. или предвидената стойност за доставки или услуги, в т.ч. съфинансирането от страна на кандидат за безвъзмездна финансова помощ или бенефициент, без данък върху добавената стойност е равна или по-висока от 20 000 лв., бенефициентите/кандидатите за безвъзмездна финансова помощ следва да приложат към първичните платежни документи три предложения (съдържащи цена, характеристика/функционалност/описание, които не противоречат на заложените в договора за безвъзмездна финансова помощ) и обосновка (съдържаща аргументи за направения избор на изпълнител на базата на получените 3 предложения), както и сключен договор. Предложенията следва да съдържат дата и подпис от подателите.

- когато предвидената стойност за строителство, в т.ч. съфинансирането от страна на кандидат за безвъзмездна финансова помощ или бенефициент, без данък върху добавената стойност е по-ниска от 60 000 лв. или предвидената стойност за доставки или услуги, в т.ч. съфинансирането от страна на кандидат за безвъзмездна финансова помощ или бенефициент, без данък върху добавената стойност е по-ниска от 20 000 лв., бенефициентите/кандидатите за безвъзмездна финансова помощ следва да приложат към първичните платежни документи три предложения (съдържащи цена, характеристика/функционалност/описание, които не противоречат на заложените в договора за безвъзмездна финансова помощ) и обосновка (съдържаща аргументи за направения избор на изпълнител на базата на получените 3 предложения). Предложенията следва да съдържат дата и подпис от подателите.

Разликата при последните две хипотези е, че при първата ("равна или по-висока от") се изисква представяне на договор, а при втората ("по-ниска от") не е необходимо представянето на договор.

Прочети още

Довело ли е подпомагането от страна на ЕС на хранително-вкусовата промишленост до ефективно и ефикасно добавяне на стойност към земеделските продукти

Европейска сметна палата, Специален доклад № 1/2013 г.

Кратко изложение:

I.

Като част от политиката на ЕС за развитие на селските райони на предприятия, които се занимават с преработка и продажба на земеделски продукти, се предоставя безвъзмездна финансова помощ посредством мярка, наречена „добавяне на стойност към земеделските и горските продукти“ с цел подобряване на конкурентоспособността на земеделието и горското стопанство. За текущия програмен период 2007—2013 г. бюджетът на ЕС за тази мярка е в размер на около 5,6 милиарда евро. Тези средства се допълват от национално финансиране, като така общият размер на публичното финансиране достига 9 милиарда евро.

II.

По време на извършения от нея одит Палатата провери дали подпомагането от страна на ЕС е довело до ефективно и ефикасно добавяне на стойност към земеделските продукти. По‑специално, Палатата потърси отговор на въпроса дали мярката е била изготвена и приложена по начин, при който се осигурява ефикасно финансиране на проекти, насочени към ясно определени нужди, както и дали изпълнението на мярката се наблюдава и оценява така, че да е възможно демонстриране на резултатите.

III.

Както може да се очаква, проектите най‑вече са позволили подобряване на финансовите резултати на предприятията, като е възможно известен брой от одитираните проекти да са довели до създаване на известна добавена стойност. Това обаче не се дължи на модела на прилаганата мярка или на процедурите за подбор, използвани от държавите членки. Липсват данни, които да демонстрират, че подпомогнатите предприятия са се нуждаели от субсидиране, или че съществуват специфични цели на политиката, които се очаква да се постигнат с отпускане на субсидии. Палатата заключи, че подпомагането не е било систематично насочено към проекти, които ефективно и ефикасно водят до добавяне на стойност към земеделските продукти.

IV.

Държавите членки трябва да изготвят програми за развитие на селските райони (ПРСР), чрез които да адаптират помощта към собствените си нужди, като използват национални или регионални цели, както и да определят обхвата на мярката, за да гарантират ефикасност на предоставеното финансиране. Палатата обаче констатира, че са били определени единствено общи цели, които не показват по какъв начин финансирането ще доведе до създаване на добавена стойност за земеделските продукти или ще подобри конкурентоспособността на земеделието. Въпреки тази липса на специфичен характер Комисията е одобрила програмите.

V.

Държавите членки трябва да определят критерии за допустимост, за да ограничат видовете инвестиции или бенефициенти, които са допустими за финансиране, както и критерии за подбор с цел да се идентифицират най‑ефективните и ефикасни проекти за подпомагане. По време на одита беше констатирано, че на установените критерии за допустимост отговаря почти всяко предприятие, което се занимава с преработване на храни. Освен това са липсвали процедури за подбор, или качеството им е било незадоволително, и когато налице е имало достатъчно средства — както често се случва в началото на даден програмен период, те изобщо не са били прилагани.

VI.

Палатата констатира, че държавите членки не са насочвали финансирането към проекти, за които има доказана необходимост от публично подпомагане. Без такова насочване съществува риск мярката да се превърне в обикновено предоставяне на финансови помощи — т.е. в общо подпомагане на предприятията, инвестиращи в сектора на преработване на храни, със съпътстващ риск от нарушаване на конкуренцията и разхищение на оскъдните публични средства.

VII.

Почти една пета от бюджета на ЕС за подобряване на конкурентоспособността на земеделието се изплаща на предприятия от хранително‑вкусовата промишленост, но въздействието върху конкурентоспособността на земеделието може да бъде единствено непряко и не съществува ясна интервенционна логика. Освен това механизмите за мониторинг и оценка не събират информация за добавената стойност или за въздействието върху конкурентоспособността на земеделието. Вследствие на това текущите механизми не могат да предоставят информацията, която е необходима, за да се установи успешното използване на средствата или да се осигури база за оценка на ефективността на мярката при програмиране на мерките за програмния период 2004—2020 г.

VIII.

Ето защо Палатата препоръчва:

а) в програмите на държавите членки ясно да се идентифицира нуждата от финансиране и да се определят значими и измерими цели; Комисията следва да одобрява програмите само при изпълнението на тези условия;

б) необходимо е критериите за подбор да се определят така, че да позволяват да се идентифицират най‑ефективните проекти. За да се гарантира, че средствата на ЕС се използват по ефикасен начин, тези критерии следва да се прилагат стриктно, дори в случаите, когато има достатъчно бюджетни средства за финансиране на всички допустими проекти;

в) Комисията и държавите членки следва да окуражат приемането на добри практики с цел смекчаване на рисковете от компенсационно изместване и от икономически загуби вследствие на неефективно разпределение на ресурсите.

г) рамката за мониторинг и оценка, приложима за финансираните проекти, следва да се подобри за предстоящия програмен период с цел да се гарантира правилното измерване на ефективността на изразходваните средства.

Прочети още

Още една година ще се плаща участието в панаири на малките и средните предприятия

Дневник.

С 12 месеца - до април 2014 г. се удължава проектът по Оперативна програма "Конкурентоспособност", по който Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия финансира участието на бизнеса в международни изложения и панаири. Това съобщи Никола Стоянов, изпълнителен директор на агенцията, цитиран от БТА.

Проектът е на стойност 27.396 млн. лева. През следващите 12 месеца от общата сума предстои да бъдат усвоени 14.212 млн. лева.

Благодарение на проекта досега 637 малки и средни фирми са участвали в 69 панаира и изложения, като са сключени 1223 сделки в рамките на форумите. 191 фирми са участвали в 15 търговски мисии в чужбина, след което са сключени 72 договора. В страната са направени седем бизнес форума. В националния експортен портал са регистрирани 3000 потребители. Порталът разполага с база данни с 71 000 експортноориентирани фирми, а достъпът до него е безплатен, отчитат от агенцията.

Занапред ръководството на агенцията планира на направи интегрирана система от мерки в подкрепа на малките и средните фирми.

Предстои увеличаване на броя на участниците в мисии и панаири. Предвижда се през следващите 12 месеца да се подпомогне участието на фирмите в около 20 панаира, които ще започнат от октомври. Целта е там да отидат повече фирми на по-големи щандове. Търговските мисии ще се сведат до около 30, но ще се увеличи броят на участниците - до 20 фирми, а не както е сега - до 12.

Ще се опитаме да организираме възможността по електронен път да се подават документи за участие в панаири и мисии и други дейности на агенцията, каза Никола Стоянов. Той изрази надежда това да се случи в следващите няколко месеца. Предвижда се намаляване на документацията до законовия минимум и да стане целият процес на подбор по-прозрачен.

Заради големия интерес на фирмите към бизнес форумите в страната през следващите 12 месеца ще бъдат организирани поне десет такива.

"За следващия програмен период ще се опитаме да правим повече такива събития в страната. Бизнес обученията ще бъдат профилирани - за стартиращи фирми, които са на прага на износа, и за такива, които вече изнасят. През следващите 12 месеца ще започне търсене на конкретни търговски партньори за конкретна фирма в конкретна държава", каза Никола Стоянов.

Предвижда се след експертен анализ фирмите да бъдат разделени в сегменти и обхванати още от бизнес идея, след това стартираща фирма, стабилизирана на местния пазар, но още без износ, малки и големи износители, а всяка група да се изведе до следващ етап от развитието й, като целта да се създаде експортно ориентирани предприятия. Никола Стоянов съобщи, че се планира в агенцията да има ресорни експерти, които на място ще посещават фирмите.

Професионалната квалификация, създаването на клъстери са сред другите акценти в работата на агенцията.

Прочети още

ЕК отправя покана за представяне на предложения по програма "По-безопасен Интернет"

В Официален вестник на ЕС, бр. С 107 от 13.04.2013 г. е публикувана покана за представяне на предложения за непреки действия по многогодишната програма на ЕС за защита на децата при използване на интернет и на други комуникационни технологии („По-безопасен интернет“).

В съответствие с Решение № 1351/2008/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. за създаване на многогодишна програма на Общността за защита на децата при използване на интернет и други комуникационни технологии („По-безопасен интернет“), с настоящото Европейската комисия приканва към представяне на предложения за действия, които да бъдат финансирани по програмата.

„По-безопасен интернет“ се основава на четири действия:

а) осигуряване на обществена осведоменост;

б) борба срещу незаконното съдържание и увреждащото поведение онлайн;

в) насърчаване на по-безопасна онлайн среда;

г) създаване на база от знания.

Информация за това как да се подготвят и представят предложения, както и за процедурата на оценяване, е представена в наръчника за кандидатстване.

Предложения могат да се правят по посочените по-долу части на поканата. Кандидатите, желаещи да направят предложения по повече от една част от поканата, следва да направят отделни предложения по всяка част.

Поканата за представяне на предложения по тази работна програма е открита за всички правни субекти, установени в държавите-членки. Могат да участват и правни субекти, установени в държавите от ЕАСТ, които са страни по Споразумението за ЕИП (Норвегия, Исландия и Лихтенщайн).

Краен срок за получаване на всички предложения: 23 май 2013 г., 17,00 часа (люксембургско местно време).

Части на поканата:

Действие 1 и действие 2: ЕВРОПЕЙСКА МРЕЖА ОТ ЦЕНТРОВЕ ПО ПРОГРАМАТА „ПО-БЕЗОПАСЕН ИНТЕРНЕТ“

1.1. ПИЛОТНА ПЛАТФОРМА ЗА ЦЕНТРОВЕ ЗА ПО-БЕЗОПАСЕН ИНТЕРНЕТ

Действие 3: НАСЪРЧАВАНЕ НА ПО-БЕЗОПАСНА ОНЛАЙН СРЕДА

3.1. ТЕМАТИЧНА МРЕЖА: МРЕЖА НА НПО ЗА ЗАЩИТА НА ДЕЦАТА В ИНТЕРНЕТ

Прочети още

Досие на проекта, верифициране на разходи и одитна пътека

През януари 2013 г. Националният сертифициращ орган (НСО) - дирекция "Национален фонд" в МФ, издаде Инструкция за обмена на информация между Управляващите органи/ Междинните звена и бенефициентите в процеса на заявяване на средства и отчитане по проекти, съфинансирани от Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз. (Инструкцията можете да свалите от тук.)

Инструкцията цели да оптимизира изискваната от бенефициентите информация при отчитане на разходите по договори или заповеди за безвъзмездна финансова помощ, както и да създаде предпоставки за електронен обмен на информация чрез електронен подпис.

Инструкцията се отнася до ДБФП, сключени през програмния период 2007-2013 г.

УО/МЗ следва да извършат промени в издадените от тях указания за окомплектоване на пакетите с документи за искане за плащане по ДБФП. До извършването на тези промени бенефициентите следва да прилагат наличните указания на УО/МЗ!

Бенефициентите по ОП "Конкурентоспособност" следва да се запознаят с Решение № РД-16-413/13.03.2013 г. на Главния директор на ГД "Европейски фондове за конкурентоспособност" и Ръководител на Управляващия орган на ОП "Конкурентоспособност" за промяна в изискванията за броя и съдържанието на междинните/финалните отчети, представяни от бенефициенти, сключили договори за безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика“ 2007-2013 (ОПК).

Към момента УО на ОПРР е създал възможност за електронно отчитане на проекти по шест схеми за безвъзмездна финансова помощ. Отчитането се осъществява чрез Информационната система за управление и наблюдение (ИСУН). Виж Указания.

Неспазване на изискването за съхранение на документацията по съответната оперативна програма, операция или проект представлява нарушение на Регламент (ЕО) 1083/2006 и е предпоставка за непредоставяне или възстановяване на договорената финансова помощ и/или непризнаване на засегнатия разход.

Одитната пътека е описание на дейностите и стъпките в една организация, и по-специално, движението на паричния поток и свързаните с това документи. Тя позволява да се определи последователността на стъпките във всеки един процес. Разделя процеса на отделни дейности и посочва отговорните за тях лица.
Тези процедури следва ясно да определят: кой; какво прави; на кой етап; краен срок за изпълнение на определени действия; на кого представя информацията; как се предава; къде се съхранява документа; разделение на оригинали и копия; формат на молбатa/искането, уведомлението, доклада или информацията

Някои основни моменти от Инструкцията на НСО:

• Всички оригинални документи във връзка с изпълнението на ДБФП се съхраняват при бенефициента, като в първичните разходо-оправдателни документи следва изрично да се посочва, че те се отнасят към съответния договор/заповед за БФП;
• Проверката на оригиналните документи се извършва от УО/МЗ единствено в хода на проверки на място при бенефициента. С цел избягване на двойно финансиране, тази проверка може да включва и подпечатване на оригиналните разходо-оправдателни документи със съответно одобрен печат;
• Подробният списък с документи за всеки вид искане за плащане (пакет документи) се задава от УО/МЗ в зависимост от спецификата на съответната ОП. Вече представени от бенефициента документи не се изискват повторно, освен по изключение, при надлежно обосновани специфични случаи;
• С цел унифициране на изискванията, приложими към отделните ОП, се препоръчва УО/МЗ, които работят с едни и същи бенефициенти (напр. общини) да уеднаквят подхода си по отношение на документите, които изискват от тях;
• Всеки първоначално представен пакет документи, както и коригиращ такъв, е придружен от подробен Опис, в който е отбелязан обема (бр. страници) на всеки приложен документ. Този подход отменя досега съществуващи практики за заверяване на документите с "вярно с оригинала", подпис и печат на бенефициента, както и последователното номериране на всяка страница от пакета;
• Пакетът документи се изпраща в УО/МЗ по един от описаните в Таблица 1 два основни начина. Препоръчително е пакетът с документи да се изпраща от бенефициента по електронен път, като автентичността му е гарантирана с електронен подпис на представляващия бенефициента или на друго упълномощено от него лице;
• Когато не са налице необходимите технически предпоставки, от изискваните в подробния списък документи само основните се изпращат чрез електронен подпис или на хартиен носител (примерни списъци на основните и придружаващите документи са представени в Раздели ІІ и ІІІ на Инструкцията). В тези случаи допълнително на електронен носител се подава пълният пакет документи. Видът на електронния носител, както и форматът на записаните върху него документи, се задават от УО/МЗ;
• Пакетът документи се представя на УО/МЗ като за него не се изискват допълнителни копия. Подробна информация в тази връзка е представена в Таблица 1 (колона 3);
• Информация за датата на получаване на пакета документи е представена в Таблица 1 (колона 4). УО/МЗ осигурява електронен адрес, както и изпращането до бенефициента на потвърждение с точен ден и час на електронното получаване на пакета документи;
• УО/МЗ осигурява своевременното съхранение на получената по електронен път (или на електронен носител) информация от бенефициента в електронен архив по начин, гарантиращ систематично организиране, лесен достъп и обменяемост на данните между служителите на УО/МЗ.
• Бенефициентът носи отговорност за поддържаната от него адекватна одитна пътека, съответно съхранението на всички оригинални документи, създадени във връзка с изпълнението на ДБФП;
• Бенефициентът и УО/МЗ осигуряват и предоставят при поискване от контролни/одитни органи всички документи (включително електронно подписани), свързани с изпълнението на ДБФП, респ. Оперативната програма за период от три години след закриването й, а в случай на частично закриване - за период от три години след годината, през която е извършено частичното закриване. Тези срокове се прекъсват в случай на съдебни процедури или по надлежно обосновано искане на Европейската комисия.

Таблица 1
(кликни за увеличение)

Легенда:

Вариант 1 е приложим в случаите, когато бенефициентът разполага с електронен подпис и са налице всички необходими технически предпоставки за изпращане/ получаване на пълния обем по електронен път.

Вариант 1А е алтернативен вариант, приложим в случаите, когато бенефициентът разполага с електронен подпис, но не са налице всички необходими технически предпоставки за изпращане/ получаване на пълния обем по електронен път. В този случай бенефицинетът изпраща с електронен подпис само основни документи, а целият пакет се изпраща допълнително в УО/МЗ, записан на електронен носител.

Вариант 2 е приложим в случаите, когато бенефициентът не разполага с електронен подпис. В този слеучай бенефициентът изпраща на хартия само основни документи, а целият пакет се представя в УО/МЗ като приложение, записано на електронен носител.

Прочети още

Искът за обезщетение за вреди от незаконосъобразна процедура и други искове по ЗОП

І. Искът за обезщетение за вреди от незаконосъобразна процедура по ЗОП
1.1. Правно основание: чл. 122л от Закона за обществените поръчки

1.2. Приложим закон: чл. 203, ал. 1, чл. 204, ал. 1, 3 и 4 и чл. 205 от Административно-процесуалния кодекс

1.3. Компетентен съд - административен съд.

1.4. Ищец - всяко заинтересовано лице, което е претърпяло вреди вследствие на нарушения при провеждане на процедура и сключване на договор за обществена поръчка. На осн. § 1, т. 6г от ДР на ЗОП, "заинтересовано лице" е всяко лице, което има или е имало интерес от получаването на определена обществена поръчка.

Възможно е вредите да са настъпили на етап, в който лицето още няма качеството на кандидат или участник в процедурата, т. е. преди да е подало оферта или заявление за участие.

1.5. Ответник -  юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

1.6. Условия за допустимост на иска: иск може да се предяви след като по съответния ред бъде отменен акта, от който произтичат твърдените вреди. Когато вредите са причинени от нищожен или оттеглен административен акт, незаконосъобразността на акта се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. Незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението.

1.7. Условия за основателност на иска: ищецът следва да докаже едновременното (кумулативното) наличие на: незаконосъобразен акт, който е отменен по съответния ред; вреда за ищеца; причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда.

Вредата е пряка, когато тя следва закономерно от незаконосъобразен административен акт и е непосредствена, когато противоправното поведение директно предпоставя вредата, без намесата на други фактори.

1.8. От съдебната практика:

Анализът на съдебната практика показва, че в общия случай, исковете заведени по този ред биват отхвърляни като неоснователни и недоказани. Ищците не успяват да докажат наличието на един от задължителните елементи на фактическия състав на деликта по чл. 122л ЗОП, а именно, че причинените им вреди произтичат пряко и непосредствено от незаконосъобразните актове на възложителите.

Най-често предмет на искове по чл. 122л ЗОП са:

1.8.1. Разходи за участие в тръжни процедури - за закупена документация; за труд на екипа/служителите на ищеца, участвали в подготовката на документацията за участие в процедурата.

"Участието в процедура за възлагане на обществена поръчка по ЗОП с направените за целта разходи не може да се определи като вреди, намиращи се в причинна връзка с административния акт, с който е приключила процедурата. Независимо от това как приключва - със законосъобразно или незаконосъобразно решение на възложителя, за да участва в провеждането на процедура за възлагане на обществена поръчка, ищецът следва да подготви документация, което е свързано с описаните от него разходи. Следователно, направените за участието разноски не са в причинна връзка с акта на органа, а са последица от решение на управителните органи на търговското дружество. Логиката на закона е, че ако не е бил издаден незаконосъобразният акт, ищецът не би претърпял вредите, което за тази претенция не е налице." (ВАС, ІV, адм. д. № 13252/2012 г., ВАС, ІІІ, адм. д. 15933/2011 г.)

1.8.2. Разходи за съдебни разноски, юридическа консултация и адвокатски хонорари в процедури пред КЗК и ВАС по отмяна на незаконосъобразния акт на възложителя.

По искове за обезщетение за разноски, направени до влизане в сила на ал. 9 на чл. 122г от ЗОП (ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) виж Решение на ВАС, ІІІ, адм. д. 16241/2011.

От 26.02.2012 г. Комисията за защита на конкуренцията се произнася по отговорността за разноски при условията и по реда на чл. 143 от Административнопроцесуалния кодекс.

"Разноските за разглеждане на жалбата в КЗК не са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразен административен акт. Те са последица от успешно проведено производство пред особена юрисдикция, каквато е КЗК. Отговорността за тях не е виновна, а обективна.  Съгласно чл. 143 от АПК, ищецът в това производство е могъл да получи направените от него разноски по производството пред КЗК. Това обаче е предполагало активност от негова страна."

"Разноските, направени в хода на производството по оспорване на акта на ответника, не са пряка и непосредствена последица от административния акт, а последица от упражненото право на защита. Отговорността за разноски е уредена в чл. 143 от АПК като последица от изхода на спора и може да се реализира само в рамките на съответното производство, или най-много в определен срок след влизане на решението в сила /чл. 78, чл. 81 и чл. 248, ал. 1 ГПК, приложими във връзка с чл. 144 от АПК/. Претендираните суми за разноски по производството пред КЗК е следвало да бъдат предявени в същото производство или пред ВАС."

1.8.3. Пропуснати ползи от несключен договор за възлагане изпълнението на поръчката, която се изразява в нереализиран приход или нереализирана печалба.

"Определянето на ищеца за изпълнител на обществената поръчка не следва автоматично от решението на КЗК. При разглеждане на писмената обосновка по същество и при ново класиране на участниците позитивният резултат за ищеца не е сигурен. Ето защо претендираният пълен размер на направеното ценово предложение не представлява пропусната полза за него. Пропуснатата полза трябва да е сигурно събитие, а не евентуално. Освен това пропуснатата полза следва да се определи само в размера на печалбата, която ищецът би получил след приспадане на разходите при изпълнение на поръчката, а не в размера на целия приход от договора за обществена поръчка, каквото е ценовото предложение. Претенцията за заплащане на обезщетение в пълния размер на направеното ценово предложение е неоснователна."

Отговорността по чл. 122л от ЗОП, ограничена до заявената от ищеца претенция, е специална деликтна отговорност, при която на обезщетяване подлежат негативните вреди – претърпените загуби. Позитивните вреди – пропуснатите ползи, са реален заместител на дължимото - целта на присъждането им е да се гарантира изпълнение на поето задължение между страните. В разглеждания случай такова задължение не е поето, поради което на обезщетяване следва да подлежат само негативните вреди. (АС Сливен, адм. д. № 94/2011 г.) "Пропуснатите ползи не подлежат на обезщетяване при деликтната отговорност".(ВАС, адм. д. 13430/2011)

Съгласно чл.122л от ЗОП, всяко заинтересовано лице може да претендира обезщетение за вреди, претърпени вследствие на нарушения при провеждане на процедура и сключване на договор за обществена поръчка при условията на чл. 203, ал. 1, чл. 204, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 и чл. 205 от АПК. Следователно, имуществената отговорност на извършила нарушението страна по специалния закон включва само обезщетение за вреди, но не и за пропуснати ползи. (ВАС, ІV, адм. д. № 13252/2012 г.)

1.9. Съдебни дела
4.1. Допустимост на искова молба по чл. 122л - АС Пазарджик, адм. д. № 544/2012, Определение № 467/11.09.2012 г., ВАС, І-во отд., адм. д. 12213/2012 г., Определение № 13912/6.11. 2012 г.
4.2. АС Пазарджик, адм. д. 544/2012 г., Решение № 656/14.12.2012 г., ВАС ІІІ-то отд., адм. д. 1598/2013 г.

ІІ. Искове по чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 122г, ал. 4 ЗОП, в редакцията на закона, обнародвана в ДВ бр. 79/29.09.2006 год. (за заплащане на обезщетение за вреди, причинени в резултат на незаконно проведена процедура по възлагане на обществена поръчка)

9.1. Съгласно задължителната съдебна практика - Решение № 85/23.06.2010 г. по т. д. № 780/2009 г. на ВКС, ТК, І отделение, отговорността по чл. 122г, ал. 4 от ЗОП е деликтна, при която на възмездяване подлежат само негативните вреди, т. е. преките загуби, но не и пропуснатите ползи, в хипотезата на призната от съответния орган незаконосъобразност при обществените поръчки по ЗОП. На обезщетяване в хипотезата на чл.122г, ал. 4 ЗОП подлежат единствено негативните вреди, тъй като тази отговорност не произтича от очаквано изпълнение, а от допусната незаконосъобразност на даден етап от процедурата за възлагане на обществената поръчка, като и в тази хипотеза на деликтна отговорност претендираният търпян вредоносен резултат следва да бъде пряка и непосредствена последица от издаване на конкретния незаконосъобразен акт, доказателствената тежест за което е на ищеца.

"По принцип деликтната отговорност третира репариране на вреди от претърпени загуби, но тя не изключва и пропуснатите ползи. Обемът на отговорността, обаче, по чл.122г, ал. 4 ЗОП, доколкото регламентира специфична деликтна отговорност, произтичаща от конкретно правоотношение във връзка с етап от осъществяване на процедурата по сключване на договор за обществена поръчка, следва да бъде по-ограничен, от този който би уреждал репариране на вреди при неизпълнение на сключен договор за възлагане на обществената поръчка. Доколкото не е бил сключен такъв договор, определянето на предметния обхват на подлежащата на обезщетяване вреда е съпоставим с обема на вредите, подлежащи на обезщетяване при преддоговорната отговорност, тъй като и тази отговорност е резултат от нарушен негативен интерес, като свързана с изискването да се поправят вредите, които страната търпи в резултат на несключване на договор /чл.12 ЗЗД/. Смисълът да се признаят единствено негативните вреди се свързва със самото основание на отговорността по чл.122г. ал. 4 ЗОП, с нейната роля и цел. Позитивните вреди се дефинират като такива, които охраняват интереса на страните при неизпълнение на дадено задължение и в този смисъл са реален заместител на дължимото. Т.е. целта на присъждането им е да се гарантира изпълнение на поето задължение между страните и по този начин да се дисциплинира гражданския оборот. Или тези вреди следва да покриват неизпълнението на едно задължение, само обаче ако то е изрично поето. В случая на чл. 122 г, ал. 4 ЗОП. такова задължение не е поето, поради което на обезщетяване следва да подлежат само негативните вреди, тъй като тази отговорност не произтича от очаквано изпълнение, а е резултат от допусната незаконосъобразност от възложителя, в тясната хипотеза на чл.122г, ал. З ЗОП. Нейната цел се свежда до поправяне на вредите именно произтекли от тази незаконосъобразност на акта, действието или бездействието, тъй като липсва друго правоотношение между страните, обвързващо ги с поети задължения. Този извод произтича и от принципната цел на обезщетението, която се свежда до това да се поправят причинените вреди, а не да се обогати пострадалия." (ОС Пловдив - т. д. 442/2007 г., АС Пловдив - гр. д. 129/2009 г., ВКС, І ТО - т. д. 780/2009, Р. № 85/2010)

9.2. Други влезли в сила решения в същия смисъл:

Въззивно решение № 76/ 05.03.2012 г. по в. т. д. № 1277/2011 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 25 /15.07.2011 г. по т. д. № 245/2010 г. на Старозагорски окръжен съд.

Въззивно решение № 502/27.03.2012 г. по гр. д. № 2819/2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено първоинстанционно решение от 02.06.2011 г. по т. д. № 903/2009 г. на СГС

Въззивно решение на Софийски апелативен съд № 467 от 27.10.2010 год., по т.д. № 243/2010 год., с което е потвърдено решение № 64 от 20.01.2010 год., по т.д. № 1837/2008 год. на Софийски градски съд

Въззивно решение на Ямболския окръжен съд № 163/29.11.2010 год., постановено по в.гр. дело № 325/2010 год.

ІІІ. Съдебна практика по други искове по ЗОП
3.1. Относно нищожност на договор за възлагане на обществена поръчка виж:

Решение № 19/23.02.2009 г. по т. д. № 474/2008 г. ТК, І отд.; Решение № 183/02.11.2011 г. по т. д. № 209/2011 г. ВКС, ТК, ІІ отд.

Опорочената процедура, съответно - непровеждането на процедура за възлагане на обществена поръчка, води до нищожност на сключения договор.

3.2. Относно едностранно виновно прекратяване на договор за обществена поръчка от страна на възложител (чл. 43, ал. 4 ЗОП) виж:
ВКС, ТК, І-во отд., т. д. 20/2010 г., Решение № 127/29.10.2010 г. - Недопустимост на установителен иск за установяване валидност на правоотношение, създадено между две страни по една облигационна връзка, която едностранно е била прекратена от едната страна.
РС Бяла, гр. д. 158/2010 г., Решение № 86/2010 г., изцяло отменено от ОС Русе, гр. д. № 1017/2010 г., Решение № 21/14.1.2011 г., няма данни за касационно обжалване
САС, гр. д. 1105/2009 г., Решение № 1175/6.8.2009 г., не е допуснато до касационно обжалване (ВКС, ІІ ТО, т. д. № 8/2010 г.)
АС Пловдив, т. д. 270/2011 г., Решение № 252/27.5.2011 г., не е допуснато до касационно обжалване (ВКС, І ТО, т. д. № 1048/2011 г.)

адв. Христианна Василева

Прочети още