Изменение на регламенти в областта на държавните помощи

В Официален вестник на ЕС, бр. L204/31.07.2013 г. е публикуван Регламент (ЕС) № 733/2013 на Съвета от 22 юли 2013 година за изменение на Регламент (ЕО) № 994/98 по прилагането на членове 92 и 93 от Договора за създаване на Европейската общност към някои категории хоризонтална държавна помощ.

Заглавието на регламента се заменя със следното: „Регламент (ЕО) № 994/98 на Съвета от 7 май 1998 година относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към определени категории хоризонтална държавна помощ“.

С изменението се разширява значително предметният кръг, в рамките на който Комисията може да обявява някои категории помощи за съвместими с общия пазар (групово освобождаване):

i) малки и средни предприятия;

ii) научноизследователска, развойна дейност и иновации;

iii) опазване на околната среда;

iv) заетост и обучение;

v) култура и опазване на културното наследство;

vi) отстраняване на щети, причинени от природни бедствия;

vii) отстраняване на щети, предизвикани от някои неблагоприятни климатични условия в областта на рибарството;

viii) горско стопанство;

ix) насърчаване на невключени в приложение I от ДФЕС продукти от хранителния сектор;

x) опазване на морските и сладководните биологични ресурси;

xi) спорт;

xii) транспорт в полза на живеещи в отдалечени райони, когато тази помощ е със социален характер, при условие че се предоставя без дискриминация относно самоличността на превозвача;

xiii) основна широколентова инфраструктура, отделни инфраструктурни мерки в ограничен размер, обхващащи мрежите за достъп от следващо поколение, строителни работи, свързани с широколентовия достъп, и пасивна широколентова инфраструктура в области, в които няма подобна инфраструктура или в които няма вероятност такава инфраструктура да бъде разработена в близко бъдеще;

xiv) инфраструктурни проекти, които подпомагат целите, изброени в подточки от i) до xiii) и в буква б) от настоящия параграф и които подпомагат други цели от общ интерес, особено целите на „Европа 2020“.

До изменението "групово освобождаване" е допустимо за помощи за: малки и средни предприятия; научно-развойна дейност (без иновации); закрила на околната среда; заетост и професионална квалификация.

Регламентът влиза в сила на 20.08.2013 г.

В същия брой на Официален вестник е публикуван Регламент (ЕС) № 734/2013 на Съвета от 22 юли 2013 година за изменение на Регламент (ЕО) № 659/1999 за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО.

Заглавието на регламента се заменя със следното: „Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз“

Разширяват се правомощията на Комисията в процедурата по разследване на съвместимостта на дадена мярка за помощ с правилата на Съюза, включително чрез налагане на пропорционални глоби и периодични имуществени санкции на предприятия или обединения от предприятия за непредоставяне на информация.

Поставят се някои условия към жалбоподателите.

Създава се нова глава, регламентираща сътрудничеството между Комисията и националните съдилища. Създава се възможност националните съдилища следва да се обръщат към Комисията за информация или за нейното мнение по въпроси, свързани с прилагането на правилата за държавна помощ. Комисията също има възможност да изразява писмено или устно коментари в съдилищата, които са сезирани за прилагане на член 107, параграф 1 или член 108 от ДФЕС.

Регламентът влиза в сила на 20.08.2013 г.

Прочети още

Проекти на ЗИД на ЗОП и Споразумение за партньорство

В Портала за обществени консултации е публикуван проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки.

В същия сайт може да бъде намерен и проекта на Споразумение за партньорство на Република България, очертаващо помощта от европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014-2020 г.
Вижте варианта, одобрен от Министерски съвет на 21.08.2013 г.

Обществените консултации по двата проекта приключват на 07.08.2013 г.

Какво предвижда проектът на ЗИДЗОП

Прочети още

Препоръка на Съвета към България

В Официален вестник на ЕС, бр. C 217/30.07.2013 г. е публикувана Препоръка на Съвета от 9 юли 2013 година относно Националната програма за реформи на България за 2013 г. и съдържаща становище на Съвета относно Конвергентната програма на България за периода 2012—2016 г.

Извадки от мотивите:

(15) За конкурентоспособността на местните предприятия и за привличането на чужди инвестиции ще е от голяма полза, ако се подобри бизнес средата в България, включително чрез повишаване на ефективността на публичните услуги. По-бързото и систематично въвеждане на електронно управление има голям потенциал и би могло inter alia да намали разходите за спазване на изискванията и административната тежест за предприятията. Освен това пълното прилагане и спазване на дружественото право, включително на процедурите за просрочените плащания и процедурите по неплатежоспособност, би подобрило значително рамковите условия, не на последно място за малките и средните предприятия (МСП). Недостатъчният достъп до финансиране продължава да бъде пречка пред развитието на МСП. Продължава да е налице значителната необходимост от по-добро използване на финансирани от Съюза програми за подкрепа на МСП. Една добре функционираща и независима съдебна система е предварително условие за устойчиво икономическо развитие. През последните години България постигна напредък в реформирането на съдебната система, по-специално в модернизирането на нормативната и институционалната уредба. Същевременно остават значителни възможности за пълноценното използване на тази уредба, като се осигурят устойчивост на резултатите и по-твърда ангажираност с реформите на всички равнища. Активизирането на усилията за борба с корупцията също ще представлява положителен принос за подобряване на бизнес средата.

(16) Ефективното усвояване на фондовете на Съюза продължава да бъде от изключително значение за нужните публични инвестиции. Реформата от 2011 г. на законодателството за обществените поръчки бе значителна стъпка към подобряване на контрола, предотвратяването и наказването на нередности. В сила влязоха нови правила, които се прилагат inter alia към проектите, съфинансирани от ЕС, а с по-широките правомощия на Агенцията по обществени поръчки ще се подобри още повече ефективността на ex ante контрола.

Препоръки:

1. Да запази стабилната бюджетна позиция, като гарантира спазването на СБЦ, и да провежда бюджетна политика, благоприятстваща растежа, както е предвидено в Конвергентната програма. Да въведе цялостна данъчна стратегия за укрепване на всички аспекти на данъчното законодателство и на процедурите за събиране с цел да бъдат увеличени приходите, по-специално чрез подобряване на събирането на данъците, справяне със сенчестата икономика и намаляване на разходите за спазване на изискванията. Да създаде независим орган, който да контролира бюджетната политика и да изготвя анализи и съвети.

2. Да премахне постепенно възможностите за ранно пенсиониране, да въведе една и съща законово установена пенсионна възраст за мъжете и за жените и да прилага активни политики по заетостта, които да позволят на по- възрастните работещи да останат по-дълго на пазара на труда. Да въведе по-строги критерии и механизми за контрол при отпускането на пенсии за инвалидност, така че да се ограничат ефективно злоупотребите.

3. Да ускори националната Инициатива за младежка заетост, например чрез схеми за гаранции за младежта. Да укрепи допълнително капацитета на Агенцията по заетостта с цел тя да предоставя ефикасни консултации за търсещите работа и да развие способност за установяване и задоволяване на нуждите от умения. Да засили активните политики по заетостта, по-специално по отношение на националните схеми за заетост. Да преразгледа минималните осигурителни прагове, за да се гарантира, че системата не оскъпява прекалено наемането на нискоквалифицираните работещи. Да постигне конкретни резултати по Националната стратегия за намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване 2020 и Националната стратегия за интегриране на ромите. Да подобри достъпността и ефективността на социалните трансфери и услуги, по-специално за децата и възрастните хора.

4. Да приеме Закона за училищното образование и да продължи реформата във висшето образование, по-специално като подобри съответствието между резултатите от него и нуждите на пазара на труда и като засили сътрудничеството между образованието, научно-изследователските институти и предприятията. Да подобри достъпа до приобщаващо образование за децата в неравностойно положение, в частност ромите. Да осигури ефективен достъп до здравеопазване и да подобри ценообразуването на здравните услуги, като обвърже финансирането на болниците с постигнатите резултати и като развие извънболничното лечение.

5. Да предприеме допълнителни мерки за подобряване на бизнес средата, като намали бюрокрацията, като изпълнява стратегия за електронно управление и като прилага законодателството за просрочените плащания. Да подобри качеството и независимостта на съдебната система и да са бори по-успешно с корупцията. Да подобри достъпа на МСП и на новосъздадените предприятия до финансиране.

6. Да ускори усвояването на фондовете на ЕС. Да гарантира правилното прилагане на законодателството за обществените поръчки, като разшири ex ante контрола, упражняван от Агенцията по обществени поръчки с цел предотвратяване на нередности.

7. Да укрепи независимостта на националните регулаторни органи и административния капацитет, по-специално в енергийния и транспортния сектор, както и в управлението на водите и на отпадъците. Да премахне пречките за навлизане на пазара, квотите, териториалните ограничения и регулираните цени и да приключи изграждането на пазарната структура, като създаде прозрачен пазар на едро за електрическа енергия и природен газ. Да ускори проектите за междусистемни електро- и газопроводи и да укрепи капацитета за справяне с прекъсванията на доставките. Да положи повече усилия за подобряване на енергийната ефективност.

Прочети още

Изменение и допълнение на нормативни актове на МС в сферата на еврофинансирането

С ПМС № 150/18.07.2013 г., обнародвано в ДВ, бр. 65/23.07.2013 г., се правят изменения и допълнения в редица нормативни актове на МС в сферата на еврофинансирането.

Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му - 23.07.2013 г.

Повечето изменения са продиктувани от структурата на настоящия Министерски съвет. Например, навсякъде думите "министърът по управление на средствата от Европейския съюз" и "министъра по управление на средствата от Европейския съюз" се заменят съответно със "заместник министър-председателят и министър на правосъдието" и "заместник министър-председателя и министър на правосъдието".

Считано от 23.07.2013 г., Методологията за определяне на финансови корекции се прилага и за нередности, свързани с процедури по ПМС 69/2013 г.

Приети са изменения и допълнения в следните актове:

1. Постановление № 70 на Министерския съвет от 2010 г. за координация при управлението на средствата от Европейския съюз

2. Постановление № 5 на Министерския съвет от 2012 г. за разработване на стратегическите и програмните документи на Република България за управление на средствата от фондовете по Общата стратегическа рамка на Европейския съюз за програмния период 2014 - 2020 г.

3. Постановление № 121 на Министерския съвет от 2007 г. за определяне на реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативните програми, съфинансирани от Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз

4. Постановление № 322 на Министерския съвет от 2008 г. за определяне на условията, реда и механизма за функциониране на Информационната система за управление и наблюдение на средствата от Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз в Република България

5. Постановление № 215 на Министерския съвет от 2007 г. за определяне на детайлни правила за допустимост на разходите по Оперативна програма "Техническа помощ", съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие, за финансовата рамка 2007 - 2013 г.

6. Постановление № 69 на Министерския съвет от 2013 г. за условията и реда за определяне на изпълнител от страна на кандидати за безвъзмездна финансова помощ и бенефициенти на договорена безвъзмездна финансова помощ от Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, Съвместната оперативна програма "Черноморски басейн 2007 - 2013 г.", Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Норвежкия финансов механизъм

7. Постановление № 18 на Министерския съвет от 2003 г. за създаване на Съвет за координация в борбата с правонарушенията, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз

8. Постановление № 182 на Министерския съвет от 2006 г. за създаване на комитети за наблюдение на Националната стратегическа референтна рамка и оперативните програми, съфинансирани от Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз

9. Постановление № 62 на Министерския съвет от 2007 г. за приемане на национални правила за допустимост на разходите по оперативните програми, съфинансирани от Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, за финансовата рамка 2007 - 2013 г.

10. Постановление № 85 на Министерския съвет от 2007 г. за координация по въпросите на Европейския съюз

11.Постановление № 6 на Министерския съвет от 2007 г. за създаване на Единен информационен портал за обща информация за управлението на Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз в Република България

12. Постановление № 179 на Министерския съвет от 2010 г. за определяне на механизма за верифициране на разходите и изплащане на безвъзмездна финансова помощ по оперативните програми, съфинансирани от Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз

13. Постановление № 236 на Министерския съвет от 2007 г. за приемане на детайлни правила за допустимост на разходите по Оперативна програма "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика 2007 - 2013 г.", съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие

14. Методологията за определяне на финансови корекции, които се прилагат спрямо разходите, свързани с изпълнението на оперативните програми, съфинансирани от структурните инструменти на Европейския съюз, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за рибарство, приета с Постановление № 134 на Министерския съвет от 2010 г.

Прочети още

Насоки на Европейската комисия за регионалната помощ за 2014-2020 г.

В Официален вестник на ЕС, бр. C 209 от 23.07.2013 г. са публикувани Насоки на Европейската комисия за регионалната помощ за 2014 - 2020 г.

Основната цел на регионалната помощ е да намали разликите в развитието на отделните региони в Европейския съюз. В Насоките Комисията определя условията, при които регионалната помощ (държавна помощ за насърчаване икономическото развитие на региони в неравностойно положение) може да се счита за съвместима с вътрешния пазар, и установява критериите за определяне на регионите, които отговарят на условията, посочени в член 107, параграф 3, букви а) и в) от Договора за функциониране на Европейския съюз. За съвместима с вътрешния пазар може да се приеме регионална помощ за:

- региони от тип "а" - за насърчаване икономическото развитие на региони, където жизненото равнище е необичайно ниско или където има високо равнище на непълна заетост и 

- региони от тип "в" - която има за цел да улесни развитието на някои икономически дейности или на някои икономически региони, доколкото тази помощ не засяга по неблагоприятен начин условията на търговия до степен, която противоречи на общия интерес.

Регионите от тип "а" са в най-неравностойно положение в Съюза по отношение на икономическото развитие. Комисията счита, че условията, посочени в член 107, параграф 3, буква а) от ДФЕС, са изпълнени за региони по NUTS ниво 2, чийто брутен вътрешен продукт (БВП) на глава от населението е под или равен на 75 % от средния за Съюза. Видно от Приложение № 1 към Насоките, територията на Република България е разделена на шест региона по NUTS ниво 2 като всичките са категоризирани от тип "а".

"Комисията удължава до 30 юни 2014 г. срока на прилагане на Насоките за национална регионална помощ за периода 2007—2013 г. и на Съобщението относно критериите за задълбочена оценка на регионалната помощ за големи инвестиционни проекти.
Картите на регионалните помощи, одобрени въз основа на Насоките за национална регионална помощ за 2007—2013 г., изтичат на 31 декември 2013 г. Преходният период от шест месеца, предвиден в член 44, параграф 3 от Общия регламент за групово освобождаване (ОРГО), следователно не се прилага за схеми за регионална помощ, приведени в действие съгласно ОРГО. За да могат да отпускат регионална помощ след 31 декември 2013 г. въз основа на съществуващите схеми за групово освобождаване, държавите членки се приканват да уведомят своевременно за удължаването на срока на действие на картите на регионалните помощи, така че Комисията да е в състояние да одобри удължаването на срока на действие на тези карти преди 31 декември 2013 г. По принцип действието на схемите, одобрени въз основа на Насоките за регионална помощ за 2007—2013 г., изтича в края на 2013 г., както е посочено в съответното решение на Комисията. Комисията трябва да бъде уведомена своевременно за всяко удължаване на срока на действие на тези схеми.
Комисията ще прилага принципите, посочени в тези насоки, за да оцени съвместимостта на всички регионални помощи, които ще бъдат отпуснати след 30 юни 2014 г. Регионална помощ, отпусната неправомерно, или регионална помощ, която ще бъде отпусната след 31 декември 2013 г. и преди 1 юли 2014 г., ще бъде оценявана в съответствие с Насоките за национална регионална помощ за 2007—2013 г."

Прочети още

Правилно ли са изразходвани средствата за пътища от фондовете на политиката на сближаване на ЕС

Европейска сметна палата, Специален доклад № 5/2013 г. (англ.)

Кратко изложение:

В периода от 2000 г. до 2013 г. ЕС разпределя около 65 млрд. евро от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Кохезионния фонд за съфинансиране на изграждането и обновяването на пътища. Палатата извърши одит на 24 проекта за инвестиции в пътища към ЕФРР и Кохезионния фонд в Германия, Гърция, Полша и Испания, за да установи дали тези проекти са постигнали целите си на разумна цена. Общата стойност на одитираните проекти възлиза на над 3 млрд. евро.

Констатация от особен интерес представлява заключението на Сметната палата за наличието на значителни различия между съфинансираните от ЕС пътни проекти .

Сметната палата изчисли общите разходи, общите разходи за строителство, както и разходите за изграждане на пътна настилка за 1000 кв.м. път. Одитираните в Германия проекти имат най-ниска цена за 1000 кв.м. и в трите категории (средната стойност на общите разходи в Германия възлиза на 287 043 евро, а в Испания на 496 208 евро; вж. фиг. 2 от доклада). Няма данни, че това може да се обясни с цената на труда.

Европейската сметна палата (ЕСП) провери дали проектите за пътна инфраструктура на фондовете на политиката на сближаване на ЕС са постигнали своите крайни цели на една разумна цена. Одитът обхвана съфинансирани проекти за пътища в Германия, Гърция, Полша и Испания. В периода от 2000 г. до 2013 г. най-много средства за пътища от политиката на сближаване са отпуснати на тези четири държави членки, което представлява 62 % от общото съфинансиране на пътища на ЕС. Одитът обхвана автомагистрали (10 проекта), високоскоростни пътища (10 проекта) и обикновени двулентови главни пътища (4 проекта).

При одитът се установи, че всички одитирани проекти са допринесли за увеличаване на капацитета и качеството на пътните мрежи, както и за намаляване на времето за пътуване и повишаване на пътната сигурност. Въпреки това целите на икономическото развитие не бяха измерими, а освен това липсва информация за въздействието на проектите върху местната или националната икономика. Действителната икономическа рентабилност при половината проекти, измерена чрез използване на съотношението ползи/разходи, базирано на действителната цена и полза, е значително по-ниска в сравнение с допуснатите предположения във фазата на планиране, които са със значително по-ниски стойности и/или по-голям трафик.

Сметната палата установи, че не е било обърнато достатъчно внимание върху осигуряването на рентабилността на проектите: а) повечето одитирани проекти са засегнати от неточни прогнози за трафика. Едва четири от общо 19 проекта, за които имаше достатъчно информация, обслужват обем на трафика, който съответства на прогнозите; б) избраният тип път не е бил най-подходящият за трафика, който се обслужва — автомагистрали, струващи много повече от високоскоростни пътища (средната обща цена на километър е около 11 млн. евро за автомагистрали и 6,2 млн евро за високоскоростни пътища, т.е. 43 % по-евтино) са били предпочитаният избор при строеж, дори и при участъци, в които високоскоростни пътища биха обслужили нуждите на трафика; в) в процеса на изпълнение одитираните проекти са поскъпнали и са били засегнати от забавяния, като средното увеличение спрямо първоначалната договорна цена е 23 %, а закъсненията на проектите са достигнали средно 9 месеца или 41 % от планираното време.

С оглед на резултатите от одита, ЕСП препоръчва:

а) Комисията следва да анализира различията в разходите за изграждане на пътна настилка между държавите членки, с цел установяване на причините за значителните различия в цените, както и да гарантира прилагането на най-добрите практики в бъдеще;

б) съфинансирането от страна на ЕС на проекти за пътища следва да бъде подчинено на наличието на ясни цели, придружени от показатели за намаляване на времето за пътуване, ползи за пътната безопасност, подобрения на капацитета и ефект върху икономиката. Съфинансирането следва да зависи от използването на разумни и рентабилни технически

решения, които съответстват на посочените добри практики, както и от предприетите от държавите членки действия за осигуряване на международна конкуренция на националните и/или регионалните пазари на строителство, и от пренасочване на системите за възлагане на обществени поръчки към определяне на най-икономичните оферти;

в) Комисията следва да насърчи обмена на добри практики между националните пътни администрации по отношение на оптималните технически решения за проекти за пътища, базирани на надеждни прогнози за трафика;

г) Комисията следва да обсъди създаването на информационна база данни на ниво ЕС за единична цена, насочена към инженери, изготвящи прогнози за нови проекти, за да помогне на бенефициентите да намалят цените на обществените поръчки.

Прочети още

Относно санкциите и възможността за обжалване на процедури по ПМС 69/2013 г.

За разлика от отмененото ПМС 55/2007 г., ПМС 69/2013 г. (ДВ 27/15.03.2013 г.) не съдържа нито административно-наказателни разпоредби, предвиждащи глоба или имуществена санкция за нарушения на постановлението, нито възможност за подаване на възражение до управляващия/договарящия орган за допуснати нарушения при провеждане на процедура.

С отмяната на ПМС 55/2007 г. (на 01.04.2013 г.) отпада и съставомерността на нарушенията на разпоредбите на ПМС 55/2007 г. поради липса на един от елементите на фактическия състав на административното нарушение, установен в разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН, а именно извършеното деяние да е обявено за наказуемо с административно наказание. Т.е. от 01.04.2013 г. тези нарушения не се наказват по административен ред. С оглед на това, образуваните, но неприключили административно-наказателни производства, включително и тези, по които са налице издадени, но невлезли в сила към 01.04.2013 г. наказателни постановления, следва да бъдат прекратени на основание чл. 54, във вр. с чл. 3, ал. 2 от ЗАНН. При обжалване по съдебен ред такива постановления следва да бъдат отменени на осн. чл. 3, ал. 2 ЗАНН.

За лицата, участвали в незаконосъобразна процедура по ПМС 69/2013 г., остава възможността да подадат сигнал за нередност до управляващия/договарящия орган или да сезират с жалба или сигнал Агенцията за държавната финансова инспекция (АДФИ). В случай, че бъде установено нарушение, което съставлява нередност, на бенефициента може да бъде наложена финансова корекция.

Повече за правомощията на АДФИ можете да прочетете тук.

адв. Христианна Василева























 .

Прочети още

Нова декларация по чл. 3 и чл. 4 от ЗМСП

Със Заповеди № РД-16-731/20.05.2013 г. и № РД-16-913/05.07.2013 г. на министъра на икономиката и енергетиката бяха утвърдени, съответно - нов образец на декларация по чл. 3 и чл. 4 от Закона за малките и средните предприятия и актуализирани указания за попълване на декларацията. Образецът е обнародван в ДВ, бр. 54/21.06.2013 г.

Декларацията е опростена, а указанията са обогатени с повече полезни примери.

За улеснение при изчисляването на данните е подготвен и файл, наречен "Справка за обобщените параметри на предприятието, което подава Декларацията". Независимите предприятия нямат задължение да попълват справката.

Декларацията, указанията и справката могат да бъдат изтеглени от страницата на МИЕ.

Някои по-важни положения:

Критериите за определяне на вида предприятие са "средносписъчен брой на персонала" и "финансов критерий" (годишен оборот и стойност на активите).

Както "средносписъчният брой на персонала", така и финансовите критерии включват обобщени данни за кандидатстващото предприятие ("моето предприятие") и предприятията-партньори и/или свързаните предприятия, ако има такива.

В изчисленията трябва да се включат и данните за предприятия, които се явяват свързани предприятия с "моите" предприятия-партньори или с "моите" свързани предприятия. Предприятията-партньори на предприятията-партньори на "моето предприятие" се изключват от изчисленията.

Когато "моето предприятие" е свързано с предприятие, което е свързано с други предприятия, се добавят изцяло или 100% от данните на всички свързани предприятия по веригата.

"Моето предприятие" е свързано предприятие или предприятие-партньор и когато други предприятия самостоятелно притежават по-малко от 25% от капитала или от броя на гласовете в "моето предприятие", но са свързани помежду си и заедно притежават над 50% или съответно над 25% от капитала или от броя на гласовете в "моето предприятие".

Ако предприятие-кандидат е едновременно предприятие партньор с едно предприятие и свързано предприятие с друго, и двете обстоятелства следва да бъдат отбелязани в т. 1 на Декларацията за обстоятелствата по чл. 3 и чл. 4 от ЗМСП

В т. 2 от Декларацията се посочват параметри за последната приключила финансова година. (наречена в ЗМСП „предходна финансова година”). Източници на данни са годишните финансови отчети и консолидираните финансови отчети. Но статусът на микро, малко или средно предприятие се определя на базата на последните две последователни финансови години, в които предприятието запазва своите параметри. Допълнителните данни за изясняване статуса на "моето предприятие" се предоставят в свободен текст с посочване на стойностите за активи, оборот и заети на предприятието за съответните години, отчитайки всички отношения на свързаност и/или партньорство.

Пример: В случай че през 2010 и 2011 г. кандидатът е бил микро предприятие, а през 2012 г. – малко предприятие, в т. 2 от Декларацията следва да се попълнят параметри като за малко предприятие, но в т. 3 следва да се отбележи, че статусът на предприятието е микро предприятие. Имайки предвид тази промяна в данните на предприятието, която влияе на статуса му, съгласно т. 4, към Декларацията следва да се добавят и данни за 2011 и 2010 година (в свободен текст, като просто се посочат стойностите за активи, обороти и заети), от които ще стане ясно, че предприятието всъщност е микро предприятие, тъй като има две последователни години, в които то има данни като за микро предприятие. Така ще се удостовери верността на декларираното в т. 3.

"Възможни са и по-особени случаи на динамични промени в параметрите на моето предприятие, в които трябва внимателно да анализирам статуса от гледна точка смисъла на концепцията за МСП:

Например:

2010     2011    2012            2010     2011 2012

микро малко средно или средно малко микро

И в двата представени случая предприятието е малко предприятие, защото има две поредни години, в които е под прага, разделящ малко от средно предприятие – в първия случай това са 2010 и 2011г., а във втория случай годините са 2011 и 2012 г., и същевременно няма две поредни години, в които да е под прага за микро предприятие."

В случай че предприятието-кандидат е с държавно или общинско участие, при определяне категорията на предприятието кандидатите, при които 25% и повече от капитала или от броя на гласовете в общото събрание се контролират пряко или непряко, заедно или поотделно от един или повече държавни органи, не могат да се смятат за микро, малко или средно предприятие (с изключение на случаите по чл. 4, ал. 4 ЗМСП). Дружества, при които 25% и повече от капитала се притежава от българската държава, държавен орган или орган на местно самоуправление се считат за големи предприятия.

Допълнителни пояснения в Указанията:

"1. Ако моето предприятие, в резултат на данните от последната ми приключила финансова година, е голямо предприятие (но по данните от предходните на последната приключила финансова година е МСП), къде да впиша данните, след като няма предвидени графи в т. 2?

Пояснение: В т. 2 попълвам само годината, а необходимите данни предоставям в свободен текст в приложение към Декларацията.

2. Ще се брои ли за грешка, ако дори при съответствие на информацията подадена в т. 2 и т. 3, аз съм предоставил документи, изисквани по т.4, които по условие се предоставят САМО при несъответствие между т. 2 и т. 3?

Пояснение: Не, няма да се отчете като неправилно попълнена Декларация."

Определяне вида предприятие по ЗМСП (казуси)

Виж още Приложение 1 към Общия регламент за групово освобождаване

Прочети още