Правомощия на НАП и защита на бенефициентите

На основание чл. 3, ал. 7, тт. 5 и 6 от Закона за Националната агенция за приходите, НАП събира частните държавни вземания: 

• на Държавен фонд "Земеделие", за които има издаден изпълнителен лист по реда на чл. 27, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители и
• на изпълнителните агенции по предприсъединителните финансови инструменти, управляващите органи на оперативни програми и държавните органи, администриращи средства от европейски фондове за недължимо платените и надплатените суми, както и на неправомерно получените или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на договор.

Вземанията по втория пункт се установяват чрез акт за установяване на частно държавно вземане (АУЧДВ), който се издава от изпълнителния директор на НАП или оправомощено от него лице.

Съгласно константната практика на Върховния административен съд, актът за установяване на частно държавно вземане, възникнало въз основа на договор, няма характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Констатациите в него относно размера на изискуемото вземане на държавата не могат да се оспорят по реда на АПК. АУЧДВ не подлежи на самостоятелно обжалване, той има констативен характер. (вж. Определение ВАС/2012 г.; Определение на ВАС/2011 г.; Определение ВАС/2010 г.; Определение ВАС/2010 г.; Определение ВАС/2009 г.) Аналогично е разбирането на Върховен касационен съд (виж Определение ВКС, ІТО, чтд 813/2011)

Процедурата по събиране на вземането се развива по реда, регламентиран в Глава ХХХVІІ от Гражданския процесуален кодекс.

НАП представя акта за установяване на частно държавно вземане пред съответния районен съд по местожителството/ седалището на длъжника, като го прилага към заявление за издаване на заповед за изпълнение, която да съдържа разпореждане за незабавно изпълнение (т.е. незабавно да бъде издаден и приведен в действие изпълнителен лист срещу длъжника).

Съдът издава искания изпълнителен лист, ако актът за установяване на частно държавно вземане изглежда редовен от външна страна (т.е. е издаден от изпълнителиня директор на НАП или от упълномощено от него лице - виж Определение ВКС, ІТО, чтд 813/2011) и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане.

НАП се обръща към държавния или частен съдебен изпълнител, който връчва на длъжника издадената от съда заповед за изпълнение, в която се съдържа отбелязване за издадения изпълнителен лист.

В двуседмичен срок от връчването на заповедта длъжник, който оспорва задължението, може да предприеме две неща:

• да подаде до съда писмено възражение (по образец) срещу заповедта за изпълнение. Възражението не се нуждае от мотиви. Достатъчно е правилното попълване на образеца за възражение, който се предоставя заедно със заповедта. Към възражението трябва да се представи документ, удостоверяващ датата на връчване на призовката за доброволно изпълнение от съдебния изпълнител (копие от тази призовка, отразяваща датата или удостоверение от съдебния изпълнител). Подаденото възражение принуждава НАП да води установителен иск, чрез който да докаже съществуването на задължението на длъжника. Ако НАП пропусне да предяви иска в указан от съда срок, изпълнителният лист се обезсилва. (Следва да се има предвид, че в случаите, когато връчването става чрез залепване на съобщение на постоянния адрес на длъжника (по реда на чл. 47 ГПК), заповедта за изпълнение се смята връчена с изтичането на срока за получаването й от канцеларията на съда, ако длъжникът не се яви, за да получи. В този случай двуседмичният срок за подаване на възражение започва да тече от деня, следващ крайния срок за получаване на книжата от канцеларията на съда.)
• едновременно с възражението - да подаде жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение, която може да се основава само на съображения, извлечени от акта за установяване на частно държавно вземане (вж. Определение на ОС Враца, с което се отхвърля такава жалба)

Важно е да се знае, че в тези случаи подаването на възражение не спира принудителното изпълнение, освен ако длъжникът не е представил обезпечение на НАП (залог на парична сума или на държавни ценни книжа или ипотека)! Т.е. съдебният изпълнител пристъпва към събиране на задължението незабавно.

Длъжникът има право във възражението си да поиска от съда да спре изпълнението и без да е предоставил обезпечение, но за целта трябва да представи писмени доказателства, които да убедят съда, че присъдената сума не се дължи, защото задължението не съществува или е изпълнено.

Извън тези средства за защита, при изключителни и изчерпателно изброени в ГПК обстоятелства, длъжникът може:

• Да поиска отмяна поради невъзможност за оспорване. В едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение, ако е бил лишен от възможност да оспори вземането, длъжникът подава възражение до въззивния съд, когато:

1. заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно;

2. заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България;

3. длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства;

4. длъжникът не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее.

• да оспори вземането по исков ред като заведе отрицателен установителен иск (чл. 424 ГПК), когато се намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичането на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок. Това свое право длъжникът може да упражни в тримесечен срок от деня, в който на длъжника е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който длъжникът е могъл да се снабди с новото писмено доказателство, но не по-късно от една година от погасяване на вземането.

Допълнителна информация:
Относно природата на заповедното производство виж още Решение № 12 от 2 октомври 2012 г. по конституционно дело № 4/2012 г. по искане на обмбудсмана на РБ за установяване противоконституционност на чл. 417, т. 2 ГПК

Относно държавните такси в заповедното производство:
- Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, по заявление за издаване на заповед за изпълнение се събира такса в размер на 2% върху интереса, но не по-малко от 25 лева. Под “интерес” по смисъла на цитираната разпоредба следва да се разбира сумата, за която се иска издаване на заповед за изпълнение. В хипотезата на няколко претендирани със заявлението по чл. 410 ГПК вземания интересът се формира от сбора на сумите, за които се иска издаване на заповед за изпълнение. Правилото на чл. 72, ал. 1 ГПК намира приложение в исковото производство за изчисляване на дължимата държавна такса при предявени кумулативно съединени искове, но не и в заповедното производство по чл. 410 и сл. ГПК. (напр.: О № 170/2012, ВКС, ІІІ г.о., ч. гр. д. 54/2012; О № 816/2010, ВКС, ІІ т.о., ч.т.д. № 647/2010; О № 212/2011, ВКС, ІІ т.о., ч.т.д. 793/2010)
- Разпоредбата на чл. 18 ал. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК е приложима при обжалване на разпореждане, с което е отказано издаването на заповед за изпълнение и размерът на държавната такса е съобразен с чл. 12 от Тарифата. В случаите, в които заявлението за издаване на заповед за изпълнение не е разгледано по същество, и когато се атакува разпореждане за допускане на незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 419 ал. 1 ГПК, държавната такса се определя по чл. 19 от Тарифата. (напр.: О № 527/11, ВКС, І т.о., ч.т.д. 490/2011; О № 213/2012, ВКС, ІІ т.о., ч.т.д. 146/2012; О 625/2012, ВКС, І т.о., ч.т.д. 567/2012)
- С предявения иск по чл. 415, ал.1 ГПК се установява съществуването на вземането на кредитора, като предметът на делото е обусловен от издадената заповед за изпълнение. Независимо от това, за исковите производства приложение намира чл. 1 от Тарифата и държавната такса следва да се изчисли съобразно с цената на иска. Ако в заповедното производство са били заявени няколко вземания и заповедта за изпълнение е издадена, съответно искът по чл.415 ГПК е предявен за признаване на установено съществуването на повече от едно вземане, то е налице кумулативно съединяване на исковете. По силата на чл. 72, ал.1 ГПК държавната такса следва да се определи върху цената на всеки един иск, или минималният размер на таксата по всеки исковете ще е в размер по на 50 лв. (О № 640/2010, ВКС, І т.о., ч.т.д. 436/2010; О № 379/2010, ВКС, І т.о., ч.т.д. 215/2010)

Относно иска по чл. 422 ГПК
Ищецът по иска с правно основание чл. 422 ГПК може винаги до приключване на съдебното дирене в първата инстанция да премине от установителен иск към осъдителен, щом заповедта за изпълнение е обезсилена и той вече няма интерес само от установителна защита – решение № 454/03.06.2010 г. на ВКС , ГК, ІV г.о. по гр.д. № 195/2010г. и решение № 107/10.07.2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. по т.д. № 998/2011 г.

Относно иска по чл. 424 ГПК
Производството по чл. 424 ГПК предполага наличието на влязла в сила заповед за изпълнението. Поради това и отрицателният установителен иск съдържа и някои от белезите на производство по отмяна. Приложим е критерият, валиден за другите отменителни производства свързани с релевирането на нови обстоятелства и представянето на нови доказателства – чл. 240, ал. 2 ГПК и чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Най-общо казано, това са обстоятелства, които не са били известни на страната и тя не е могла да узнае за тях при полагане на нормално дължимата грижа, както и да се снабди с доказателства за тях или с други доказателства за факти, нерелевирането на които не се дължи на собствената й небрежност. В случай, че с исковата молба по чл. 424 ГПК се въвеждат новооткрити обстоятелства или се представят нови писмени доказателства от съществено значение за делото, страната следва да обоснове по-късния момент на позоваването на тях. В този случай, дали действително доказателствата и обстоятелствата са нови, дали те са от съществено значение за делото и променят ли дължимостта на вземането, съдът дължи произнасяне с решението, а не с определение.
В конкретния случай обаче, преценката на въззивния съд по допустимостта на иска е правилна, тъй като, видно от съдържанието на исковата молба сочената като ново доказателство разписка за плащане на сумите по заповед за изпълнение е от 09.09.2008 г. и е била в държане на ищеца. Исковата молба е предявена на 28.04.2011 г., т.е. правилна е преценката на съда, че искът по чл. 424, ал. 1 ГПК е предявен след изтичането на предвидения в разпоредбата на чл. 424, ал. 2 ГПК преклузивен срок - тримесечен срок от деня, в който на длъжника е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който длъжникът е могъл да се снабди с новото писмено доказателство. При тези данни въззивният съд правилно е приел, че предявеният иск е недопустим - определение № 597/17.10.2011 г., ВКС, ГК, ІV г.о., гр. д. № 538/2011

Относно обратния изпълнителен лист след отмяна на заповед за изпълнение и обезсилване на изпълнителен лист
ВКС, ІІІ Г.О., ч.гр.д № 256/2010 г., Определение 404/10.08.2010 г.- Обезсилването на издадения изпълнителен лист би било основание за издаване на обратен изпълнителен лист за изплатените въз основа на обезсиления изпълнителен лист суми, ако не беше изпълнил в срока за доброволно изпълнение въз основа на споразумение от 15.01.2009г., с което страните са постигнали съгласие относно размера на задължението.
Правилно е прието за неоснователно искането за издаване на изпълнителен лист за направените разноски по изпълнителното дело въз основа на споразумението и за законната лихва върху платената сума от датата на плащане до връщането на сумата. По отношение на тези суми няма изпълнително основание за издаване на изпълнителен лист.

ВКС, ІІІ Г.О., гр. д. № 54/2013 г., Определение 250/10.04.2013 г. - Според практиката на ВКС, изразена в определение № 295 от 28.06.2011г. по ч.гр.д. № 228/2011г. на ВКС, ІІ г.о., определение №314 от 30.12.2011г. по т.д. № 450/2010г. на ВКС, ІІ т.о., определение № 243 от 03.05.2012 от 03.05.2012 г. по ч.гр.д. № 221/2012г. на ВКС, І г.о., разноските по изпълнителното дело също следва да се понесат от взискателя по изпълнителното дело, чийто изпълнителен титул е бил отменен, тъй като се касае до суми внесени по изпълнително дело, което е прекратено поради отпадане на изпълняемото право. Тези суми включват такси и разноски. Това разрешение се възприема и от настоящия съдебен състав и в случай, че изпълнителното дело е прекратено поради отпадане на изпълняемото право ще следва да се уважи молбата по чл. 245, ал. 3, пр. 2 ГПК за издаване на изпълнителен лист за разноските в изпълнителното производство, чийто размер е определяем.

ВКС, ІV Г.О. г. гр. д. 520/2009 г., Определение 11/08.01.2009 г. - При издаване на обратния изпълнителен лист, съдът следва да присъди и законната лихва върху дължимата от взискателя сума до окончателното и изплащане – арг. от 499 ГПК (чл. 387 ГПК отм.), което вземане е безспорно и не налага установяване в отделен иск.

Относно вземането за разноски в заповедното производство
ВКС, І Т.О, ч. т. д. 315/2011 г., Определение 417/03.06.2011 г. - С исковата молба по чл. 415, ал. 1 ГПК, респ. по чл. 422, ал. 1 ГПК, кредиторът предявява иск за установяване съществуването на вземането си, предмет на оспорената заповед за изпълнение, към момента на подаване на заявлението, което вземане включва главниците и акцесорните вземания за обезщетения и лихви. Законните последици от уваженото заявление – начислени законни лихви след депозирането му и присъдените разноски в заповедното производство не са част от вземането и принудително изпълнение за същите може да се осъществи само при уважен установителен иск с влязло в сила съдебно решение и въз основа на издадената заповед за изпълнение. Съдът, разглеждащ установителния иск, следва да се произнесе за отговорността за разноските в заповедното производство в зависимост от резултата по спора.

Друга практика, свързана със заповедното производство:
ВКС, ІІ Т.О., т. д. 894/2009 г., Определение 295/2009 г. - Обжалваният съдебен акт е недопустим в частта, с която е отменено разпореждането на Софийски районен съд в частта за издаване на заповед за изпълнение. Разпоредбата на чл. 413 ГПК изрично постановява, че на обжалване с частна жалба подлежи разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти заявлението за издаване на заповед за изпълнение /ал. 2/, но не и разпореждането, с което заявлението се уважава /ал. 1/, като в този случай заповедта за изпълнение подлежи на обжалване само в частта за разноските.

Публикувано в: Важни теми