Престараване срещу еврозлоупотреби

Projectmedia.bg:

Проблемите с нередностите при изпълнението на европроектите, финансирани от оперативните програми най-често са свързани с обществените поръчки

Проверка на Сметната палата за три от оперативните програми - “Регионално развитие”, “Човешки ресурси” и “Конкурентноспособност”, за периода от януари 2010 г. до края на юни 2011 г. показа, че нередностите и измамите са намалели чувствително. Или поне тези, които стигат до ОЛАФ, което по принцип означава, че губим безвъвратно съответните пари.
Всъщност от ревизията на Сметната палата, която по същество се явява трета проверка върху едни и същи проекти, след надзора на съответното ведомство и този на Дирекция "Координация на борбата с правонарушенията, засягащи финансовите интереси на Европейските общности" (дирекция АФКОС) към Министерството на вътрешните работи, излиза че нарушения пак се правят, но парите не се губят, а просто се преразпределят, защото са хванати преди да отидат към ОЛАФ.
Страхът от службата на ЕС за борба с измамите напрактика е накарала българската страна да мине в другата крайност, като според един от изводите на Сметната палата ние направо се престараваме. По друг начин не може да обясним наложените санкции за близо 50 млн. лв. по проверяваните три оперативни програми. А тези санкции в повечето случаи са направо жестоки, защото обикновено стигат около 25% от стойносттана проекта. Това означава, че съответният бенефициент е поставен на колене.
Това презастраховане обаче има и друг отрицателен ефект. То вляе пряко върху сроковете за договаряне и разплащане по всяка една от седемте оперативни програми, плюс Програмата за развитие на селските райони. Колкото повече отиваме към края на първия програмен период, толкова повече непрекъснатите проверки и санкциониране на проекти започва да играе срещу нас, защото накрая може да се окаже, че степента на усвояемост ще е много по-ниска от тази, която си е поставило за цел правителството на ГЕРБ. Може да се окаже, че сме договорили 100% от дадена програма, но на практика сме усвоили значително по-малко. И в момента при някои от програмите усвояемостта е една втора и даже до една трета от договорения бюджет.
А проблемите с нередностите при изпълнението на проектите, финансирани от оперативните програми, са си до болка известни и то от доста време. Това означава, че ние само ги установяваме, но с това не можем да премахнем самия проблем. А този проблем си има име – обществените поръчки. Не случайно именно при 95% от случаите наложените финансови корекции са свързани с нарушения по обществените поръчки, показва досегашната практика на Сметната палата. Става въпрос за непроведени поръчки, нагласени условия и търгове, както и за непрекъснати обжалвания.
А по сега действащото законодателство всяко обжалване на поръчка от страна на един от некласираните на първо място участници, може да спре изпълнението и. Така поръчката се блокира, а надзорът по двете линии – от АФКОС и от съответното ведомство, се включва автоматично. Така много често се оказва, че изпълнението на прокта е парализирано, а и бенефициентът се оказва с финансова глоба. Тази глоба както казахме средно е около 25% от стойността, но може да варира от 2 до 100%.
Като говорим за обществени поръчки, най-лесно е този проблем веднага да бъде свързан с общините. Те са най-масовият бенефициент по оперативните програми и напълно естествено Сметната палата е установила, че именно общините са основните потърпевши от непрекъснатите проверки. Има и частни фирми, както и министерства и неправителствени организации, които също са бенефициенти, но при тях случаите на наказание са значително по-малко на брой.
Интересното е, че никога няма наказан орган отговорен за изпълнението на дадена оперативна програма. А именно те са тези, които трябва да направят така, че да не се стига до повтарянето на едни  и същи грешки, като за целта се оптимизират регламентите. Виждаме обаче, че подобно нещо не се случва и доказателство е влачещият се от доста време проектозакон за промени в Закона за обществените поръчки. С тях трябваше да се пресече именно порочната практика за обжалванията, които спират изпълнението на дадена поръчка. Вярно е, че според чл.120 на ЗОП обжалването не спира изпълнението на поръчката автоматично, но това може да стане, ако този който обжалва изришно поиска прекратяване на процедурата. Може да ви се види странно и смешно, но за да се поиска спиране на процедурата чрез обжалване по чл.120 от ЗОП тъжителят е длъжен да внесе само някакви си 10 лв., при положение, че стойността на поръчката може и да е 2 млн. лв., а на проекта – 10 млн. лв. Този който обжалва не губи нищо, а всички загуби за са бенефициента.
Естествено, всички тези проверки си имат и положителната страна, защото ние вече показахме на Европейския съюз, че сме царе на измамите. Ще припомним печалната практика около програма САПАРД по която трябваше да връщаме милиони евро именно защото измамите по определени проекти стигнаха до ОЛАФ. Сега се оказва, че според последните финансови отчети на фонд „Земеделие” три години след края на САПАРД ние ще трябва да върщаме още 30 млн. евро. Към това трябва да добавим и около 170 млн. лв., които вече са върнати и се оказва, че ние сме пропуснали заради глоби и сакнции да усвоим над 20% от целия бюджет на програма САПАРД.
Затова изводът е, че трябва да се проверява, но внимателно и по възможност с най-малки последствия за бенефициентите, защото парите по оперативните програми се дават само веднъж и ако не ги вземеш, или ги вземеш с измама, то загубата е безвъзвратна. Втори път никой не раздава картите.

Автор: Светослав Загорски

Прочети още

Българските институции повишават контрола по оперативните програми

Сметна палата на РБ:


Сметната палата извърши одит на изпълнението „Администриране на нередности по оперативните програми, съфинансирани от Структурните фондове и Кохезионния фонд” за периода 01.01.2010 г. до 30.06.2011 г.
Администрирането на нередности по оперативните програми е от изключително значение като част от механизма за усвояване на европейски средства и защита на финансовите интереси на България и ЕС. Целта е нередностите да се разкриват от българските органи и те да ги докладват вярно и точно на ОЛАФ. Нашите власти трябва да предприемат и последващи действия, включително търсене на отговорност от нарушителите и възстановяване на неправомерно получени суми по оперативните програми. Администрирането предполага и превенция за предотвратяване на нарушения. Ако българските институции не разкрият допуснатите нередности, това може да доведе до възстановяване на средства по бюджета на ЕС и дори до спиране на средства за България от Структурните фондове и Кохезионния фонд.
Дейностите по администриране на нередности у нас се осъществяват от Дирекция „Координация на борбата с правонарушенията, засягащи финансовите интереси на Европейските общности (дирекция АФКОС) към Министерството на вътрешните работи и Управляващите органи (УО) на оперативните програми.
Сметната палата е проверила администрирането на нередности по три оперативни програми: „Регионално развитие”, „Развитие на човешките ресурси” и „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика”.
Основният извод от одита е, че се подобряват дейностите по регистриране и проверка на сигнали за нередности, както и по установяване и докладване на нередности, по проследяването на случаите и възстановяване на неправомерно изплатените суми по оперативните програми.
Тенденцията на подобрение се наблюдава от началото на 2010 г., когато е създадена дирекция АФКОС. Постигнат е висок дял на разкритите нередности от всички национални контролни органи. Служителите в дирекция АФКОС осигуряват своевременно национално докладване до ОЛАФ. Не са констатирани плащания по проекти след установяването на нередност, което показва, че са взети мерки за защита на финансовите интереси на България и ЕС. Инициирани са мерки за оптимизиране на административно-контролната дейност на дирекция АФКОС. Вътрешните контролни органи на оперативните програми са разкрили значителен дял от установените нередности, двукратно по-голям спрямо външните контролни органи, което е индикатор за ефективен контрол, допринасящ за осигуряването на превенция.
Установени са слабости и пропуски, свързани с: липса на адекватни вътрешни правила за администриране на нередности; не са установявани от УО нередности по сигнали, въпреки че е имало предпоставки за това; докладване от УО на случаи, които не представляват нередност; непълно и неточно или забавено докладване на данни за нередности, включително по отношение на стойността на нередностите; закъснения на УО или междинно звено при изпращане на покана до бенефициента за доброволно плащане и при изпращане на уведомление до НАП за принудително събиране, които пораждат рискове за възстановяване на средствата; некоректна информация за сигнали и нередности в Информационната система за управление и наблюдение (ИСУН); ИСУН притежава функционалност за въвеждане на тримесечни уведомления за нередности, която не се използва.
Например, УО на Оперативна програма „Регионално развитие” е докладвал погрешно на ОЛАФ нередност на стойност 2 182 289 евро, вместо само размера на финансовата корекция - 109 114,48 евро. Така на ОЛАФ са докладвани като нередност в повече 2 073 174,52 евро.
Друг пример - Междинното звено по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” в Министерството на образованието, младежта и науката пък разкрива нередности на стойност 379 хил. лв., които обаче не са регистрирани и докладвани.
Допуснатите слабости и пропуски показват, че са необходими още усилия за ефективно изпълнение на дейностите и за осъществяване на целите на оперативните програми, с което ще се подобри и имиджа на страната във връзка с доброто управление на европейските средства. По време на одита част от пропуските са отстранени. Извършени са ключови изменения в Наредбата за администриране на нередности.
Сметната палата отправи препоръки за подобряване на дейността към министрите на вътрешните работи, икономиката, енергетиката и туризма, труда и социалната политика и регионалното развитие и благоустройството.

Прочети още

Нередностите по европрограмите надхвърлиха 50 млн. лева

Камара на строителите:

Наложените финансови санкции заради нередности по седемте оперативни програми на ЕС надхвърлиха 50 млн. лв., съобщи министърът по еврофондовете Томислав Дончев пред Mediapool. Потърпевши са основно общините, но има наказани и министерства, областни управи, фирми и неправителствени организации.
Най-много са санкциите по оперативна програма “Околна среда” - над 20 млн. лв., като 11 млн. лв. вече са възстановени. Следва програма “Регионално развитие” - 11 млн. лв., от които над половината са възстановени. По Програмата за развитие на селските райони наложените финансови корекции на общините са за над 5.5 млн. лв., а по програма “Човешки ресурси” - близо 15 000 лв. Това показва справка от оперативните програми, предоставена на Mediapool.
Непроведени обществени поръчки, нагласени търгове, неправомерни плащания, неизпълнени в пълен обем дейности по проекта, изградени обекти, които не се ползват. Това са основните нарушения, заради които общините търпят санкции при изпълнението на проектите по европейски програми. При 95% от случаите наложените финансови корекции са свързани с нарушения по обществените поръчки, каза министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова.
Наказанията на общините варират в широк диапазон от 9 лв. до 4.5 милиона лева. Размерът на санкцията зависи от тежестта на провинението. Най-голямото налагано наказание към момента достига до 25% от стойността на проекта. Община може да бъде задължена да върне всички пари по даден проект, ако се окаже, че той не се използва по предназначение или пък е сменил собствеността си през следващите 5 години. Такава корекция обаче досега все още не е налагана, казаха от оперативните програми.
Финансовите корекции се събират по три начина, като най-използваният към момента метод е чрез прихващане от бъдещи плащания по изпълнявания в момента проект. Другите методи са доброволно възстановяване на сумата и принудително чрез Националната агенция за приходите.

Финансови кошмари
Финансовите корекции бяха въведени през юли 2010 г. от правителството на ГЕРБ. По времето на управлението на кабинета на Сергей Станишев нямаше такъв механизъм за самоконтрол и ефектът беше спрени пари и загуба на милиони заради допуснати нарушения по предприесъединителните програми ФАР, САПАРД и ИСПА.
Причината за въвеждането на методологията на финансовите корекции е, че когато сама открие допуснатите грешки България не губи парите и може след това да ги използва за нови схеми. Обратно – ако Европейската комисия открие нередности, си взима парите. В този смисъл според министър Дончев финансовите корекции не са санкции. Техният размер не е и голям на фона на договорените над 12 млрд. лева.
За общините обаче финансовите корекции се превърнаха във финансови кошмари. Причината е, че когато санкцията е за няколко милиона, които се равняват на собствените приходи на общината за година, това стопира капиталовите разходи за следващите няколко години. Отделно общините не могат да се разплащат с изпълнителите по договорите, което може да доведе някои фирми и до фалит.
Изминалата 2011 г. мина под знака на детайлен преглед на изпълнявани или приключени договори по европроекти. Така близо 90% от наложените корекции бяха по договори от 2008 – 2009 г. – първите години, в които общините се учеха как да усвояват европейските пари по нови правила.
Повечето от установените нарушения са в начина на провеждането на търговете по Закона за обществените поръчки. Масово общините не знаят как да организират такива или не искат да го правят по правилата, показват наблюденията на управляващите органи на оперативните програми. Според министъра на регионалното развитие Лиляна Павлова това не е умишлено.

Нагласени търгове
Заради завишени изисквания към участниците в търговете за строителство на пречиствателните станции на Сопот, Троян и Белослав, трите общините бяха наказани с 25% от стойността на договорите. Тръжните правилата са били написани така, че да спечелят определени кандидати, елиминирайки конкуренцията, установи Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ).
Така община Белослав, чийто проект приключи през лятото, вместо 21 млн. лв. получи близо 17 млн. лв. от “Околна среда”. Санкцията за Сопот е 4.5 млн. лв., а на “Троян” - 1.8 млн. лв. Това са най-големите наказания наложени на общини, като причината е, че проектите по програма “Околна среда” се равняват на от два до десет пъти на годишните бюджети на общините, каза министърът на околната среда Нона Караджова.
Заради нагласени търгове има наложени санкции от една четвърт от стойността на договорите и по оперативна програма “Регионално развитие”. Там най-големите корекции са при договорите за ремонт на общински пътища.
Община Попово отнася санкция от 1.2 млн. лв. заради неправомерно заложени критерии при избора на фирмата за ремонт на пътища. За същото провинение плюс неправомерно отстраняване на участник община Аксаково е глобена с 1 млн. лв. Случайно или не и двата търга са спечелени от търговищката фирма “Пътинжинерингстрой – Т”.
Карлово също е заложила дискриминационни условия в тръжната процедура за ремонт на общинските пътища и неоснователно е отстранила участници, но глобата й е 130 хил. лв.
Община Дулово пък въобще не е ремонтирала общинските пътища въпреки спечеления проект за 4.8 млн. лв. и сега ще трябва да възстанови получения аванс от 256 хил. лв.
Абсолютен рекордьор по брой санкции по “Регионално развитие” е община Бургас – 9 на обща стойност 760 хил. лв. Те са заради заложени дискриминационни условия в почти всички строителни договори. Най-голямото наказание от 416 хил. лв. е заради завишено изискване за оборот за последните 3 години в размер на трикратната прогнозна стойност на поръчката по договора за ремонт на централната градска част на Бургас. Търгът за ремонт на общинските улици пък е бил неоснователно разделен на по-малки поръчки, за което санкцията е 4500 лв.
Дискриминационни изисквания има установени още в търгове на общините Неделино, Сливен, Оряхово, Монтана, Радомир, Стара Загора, Червен бряг и т.н. Всички те са по различни схеми на оперативна програма “Регионално развитие”.
В много от общинските поръчки се залагат безсмислени условия и се позволяват абсурдни оферти, които ограничават броя на кандидатите. Например наличието на асфалтова база на 40 км от обекта, притежаването на определен вид техника или наемането на определен брой работници от съответната община се определят като дискриминационни условия, каза министър Павлова.
Зад някои търгове определено прозират предпочитанията на кметовете към определени фирми. При други случаи поради липса на опит местната власт просто се е възползвала от метода copy – paste, като е преписвала някаква методология за оценка на кандидатите от подобни поръчки, показват наблюденията на управляващите органи на “Регионално развитие” и “Околна среда”.

Съд до дупка
Когато правиш нещо за първи път винаги има неща, които не знаеш или не си успял да предвидиш, коментираха кметове пред Mediapool. “Нормално е да има грешки, само който не работи не греши. Необходимо е въпросът да се реши на институционално ниво”, коментира кметът на Пазарджик Тодор Попов, председател на сдружението на общините. Община Пазарджик също е санкционирана, като кмета така и не е успял да разбере каква точно им е грешката.
Кметът на Попово Людмил Веселинов, който имат доста спечелени европроекти и съответно наложени корекции, заподозря субективизъм и политически причини при налагането на санкциите.
Прегледът на наказаните общини обаче не показва такава тенденция. Една от най-провинилите се общини е Бургас, където кметът е от ГЕРБ. Според Димитър Николов пропуските при обществените поръчки се дължат на липсата на достатъчно подготвен административен капацитет. “Не намирам нищо притеснително в наложените корекции на община Бургас, ще си търсим правата по съдебен път”, каза Николов пред Mediapool. Кметовете на Попово, Троян и Пазарджик също заявиха, че ще обжалват или вече са завели съдебни дела срещу наложените санкции.

Поне петилетка за устойчивост на проектите
Устойчивостта на проектите е друго важно изискване, което трябва да се спазва, за да няма нови финансови санкции. Това означава в следващите пет години след завършването на проекта той да работи по предназначение, както и да не е сменил междувременно собствеността си. Освен това в случай на поява на дефект през 5-годишния период, той трябва да бъде своевременно отстранен. Ако това не се случи, следват финансови корекции.
Редица проекти, изпълнени по оперативна програма “Регионално развитие”, вече показаха такива дефекти и естествено бяха наказани.
На Варна беше наложена санкция от 216 хил. лв. заради зейнали дупки по общинските пътища, свързващи града със североизточните райони на общината. Проектът беше на стойност 4.7 млн. лв. и приключи в края на 2009 г. Изпълнител на строителните дейности беше варненската компания “Пътища и мостове”.
Община Златарица пък отнесе корекция от 37 760 лв. заради некачествен ремонт на средното си училище и детска градина. Целият проект беше на стойност 755 хил. лв.
Най-показателен е случаят с община Кирково, която направи ремонт на плувния басейн в училището още преди две години, но проверка установи, че съоръжението не се ползва заради високи разходи. Първоначално Кирково беше заплашено да възстанови цялата инвестирана сума от 840 хил. лв., но последно му се размина със санкция от 58 хил. лв. Община Кирково е пример за това как не трябва общините да надценяват възможностите си, коментираха от програма “Регионално развитие”.
Община Златоград пък въобще не успя да довърши започнат проект за енергоефективни мерки в три училища за близо един милион лева. Причината беше, че избраният изпълнител междувременно фалира. Така за общината остана задължението да възстанови аванса от 200 хил. лв., който с лихивите вече достига 264 хил. лв.

Без амнистия за грешките
Кметове на общини поискаха отговорността за наложените финансови корекции да се подели между управляващия орган на програмата и общината. Не може да ме наказват за обществена поръчка, която е била предварително съгласувана с управляващия орган и той е казал, че документацията е изрядна, а после открива грешки, посочи Людмил Веселинов, кмет на Попово.
В момента тежестта върху финансовите корекции пада само върху общините, което не е справедливо, подкрепи го и кметицата на Троян Донка Михайлова. Тя попита министър Дончев какво е виждането на управляващите по този въпрос.
Отговорността е на този, който възлага, отговори й министърът по еврофондовете. Той допълни, че миналата година е бил изработен механизъм за частично компенсиране на общините. За целта се предвиждало създаването на компенсационен фонд. Документът е внесен в Министерството на финансите още през лятото на 2011 г. “Чакаме финалното становище”, каза Дончев.
В същото време обаче финансовият министър Симеон Дянков нееднократно се е обявявал срещу предложението на Дончев. Аргументите му бяха, че така се нарушава финансовата дисциплина и в бъдеще кметове ще продължат да правят нередности.
Добрата новина е, че кметовете са си взели поука и се стараят да не повтарят направените вече грешки. В последно време се наблюдава тенденцията санкциите да са значително по-малко като брой и стойност, каза министър Дончев.

Автор: Лили Границка

Прочети още

Т. Дончев: "Преди изборите имаше цунами от жалби за нарушения по европроекти"

Mediapool.bg:

Разплащането на европроекти през 2011 г. се е забавило заради “цунами от сигнали" за нередности при европроекти на общините точно преди местния вот. Това обясни в четвъртък министърът по управление на еврофондовете Томислав Дончев.
Справка на Mediapool за разплатените пари по еврофондовете до края ноември 2011 г. показа, че реално сме усвоили малко над 1.1 млрд. лева или колкото година по-рано при заложени 340 млн. лева повече в бюджета.
По думите на Дончев до края на миналата година сме усвоили 20% от средствата по 7-те оперативни програми или около 3 млрд. лева, а целта за 2012 г. е тези средства да се удвоят.
“През 2011 г. един от основните критерии, който генерираше забавяне на разплащания в някои случаи беше цунами или някакъв друг природен феномен от сигнали за нередности по проекти специално за общините точно преди местните избори”, каза Дончев.
Правилата изискват всеки сигнал за нередност да се регистрира и да се обработи. "Има си процедурен и методически ред, по който се прави това. Няма значение колко сериозно изглежда на пръв поглед, няма значение кой е подателят, сигналът трябва да бъде обработен", каза министърът. Той не даде конкретни данни за броя на жалбите, но каза, че са "много повече, отколкото предходната година, и много повече, отколкото примерно в периода спрямо началното на 2011 г.”.
"Това беше очаквано от нас, повечето управляващи органи бяха подготвени за такова увеличаване на броя сигнали, въпреки всичко това отнема време", обясни Дончев. Той каза още, че в някои от случаите, когато има сигнал за нередност, се спира обработката на плащанията и се спира възстановяването на плащанията, докато властите бъдат сигурни, че сигналът няма основание.
Томислав Дончев отрече да има общини, на които е забавено плащането с 2-3 години.
"Напълно е възможно да има проект, който не е приключен за две години – това обаче единствено може да се дължи на изключително тежка нередност и очакване на компетентен орган – примерно прокуратурата или последващо съдебно производство да покаже какво е окончателното решение. Има нормативно определени срокове, които като цяло се спазват", каза той.
Министърът посочи, че през 2011 г. е намалял делът на грешките при провеждането на процедури от страна на общините. В тези случаи възложителите подлежат на т.нар. финансови корекции – санкция. През 2011 г. корекциите са в размер на 5% при 7% средно за Европа, каза Дончев.
Той представи 10 мерки за ускоряване на работата с еврофондовете през 2012 г., които с малки изключения трябваше да са се случили досега.
Първата мярка е реален старт на работата с експерти от Световната банка и Европейската инвестиционна банка по европроекти. Те ще съдействат за реализацията на големи инфраструктурни проекти като магистрали, пречиствателни станции и т.н., както и за подготовката на проекти за следващия програмен период. Дейността им ще се заплаща с пари от еврофондовете. Споразумението между България, банките и ЕК ще бъде подписано в края на месеца.
Сред другите мерки са мобилна група от местни експерти, която да помага на място на общините, да заработят 27 информационни центрове за работа с еврофондовете, откриване на конкурси за 126.6 млн. евро, осигурени от Норвежкия фонд и финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и т.н.
Дончев каза, че до края на годината може да има Закон за управление на еврофондовете, както и стратегия на България за работа с европарите след 2014 г. Засега е сигурно, че оперативните програми ще са по-малко, няма да има междинни звена, както и че работата с еврофондовете ще се централизира частично.

Прочети още

Слагат срок за проверка на европроекти

Standartnews.com:

Проверката на европроектите вече няма къса нервите на родния бизнес. Правителството сложи днес краен срок – 3 месеца, в който трябва да приключват проверките по постъпили сигнали за нередности по програми и фондове, съфинансирани от Европейския съюз. 
Това предвижда една от основните промени в наредбата, която определя процедурите за административно обработване на сигналите за нередности. Новите текстове се налагат заради зачестилите индикации за много дълги проверки от страна на управляващите органи по получени от тях сигнали. През този период се спира изплащането на безвъзмездната помощ към бенефициентите.
С новите текстове се регламентира също завеждането на сигналите – включително анонимни и устни, в деловодната система на всяка структура. В момента това е забранено и създава трудности при проследяване на работата по сигналите, както и предпоставки за укриването или ненавременното им обработване.
Чиновниците, които се занимават с нередности, ще издават задължително документ, че е установила, че има или че липсва нередност, гласи друга промяна. Този акт ще бъде и основанието за регистрирането й. По този начин ще се пресече порочната практика да се регистрират несъществуващи нередности, ще се намали корупционният риск и ще се постигне прозрачност на процедурите.

Прочети още