Финансовите корекции - административна мярка или санкция

В края на май 2014 г. в Съда на европейския съюз са постъпили преюдициални запитвания, които целят изясняване на правната природа на финансовите корекции като административна мярка или административна санкция по смисъла на чл. 4 и 5 от Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ) № 2988/95 на Съвета относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности.

Вероятно СЕС ще се произнесе към средата на 2015 г.

I. Дело C-260/14 - Преюдициално запитване от Curtea de Apel Bacău (Румъния), постъпило на 30 май 2014 г. — Județul Neamț/Ministerul Dezvoltării Regionale și Administrației Publice 

Преюдициални въпроси:

1) Съставлява ли „нередност“ по смисъла на член 1 от Регламент (ЕО) № 2988/1995, съответно „нередност“ по смисъла на член [2], точка 7 от Регламент (ЕО) № 1083/2006, неспазването от страна на възложител, който е бенефициент на финансиране от структурни фондове, при възлагането на договора с предмет изпълнение на финансираната дейност на нормите относно възлагането на договор за обществена поръчка на стойност, по-ниска от праговата стойност, предвидена в член 7, буква a) от Директива [2004/18/ЕИО]?

2) В случай че отговорът на първия въпрос е утвърдителен, трябва ли член 98, параграф 2, второ изречение от Регламент (ЕО) № 1083/2006 да бъде тълкуван в смисъл, че финансовите корекции от страна на държавите членки, в случая, в който те се прилагат във връзка с разходите, съфинансирани от структурните фондове при неспазване на нормите в областта на обществените поръчки, съставляват административни мерки по смисъла на член 4 от Регламент (ЕО) № 2988/1995, или те са административни санкции по смисъла на член 5, буква в) от същия регламент.

3) Ако отговорът на втория въпрос е в смисъл, че финансовите корекции на държавите членки съставляват административни санкции, относим ли е принципът за прилагането с обратно действие на по-благоприятната разпоредба, предвиден в член 2, параграф 2, второ изречение от Регламент (ЕО) № 2988/1995.

4) При положение, при което финансовите корекции са приложени по отношение на разходи, съфинансирани от структурните фондове, поради неспазване на нормите в областта на обществените поръчки, допуска ли член 2, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 2988/1995 във връзка с член 98, параграф 2, второ изречение от Регламент (ЕО) № 1083/2006 с оглед и на принципите на правната сигурност и на оправданите правни очаквания държава членка да прилага финансови корекции, уредени с вътрешен нормативен акт, влязъл в сила след твърдения момент на извършване на нарушението на нормите в областта на обществените поръчки?

II. Дело C-261/14 - Преюдициално запитване от Curtea de Apel Bacău (Румъния), постъпило на 30 май 2014 г. — Județul Bacău/Ministerul Dezvoltării Regionale și Administrației Publice -  

Преюдициални въпроси

1) Трябва ли член 98, параграф 2, второ изречение от Регламент (ЕО) № 1083/2006 да бъде тълкуван в смисъл, че финансовите корекции от страна на държавите членки, в случая, в който те се прилагат във връзка с разходите, съфинансирани от структурните фондове при неспазване на нормите в областта на обществените поръчки, съставляват административни мерки по смисъла на член 4 от Регламент (ЕО) № 2988/1995, или те са административни санкции по смисъла на член 5, буква в) от същия регламент;

2) Ако отговорът на първия въпрос е в смисъл, че финансовите корекции на държавите членки съставляват административни санкции, относим ли е принципът за прилагането с обратно действие на по-благоприятната разпоредба, предвиден в член 2, параграф 2, второ изречение от Регламент (ЕО) № 2988/1995;

3) При положение, при което финансовите корекции са приложени по отношение на разходи, съфинансирани от структурните фондове, поради неспазване на нормите в областта на обществените поръчки, допуска ли член 2, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 2988/1995 във връзка с член 98, параграф 2, второ изречение от Регламент (ЕО) № 1083/2006 с оглед и на принципите на правната сигурност и на оправданите правни очаквания държава членка да прилага финансови корекции, уредени с вътрешен нормативен акт, влязъл в сила след твърдения момент на извършване на нарушението на нормите в областта на обществените поръчки?

В тази връзка интерес представляват още:

Решение по дело C‑367/09 - "Членове 5 и 7 от Регламент № 2988/95 относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности не се прилагат така, че да се допусне да бъде наложена административна санкция само на основание на тези разпоредби, тъй като налагането на административна санкция на дадена категория лица във връзка със защитата на финансовите интереси на Съюза изисква, преди да е извършена разглежданата нередност, или законодателят на Съюза да е приел секторно законодателство, в което се определят споменатата санкция и условията за нейното налагане на посочената категория лица, или евентуално, ако такова секторно законодателство все още не е прието на равнище Съюз, правото на държавата членка, в която е извършена нередността, да е предвиждало налагането на административна санкция на тази категория лица."

Решение по дело C-670/11 - "(62) От това следва, че при обстоятелства като тези в главното производство, когато в секторната и в националната правна уредба не е налице разпоредба, предвиждаща налагането на санкция, то разглежданата „нередност“ не може да е предмет на „санкция“ по смисъла на член 5 от Регламент № 2988/95.

(63) Тогава възниква въпросът дали обаче подобна нередност по смисъла на член 1 от Регламент № 2988/95 може да доведе до прилагането на административна мярка по смисъла на член 4 от този регламент.

(64) В това отношение трябва да се посочи, че в рамките на общата селскостопанска политика, когато законодателят на Съюза определя условията за отпускане на определена помощ, изключването, до което води неспазването на едно от тези условия, представлява не санкция, а просто последица от неизпълнението на посочените условия, предвидени в закона (вж. Решение от 24 май 2007 г. по дело Maatschap Schonewille-Prins, C‑45/05, Сборник, стр. I‑3997, точка 47 и Решение от 24 май 2012 г. по дело Hehenberger, C‑188/11, точка 37)."

Решение по дело C‑599/13 - " (34) Така Регламент № 2988/95 цели да уреди всички положения на възникнала „нередност“ по смисъла на член 1 от него, а именно всяко нарушение на разпоредба на правото на Съюза в резултат от действие или бездействие на икономически оператор, което е имало или би имало за резултат нарушаването на общия бюджет на Съюза или на бюджетите, управлявани от него, било посредством намаляването или загубата на приходи, произтичащи от собствени ресурси, които се събират пряко от името на Съюза или посредством извършването на неоправдан разход (решение FranceAgriMer, EU:C:2012:807, т. 44).

(35) Така съгласно член 4, параграф 1, първо тире от Регламент № 2988/95 всяка нередност трябва да води като общо правило до отнемане на незаконно придобитата облага, по-специално посредством задължението да се плати или възстанови размерът на сумата, която се дължи или е придобита незаконно (решение FranceAgriMer, EU:C:2012:807, т. 46 и цитираната съдебна практика).

(36) По отношение на задължението за връщането на облага, недължимо получена чрез неправомерна практика, Съдът вече е постановил, че това задължение не представлява санкция, а просто последица от установяването, че условията, необходими за получаване на облагата, произтичаща от правната уредба на Съюза не са спазени, като по този начин са направили получената облага недължима (вж. в този смисъл решения Pometon, C‑158/08, EU:C:2009:349, т. 28 и цитираната съдебна практика и Cruz & Companhia, EU:C:2014:2230, т. 45).

(46) Така законодателят на Съюза, който след влизането в сила на член 4 от Регламент № 2988/95 и на член 23 от Регламент № 4253/88 решава да приеме член 53б от Регламент № 1605/2002, цели в общ нормативен акт да установи задължение за държавите членки, когато те изпълняват бюджета при споделено управление, да пристъпят към финансови корекции, по-специално да възстановяват средствата, загубени вследствие на злоупотреба или небрежност, не само без да е необходимо оправомощаване, предвидено от националното право, но и без да е необходима правна уредба за отделните области."

Прочети още

Декларация за минимални помощи по Регламент 1407/2013

През юли 2014 г. Министерство на финансите, отдел "Държавни помощи", публикува примерен образец на декларация за минимални помощи по Регламент (ЕС) № 1407/2013 на Комисията от 18 декември 2013 година относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis, както и указания за попълване. Образецът вече намери приложение, например в няколко мерки по Програмата за развитие на селските райони.

Във връзка с някои практически въпроси, които възникват при попълването, следва да се има предвид, че декларацията борави с понятия от два основни регламента:

1. Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията от 17 юни 2014 г. за обявяване на някои категории помощи за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора.

В Приложение 1 към регламента - Определение за МСП, е даден алгоритъм за определяне вида на едно предприятие като микро, малко, средно или голямо. Запазено е определението на понятието "предприятие", а именно - всеки субект, упражняващ стопанска дейност, независимо от правната му форма. Алгоритъмът е познат от предишния Общ регламент за групово освобождаване, както и от Закона за малките и средни предприятия. По реда на чл. 2-6 от приложението ще се определи вида на предприятието, който трябва да бъде попълнен в съответното поле в декларацията. Взимат се предвид данните на всички предприятия-партньори и свързани предприятия.
В тази връзка интерес представлява Решение на Съда на ЕС от 27 февруари 2014 г. по дело С-110/13 по преюдициално запитване с предмет тълкуване на чл. 3, пар. 3, ал. 4 от Препоръка 2003/361/ЕО (респ. - Приложение 1 към Регламент 651/14) относно свързаност между предприятия посредством „група от действащи съвместно физически лица".

2. Регламент (ЕС) № 1407/2013 за помощта de minimis, който въвежда понятието "едно и също предприятие", спрямо което се прилага таванът за минимална помощ (вж. чл. 2, пар. 2). Следва да се обърне внимание, че на различни места в регламента се използва както понятието "предприятие", така и понятието "едно и също предприятие", като именно на последното е дадено определение в чл. 2, пар. 2. Веднага се вижда, че определението на понятието е почти идентично с определението за "свързани предприятия" от Регламент 651/14, с тази разлика, че тук връзките чрез физически лица, които не са предприятия, не се вземат предвид. В този смисъл, управляващите органи вече са давали разяснения, че физическо лице - управител или съдружник, само по себе си не представлява предприятие, тъй като в това си качество не упражнява стопанска дейност, като под "стопанска дейност" следва да се разбира дейност, резултатите от която са предназначени за размяна на пазара. 
За целите на Регламент 1407/13 предприятия, които нямат друга връзка помежду си, освен тази, че всяко от тях е пряко свързано с един и същ публичен/държавен орган или органи, не се третират като свързани, т.е. таванът на помощта се определя за всяко поотделно (но тази връзка се отчита при определяне вида на предприятието).

Декларацията изисква предприятието и връзките му да бъдат определени по правилата и на двата регламента. Регламент 651/14 определя вида - микро, малко, средно или голямо. Регламент 1407/13 определя субекта (предприятие или група свързани предприятия), за който се прилага общ таван на помощта. Когато предприятието има както предприятия-партньори, така и свързани предприятия, първите ще се вземат предвид при определяне на вида на предприятието, но не се включват в групата, за която се прилага общ таван на помощта.

Прави впечатление, че в образеца и указанията при определението на "едно и също предприятие" е пропуснато указанието, че предприятия, поддържащи някое от посочените взаимоотношения посредством едно или няколко други предприятия, също се разглеждат като "едно и също предприятие" (вж. чл. 2, пар. 2, ал. 2 от Регламент (ЕС) № 1407/2013)

Забележка: в указанията се упоменава Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията от 6 май 2003 година относно определението за микро-, малки и средни предприятия. Същата е обнародвана в ОВ L 124, 20.5.2003 г., стр. 36. Текстът не е наличен в официален превод на български език, но в изпълнение на чл. 8, пар. 1 от Препоръката приложението към Регламент 651/14 е напълно идентично със съответните текстове от приложението към препоръката.

Интересен казус, поставен по схема по ОПРЧР 2014-2020:

Моля да направите разяснения по описания по-долу казус, свързан със самоопределянето на кандидатите според понятието "едно и също" предприятие.

Хипотеза 1.
Предприятие А - е потенциален кандидат, регистрирано юридическо лице работодател в България.
Предприятие Б притежава над 50% от дяловете на предприятие А, но е регистрирано и реализира дейност извън пределите на България. И двете предприятия са получавали помощ в режим de minimis.

Хипотеза 2.
Предприятие А - е потенциален кандидат, регистрирано юридическо лице работодател в България.
Предприятие Б притежава над 50% от дяловете на предприятие А, но е регистрирано и реализира дейност извън пределите на България. Предприятие Б притежава над 50% от дяловете на предприятие АА, което е регистрирано в България и е получавало помощ de minimis. Дружество А и дружество АА не попадат в отношенията, изброени в чл. 2, пар. 2 от регламента отношения от а) до г).

Хипотеза 3.
Предприятие А - е потенциален кандидат, регистрирано юридическо лице работодател в България.
Предприятие Б притежава над 50% от дяловете на предприятие А, но е регистрирано и реализира дейност извън пределите на България. Предприятие В притежава предприятие Б на 100%, но също така притежава над 50% от дяловете на предприятие АА и предприятие ААА. Предприятие В също е регистрирано и извършва дейност извън пределите на България. Двете предприятия - АА и ААА - обаче са дружества, регистрирани в България - и съответно потенциални кандидати. Въпреки това те нямат юридическа свързаност на регионално ниво - т.е. нямат юридическа свързаност в България нито по между си, нито с А,въпреки че техните данни се калкулират към обобщените данни (поЗМСП) на предприятието В (като предприятие майка). Трябва да отбележим също, че в декларацията за МСП се посочват само преките връзки между свързаните предприятия, т.е. в Декларацията за МСП на кандидата А няма да са видими наименованията и други данни на предприятията АА и ААА.
Друга особенност е, че и трите предприятия - А, АА и ААА, извършват различни икономически дейности съгласно КИД-2008 и са получавали помощ в режим de minimis. Тези предприятия - А, АА и АА - не попадат в отношенията, изброени в чл. 2, пар. 2 от регламента отношения от а) до г).

Отговор: Въз основа на текста на Регламент (ЕС) №1407/2014, кумулирането на помощи и спазването на праговете се проследяват само по отношение на предоставената от конкретната държава-членка минимална помощ.
В тази връзка, за целите на настоящата процедура, и по трите описани хипотези, следва да се кумулират само минималните помощи, получени от едно и също предприятие в рамките на територията на Р.България.
По отношение на хипотеза 3, предприятие А не следва да натрупва минималната си помощ с тази на предприятия АА и ААА, тъй като тези предприятия - А, АА и АА - не попадат в отношенията, изброени в чл. 2, пар. 2 от Регламент (ЕС) №1407/2014, букви от а) до г).
Отговорът е съгласуван с дирекция „Държавни помощи и реален сектор“ на Министерство на финансите.

  .

Прочети още