понеделник, 1 октомври 2012 г.

Администриране на нередност

Администрирането на нередности е процедура, която включва:
  • получаване на сигнали за нередности от компетентните органи;
  • идентифициране на нередността;
  • регистриране на идентифицираната нередност;
  • докладване на нередността;
  • последващо проследяване развитието на случая, включващо корективни действия и възстановяване на неправомерно изплатени суми.

Всяко лице има право да подава сигнали за нередности, възникнали във връзка с изпълнението на проекти, съфинансирани от фондове, инструменти и програми на ЕС. А служителите на структурите, администриращи тези фондове, инструменти и програми, както и бенефициентите по проекти, съфинансирани от тези фондове, имат задължение да докладват нередности. Всяко лице, подало сигнал за нередност, е защитено по силата на действащото законодателство от уволнение или понасяне на друг негативен ефект вследствие и като резултат от подаването на сигнал за нередност.

"Сигнал за нередност" е постъпила, включително от анонимен източник, информация за извършена нередност. За да представлява сигнал за нередност, тази информация като минимум следва да дава ясна референция за конкретния проект, финансиращата програма, административно звено и описание на нередността.

Сигналите за нередности могат да бъдат:
  • сигнал извън съответната администрация - от външни контролни органи, от средствата за масово осведомяване, от отделни лица;
  • сигнал в рамките на съответната администрация - от вътрешни контролни органи, от звеното за вътрешен одит, от служител вследствие на изпълнение на заложените в контролната среда проверки и други;
  • устни или писмени сигнали - могат да бъдат подавани и анонимно.
На интернет страниците на всеки Управляващ орган, както и на страницата на дирекция АФКОС - МВР са създадени възможности за подаване на сигнали онлайн. Всеки сигнал за нередност, който не се отнася до дейността на административната структура, в която е получен, се препраща до тази, за чиято дейност се отнася, като се уведомява подателят на сигнала, ако е посочен адрес. Ако сигналът съдържа данни, създаващи подозрение за измама, той се изпраща в Прокуратурата.

Дирекция „Координация на борбата с правонарушенията, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз (АФКОС)” в МВР е партньор на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) в качеството й на национална контактна точка. Като такава тя обезпечава задължителната координация на оперативното сътрудничество, както между ОЛАФ и членовете на Съвета за координация в борбата с правонарушенията, засягащи финансовите интереси на ЕС, така и на цялостната дейност в областта на борбата с нередностите и измамите на национално ниво.

Всеки Управляващ орган (или програмен оператор) поддържа регистър на получените сигнали. В регистъра се попълват всички данни по проследяване и проверка на сигнала до окончателното му приключване. Отделно от този регистър, Управляващите органи създават и поддържат регистър на установените (т.е. доказани) случаи на нередности. Периодично електронни копия на регистрите се изпращат в дирекция АФКОС. 

По всеки получен сигнал се образува преписка, в която се подреждат всички, относими към проверката документи.
По всеки сигнал се прави проверка за установяване достоверността на изложените в него обстоятелства:
  • документална проверка;
  • проверка на място при бенефициент/изпълнител;
  • създаване на експертна група;
  • запитвания до компетентните институции.
В хода на проверката УО може:
  • да спре срока за произнасяне по искане за плащане/доклад,  на основание чл. 4, ал. 1 от ПМС № 179/2010 г. - бенефициентът се уведомява писмено;
  • да спре плащането, на основание чл. 4, ал. 3 от ПМС № 179/2010 г., до изясняване на обстоятелствата – бенефициентът се уведомява писмено;
  • в зависимост от разписаното в Общите условия към ДПБФП, като превантивна мярка - временно да прекрати плащанията, преди или вместо да се прекрати договора - бенефициентът се уведомява писмено;
  • в зависимост от разписаното в Общите условия към ДПБФП, временно да изиска спиране изпълнението на проекта - подписва се допълнително споразумение към договора.
При потвърждаване на достоверността на изложените обстоятелства и оценка относно това, дали сигналът попада в обхвата на дефиницията за нередност или подозрение за измама, се стартира процедурата по регистриране на нередността.

Компетентен да установи нередност е съответният Управляващ орган или съдът.

Проверката по сигнала за нередност трябва да приключи в срок до 3 месеца от датата на получаването му с нарочен писмен и мотивиран акт на административен или съдебен орган, в който се констатира наличието или липсата на нередност. Препис от акта се връчва на засегнатите лица. (писменият акт на УО, с който се констатира нередност не подлежи на самостоятелно оспорване по съдебен ред - вж. Определение ВАС по адм. д. 12301/2013Определение на АССГ по адм. д. 6319/2012; Определение ВАС по адм. д. № 10783/2012Определение ВАС по адм. д. № 11006/2011; Определение ВАС по адм. д. № 13279/2011; Определение по хода по адм. д. № 10458/2015 г. ВАС)

С издаването на писмен акт, в който се съдържа констатация за наличие на нередност, възниква задължение тази нередност да бъде регистрирана. Всеки нов случай на нередност се регистрира под уникален национален идентификационен номер.Отваря се „Досие за нередността”, което се актуализира редовно и съдържа: преписката по сигнала за нередност, документите от извършената проверка, акта за установяване на нередност, одиторски доклади (ако има такива), кореспонденция с бенефициента, относима информация от съдебни и правоохранителни органи, финансова информация за нередността, включително за възстановяване на дължими суми и др..

Дирекция АФКОС, от своя страна, докладва на ОЛАФ случаите на установени нередности. Нередности с финансово изражение до 10,000 евро, а по програма САПАРД - до 4000 евро, попадат под прага за докладване до ОЛАФ. Случаите, в които нередността е установена и са предприети корективни действия преди извършването на плащания, също попадат в изключенията за докладване.

При установяване на нередност управляващите органи са длъжни да предприемат следните корективни действия:
  • да уведомят компетентните органи в случаите на подозрение за извършено престъпление;
  • след установяване на недължимо платените и надплатените суми, както и на неправомерно получените или неправомерно усвоените средства да предприемат действия за доброволно и/или принудително възстановяване на средствата, дължими към Европейския съюз и националния бюджет;
  • когато е приложимо, уведомяват АДФИ за нарушения на бюджетната дисциплина.
На основание чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, всички вземания на държавата или общината за недължимо платени и надплатени суми, както и за неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз, са публични вземания и се събират от публичните изпълнители на НАП по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Вземанията, които възникват въз основа на договор, са частни държавни вземания и се събират от Националната агенция за приходите по реда на Гражданския процесуален кодекс.
Установена е процедура за доброволно и принудително събиране както на публичните, така и на частните държавни вземания. Редът за принудителното им събиране обаче е различен. Компетентен орган за принудително събиране на публични държавни вземания е публичният изпълнител или частен съдебен изпълнител /когато вземането му е възложено за събиране изрично/, редът за събирането е по ДОПК, а такси от частния  съдебен изпълнител не се събират. Компетентен да събере принудително частни държавни вземания е държавният или частният съдебен изпълнител. Тук взискател отново е НАП, но редът за събиране следва разпоредбите на ГПК. Съответно в този случай се дължи авансово заплащане на таксите и разноските, събирани от ЧСИ.

Примерни нередности:
  • Конфликт на интереси
  • Доставки на стоки/услуги между свързани лица
  • Фалшиви документи
  • Надплащане
  • Липса на обекта на инвестицията
  • Липса на съфинансиране
  • Неизползване на обекта на инвестицията по предназначение
  • Неспазване на изискванията за информация и публичност
  • Нарушения на правилата за обществени поръчки по ЗОП или ПМС 55, 69, 118
  • Нарушение на критериите за допустимост на отчетените разходи
  • Разходи извън обхвата на проекта
  • Непостигане на целите на проекта
  • Неспазване на крайните срокове
  • Некоректно осчетоводяване, отчитане на недопустими разходи, фиктивни доставки
  • Недопускане извършването на контрол
  • Двойно финансиране
  • Неспазване на изискванията за устойчивост на резултатите от проекта



Twitter Delicious Facebook Digg Stumbleupon Favorites More