През 1999 г. Европейският съюз приема "План 2000" - нова стратегия за разширяване на съюза. Предприсъединителната стратегия е подкрепена с подписването на споразумения за Партньорство за присъединяване със страните, кандидатстващи за членство и е значително финансово обезпечена с въвеждането на два нови инструмента ИСПА и САПАРД.
Програма САПАРД действа в периода 2000 - 2006 г.
САПАРД доведе до значителни инвестиции в българското земеделие и хранително-вкусовата промишленост. Инвестициите в земеделските стопанства, подпомогнати по Програмата за периода 2001 г. до юни 2006 г. възлизат на приблизително 111 милиона евро публични инвестиции, привлекли допълнителни 134 милиона евро собствени средства на стопаните. Инвестициите в ХВП, подпомогнати по Програмата, се равняват за същия период на близо 100 милиона евро публични инвестиции, привлекли допълнителни 120 милиона евро собствени средства на преработвателите.
САПАРД доведе до значителни инвестиции в българското земеделие и хранително-вкусовата промишленост. Инвестициите в земеделските стопанства, подпомогнати по Програмата за периода 2001 г. до юни 2006 г. възлизат на приблизително 111 милиона евро публични инвестиции, привлекли допълнителни 134 милиона евро собствени средства на стопаните. Инвестициите в ХВП, подпомогнати по Програмата, се равняват за същия период на близо 100 милиона евро публични инвестиции, привлекли допълнителни 120 милиона евро собствени средства на преработвателите.
Програмата е регламентирана с Регламент на Съвета /ЕС/ 1268/1999 от 21 юни 1999 г. относно подкрепата от Общността за предприсъединителните мерки за развитие на земеделието и селските райони в страните-кандидатки от Централна и Източна Европа в предприсъединителния период, изменен и допълнен от Регламент на ЕС 696/2003 от 14 април 2003 г. и от декември 2004 г.
По реда на чл. 11 от Регламента за САПАРД (Регламент 1268/1999), Европейската комисия/ ЕК/ разпределя годишните суми между страните, кандидатстващи за членство и ги уведомява за решението си. Конкретната годишна сума се актуализира по цени за съответната година и е предмет на договаряне чрез подписване на ежегодни годишни финансови споразумения между Европейската комисия и страните, кандидатстващи за членство. Към тези годишни суми, по силата на изискването за допълнителност на средствата, от всяка страна, кандидатстваща за членство, се изисква съфинансиране от национални средства. Това е един от основните принципи на структурните фондове. Помощта от ЕС плюс националното съфинансиране от държавния бюджет представлява общата публична субсидия. Помощта от ЕС в рамките на САПАРД е до 75% от предвидените общи публични разходи.
Съгласно Регламента, основните приоритети на САПАРД са:
- да се подпомогне прилагането на европейското законодателство по отношение на Общата селскостопанска политика на Европейския Съюз и свързаните с нея политики и
- да се разрешат приоритетни и специфични проблеми за устойчивото адаптиране на земеделието и селските райони в страните, кандидатстващи за членство.
За тази цел Регламентът поставя изискване всяка страна-кандидатка да подготви Национален план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2000-2006 в съответствие с принципите на програмния подход, използуван в държавите-членки за програмите за развитие на селските райони.
Националният план за развитие на земеделиено и селските райони за периода 2000-2006 г. е приет от ЕК след положително становище на Комитета СТАР на 12.09.2000 г. и нотифициран от държавите-членки с Решение на ЕК на 20.10.2000 г. В Националния план са формулирани две основни цели: развитие на ефективно земеделско производство и конкурентен хранително-преработвателен сектор, чрез подобряване на пазарната и технологична инфраструктура и стратегическа инвестиционна политика, насочени към достигане на европейските стандарти и устойчиво развитие на селските райони, в съответствие с най-добрите екологични практики, чрез създаване на алтернативна заетост, диверсификация на икономическите дейности и създаване на необходимата инфраструктура, което ще доведе до подобряване на условията за живот, ще увеличи възможностите за получаване на доходи и възможностите за работа за хората, живеещи в селските общности.
Второто условие за стартиране на програмата бе прехвърляне на отговорността по управлението върху страните, кандидатстващи за членство на децентрализирана основа с последващ контрол от страна на ЕК, чрез акредитиране на Агенция за прилагане и разплащане по САПАРД.
Държавен фонд „Земеделие" (ДФЗ) е акредитиран като Изпълнителна Агенция по САПАРД на 15 май 2001 г. след решение на ЕК за предоставяне управлението на помощта за трите основни частни мерки:
Мярка 1.1. Инвестиции в земеделски стопанства,
мярка 1.2. Подобряване на преработването и маркетинга на селскостопански и рибни продукти,
Мярка 2.1. Развитие и диверсификация на икономическите дейности и създаване на възможности за многостранни дейности и алтернативни доходи.
Официалният старт на Програма САПАРАД е обявен на 1 юни 2001 г. с публикуването в Държавен вестник на Наредбите за прилагане на акредитираните мерки.
Основният нормативен документ за прилагането на Програма САПАРД в България е Законът за ратифициране на Многогодишното финансово споразумение между Европейската комисия от страна на Европейската общност и Република България (специална предприсъединителна програма за развитие на земеделието и селските райони в Република България) (ДВ № 17 от 23 февруари 2001 г.)
Държавен фонд "Земеделие" функционира като "разплащателна агенция" (според изискванията на европейското законодателство) за субсидиите, отпускани от ЕС по програма САПАРД. Централизираното преминаване на субсидиите чрез ДФ "Земеделие" и неговите 28 регионални служби създава възможност за упражняване на финансов контрол по отпусканите средства. В § 1 от ДР на Наредба № 1 от 20.02.2002год. за реда за акредитация на САПАРД агенция по Специалната предсъдединителна програма за развитие на земеделието и селските райони в Република България, "САПАРД агенция" е определена. като „органът, създаден от Република България и действащ под нейна отговорност, който изпълнява две основни функции: функция по изпълнение и разплащателна функция”.
Механизмът на отпускане на средства по програма САПАРД се основава на множество нормативни актове, най-важни от които са посоченото по-горе Многогодишно финансово споразумение, Закона за земеделските производители, Наредби на Министъра на земеделието и горите (към онзи момент) за прилагането на всяка мярка по програма САПАРД, решенията на компетентния органи и националния ръководител към МФ и много други.
Чл. 11, ал. 3 от ЗПЗП очертава правната рамка, регламентираща условията и реда за финансово подпомагане по програма САПАРД. Конкретните изисквания към кандидатите се определят с Наредби на Министъра на земеделието и храните.
Националният план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2000-2006 г. е обособена част от Националния план за икономическо развитие за периода 2000-2006 г. Националният план за развитие на земеделието и селските райони се разработва по ред, определен от Министерския съвет, и съдържа анализ на състоянието на земеделието, горите, хранителната промишленост и рибарството за предходния период и определя целите, приоритетите и мерките за развитие, съгласно § 1, т. 6 от Допълнителната разпоредба на ЗПЗП. Този план е приет като програма от Европейската комисия с решение, съгласно чл. 4, ал. 5 от Регламент (ЕК) № 1268/1999 на 20.10.2000 г. и служи за основа при разработването на отделните направления за предоставяне на финансово подпомагане по програма САПАРД (т. нар. мерки) и отразяването им в Многогодишното финансово споразумение. Тези мерки са групирани, както следва:
Мярка 1.1. Инвестиции в земеделски стопанства;
Мярка 1.2. Подобряване преработката и маркетинга на селскостопански и рибни продукти;
Мярка 1.2.1. Пазари на производители и тържища;
Мярка 1.3. Развитие и разнообразяване на икономическите дейности, предоставяне на възможности за многостранни дейности и алтернативни доходи;
Мярка 1.4. Лесовъдство, залесяване на земеделски земи, инвестиции в горски стопанства, преработка и маркетинг но горски продукти;
Мярка 1.5. Създаване на организации на производителите;
Мярка 2.2. Обновяване и развитие на селата, опазване и съхраняване на селското наследство и културни традиции;
Мярка 2.3. Развитие и подобряване на междуселищната инфраструктура;
Мярка 3.1. Подобряване на професионалното обучение;
Мярка 4.1. Техническа помощ.
С наредбите на МЗ се определят секторите, в които може да се предостави финансова помощ - винопроизводство, плодове и зеленчуци, мляко и млечни продукти, месо и месопреработка, рибарство и аквакултури. Посочват се конкретни инвестиционни проекти, за които може да бъде отпусната помощ при спазване на съответни условия. Финансовата помощ се определя в размер до 50 на сто от одобрените инвестиционни разходи, от които 75 на сто се осигуряват от ЕС и 25 на сто от държавния бюджет, като разликата между пълния размер на одобрените инвестиционни разходи и финансовата помощ се осигурява от кандидата.
Наредбите въведеждат и редица ограничения - например, колко пъти може да бъде подпомагано едно и също лице, до какъв общ максимален размер на помощта и др. Посочват се обстоятелства, наличието на които изключва възможността за предоставяне на финансова помощ. Урежда се редът за предоставяне на финансова помощ, условията и начинът на плащане, контролът върху изпълнението на проектите.
В ДФЗ - Агенция САПАРД е създаден отдел «Европейски схеми» с предмет на дейност - одобряване на проекти за финансиране по програма САПАРД. Документите за кандидатстване се подават в една от 28 областни дирекции по място на извършване на инвестицията лично от кандидата или от изрично упълномощено от него лице. При подаване на пакета от документи в Областна дирекция, експертът, приемащ досието, извършва проверка за окомплектованост и легитимност, след което попълва Контролен лист ОД 1. Работата на експерта подлежи на последващ контрол от главен експерт, обективиран в Контролен лист ОД 2. В случай, че проверката за окомплектованост и легитимност е с положителен резултат, експертът и главният експерт извършват проверка за съответствие с критерите за финансиране, за което съставя Контролен лист ОД 3 и ОД 4. При положителен резултат експертът извършва проверка на място. След последващ контрол директорът на съответната областна дирекция издава становище за одобрение или отхвърляне и досието се изпраща в Централно управление в отдел «Европейски схеми». В този отдел се извършват нови проверки: проверка за окомплектованост и легитимност - от експерт и главен експерт и попълване на контролен лист 001; проверка за съответствие с критериите за финансиране - от експерт и главен експерт чрез попълване на контролен лист 00; проверка на място чрез попълване на контролен лист 003. След това се извършвал анализ на икономическата жизнеспособност на проекта и експертът и главния експерт попълват съответните контролни документи. Следва рамкиране на проекта /точкуване/, попълва се съответният контролен лист.
В зависимост от резултата от проверките е изготвяно становище за одобрение или отхвърляне, което се подписва от Началник отдел «Европейски схеми». След това проектът се докладва на комисията за избор на проекти, създадена и действуваща за осигуряване публичност на процедурата, която се произнася със съответното предложение.
Крайното решение за одобряване или отхвърляне на проекта се взема от Изпълнителния директор на ДФЗ, за което всеки кандидат бива уведомяван.
В седмодневен срок от получаване на уведомлението, кандидатът подписва договор за предоставяне на финансова помощ.
