понеделник, 1 октомври 2012 г.

Държавни помощи

Държавна е всяка помощ, предоставена от държавата или общината или за сметка на държавни или общински
ресурси, пряко или чрез други лица, под каквато и да е форма, която нарушава или застрашава да наруши свободната конкуренция чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия, производството или търговията на определени стоки, или предоставянето на определени услуги, доколкото се засяга търговията между държавите-членки на Европейския съюз (пряка субсидия, субсидиране на лихва, заем при облекчени условия, държавни гаранции, данъчни облекчения, покупко-продажби при преференциални условия и други). По правило, предоставянето на държавни помощи е недопустимо. Съществуват редица изключения ("освобождавания"), с които всеки Бенефициент следва да се запознае, в зависимост от статута, мащаба, предмета на дейност, отрасъла, региона в който функционира и пр.

Средствата, предоставяни от Структурните фондове, се разглеждат като публичен ресурс и се подчиняват на правилата за държавните помощи. При предоставянето на държавна помощ, всички администратори на помощ и получателите на помощ са длъжни да проверяват, спазват и прилагат правилата за държавните помощи на Европейския съюз, като плащанията следва да отговарят на целите, допустимите разходи и условията за всеки отделен вид държавна помощ.

Една операция съдържа елемент на държавна помощ, когато са налице едновременно следните четири критерия:
- предоставя се от държавата или общината (органи на централна и местна власт, дори частни лица, определени или контролирани от тях), от държавни или общински ресурси или за сметка на такива ресурси (не е задължително да има пряк трансфер на парични средства, напр. освобождаването от данък засяга косвено бюджета);
- икономическа изгода за едно или повече предприятия, която не биха могли да получат при нормални пазарни условия, например преференциални условия по кредит, закупуване на държавна земя на по-ниска от пазарната цена, респ. продажба на държавата/общината на земя на цена, по-висока от пазарната, освобождаване от задължение за плащане на такса, която при други условия е дължима;
- предоставя се избирателно – не на всички, а само на някои предприятия: индивидуално предприятие или предприятия от определен сектор, област или производство. В противен случай се счита, че е налице т.нар. “обща мярка”, която не се квалифицира като държавна помощ. Държавната помощ е в полза на предприятие или предприятия, извършващи икономическа дейност (в т.ч. дружества с идеална цел, когато осъществяват стопанска дейност);
нарушава или застрашава да наруши конкуренцията на пазара на съответните стоки или услуги и засяга търговията между държавите - членки на Европейския съюз. Практиката на Съда на Европейските общности потвърждава, че повечето от продуктите или услугите се търгуват между държавите членки и поради това държавната помощ за едно производство може да засегне търговията дори и ако съответният продукт не се изнася.

Помощта може да бъде директна или  индиректна:
1.1. Директна -  директен трансфер на средства към представляваното от Вас предприятие или
1.2. Индиректна - без да е налице директен трансфер на средства от публичен орган към представляваното от Вас предприятие, Вие получавате икономическа изгода, като участвате в общи мероприятия, финансирани с публични средства, например участие в международни изложения, панаири, партньорство в проект за обучение на служители от вашата фирма, получавате консултантски услуги безплатно или на цени по-ниски от пазарните (в случаите, в които на консултиращата организация са предоставени публични средства за извършване на услугата) и др. 
Държавна/минимална помощ може да бъде и отпускането на заеми при по-ниски лихвени проценти или др. облекчителни условия, предоставянето на гаранции по заеми при по-облекчени условия, капиталовите субсидии, освобождаването от данъци, такси или спестяване на други разходи, предоставяне и получаване на услуги или доставки при условия, различни от пазарните и др.

„Минимална помощ"
 или "de minimis" е помощта, която не нарушава и не застрашава конкуренцията или има незначително въздействие върху нея поради своя минимален размер. Минималната помощ не се счита за държавна помощ. Размерът на получените минимални помощи от едно предприятие за период от 3 (три) последователни данъчни години не трябва да превишава левовата равностойност на 200 000 евро. За предприятията, осъществяващи дейност в отрасъл „шосеен транспорт", този праг е до левовата равностойност на 100 000 евро за период от 3 (три) последователни данъчни години. Трите данъчните години обхващат текущата данъчна година и предходните две. Този таван 
не засяга възможността на бенефициента да получи и друг вид държавна 
помощ (извън помощите, определени като "de minimis") по одобрени от Европейската комисия схеми за други допустими дейности.
При изчисляването на общия размер на безвъзмездната финансова помощ в режим „de minimis” (минимална помощ) съгласно Регламент 1998/2006 от 15 декември 2006 г. не се калкулират данните за получени помощи в този режим на свързани предприятия или предприятия партньори.
За да прецените дали получената от Вас помощ представлява минимална помощ и какъв е нейният размер, следва да проверите дали в договора/договорите, в Насоките за кандидатстване или в друг акт, който Ви дава право да получите помощта, предоставената Ви помощ не е описана като минимална помощ или помощ „de minimis” или съответно не е посочен прага от левовата равностойност на 200 000 евро (391 166 лева) и 100 000 евро (195 583 лева) за предприятията, осъществяващи дейност в отрасъл „шосеен транспорт”, който не следва да бъде надхвърлян.

Някои случаи на "минимална помощ":
намаленият или преотстъпеният корпоративен данък на данъчно задълженото лице за последните три години, включително корпоративният данък, който подлежи на намаление или преотстъпване за текущата година, без този за който са изпълнени условията на чл. 189 от Закона за корпоративното подоходно облагане (което представлява регионална помощ). (вж. чл. 188 ЗКПО). Минималната помощ под формата на преотстъпен данък се отпуска автоматично с подаване на годишна данъчна декларация от получателя. В този смисъл, помощта се счита за предоставена от момента на подаване на годишната данъчна декларация; (Относно помощта по чл. 189б ЗКПО за земеделски производители вж. указание на НАП)
- разсрочване, отсрочване или обединяване на публични задължения по реда и при условията на Глава ХХІІ „Отсрочване и разсрочване” от ДОПК;
- Всеки работодател, ползващ преференцията по чл. 26, ал. 1, т. 1 и чл. 40, ал. 1 от Закона за интеграция на хората с увреждания, също е получател на минимална помощ;
- Характер на минимална помощ може да има и разрешението за прилагане на специален ред за начисляване на ДДС при внос, при условията и по реда на чл. 164 и сл. ЗДДС;
- При определени условия характер на минимална помощ може да има дори изплатено на предприятие обезщетение от Гаранционния фонд по Кодекса за застраховането - вж. §6а от ПЗР на Правилника за устройството и дейността на Гаранционния фонд;
- средствата, предоставени от Централния кооперативен съюз на крайни бенефициенти, на осн. чл. 28 от ПМС 1/2013 г.;
- кредит, получен по инициативата JEREMIE, по някой от следните финансови инструменти:
„Гаранции, покриващи загуби на портфейл от заеми“ (гаранции);
„Инструмент, предоставящ финансиране чрез поделяне на риска“ (нисколихвени кредити);
„Инструмент за промотиране на предприемачеството и предоставяне на първоначално финансиране“ (seed фондове),
Средства за насърчаване на заетостта, отпуснати по реда на Закона за насърчаване на заетостта (чл. 16а, нов, ДВ бр. 70/9.8.13)

При надвишаване на определения таван, администраторът на минималната помощ следва да предприеме необходимите действия и да изиска възстановяването на пълния размер на получената сума по последно подписания договор, с която е надвишен тавана, от получателя на минималната помощ.
Всеки бенефициент може да направи  справка за получените от него минимални помощи за 3-годишен период в Регистъра на минималните помощи(Забел.: Обърнете внимание, че данните имат само справочен характер и не дават гаранция за пълнота и достоверност!)

За предприятие се счита всеки субект, упражняващ стопанска дейност, независимо от правната му форма. Това включва самонаетите лица и лицата от семейния бизнес, упражняващи занаятчийска или друга дейност, а също сдружения или асоциации, упражняващи редовно стопанска дейност.

Помощта се счита за получена от датата на сключване на договор за предоставянето й или от датата на издаване на друг документ, който дава на бенефициента юридическото право да я получи. Т. е. без значение е дали към датата на попълване на декларация за държавни помощи деклараторът реално е получил и разполагал, например, със средствата по сключени от него предходни договори за предоставяне на минимална помощ. (вж. Решение ВАС по адм. д. № 5172/2012 г.)

В Насоките за кандидатстване по различни операции на ОП "Конкурентоспособност" и ОП "Развитие на човешките ресурси", както и в съответните договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, се среща условие, според което, когато помощта е платима на части или траншове (т.е. когато бенефициентът се възползва от възможността за авансово и/или междинни плащания), тя следва да бъде сконтирана до нейната стойност към момента на предоставянето й (т.е. към момента на сключване на договора за предоставянето й) като за целта се прилага референтния лихвен процент, използван за нуждите на държавните помощи.
Сконтирането се извършва служебно от договарящия орган единствено с цел проверка дали предоставената безвъзмездна финансова помощ е съобразена с максималния допустим интензитет и прагове на помощта. Интензитетът се изчислява чрез определяне на сконтираната стойност на помощта като процент от сконтираната стойност на допустимите разходи.
Считано от 01.04.2013 г., референтният лихвен процент за Република България е 2,30%. Изменения в процента и допълнителна информация може да следите тук.
На практика, това изчисление (сконтиране) не влияе върху размера на безвъзмездната финансова помощ, която бенефициентът ще получи.

Помощ, която бъде оценена от Европейската комисия като несъвместима, подлежи на възстановяване. Комисията може да извършва и разследвания по собствена инициатива или по сигнал от конкурентно предприятие.
Решението на Европейската комисия за възстановяване на неправомерно предоставена държавна помощ подлежи на принудително изпълнение по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Когато с решението на Европейската комисия за възстановяване на неправомерно предоставена държавна помощ не са индивидуализирани получателите на помощ и размерът на сумата, която трябва да се възстанови, администраторът на помощ издава допълнително и акт за установяване на публично вземане по реда на чл. 166, ал. 2 и 3 ДОПК.
Получателят на неправомерно предоставената държавна помощ дължи и лихва, начислена за периода от датата, на която неправомерната помощ е била на разположение на получателя, до датата на нейното възстановяване.
Не се разрешава предоставяне на нова държавна помощ на предприятие, което не е изпълнило решение на Европейската комисия по ал. 1 и не е възстановило изцяло неправомерно получената държавна помощ.


Законодателна рамка (страница на дирекция "Државни помощи" в МФ)
Регламент 1998/2006 относно прилагането на членове 87 и 88 от Договора към минималната помощ
Регламент (ЕО) № 800/2008 г. на Комисията - Общ регламент за групово освобождаване
Регламент (ЕС) № 733/2013 на Съвета от 22 юли 2013 година за изменение на Регламент (ЕО) № 994/98 по прилагането на членове 92 и 93 от Договора за създаване на Европейската общност към някои категории хоризонтална държавна помощ.
Регламент (ЕС) № 734/2013 на Съвета от 22 юли 2013 година за изменение на Регламент (ЕО) № 659/1999 за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО

Twitter Delicious Facebook Digg Stumbleupon Favorites More