Тълкувателно дело № 8/2015 г. на ОСС ВАС относно финансовите корекции

На 25.11.2015 г., по искане на Омбудсмана на Република България и министъра на правосъдието, е образувано тълкувателно дело № 8/2015 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегии на Върховния административен съд за приемане на решение по въпросите:

1. Подлежат ли на контрол за законосъобразност от административния съд актовете на Управляващия орган за налагане на финансова корекция или отказ за верифициране на суми по договори за безвъзмездна финансова помощ в изпълнение на оперативните програми, съфиннансирани от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд? 

2. Действат ли управляващите органи в хипотезата на обвързана компетентност при изпълнението на препоръки от страна на одитиращия орган по смисъла на чл. 62 от Регламент /ЕО/ 1083/2006 г. и на сертифициращия орган по смисъла на чл. 61 от Регламент /ЕО/ 1083/2006 или разполагат с оперативна самостоятелност?

Ходът на делото може да се следи ТУК.

Относно досегашната практика на ВАС във връзка с финансовите корекции вж. още.
Относно практика на СЕС вж. още.

Следва да се подчертае, че съгласно §10, ал. 2 от ПЗР на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ, ДВ, бр. 101 от 22 Декември 2015 г., влязъл в законна сила на 25.12.2015 г.), "Образуваните до влизането в сила на този закон съдебни производства по жалби срещу изявления за финансови корекции на ръководителя на управляващия орган се довършват по реда на чл. 27, ал. 1 и ал. 5 - 7.", т. е. по реда за оспорване на индивидуални административни актове пред административен съд. Преходната разпоредба, обаче, не касае отказите за верифициране на плащания. Съгласно чл. 21, ал. 6 ЗУСЕСИФ, "при оспорването на индивидуалните административни актове държавните такси, които се събират за съдебните производства, са пропорционални и се определят като процент върху материалния интерес.", но към момента няма приета тарифа. Бюджетните организации са освободени от заплащане на такси.

Рязък завой в практиката на ВАС относно обжалването на финансови корекции пред административен съд и правната природа на договора за безвъзмездна финансова помощ последва след приемането на тълкувателно решение № 8/11.12.2015 г. по т.д. 1/2015 г. на ОСС от I и II колегии на ВАС. Съгласно тълкуването на върховните съдии:

1. Актовете, издавани от органите на Разплащателната агенция – Държавен фонд "Земеделие", по чл. 26, ал. 1, т. 3 и чл. 33 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007–2013 г., са индивидуални административни актове и подлежат на съдебен контрол по реда на АПК.
2. Допустим е съдебен контрол на заповедта на министъра на земеделието и храните, издадена на основание чл. 16г, ал. 4 (предишна ал. 2) от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол, с която се одобрява окончателният специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние“.

Воден от това тълкуване, ВАС приема, че характер на "административен договор" имат и ДБФП, сключвани с бенефициентите по оперативните програми, респективно - характер на индивидуални административни актове имат изявленията за налагане на финансови корекции. Вж. решение № 13764/16.12.2015 г. по адм. д. № 7197/2015 г. на ВАС, VII-мо отделение.
Аналогично - определение № 10878/19.10.2015 г. по адм. д. № 1039/2015 на ВАС, VIII-мо отделение.







.

Прочети още

Снабдяване с изпълнителен лист за разноски, възложени от КЗК по ЗОП

На осн. чл. 122г, ал. 9 от ЗОП, в сила от 26.02.2012 г., "Комисията за защита на конкуренцията се произнася по отговорността за разноските при условията и по реда на чл. 143 от Административнопроцесуалния кодекс".

Както е известно, КЗК не е съдебен, а е административен орган. Поради тази причина в диспозитивите си КЗК не "присъжда", а "възлага" разноски. Все още се задава въпросът как става снабдяването с изпълнителен лист за тези вземания?

Вече е натрупана съдебна практика, която дава еднозначен отговор: снабдяването с изпълнителен лист може да стане по реда на заповедното производство по ГПК, в това число чрез издаване на заповед за незабавно изпълнение, въз основа на акт по чл. 417, т. 1 ГПК. Условие за издаване на заповедта и изпълнителния лист е представянето на доказателства за влизане в сила на решението на КЗК:

"Заповедното производство не е задължително, а има факултативен характер. С нормите на чл. 410, ал. 1 и чл. 417 ГПК то е предвидено като възможност за кредитора, който може, а не е задължен да иска издаването на заповед за изпълнение. Поради предоставената му от закона възможност, кредиторът не е задължен да използва по-леката на пръв поглед процедура, с която разполага по реда на заповедното производство. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес в негово право е да избере пътя за защита на правата си- чрез заповедното производство или чрез предявяване на осъдителен иск." (Решение № 52 от 29.04.2011 г. по т.д.№ 512/2010 г., Т. К., І Т. О. на ВКС)

"С разпоредбата на чл. 417, т. 1 от ГПК изрично е предвиден реда за издаване на заповед за изпълнение за притезания, произтичащи от влязъл в сила акт на административен орган, каквото е по своя характер решението на Комисията за защита на конкуренцията. Настоящият състав приема, че в случая е приложим именно този ред. С решение, постановено по к.д. № 6/2008 г. на КС на РБ, изрично е прието, че в производството по Закона за обществените поръчки, Комисията за защита на конкуренцията не е съдебен орган, макар и да осъществява правораздавателна дейност. Решението, постановено в това производство, в частта с която КЗК се произнася по реда на чл. 122г, ал. 9 от ЗОП, съставлява извънсъдебно изпълнително основание и за реализирането му следва да се осъществи заповедно производство по реда на Глава двадесет и седма от ГПК с издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 1 от ГПК." (Определение № 2484 от 20.02.2013 г. по адм. д. № 1902/2013 г., ІV отд. на ВАС)

"Решението, постановено в производство по ЗОП, в частта, с която КЗК се произнася по реда на чл. 122г, ал. 9 от ЗОП като възлага разноските в производството, съставлява извънсъдебно изпълнително основание и за реализирането му следва да се осъществи заповедно производство. Право на кредитора е да избере дали ще реализира правата си по чл. 410 или чл. 417, т. 1 от ГПК. В настоящият случай заявителят е избрал процедурата по чл. 410 от ГПК, заявлението е редовно, индивидуализирано е вземане по размер, основание и страни, не са налице пречките по чл. 411, ал. 2 от ГПК. Заявлението следва да бъде уважено." (Определение № 16061 от 29.07.2014 г. по в. ч. гр. д. № 8534/2014  г. на СГС)

"Съдът намира, че представеният документ - решение № 1693/18.12.2013 г. на КЗК, представлява административен акт по смисъла на чл. 268, т. 1 АПК, който подлежи на изпълнение по реда на ГПК, по арг. от чл. 269, ал. 2 ГПК, респ. има качеството на документ по смисъла на чл. 417, т. 1 от ГПК. По въпроса дали индивидуален административен акт по смисъла на чл. 268, т. 1 АПК, който удостоверява частно парично вземане, е основание за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, е налице положително произнасяне в решение № 52/29.04.2011 г. по т.д. № 512/2010 г. на ВКС, І ТО, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Следователно е налице задължителна практика на ВКС, че административен акт по чл. 268, т. 1 АПК, удостоверяващ частно вземане, какъвто е настоящият случай, не е пряко изпълнително основание.

С оглед обстоятелството, че в посочената част влезлият в сила административен акт подлежи на изпълнение по реда на ГПК, следва, че заповедното производство е единственото приложимо в конкретния случа й." (Определение № 22168 от 28.10.2014 г. по в. ч. гр. д. № 13193/2014 г. на СГС)

"Задължението за разноски в производството пред КЗК произтича от влязъл в сила акт на административен орган, каквото е по характера си решението на КЗК. Следователно същото е документ попадащ в хипотезата на чл. 417, т. 1 от ГПК. В чл. 417 е предвиден изрично реда за издаване заповед за изпълнение на притезание, произтичащо от влязъл в сила акт на администрацията. Решението на КЗК, в частта, в която се произнася по реда на чл. 122г ал. 9 от ЗОП /за разноските/ съставлява извънсъдебно изпълнително основание, поради което и за успешно реализиране на правата по събиране на присъдените му разноски, жалбоподателят правилно е избрал реда по ГПК." (Определение № 4082 от 08.10.2013 Г. по в. ч. т. д. № 1798/2013 г. на ОС Варна)

"В конкретния случай жалбоподателят посочва като изпълнително основание следния документ - Решение № 1401 от 29.11.2012 г. по преписка № КЗК-1190/2012 г. на КЗК. По отношение на това решение не е осъществен контрол от административен съд, поради което е неприложима нормата на чл. 405, ал. 2 от ГПК вр. чл. 144 от АПК - след като не се е развило съдебно производство, по което да е издаден акт, подлежащ на изпълнение, не може изпълнителен лист да се иска от административния съд. От друга страна, съгласно к. д. № 6/2008 г. на Конституционния съд на РБ, Комисията за защита на конкуренцията в производство по преразглеждане на акт на възложител на обществена поръчка не е съдебен орган, макар и дейността, която осъществява, да носи белези на правораздавателна. Поради това приложима се явява нормата на чл. 417, т. 1 от ГПК, в която е предвиден ред за издаване на заповед за изпълнение за притезания, произтичащи от влязъл в сила акт на административен орган, каквото е по своя характер решението на Комисията за защита на конкуренцията. Решението, постановено в това производство, в частта, с която КЗК се произнася по реда на чл. 122г ал. 9 от ЗОП, съставлява извънсъдебно изпълнително основание и за реализирането му следва да се осъществи заповедно производство по реда по чл. 417, т. 1 от ГПК." (Определение № 8227 ОТ 17.04.2014 г. по в. ч. гр. д. № 2036/2014 г. на СГС)

"Съгласно чл. 122 г., ал. 9 от ЗОП Комисията за защита на конкуренцията се произнася по отговорността за разноските при условията и по реда на чл. 143 от Административнопроцесуалния кодекс. В този смисъл КЗК се произнася по разноските в производството по обжалване по реда на ЗОП с административен акт. Предвид разпоредбата на чл. 269, ал. 2 АПК, вр. чл. 268 АПК, вземанията за разноски по влезли в сила индивидуални административни актове се изпълняват по реда на ГПК. Предвид изложеното решението на КЗК се явява документ по чл. 417, т. 1 от ГПК." (Определение № 2013 ОТ 29.01.2014 г. по в. ч. гр. д. № 5064/2013 г. на СГС)

Прочети още

Малка пробойна в последователната практика на ВАС по повод финансовите корекции

Трайната или по-скоро преобладаващата практика на ВАС (и по-конкретно на Седмо отделение), с която се определят като недопустими опитите на бенефициенти да оспорят по реда на АПК актовете на управляващите органи за констатиране на нередности и налагане на финансови корекции, както и отказите за верифициране на разходи, може да се резюмира в следния цитат: "С подписването на договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ управляващия орган придобива качеството на страна по договор. От този момент в отношенията си с бенефициер той вече не е административен орган, а контрагент, поради това актовете, които издава във връзка с изпълнението на договора не са индивидуални или общи административни актове, по отношение на които съдът имат право да осъществява контрол за законосъобразност, а са становище на страна по договор, несъгласието, с което може да бъде разрешено само по общия исков ред. Факта, че клаузите на договора, които пораждат правото на органа да признае или не определени разходи, са регламентирани в нормативен акт, при действащата правна уредба, не могат да обосноват извод за властнически характер на волеизявлението на управляващия орган - страна по договора, и с оглед на това да направят допустимо оспорването на акта му по реда на Административнопроцесуалния кодекс." (Определение № 4066/09.04.2015 г. по адм. д. № 2999/2015 Г., VІІ отд. на ВАС). В този смисъл вж. още Определение № 6825/10.06.2015 г. по адм. д. № 6152/2015 г., VІІ отд. на ВАС, Определение № 5138/08.05.2015 г. по адм. д. № 3717/2015 г., VІІ отд. на ВАС, Определение № 6217/28.05.2015 г. по адм. д. № 2256/2015 г., VІІ отд. на ВАС, Определение № 5958/25.05.2015 г. по адм. д. № 5677/2015 г., VІІ отд. на ВАС, Определение № 1026/28.01.2015 г. по адм. д. № 972/2015 г., IV отд. на ВАС,  Определение № 4273/17.04.2015 г. по адм. д. № 1834/2015 г., VII отд. на ВАС, и мн. други.

С аналогични мотиви и в съответствие с наложилата се практика АС София е оставил без разглеждане жалба на община Козлодуй срещу акт на УО на ОПОС за констатиране на нередност и определяне размера на финансова корекция.

Но ето какво четем в Определение № 5615/18.05.2015 г. по адм. д. № 1150/2015 г., ІІІ отд. на ВАС по повод частна жалба срещу определението на АС София:

"С оглед ръководните и контролиращи функции, които този орган (Управляващият орган - бел. Х.В.) има по отношение на наблюдаваните от него проекти, не може да се приеме, че отношенията му с бенефициента, който изпълнява дадения проект и получава публичната помощ, са равнопоставени. Тези отношения се характеризират с елементи на власт и подчинение, поради което следва да се определят като административноправни.

Сключеният ... договор ... за безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма "Околна среда 2007-2013 г.", ..., неразделна част от който са приложените общи и специални условия, представлява административен договор, който подробно урежда отношения от вида на тези, които възникват в сферата на държавното управление. Разпоредбата на чл. 69 от общите условия, която се отнася до възможността за налагане на финансова корекция, не е създадена като резултат от съгласуваната воля на страните по договора, а възпроизвежда съдържанието на предоставеното от държавата във връзка с управлението на европейските проекти, съставляващо част от компетентността на управляващия орган негово правомощие, да налага финансова корекция на бенефициента за нарушения, допуснати в процедурите по обществени поръчки...

...следва да се приеме, че с изпращането на уведомление до бенефициента управляващият орган открива процедура по налагане на финансова санкция... 

...за приключващ процедурата индивидуален административен акт следва да се приеме този по писмо №... на управляващия орган. Макар и обобщено, с този акт се прави заключителна преценка по казуса, основана на вече изложените мотиви в писмо № ... Издаденият акт е от категорията на актовете, предвидени в чл. 21, ал. 1 АПК, тъй представлява волеизявление на административен орган за отказ за изплащане на част от договорената финансова помощ, което пряко засяга законен интерес на получателя на помощта.

Късмет с отделението е имала и община Търговище. Определение № 930/27.01.2015 г. по адм. д. № 13877/2014 г., ІІІ отд. на ВАС по повод частна жалба срещу определение на АС Велико Търново:

"...От данните по делото се установява, че между община Търговище и Министерството на околната среда и водите е сключен договор за предоставяне на безвъзмезнa финансова помощ по оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г... В правомощията на ръководителя на УО на ОПОС е при установяване на нередности в процедурата да наложи финансови корекции. При тези данни необосновани и незаконосъобразни са изводите на административния съд, че страните по договора са равнопоставени. Ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г.” на първо място не е страна по договора, и на второ място действа като административен орган, в чиито правомощия е да налага финансови корекции по сключения между кмета на община Търговище и подизпълнителя договор, поради което се намира в надмощно положение спрямо кмета на общината. Със санкционния характер на процесното писмо неминуемо се засягат интереси на страна по договора. Ръководителят на УО на ОПОС е трета недоговаряща страна, която е оправомощена едностранно да налага санкции, поради което не може да се говори за отношения на равнопоставеност. Поради тези причини и оспореното писмо има белезите на индивидуален административен акт, чиято законосъобразност подлежи на проверка от съд."
Този казус има продължение. След връщане на делото, първоинстанционният административен съд не изпълнява указанията на ВАС и повторно оставя жалбата без разглеждане. Община Търговище повторно обжалва пред ВАС. Този път делото (адм. д. 2999/2015 г.) се гледа от състав на Седмо отделение, който постановява Определение, с което обстойно и мотивирано за пореден път потвърждава константната си практика.

На фона на тази противоречива практика днес в Портала за обществени консултации беше публикуван проекта на Закон за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове, който ще постави на съвсем други релси отношението управляващ орган - бенефициент.

Законопроектът предвижда, "безвъзмездната финансова помощ да се предоставя от ръководителя на управляващия орган с административен договор, съответно със заповед въз основа на одобрени: проектно предложение, проектно предложение с финансов план за системен проект, финансов план за бюджетна линия... Административният договор се оспорва по реда за оспорване на индивидуален административен акт". 

"Административен договор“ по смисъла на този закон е изрично волеизявление на ръководителя на управляващия орган за предоставяне на финансова подкрепа със средства от ЕСИФ, по силата на което и със съгласието на бенефициента се създават за него права и задължения по изпълнението на одобрения проект. Той се оформя в писмено споразумение между ръководителя на управляващия орган и бенефициента, заместващо издаването на административен акт."

"Финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта... Решението ... може да се обжалва пред съд по реда на АПК"

Интерес представлява и тази разпоредба: "При оспорването на индивидуалните административни актове държавните такси, които се събират за съдебните производства, са пропорционални и се определят като процент върху материалния интерес", т. е. високи държавни такси с цел предотвратяване на спекулативно обжалване.

От мотивите към законопроекта:

"Особен акцент в законовата регулация е поставен върху установяването на ясни административно-правни отношения между управляващите органи и бенефициентите. Тези отношения е предвидено да възникват въз основа на два различни института на административното право: Административният договор е основната форма при предоставянето на безвъзмездната финансова помощ; Финансовите корекции се определят по основание и размер с индивидуален административен акт. За разлика от индивидуалния административен акт, административният договор не е общо уредена правна фигура в рамките на кодификацията на административния процес, а само в разновидността на споразумението по чл. 20 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Същевременно възможностите на този институт са добре изследвани в българската административно-правна доктрина, той е въведен в позитивното право на редица европейски страни, където се е наложил и като съответен при уреждането на отношенията, свързани с предоставянето на финансова подкрепа със средства от европейските фондове. Правната логика на възникване и развитие на правоотношенията между управляващия орган и бенефициентите на плоскостта на административно-правните отношения е основополагаща и за ясното регламентиране на процедурата по извършване на финансови корекции. Тя завършва с акт, в който също се обективира властническо волеизявление на административен орган.

С оглед спазване на изискването на чл. 74 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 – държавите членки да гарантират, че съществува ефективна уредба за разглеждане на жалби във връзка с ЕСИФ, законопроектът въвежда ясна регламентация относно правото на защита на бенефициентите срещу актовете на административните органи, основана на общата клауза съгласно чл. 120 от Конституцията на Република България. С оглед необходимостта от гарантиране на ефективност при усвояване на средствата от ЕСИФ и минимизиране на риска от тяхната загуба проектът на закон предвижда някои особени правила по отношение на съдебния контрол върху административните актове, които дерогират общия ред на оспорване по АПК."

Съгласно преходните и заключителни разпоредби на проектозакона, "започналите и недовършени до влизането в сила на закона производства се довършват по досегашния ред".

Законопроектът има претенциите да "урежда обществените отношения, свързани с различните дейности по координация, изпълнение, мониторинг и контрол на средствата, предоставени от Европейския съюз на Република България и да "има характер на процесуален закон, разписващ основно административни производства", но това разписване е схематично, като отново се предвижда регламентирането с подзаконови нормативни актове на:

-  провеждането на предвидените в закона производства пред управляващите органи чрез ИСУН, както и условията, редът и механизмът за функциониране на ИСУН, и изискванията към структурата и съдържанието на въвежданата информация;

- детайлни правила по прилагането на глава трета "Предоставяне на безвъзмездна финансова помощ" за съответния програмен период;

- правила за координация между управляващите органи на програмите и местните групи за действие във връзка с изпълнението на подхода ВОМР за съответния програмен период.

- правилата за разглеждане и оценяване на оферти и сключването на договорите в процедурата за избор с публична покана;

- конкретизиране на националните правила и определяне на детайлните правила за допустимост на разходите за съответния програмен период;

- реда за извършване на проверка за установяване на нередност, обстоятелствата, подлежащи на вписване в регистъра за нередности и докладването на нередностите пред АФКОС 

- случаите на нередности, за които се извършват финансови корекции за нередност, съставляваща нарушение на приложимото европейско или национално право, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициента, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ 

Вероятно част от постановленията, които сега регламентират тези въпроси и касаят програмен период 2014-2020, напр. ПМС 107/14 и 119/14, ще запазят действието си и ще претърпят само изменение и допълнение.

Прочети още

ВКС дава зелена светлина на искове по ЗОДОВ за нарушаване правото на ЕС

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 269/08.05.2015 г.

гр. д. № 1867/2015 г. по оп. на ВКС, Трето гражданско отделение

/извадка; подчертаване и линкове - Х.В./

...

По поставения въпрос, обусловил допускането на касационно обжалване („Кой е приложимият процесуален ред за разглеждане на искова претенция с правно основание чл. 4 пар. 3 от ДЕС - този по ЗОДОВ, общият исков ред или друг ред за защита?”), съдът приема следното:

Съгласно принципа за лоялно сътрудничество, закрепен в чл. 4 пар. 3 от ДЕС, държавите-членки са длъжни да вземат всички общи и специални мерки, необходими за гарантиране на задълженията, произтичащи от правото на ЕС, да подпомагат общността за постигане на нейните цели и да се въздържат от всякакви мерки, които могат да застрашат тези цели. 

От този общ принцип произтичат редица конкретни задължения - в това число и за националните съдилища, някои от които са закрепени в Договорите, а други са изведени в практиката на Съда на ЕС. От него следва и института на отговорността на държавите-членки за вреди, настъпили вследствие нарушения на общностното право /Francovich and others v. Italian State, C-6/90, C9/90, §33/. Вредата може да е причинена от всеки държавен орган - в това число и от национална юрисдикция /съдебен орган/, действаща като последна инстанция /Gerhard Kobler v.Austria (С-224/01), Traghetti del Mediteraneo v. Italian Stare (С-173/03)/. Касае се за обективна отговорност, при която се преценява характера на извършеното нарушение, а не вината на решаващия състав. Фактическият й състав включва общностна норма, която предоставя права на частноправните субекти, достатъчно сериозно нарушение на тази общностна норма, пряка причинна връзка между нарушението и вредата. Концепцията за извъндоговорната отговорност на държавата за вреди е въведена постепенно с три знакови решения на Съда на ЕС /Frankovich and others v.Italian Stare; Brasserie du Pecheur и Factortame; Kobler/, които установяват елементите на фактическия й състав и стандартите във връзка с процесуалния ред за реализирането й.

В решението по делото Francovich изрично е посочено, че държавата е длъжна да отстрани последиците от причинените вреди в рамките на националното право относно отговорността на държавата. Отразено е, че поради липса на регламентация в правото на Общността, именно националният правов ред на отделните държави-членки следва да определи компетентните съдилища и да уреди исковите производства, по реда на които може да бъде реализирана нейната отговорност за вреди от нарушения на правото на ЕС. От друга страна материалните и процесуалните условия на този ред не могат да бъдат по-неблагоприятни, отколкото при подобни искове, засягащи само националното право /принцип на равностойност/, и не могат да бъдат така нормирани, че да направят практически невъзможно или прекомерно сложно получаването на обезщетение /принцип на ефективност/ /Francovich and others v. Italian State, C-6/90, C9/90, §.42-43/. 

От цитираната практика следва извода, че националните законодателства трябва да предвидят съответните правила за реализиране на отговорността на държавата за вреди от нарушения на общностното право при спазване на посочените по-горе изисквания. Същевременно, компетентни да разгледат тези искове са националните съдилища - които имат обща компетентност да разглеждат спорове, свързани с прилагането на общностното право, и са призвани да дадат защита на произтичащите от него права на частноправните субекти, съобразно установените във вътрешния ред средства за защита. Именно от задължението им да приложат института на извъндоговорната отговорност на държавата следва и правомощието им - при липса на изрична законодателна уредба съобразно посоченото по-горе, да определят правилата, по които тази отговорност ще бъде реализирана, респективно - при наличие на такава уредба, която нарушава принципите на ефективност и еквивалентност, да не приложат съответните национални норми, които противоречат на установените от Съда на ЕС стандарти – и по този начин да осигурят незабавна защита на произтичащите от общностните норми права. По този начин те ще обезпечат във всички случаи /със или без надлежна законодателна уредба/ реализирането на извъндоговорната отговорност на държавата по силата на непосредствената приложимост на общностните норми.

Предвид всичко посочено по-горе и с оглед установените с практиката на Съда на ЕС изисквания, настоящият състав на ВКС приема, че по българското право отговорността на държавата за вреди от нарушения на общностното право, произтичаща от чл. 4 пар. 3 ДЕС, следва да бъде реализирана по процесуалния ред на ЗОДОВ. 

Съображенията за това са следните:

От една страна в националното ни право липсва специално уредено производство, по което да се реализира отговорността на държавата за вреди от нарушения на общностното право. От друга страна предявените пред националния съд искове за обезщетяване на тези вреди следва да бъдат разгледани – и то по ред, който не е по-неблагоприятен отколкото този за подобни искове, засягащи само нациналното право. Такъв ред за сходни искове представлява редът по ЗОДОВ.

Това е единственият предвиден във вътрешното законодателство специален ред за разглеждане на искове, свързани с отговорността на държавата за вреди – като законът е създаден предвид общата разпоредбата на чл. 7 от Конституцията на Република България за отговорност на държавата за вреди от незаконни актове и действия на нейни органи и длъжностни лица. В предметния му обхват е включена отговорност от незаконни актове, действия и бездействия на администрацията /чл. 1 ЗОДОВ/; от дейност на правозащитните органи /чл. 2 ЗОДОВ/; от дейност на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество /чл. 2а ЗОДОВ/; от дейност на органите на съдебната власт за нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок /чл. 2б ЗОДОВ./.

Касае се за обективна отговорност /каквато е и извъндоговорната отговорност на държавата по чл. 4 пар. 3 ДЕС/ - при която се дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице /чл. 4 ЗОДОВ/.

Видно и от конкретните подробно предвидени в съответните законови разпоредби хипотези, част от тях предпоставят признаване на съответния акт, от който произтичат вредите, за незаконен и отмяната му. Друга част, обаче, не изискват предварително установяване на извършеното нарушение в друго производство - а предполагат извършване на конкретна преценка от сезирания по реда на ЗОДОВ съд за това дали е налице действие в нарушение на изисквания на съответното национално или международно /Е./ право /напр. чл. 2б ЗОДОВ, чл. 2 ал. 1 т. 2 ЗОДОВ/. Подобна преценка – дали от държавата /чрез съответните й органи/ е нарушена общностна норма, която предоставя права на частноправни субекти, следва да извърши и националният съд в изследването си дали е налице фактическия състав на извъндоговорната отговорност на държава-членка /Brasserie du Pecheur и Factortame/.

При тези обстоятелства, в резултат на сравнението относно конкретизираните по-горе предмет, основание и основни характеристики на исковете за отговорност на държавата за вреди по ЗОДОВ и на тези за извъндоговорната отговорност на държавата за нарушения на общностното право, настоящият състав приема, че се касае за сходни искове и че именно процесуалният ред по ЗОДОВ съставлява ред, предвиден за „подобни искове” по националното право - по смисъла на решението по делото Francovich and others v. Italian State, C-6/90, C9/90, § 42-43 /съдържащият се в чл. 49 вр. с чл. 45 ЗЗД режим на деликтна отговорност не е подходящ за реализиране на отговорността на държавата за вреди, произтекли от неспазване на правото на ЕС – доколкото съгласно чл. 45 ЗЗД подлежат на поправяне вредите, които са причинени виновно (макар и вината да се предполага до доказване на противното), а според изискванията на правото на ЕС отговорността, която носи държавата за нарушаване на задълженията си, произтичащи от Договорите, е обективна/. Поради това и прилагането му за разглеждане и на исковете за извъндоговорната отговорност на държавата осигурява спазването на изискването приложимият процесуален ред да не е по-неблагоприятен отколкото при подобни искове, засягащи само националното право /т.е. на принципа на равностойността/.

Същевременно използването му удовлетворява и произтичащото от принципа на ефективността изискване този ред да не прави практически невъзможно или прекомерно сложно получаването на обезщетение. Това е така, доколкото в ЗОДОВ са предвидени специални правила, улесняващи достъпа до съд за предявяване на съответните искове – държавните такси са във фиксиран минимален размер /10 лв. за физическо лице и 25 лв. за юридическо лице /чл. 9а ЗОДОВ вр. с чл. 2а от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/, а разноските по делата и изпълнението не се внасят предварително /чл. 9а ЗОДОВ/. 

По касационната жалба. 

Ищецът – касатор в настоящото производство, е предявил иск с правно основание чл. 4 пар. 3 ДЕС - претендирайки обезщетение за нанесени му вреди от окончателен съден акт, с който твърди, че се нарушава общностното право; искът е насочен солидарно и срещу Народното събрание и Националната агенция за приходите. 

С оглед отговора на правния въпрос, даден по-горе, следва да се приеме, че процесуалният ред за разглеждането му е този по ЗОДОВ. При тези обстоятелства дължимата държавна такса, платима при предявяване на иска, е в размер на 25 лв. /чл. 9а ЗОДОВ вр. с чл. 2а т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/. Тя е била надлежно платена при предявяването му, а указанията за оставяне на производството без движение с искане за плащане на допълнителен размер държавна такса са били неправилни. При това положение неизпълнението им не съставлява основание за връщане на исковата молба, респективно определението, с което първоинстанционният съд я е върнал и е прекратил производството, е незаконосъобразно. Като го е потвърдил, въззивният съд е постановил незаконосъобразен акт. Той трябва да бъде отменен, а делото – да бъде върнато на СГС за продължаване извършването на по-нататъшни процесуални действия по разглеждане на предявените искове с правно основание чл. 4 пар. 3 ДЕС по реда на ЗОДОВ. 

Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,

О П Р Е Д Е Л И :

...

ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за извършване на по-нататъшни процесуални действия по разглеждане на предявените искове.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

П.: ЧЛЕНОВЕ:


Забележка: Определението е постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, поради което дава принципно разрешение на поставения правен въпрос, приложимо при разрешаване на сходни казуси от съдилищата.

Прочети още

Предложение до Ръководителя на УО на ОПИК

Съгласно чл. 107, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс, всеки гражданин или организация, както и омбудсманът, могат да отправят предложения за усъвършенстване организацията и дейността на административни органи, както и на други органи, които осъществяват публичноправни функции.

Предложенията могат да бъдат писмени или устни, да бъдат подадени лично или чрез упълномощен представител, по телефон, телеграф, телекс, факс или електронна поща. При подаването им същите се регистрират. Образува се и се провежда производство.

Предложенията се правят пред органите, компетентни да решат поставените в тях въпроси. Преписи от предложенията могат да се изпращат и до по-горестоящи органи.

Решение по предложението се взема най-късно два месеца след неговото постъпване и се съобщава в 7-дневен срок на подателя. Решението, постановено по направено предложение, не подлежи на обжалване.

Колкото повече граждани и организации се възползват от процедурата на предложението и спомогнат за установяването на един системен проблем, толкова по-голяма е вероятността администрацията да реагира и да предприеме мерки за отстраняването му.

В тази връзка, днес изпратих следното предложение до Ръководителя на УО на ОПИК, с копие до Заместник министър-председателя по европейските фондове и икономическата политика и с надеждата, че след два месеца ще последва нещо повече от формален отговор:

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР,

На 11.05.2015 г. в 11:35 ч. изпратих въпрос във връзка с насоките за кандидатстване по процедура BG16RFOP002-2.001 „Подобряване на производствения капацитет в МСП“. Въпросът изпратих по електронна поща, на посочения в насоките адрес - smecapacity@mi.government.bg (прилагам разпечатка). Имейлът беше изпратен до два адресата – УО на ОПИК и мой клиент, беше получен от втория адресат и не беше върнато съобщение за неточност в имейл адрес или проблем при доставянето.

Тъй като пълното наименование на процедурата беше посочено само в темата на имейла, но не и в основния текст и с оглед забележката на стр. 40 от насоките, съгласно която в имейла трябва да се посочи ясно наименованието на процедурата за подбор на проекти, на същата дата, в 12:20 ч., изпратих имейла повторно като добавих наименованието на процедурата в текста на писмото (прилагам разпечатка).

В 7-дневния срок по чл. 14, ал. 1 от ПМС 107/2014 г. на електронната страница на управляващия орган не беше публикуван отговор, поради което потърсихме информация за изясняване на причините. На 22.05.2015 г. служител на УО ни информира, че такъв имейл не е постъпвал при тях и предложи да го препратим по начин, който показва датата на първоначалното изпращане, за да бъде разгледан в съкратени срокове. Имейлът е бил препратен от моя клиент, но отново не е получен в УО. На същата дата, в 23:25 ч., лично препратих имейла (прилагам разпечатка) и по последна информация същият е получен в УО, но отговор ще бъде публикуван в нормативно установения срок, считано от датата на входирането му.

Без да притежавам професионална компетентност в сферата на информационните и комуникационни технологии, търсейки обяснение за случилото се, реших, че ако към зададените въпроси не се подхожда избирателно, то единствената друга възможност е от съображения за сигурност постъпващите в електронната система на УО имейли да се филтрират по някакви параметри, например, ако съдържат линк, прикачен файл и др. под. Моят първоначален имейл съдържаше линк към страницата на Програмата за развитие на селските райони, който при последното препращане изтрих. В тази връзка, на 23.05.2015 г. зададох въпрос и в рубрика „Общи въпроси и отговори“ на страницата на УО, но до момента не е публикуван отговор. Рубриката „Общи въпроси и отговори“ е изключително нужна и полезна, но видно от датите на отговорите, публикувани в тази рубрика, тя е напълно неефективна, тъй като повечето отговори се публикуват повече от месец след задаването на въпроса. Подателите на въпросите нямат никакво потвърждение или доказателство за изпратения въпрос, което позволява отговори да се дават избирателно, а това значително подкопава доверието в институцията.

Първият краен срок за кандидатстване по процедура BG16RFOP002-2.001 „Подобряване на производствения капацитет в МСП“ наближава, кандидатите имат ограничено време за подготовка на проектни предложения, а в конкретния случай от отговорите на поставените от нас въпроси зависи въобще нашето решение за изготвяне на проектно предложение.

Възможността да се поиска и респективно – своевременно да бъде получено разяснение във връзка с изискванията за кандидатстване по всяка процедура е от особено съществено значение за всички потенциални кандидати. След изпращане на имейл кандидатът няма никаква обратна информация дали въпросът му е получен. Изчакването на седем работни дни, за да се разбере че не е получен и, евентуално, повторното му задаване е безвъзвратно изгубено време, което при наличие на нужната информация би могло да се вложи в подготовката на по-качествено проектно предложение, респективно - в търсене на алтернативни възможности за реализация на планираната инвестиция.

Наред с това, в много случаи оторизираните служители съзнателно избягват конкретиката в отговорите си и се задоволяват с формално цитиране на Насоките за кандидатстване, което също води до безсмислена загуба на време, както на потенциалния кандидат, така и на служителя, натоварен с отговора.

Следва да се добави, че макар актът, с който се утвърждават насоките за кандидатстване по процедурата да е влязъл в законна сила като необжалван, то подаването на искания за разяснения само по електронна поща е ограничително изискване, което необосновано стеснява разпоредбата на чл. 14, ал. 1, изр. 1 от ПМС 107/2014 г., където възможността да се иска разяснение не е обусловена от използването на конкретно средство или начин. Доколкото искането на разяснение е нормативно регламентирано право на всеки потенциален кандидат и това право е ограничено във времето – разяснение може да се иска до 21 дни преди крайния срок за подаване на проектни предложения, то потенциалните кандидати следва да имат гаранции за защита на това свое право.

Във връзка с изложеното и с оглед повишаване ефективността на комуникацията между потенциалните кандидати и УО на ОПИК моля да вземете отношение по следните предложения:

1. Да се създаде механизъм за изпращане на потвърждение до подателя след изпращане на имейл с искане за разяснение по отворена процедура. Това би могло да става автоматизирано или от служител, в случай че е необходима преценка дали искането за разяснение отговаря на някакви формални изисквания, посочени в насоките за кандидатстване – напр. дали съдържа пълно наименование на процедурата, по която се иска разяснение и др. под..

2. На електронната страница на УО на ОПИК да бъдат обявени техническите изисквания към изпращаните имейли, ако съществуват такива, и по-конкретно – параметрите, които биха довели до идентифициране на един имейл като спам или „нежелана поща“.

3. Да се създаде механизъм за изпращане на потвърждение до подателя след изпращане на въпрос чрез рубриката за „Общи въпроси и отговори“ на сайта на УО на ОПИК като в потвърждението се съдържа текстът на зададения въпрос и името на подателя.

Приложение: разпечатка на 3 бр. имейли съгласно текста.

София, С уважение:

адв. Христианна Василева

В законоустановения срок - на 24.06.2015 г., получих по имейл официален отговор от УО на ОПИК, който може да бъде прочетен тук.

Прочети още

Избор на изпълнители съгласно новите общи условия към ДБФП по ОПИК

На 7.05.2015 г. беше отворена първата процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОПИК - BG16RFOP002-2.001 „Подобряване на производствения капацитет в МСП“.

Пълна информация за процедурата, Насоки за кандидатстване, пакет документи и разяснения могат да се намерят на страницата на процедурата на сайта на Управляващия орган.

Ново положение в Общите условия е разпоредбата на чл. 1.6, която гласи: "Бенефициентът е длъжен  да сключи договорите с изпълнители до 12 месеца от датата на влизане в сила на договора за предоставяне на финансовата помощ. Срокът спира да тече в случаите на обжалване на процедурите за определяне на изпълнител или при прекратяване на обявените процедури. При условие, че случаите на обжалване или случаите на прекратяване на процедурите поставят под риск усвояването на средствата от оперативната програма, Управляващият орган пристъпва към едностранно прекратяване на договора/отмяна на заповедта за предоставяне на финансова помощ."

Правилото има значение още на етап подготовка на проект и планиране на график за изпълнение, доколкото максималният срок за изпълнение на проектите в процедура  BG16RFOP002-2.001 е 18 месеца, което предполага, че началото на изпълнение на някои от дейностите може да бъде заложено след 12-ти месец.

Аналогична е разпоредбата на чл. 7.1.3 от Договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (Приложение И в пакета документи).

Между двете разпоредби има известни разлики, които създават известна несигурност:

- В чл. 7.1.3 от ДБФП се казва, че "неспазването на посочения срок може да доведе до прекратяване на договора за безвъзмездна помощ". Редакцията на текста ("може да доведе") показва, че прекратяването е по усмотрение на УО и ще се преценява във всеки конкретен случай.

- В чл. 7.1.3 от ДБФП се казва: "При условие, че случаите на прекратяване на процедурите поставя под риск усвояването на средствата от оперативната програма, Управляващият орган може да прекрати едностранно договора за безвъзмездна помощ." - В Общите условия разпоредбата има императивен характер - "Управляващият орган пристъпва към едностранно прекратяване", като разпоредбата включва и хипотезите на обжалване на процедури.

- Чл. 7.1.3 от ДБФП не е прецизиран докрай и съдържа недовършено изречение, което повтаря част от изречение от същата разпоредба. ("Посоченият срок спира да при прекратяване на обявените процедури.")

Следва да се има предвид, че на осн. чл. 16, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите, при несъответствие между вписани в договора уговорки и уговорки в общите условия имат сила първите, макар и вторите да не са заличени. Това правило се съдържа и в чл. 6.2 от ДБФП.

С оглед обстоятелството, че максималният интензитет на помощта за всички МСП -бенефициенти на помощ за дейности в Югозападен район, е под 50%, на осн. чл. 3 от ПМС 118/2014 г. за условията и реда за определяне на изпълнител от страна на бенефициенти на безвъзмездна финансова помощ, тези бенефициенти не прилагат реда на постановлението. 

В хода на информационната кампания УО представя следните условия за избор на изпълнители, които вероятно ще залегнат и в Оперативното ръководство за изпълнение на ДБФП:

Кликни за увеличаване

1. В случаите извън приложното поле на ПМС № 118/20.05.2014 г., когато предвидената стойност за строителство, в т.ч. съфинансирането, без данък върху добавената стойност е по-ниска от 60 000 лв. без ДДС или предвидената стойност за доставки или услуги, в т.ч. съфинансирането, без данък върху добавената стойност е по-ниска от 20 000 лв. без ДДС, следва да приложат към първичните платежни документи три предложения и обосновка.

2. В случаите извън приложното поле на ПМС № 118/20.05.2014 г., когато предвидената стойност за строителство, в т.ч. съфинансирането, без данък върху добавената стойност е равна или по-висока от 60 000 лв. без ДДС и по-ниска от 9 779 000 лв. без ДДС или предвидената стойност за доставки или услуги, в т.ч. съфинансирането, без данък върху добавената стойност е равна или по-висока от 20 000 лв. без ДДС и по-ниска от 391 160 лв. без ДДС, бенефициентите следва да приложат към първичните платежни документи три предложения и обосновка както и сключен договор.

3. В случаите извън приложното поле на ПМС №118/20.05.2014 г., когато предвидената стойност за строителство, в т.ч. съфинансирането, без данък върху добавената стойност е равна или по-висока от 9 779 000 лв. без ДДС или предвидената стойност за доставки или услуги, в т.ч. съфинансирането, без данък върху добавената стойност е равна или по-висока от 391 160 лв. без ДДС, бенефициентите/кандидатите за безвъзмездна финансова помощ следва да представят на Управляващия орган за публикуване на неговата страница и на Единния информационен портал за обща информация за управлението на Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз в Република България на публично съобщение за събиране на предложения/оферти. Копие от публичното съобщение се публикува и на страницата на бенефициента. Бенефициентите са длъжни към първичните платежни документи да приложат получените не по-малко от три предложения (съдържащи цена, характеристика/функционалност/описание, които не противоречат на заложените в договора/ заповедта за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ) и обосновка (съдържаща аргументи за направения избор на изпълнител на базата на получените 3 предложения), както и сключен договор.

(Източник: Презентация на УО от Първия информационен ден, проведен на 11.05.2015 г. в гр. Враца):

Прочети още

Финансовите корекции - административна мярка или санкция

В края на май 2014 г. в Съда на европейския съюз са постъпили преюдициални запитвания, които целят изясняване на правната природа на финансовите корекции като административна мярка или административна санкция по смисъла на чл. 4 и 5 от Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ) № 2988/95 на Съвета относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности.

Вероятно СЕС ще се произнесе към средата на 2015 г.

I. Дело C-260/14 - Преюдициално запитване от Curtea de Apel Bacău (Румъния), постъпило на 30 май 2014 г. — Județul Neamț/Ministerul Dezvoltării Regionale și Administrației Publice 

Преюдициални въпроси:

1) Съставлява ли „нередност“ по смисъла на член 1 от Регламент (ЕО) № 2988/1995, съответно „нередност“ по смисъла на член [2], точка 7 от Регламент (ЕО) № 1083/2006, неспазването от страна на възложител, който е бенефициент на финансиране от структурни фондове, при възлагането на договора с предмет изпълнение на финансираната дейност на нормите относно възлагането на договор за обществена поръчка на стойност, по-ниска от праговата стойност, предвидена в член 7, буква a) от Директива [2004/18/ЕИО]?

2) В случай че отговорът на първия въпрос е утвърдителен, трябва ли член 98, параграф 2, второ изречение от Регламент (ЕО) № 1083/2006 да бъде тълкуван в смисъл, че финансовите корекции от страна на държавите членки, в случая, в който те се прилагат във връзка с разходите, съфинансирани от структурните фондове при неспазване на нормите в областта на обществените поръчки, съставляват административни мерки по смисъла на член 4 от Регламент (ЕО) № 2988/1995, или те са административни санкции по смисъла на член 5, буква в) от същия регламент.

3) Ако отговорът на втория въпрос е в смисъл, че финансовите корекции на държавите членки съставляват административни санкции, относим ли е принципът за прилагането с обратно действие на по-благоприятната разпоредба, предвиден в член 2, параграф 2, второ изречение от Регламент (ЕО) № 2988/1995.

4) При положение, при което финансовите корекции са приложени по отношение на разходи, съфинансирани от структурните фондове, поради неспазване на нормите в областта на обществените поръчки, допуска ли член 2, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 2988/1995 във връзка с член 98, параграф 2, второ изречение от Регламент (ЕО) № 1083/2006 с оглед и на принципите на правната сигурност и на оправданите правни очаквания държава членка да прилага финансови корекции, уредени с вътрешен нормативен акт, влязъл в сила след твърдения момент на извършване на нарушението на нормите в областта на обществените поръчки?

II. Дело C-261/14 - Преюдициално запитване от Curtea de Apel Bacău (Румъния), постъпило на 30 май 2014 г. — Județul Bacău/Ministerul Dezvoltării Regionale și Administrației Publice -  

Преюдициални въпроси

1) Трябва ли член 98, параграф 2, второ изречение от Регламент (ЕО) № 1083/2006 да бъде тълкуван в смисъл, че финансовите корекции от страна на държавите членки, в случая, в който те се прилагат във връзка с разходите, съфинансирани от структурните фондове при неспазване на нормите в областта на обществените поръчки, съставляват административни мерки по смисъла на член 4 от Регламент (ЕО) № 2988/1995, или те са административни санкции по смисъла на член 5, буква в) от същия регламент;

2) Ако отговорът на първия въпрос е в смисъл, че финансовите корекции на държавите членки съставляват административни санкции, относим ли е принципът за прилагането с обратно действие на по-благоприятната разпоредба, предвиден в член 2, параграф 2, второ изречение от Регламент (ЕО) № 2988/1995;

3) При положение, при което финансовите корекции са приложени по отношение на разходи, съфинансирани от структурните фондове, поради неспазване на нормите в областта на обществените поръчки, допуска ли член 2, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 2988/1995 във връзка с член 98, параграф 2, второ изречение от Регламент (ЕО) № 1083/2006 с оглед и на принципите на правната сигурност и на оправданите правни очаквания държава членка да прилага финансови корекции, уредени с вътрешен нормативен акт, влязъл в сила след твърдения момент на извършване на нарушението на нормите в областта на обществените поръчки?

В тази връзка интерес представляват още:

Решение по дело C‑367/09 - "Членове 5 и 7 от Регламент № 2988/95 относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности не се прилагат така, че да се допусне да бъде наложена административна санкция само на основание на тези разпоредби, тъй като налагането на административна санкция на дадена категория лица във връзка със защитата на финансовите интереси на Съюза изисква, преди да е извършена разглежданата нередност, или законодателят на Съюза да е приел секторно законодателство, в което се определят споменатата санкция и условията за нейното налагане на посочената категория лица, или евентуално, ако такова секторно законодателство все още не е прието на равнище Съюз, правото на държавата членка, в която е извършена нередността, да е предвиждало налагането на административна санкция на тази категория лица."

Решение по дело C-670/11 - "(62) От това следва, че при обстоятелства като тези в главното производство, когато в секторната и в националната правна уредба не е налице разпоредба, предвиждаща налагането на санкция, то разглежданата „нередност“ не може да е предмет на „санкция“ по смисъла на член 5 от Регламент № 2988/95.

(63) Тогава възниква въпросът дали обаче подобна нередност по смисъла на член 1 от Регламент № 2988/95 може да доведе до прилагането на административна мярка по смисъла на член 4 от този регламент.

(64) В това отношение трябва да се посочи, че в рамките на общата селскостопанска политика, когато законодателят на Съюза определя условията за отпускане на определена помощ, изключването, до което води неспазването на едно от тези условия, представлява не санкция, а просто последица от неизпълнението на посочените условия, предвидени в закона (вж. Решение от 24 май 2007 г. по дело Maatschap Schonewille-Prins, C‑45/05, Сборник, стр. I‑3997, точка 47 и Решение от 24 май 2012 г. по дело Hehenberger, C‑188/11, точка 37)."

Решение по дело C‑599/13 - " (34) Така Регламент № 2988/95 цели да уреди всички положения на възникнала „нередност“ по смисъла на член 1 от него, а именно всяко нарушение на разпоредба на правото на Съюза в резултат от действие или бездействие на икономически оператор, което е имало или би имало за резултат нарушаването на общия бюджет на Съюза или на бюджетите, управлявани от него, било посредством намаляването или загубата на приходи, произтичащи от собствени ресурси, които се събират пряко от името на Съюза или посредством извършването на неоправдан разход (решение FranceAgriMer, EU:C:2012:807, т. 44).

(35) Така съгласно член 4, параграф 1, първо тире от Регламент № 2988/95 всяка нередност трябва да води като общо правило до отнемане на незаконно придобитата облага, по-специално посредством задължението да се плати или възстанови размерът на сумата, която се дължи или е придобита незаконно (решение FranceAgriMer, EU:C:2012:807, т. 46 и цитираната съдебна практика).

(36) По отношение на задължението за връщането на облага, недължимо получена чрез неправомерна практика, Съдът вече е постановил, че това задължение не представлява санкция, а просто последица от установяването, че условията, необходими за получаване на облагата, произтичаща от правната уредба на Съюза не са спазени, като по този начин са направили получената облага недължима (вж. в този смисъл решения Pometon, C‑158/08, EU:C:2009:349, т. 28 и цитираната съдебна практика и Cruz & Companhia, EU:C:2014:2230, т. 45).

(46) Така законодателят на Съюза, който след влизането в сила на член 4 от Регламент № 2988/95 и на член 23 от Регламент № 4253/88 решава да приеме член 53б от Регламент № 1605/2002, цели в общ нормативен акт да установи задължение за държавите членки, когато те изпълняват бюджета при споделено управление, да пристъпят към финансови корекции, по-специално да възстановяват средствата, загубени вследствие на злоупотреба или небрежност, не само без да е необходимо оправомощаване, предвидено от националното право, но и без да е необходима правна уредба за отделните области."

Прочети още

Декларация за минимални помощи по Регламент 1407/2013

През юли 2014 г. Министерство на финансите, отдел "Държавни помощи", публикува примерен образец на декларация за минимални помощи по Регламент (ЕС) № 1407/2013 на Комисията от 18 декември 2013 година относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis, както и указания за попълване. Образецът вече намери приложение, например в няколко мерки по Програмата за развитие на селските райони.

Във връзка с някои практически въпроси, които възникват при попълването, следва да се има предвид, че декларацията борави с понятия от два основни регламента:

1. Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията от 17 юни 2014 г. за обявяване на някои категории помощи за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора.

В Приложение 1 към регламента - Определение за МСП, е даден алгоритъм за определяне вида на едно предприятие като микро, малко, средно или голямо. Запазено е определението на понятието "предприятие", а именно - всеки субект, упражняващ стопанска дейност, независимо от правната му форма. Алгоритъмът е познат от предишния Общ регламент за групово освобождаване, както и от Закона за малките и средни предприятия. По реда на чл. 2-6 от приложението ще се определи вида на предприятието, който трябва да бъде попълнен в съответното поле в декларацията. Взимат се предвид данните на всички предприятия-партньори и свързани предприятия.
В тази връзка интерес представлява Решение на Съда на ЕС от 27 февруари 2014 г. по дело С-110/13 по преюдициално запитване с предмет тълкуване на чл. 3, пар. 3, ал. 4 от Препоръка 2003/361/ЕО (респ. - Приложение 1 към Регламент 651/14) относно свързаност между предприятия посредством „група от действащи съвместно физически лица".

2. Регламент (ЕС) № 1407/2013 за помощта de minimis, който въвежда понятието "едно и също предприятие", спрямо което се прилага таванът за минимална помощ (вж. чл. 2, пар. 2). Следва да се обърне внимание, че на различни места в регламента се използва както понятието "предприятие", така и понятието "едно и също предприятие", като именно на последното е дадено определение в чл. 2, пар. 2. Веднага се вижда, че определението на понятието е почти идентично с определението за "свързани предприятия" от Регламент 651/14, с тази разлика, че тук връзките чрез физически лица, които не са предприятия, не се вземат предвид. В този смисъл, управляващите органи вече са давали разяснения, че физическо лице - управител или съдружник, само по себе си не представлява предприятие, тъй като в това си качество не упражнява стопанска дейност, като под "стопанска дейност" следва да се разбира дейност, резултатите от която са предназначени за размяна на пазара. 
За целите на Регламент 1407/13 предприятия, които нямат друга връзка помежду си, освен тази, че всяко от тях е пряко свързано с един и същ публичен/държавен орган или органи, не се третират като свързани, т.е. таванът на помощта се определя за всяко поотделно (но тази връзка се отчита при определяне вида на предприятието).

Декларацията изисква предприятието и връзките му да бъдат определени по правилата и на двата регламента. Регламент 651/14 определя вида - микро, малко, средно или голямо. Регламент 1407/13 определя субекта (предприятие или група свързани предприятия), за който се прилага общ таван на помощта. Когато предприятието има както предприятия-партньори, така и свързани предприятия, първите ще се вземат предвид при определяне на вида на предприятието, но не се включват в групата, за която се прилага общ таван на помощта.

Прави впечатление, че в образеца и указанията при определението на "едно и също предприятие" е пропуснато указанието, че предприятия, поддържащи някое от посочените взаимоотношения посредством едно или няколко други предприятия, също се разглеждат като "едно и също предприятие" (вж. чл. 2, пар. 2, ал. 2 от Регламент (ЕС) № 1407/2013)

Забележка: в указанията се упоменава Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията от 6 май 2003 година относно определението за микро-, малки и средни предприятия. Същата е обнародвана в ОВ L 124, 20.5.2003 г., стр. 36. Текстът не е наличен в официален превод на български език, но в изпълнение на чл. 8, пар. 1 от Препоръката приложението към Регламент 651/14 е напълно идентично със съответните текстове от приложението към препоръката.

Интересен казус, поставен по схема по ОПРЧР 2014-2020:

Моля да направите разяснения по описания по-долу казус, свързан със самоопределянето на кандидатите според понятието "едно и също" предприятие.

Хипотеза 1.
Предприятие А - е потенциален кандидат, регистрирано юридическо лице работодател в България.
Предприятие Б притежава над 50% от дяловете на предприятие А, но е регистрирано и реализира дейност извън пределите на България. И двете предприятия са получавали помощ в режим de minimis.

Хипотеза 2.
Предприятие А - е потенциален кандидат, регистрирано юридическо лице работодател в България.
Предприятие Б притежава над 50% от дяловете на предприятие А, но е регистрирано и реализира дейност извън пределите на България. Предприятие Б притежава над 50% от дяловете на предприятие АА, което е регистрирано в България и е получавало помощ de minimis. Дружество А и дружество АА не попадат в отношенията, изброени в чл. 2, пар. 2 от регламента отношения от а) до г).

Хипотеза 3.
Предприятие А - е потенциален кандидат, регистрирано юридическо лице работодател в България.
Предприятие Б притежава над 50% от дяловете на предприятие А, но е регистрирано и реализира дейност извън пределите на България. Предприятие В притежава предприятие Б на 100%, но също така притежава над 50% от дяловете на предприятие АА и предприятие ААА. Предприятие В също е регистрирано и извършва дейност извън пределите на България. Двете предприятия - АА и ААА - обаче са дружества, регистрирани в България - и съответно потенциални кандидати. Въпреки това те нямат юридическа свързаност на регионално ниво - т.е. нямат юридическа свързаност в България нито по между си, нито с А,въпреки че техните данни се калкулират към обобщените данни (поЗМСП) на предприятието В (като предприятие майка). Трябва да отбележим също, че в декларацията за МСП се посочват само преките връзки между свързаните предприятия, т.е. в Декларацията за МСП на кандидата А няма да са видими наименованията и други данни на предприятията АА и ААА.
Друга особенност е, че и трите предприятия - А, АА и ААА, извършват различни икономически дейности съгласно КИД-2008 и са получавали помощ в режим de minimis. Тези предприятия - А, АА и АА - не попадат в отношенията, изброени в чл. 2, пар. 2 от регламента отношения от а) до г).

Отговор: Въз основа на текста на Регламент (ЕС) №1407/2014, кумулирането на помощи и спазването на праговете се проследяват само по отношение на предоставената от конкретната държава-членка минимална помощ.
В тази връзка, за целите на настоящата процедура, и по трите описани хипотези, следва да се кумулират само минималните помощи, получени от едно и също предприятие в рамките на територията на Р.България.
По отношение на хипотеза 3, предприятие А не следва да натрупва минималната си помощ с тази на предприятия АА и ААА, тъй като тези предприятия - А, АА и АА - не попадат в отношенията, изброени в чл. 2, пар. 2 от Регламент (ЕС) №1407/2014, букви от а) до г).
Отговорът е съгласуван с дирекция „Държавни помощи и реален сектор“ на Министерство на финансите.

  .

Прочети още