Всяка грешка може да доведе до финансова корекция

в-к Строител:

Виолетка Донева, началник-отдел „Мониторинг“ към Министерството на регионалното развитие и благоустройството:
Всяка грешка може да доведе до финансова корекция
Често написаното в докладите не съответства на извършеното на строежа


- Г-жо Донева, кои са основните нередности и измами при усвояването на еврофондовете?
- Много от тях вече са преодолени, но за съжаление се появяват нови, за които търсим начини да ги избегнем. Основното, което определя изпълнението на проектите, е подготовката. Вглеждайки се в трудностите при изпълнението на даден обект, виждаме, че те произлизат още от началото, т. е. от това, което не е било свършено преди сключване на договора за безвъзмездна финансова помощ. И така започва поредица от дейности, която малко или много е съпътствана от специфични особености и проблеми, които се налага да бъдат разрешавани на крак.
За съжаление до момента се наблюдават слабости при сформирането на екипите, които управляват проекти. Бенефициенти на ОП „Регионално развитие“ в основната си част са общините. Те разполагат с ограничен кръг от хора, които могат да бъдат включени в разработката на проекта. Разбира се, няма пречка да бъдат наемани външни експерти. Грешката, която се допуска при ангажирането на консултанти, е неспазването на изискванията на Закона за обществените поръчки. Срещат се случаи, когато възнагражденията на членовете на екипа надхвърлят стойността на директното възлагане, а трябва да се проведе търг за възлагане на дейността. Това се установява чак при процедурата за верификация. В тази връзка Управляващият орган (УО) на ОПРР е публикувал още преди две години на електронната си страница писмо-отговор от Агенцията по обществени поръчки, в което се показва размерът на плащанията на експерт, който не е служител на съответния бенефициент.
Друга грешка, която се допуска при сформирането на екипите, е включването на едни и същи специалисти в повече от един проект.
В резултат на многото одити, които са направени, се въведе изискване да се следи този факт. Смята се за приемливо един и същи човек да не участва в повече от два проекта с оглед на факта, че той трябва да има достатъчно време, за да може да им обърне внимание. Срещат се случаи, при които специалист може да участва в повече от три проекта, но тогава ние сме посъветвали бенефициентите да осигурят адекватно управление.
Поне един от проблемите, който беше свързан със съответствието на екипите с изискванията на Постановление 194 на Министерския съвет, когато ставаше дума за инфраструктура, към момента е преодолян. Преди това беше голяма трудност, особено за по-малките общини, да намерят нужните експерти , за да могат да заемат съответната позиция като ръководители на проекти. С промяната на постановлението се допуска началник да бъде не само лице с инженерно образование и съответния професионален опит, но и с икономическо и т. н., но да има опит в проектите.

- Какви са трудностите при организиране на тръжните процедури за обектите?
- В договора за безвъзмездна финансова помощ е отбелязано изискването, че десет дни след неговото сключване трябва да бъде подаден актуализиран график за възлагане на обществена поръчка за одобряването й. Когато бенефициентите кандидатстват за евросредства, обикновено във формуляра има секция за търгове, в която те отбелязват планираните тръжни процедури с оглед избор на изпълнител.
Разбира се, процесът на кандидатстване е значително дълъг и сроковете, които са предвидени в самия формуляр, не са актуални и затова има задължително изискване за актуализация.
Тук основният проблем, който рефлектира и при изпълнението, е разделянето на предмета на обществената поръчка. С представянето на актуализирания график бенефициентите описват всички търгове заедно с директните възлагания. Това е една възможност за преодоляване на проблема, който върви с финансови корекции.
Същевременно често въпреки одобрения от УО график при самото обявяване на обществената поръчка е направено разделянето й, особено тогава, когато става въпрос за възлагане на строителство на повече от един обект.
- Това означава, че като има стриктен контрол в първите фази на проекта, след приключване на тръжната процедура всичко ще се развива нормално, нали?
- За съжаление не. При сключването на договори с изпълнителите се наблюдават много недоглеждания, например за срока за валидност на контракта, откога той влиза в сила и т. н.
Обикновено бенефициентите правят copy-paste на вече съществуващи контракти, без да се съобразят с конкретните изисквания. Често срокът на изпълнение е различен из страниците на документа.
Същевременно не трябва да се забравя, че според Министерството на финан­сите
авансовото плащане може да бъде подадено и изплатено само при условие, че съществува
договор с изпълнителя на основната дейност и в него има клауза за подобна финансова операция. Допреди месеци това беше основен проблем.
При инфраструктурните обекти по ОПРР се срещат много трудности. За този програмен период по програмата се предвижда най-вече ремонт и рехабилитация на социална, културна и образователна инфраструктура, пътища и др. Това, което определя самата подготовка на проектите, е недоброто им качество, което рефлектира след това в строителството. Наблюдава се замяна на различни строителни дейности или продукти по време на изпълнение, които не са били добре определени още при разписването на проекта.
УО промени правилата с цел ограничаване на възможните изменения след сключване на договора за обществена поръчка. Преди това бенефициентите можеха да променят изцяло проекта, да актуализират строителните материали и дейности например. Целта е да се ограничи размерът на промените.
- Кой допуска повече грешки в целия процес?
- Например при енергийните проекти проектантът трябва да се съобрази със записаното в енергийното обследване. След него се прави количествената сметка и се остойностява. Често се забелязва несъответствие с обследването за енергийна ефективност и количествената сметка
Всичко това води до проблеми при изпълнението на проекта. Започват едни безкрайни промени.
Отчитането на проекта от страна на бенефициентите съгласно изискванията на УО става с тримесечни доклади. Тяхната цел е да се следи изпълнението на проекта за всеки период – на какъв етап е обектът и дали има проблеми. От една година насам се представят само три, а не както преди – четири тримесечни отчета. Годишният се представя до 30 януари на следващата година. Много често при документацията не се попълват всички необходими полета, затова унифицирахме формата.
Често изпълнителите не водят редовни документи – най-вече по наредбата за съставяне на актове и протоколи. Написаното в отчетите не съвпада с реалната картина на строежа. Формално е и изпълнението на дейностите от страна на строителния надзор. Това се констатира не само при проверка на място, но и при преглед на документите.

Автор: Свилена Гаджанска

Прочети още

МС одобри предложението за Закон за еврофондовете

Projectmedia.bg:


Документът ще позволи трайно и прозрачно уреждане на обществените отношения по отношение управлението на евросредствата
Правителството одобри предложената от министър Томислав Дончев концепция за изготвяне на закон за управление на средствата от Европейския съюз, съобщиха от пресцентъра на Кабинета. Целта му е трайно и прозрачно уреждане на обществените отношения, като създаде предсказуема среда за изпълнението на оперативните програми с ясно регламентирани права и отговорности на участниците в процеса, да премахне съществуващата фрагментарност на нормативната уредба, да позволи кодифициране на процедурите за изпълнение и ускоряване на процедурите по обжалване.
Приложното поле на закона ще обхваща Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за рибарство, като основна цел ще бъде регламентирането на унифицирани процедури за изпълнението на всички фондове в страната ни.
Законът ще уреди институционалната уредба, правата и отговорностите на договарящите органи и бенефициентите. С оглед постигането на необходимата гъвкавост при изпълнението на програмите, определени елементи – детайлни правила за допустимост на разходите, препоръчителните размери на финансовите корекции и т. н., ще продължат да се регулират с постановления на Министерския съвет.
Предвижда се законът да има три раздела. Първият ще урежда институционалната уредба за следващия програмен период и ще регламентира взаимоотношенията между отделните структури, отговорни за управлението на средствата от ЕС, както и отношенията им с Европейската комисия. Ще бъдат посочени и основните принципи при управление на фондовете.
В раздела Процедури за изпълнение на програмите ще бъдат регламентирани редът за отпускане на безвъзмездна финансова помощ, редът за избор на фирма-изпълнител от частно-правни субекти бенефициенти по оперативна програма, процедурите за финансово управление и контрол, редът за налагане на финансови корекции, допустимостта на разходите и процедурата за администриране на нередности.
Предвижда се тези два раздела да влязат в сила от 1 януари 2014 г., когато започва новият програмен период.
С приемането на закона ще влезе в сила третият раздел, който регламентира обжалването на процедурите по избора и изпълнението на проектите. В момента материята е разработена в две постановления на МС, но недостатъците на възприетия с тях подход са свързани с факта, че се обжалва пред самия управляващ орган или че процедурата по възраженията се свежда основно до процедура по контрол върху бенефициента. Не е уредено подаването на жалби/възражения срещу оценката по същество, както и възможността за подаване на жалби/възражения във връзка с изпълнението на проекти. В закона ще бъде разписана и процедура по обжалване на решенията на управляващия орган.

През 2007 г., с оглед на необходимостта от формулиране на правила за работа със средствата от ЕС, е възприет подходът процесът да се регулира с постановления на Министерския съвет или с наредби, издавани от институциите, отговорни за управлението на средствата, съобщиха от правителствената пресслужба. Това обаче, позволява чести промени в текстовете, които създават условия за непредсказуемост на средата. В някои държави членки на ЕС като Гърция, Естония, Латвия, Словакия и Финландия са регулирали отношенията, свързани с усвояването на средствата, със закон. Предвижда се това да бъде направено и у нас.

Прочети още

КЗК може да поеме и жалбите за отхвърлени европроекти

Mediapool.bg:


Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) може да поеме и жалбите на кандидати за европейско финансиране, чийто проекти са били отхвърлени, предвижда концепция на Закон за управление на средствата от ЕС, представена от ресорния министър Томислав Дончев пред Министерския съвет в сряда.
В момента КЗК, освен заявления за концентрация на фирми и проверки за нарушения на добрите търговски практики, разглежда и жалби по процедурите за провеждане на обществените поръчки, а вече към тях може да се прибавят и оплакванията за неодобрени европроекти.
Сега общините, чиито проекти са отхвърлени за финансиране от оценителните комисии, могат да подават писмени възражения до Управляващите органи на оперативните програми. Т.е. жалбата се подава пред същата институция, която не е одобрила проекта. Освен това не може да се обжалва оценката по същество, липсва възможност за оспорване и на други решения, свързани с управлението на еврофондовете. В същото време обаче при налагане на финансова санкция за нередности по европроекти, обичайната практика на общините е да обжалват по съдебен път.
Концепцията на закона за еврофондовете разглежда няколко варианта за справедливо решение на проблема. Единият е запазване на сегашния регламент – процедурата по разглеждане на жалби, свързани европроекти, остава в Управляващите органи. Така ще се избегне създаването на нова структура, която тепърва да навлиза в материята, но отново не се гарантира обективност на оценката.
Вторият вариант е създаване на отделна структура за разглеждане на жалбите – комисия или съвет към Министерски съвет или отделна структура подобна на Комисията за защита на конкуренцията. Така се гарантира обективност на оценката, но сработването на новото звено ще отнеме време, освен това се създава ново разходно перо за бюджета.
Третият вариант е функцията да се възложи на Комисия за защита на конкуренцията. Така ще се спести време по създаването и ефективното заработване на нова структура, но отново е необходим финансов ресурс за укрепване на капацитета на КЗК, за да се справи с новите отговорности. Пред КЗК ще може да се обжалва не само отказа за финансиране, но и други решения на Управляващите органи, свързани с процедурите по управление и контрол на европрограмите.
Концепцията препоръчва третия вариант, тъй като става въпрос за спазване на принципа на лоялна конкуренция и равнопоставеност на кандидатите, което е в правомощията на КЗК.
Съществува и допълнителен вариант – обжалването на жалбите, свързани с управление на еврофондовете, да се извършва изцяло по съдебен ред, без да се регламентира още една административна процедура.
Концепцията се представя две години след като се заговори за отделен закон за еврофондовете, който да обедини всички съществуващи регламенти. Не е ясно кога ще е готов самият документ и колко време ще отнеме приемането му, но идеята е да влезе в сила от началото на следващия програмния период на ЕС – 1 януари 2014 г. Частта, свързана с обжалване на решенията на Управляващите органи на оперативните програми, ще заработи веднага след приемането на закона.
Важен момент в закона е регламентирането на правото на бенефициентите да предявяват искове за забавени плащания. Ще бъдат описани и условията, при които такива искове не могат да се предявяват. От своя страна възложителят ще има право да прекъсва сроковете при одобрение на разходите, ако са необходими допълнителни документи или има съмнение за нередност.

Автор: Десислава Лещарска

Прочети още

Престараване срещу еврозлоупотреби

Projectmedia.bg:

Проблемите с нередностите при изпълнението на европроектите, финансирани от оперативните програми най-често са свързани с обществените поръчки

Проверка на Сметната палата за три от оперативните програми - “Регионално развитие”, “Човешки ресурси” и “Конкурентноспособност”, за периода от януари 2010 г. до края на юни 2011 г. показа, че нередностите и измамите са намалели чувствително. Или поне тези, които стигат до ОЛАФ, което по принцип означава, че губим безвъвратно съответните пари.
Всъщност от ревизията на Сметната палата, която по същество се явява трета проверка върху едни и същи проекти, след надзора на съответното ведомство и този на Дирекция "Координация на борбата с правонарушенията, засягащи финансовите интереси на Европейските общности" (дирекция АФКОС) към Министерството на вътрешните работи, излиза че нарушения пак се правят, но парите не се губят, а просто се преразпределят, защото са хванати преди да отидат към ОЛАФ.
Страхът от службата на ЕС за борба с измамите напрактика е накарала българската страна да мине в другата крайност, като според един от изводите на Сметната палата ние направо се престараваме. По друг начин не може да обясним наложените санкции за близо 50 млн. лв. по проверяваните три оперативни програми. А тези санкции в повечето случаи са направо жестоки, защото обикновено стигат около 25% от стойносттана проекта. Това означава, че съответният бенефициент е поставен на колене.
Това презастраховане обаче има и друг отрицателен ефект. То вляе пряко върху сроковете за договаряне и разплащане по всяка една от седемте оперативни програми, плюс Програмата за развитие на селските райони. Колкото повече отиваме към края на първия програмен период, толкова повече непрекъснатите проверки и санкциониране на проекти започва да играе срещу нас, защото накрая може да се окаже, че степента на усвояемост ще е много по-ниска от тази, която си е поставило за цел правителството на ГЕРБ. Може да се окаже, че сме договорили 100% от дадена програма, но на практика сме усвоили значително по-малко. И в момента при някои от програмите усвояемостта е една втора и даже до една трета от договорения бюджет.
А проблемите с нередностите при изпълнението на проектите, финансирани от оперативните програми, са си до болка известни и то от доста време. Това означава, че ние само ги установяваме, но с това не можем да премахнем самия проблем. А този проблем си има име – обществените поръчки. Не случайно именно при 95% от случаите наложените финансови корекции са свързани с нарушения по обществените поръчки, показва досегашната практика на Сметната палата. Става въпрос за непроведени поръчки, нагласени условия и търгове, както и за непрекъснати обжалвания.
А по сега действащото законодателство всяко обжалване на поръчка от страна на един от некласираните на първо място участници, може да спре изпълнението и. Така поръчката се блокира, а надзорът по двете линии – от АФКОС и от съответното ведомство, се включва автоматично. Така много често се оказва, че изпълнението на прокта е парализирано, а и бенефициентът се оказва с финансова глоба. Тази глоба както казахме средно е около 25% от стойността, но може да варира от 2 до 100%.
Като говорим за обществени поръчки, най-лесно е този проблем веднага да бъде свързан с общините. Те са най-масовият бенефициент по оперативните програми и напълно естествено Сметната палата е установила, че именно общините са основните потърпевши от непрекъснатите проверки. Има и частни фирми, както и министерства и неправителствени организации, които също са бенефициенти, но при тях случаите на наказание са значително по-малко на брой.
Интересното е, че никога няма наказан орган отговорен за изпълнението на дадена оперативна програма. А именно те са тези, които трябва да направят така, че да не се стига до повтарянето на едни  и същи грешки, като за целта се оптимизират регламентите. Виждаме обаче, че подобно нещо не се случва и доказателство е влачещият се от доста време проектозакон за промени в Закона за обществените поръчки. С тях трябваше да се пресече именно порочната практика за обжалванията, които спират изпълнението на дадена поръчка. Вярно е, че според чл.120 на ЗОП обжалването не спира изпълнението на поръчката автоматично, но това може да стане, ако този който обжалва изришно поиска прекратяване на процедурата. Може да ви се види странно и смешно, но за да се поиска спиране на процедурата чрез обжалване по чл.120 от ЗОП тъжителят е длъжен да внесе само някакви си 10 лв., при положение, че стойността на поръчката може и да е 2 млн. лв., а на проекта – 10 млн. лв. Този който обжалва не губи нищо, а всички загуби за са бенефициента.
Естествено, всички тези проверки си имат и положителната страна, защото ние вече показахме на Европейския съюз, че сме царе на измамите. Ще припомним печалната практика около програма САПАРД по която трябваше да връщаме милиони евро именно защото измамите по определени проекти стигнаха до ОЛАФ. Сега се оказва, че според последните финансови отчети на фонд „Земеделие” три години след края на САПАРД ние ще трябва да върщаме още 30 млн. евро. Към това трябва да добавим и около 170 млн. лв., които вече са върнати и се оказва, че ние сме пропуснали заради глоби и сакнции да усвоим над 20% от целия бюджет на програма САПАРД.
Затова изводът е, че трябва да се проверява, но внимателно и по възможност с най-малки последствия за бенефициентите, защото парите по оперативните програми се дават само веднъж и ако не ги вземеш, или ги вземеш с измама, то загубата е безвъзвратна. Втори път никой не раздава картите.

Автор: Светослав Загорски

Прочети още

Българските институции повишават контрола по оперативните програми

Сметна палата на РБ:


Сметната палата извърши одит на изпълнението „Администриране на нередности по оперативните програми, съфинансирани от Структурните фондове и Кохезионния фонд” за периода 01.01.2010 г. до 30.06.2011 г.
Администрирането на нередности по оперативните програми е от изключително значение като част от механизма за усвояване на европейски средства и защита на финансовите интереси на България и ЕС. Целта е нередностите да се разкриват от българските органи и те да ги докладват вярно и точно на ОЛАФ. Нашите власти трябва да предприемат и последващи действия, включително търсене на отговорност от нарушителите и възстановяване на неправомерно получени суми по оперативните програми. Администрирането предполага и превенция за предотвратяване на нарушения. Ако българските институции не разкрият допуснатите нередности, това може да доведе до възстановяване на средства по бюджета на ЕС и дори до спиране на средства за България от Структурните фондове и Кохезионния фонд.
Дейностите по администриране на нередности у нас се осъществяват от Дирекция „Координация на борбата с правонарушенията, засягащи финансовите интереси на Европейските общности (дирекция АФКОС) към Министерството на вътрешните работи и Управляващите органи (УО) на оперативните програми.
Сметната палата е проверила администрирането на нередности по три оперативни програми: „Регионално развитие”, „Развитие на човешките ресурси” и „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика”.
Основният извод от одита е, че се подобряват дейностите по регистриране и проверка на сигнали за нередности, както и по установяване и докладване на нередности, по проследяването на случаите и възстановяване на неправомерно изплатените суми по оперативните програми.
Тенденцията на подобрение се наблюдава от началото на 2010 г., когато е създадена дирекция АФКОС. Постигнат е висок дял на разкритите нередности от всички национални контролни органи. Служителите в дирекция АФКОС осигуряват своевременно национално докладване до ОЛАФ. Не са констатирани плащания по проекти след установяването на нередност, което показва, че са взети мерки за защита на финансовите интереси на България и ЕС. Инициирани са мерки за оптимизиране на административно-контролната дейност на дирекция АФКОС. Вътрешните контролни органи на оперативните програми са разкрили значителен дял от установените нередности, двукратно по-голям спрямо външните контролни органи, което е индикатор за ефективен контрол, допринасящ за осигуряването на превенция.
Установени са слабости и пропуски, свързани с: липса на адекватни вътрешни правила за администриране на нередности; не са установявани от УО нередности по сигнали, въпреки че е имало предпоставки за това; докладване от УО на случаи, които не представляват нередност; непълно и неточно или забавено докладване на данни за нередности, включително по отношение на стойността на нередностите; закъснения на УО или междинно звено при изпращане на покана до бенефициента за доброволно плащане и при изпращане на уведомление до НАП за принудително събиране, които пораждат рискове за възстановяване на средствата; некоректна информация за сигнали и нередности в Информационната система за управление и наблюдение (ИСУН); ИСУН притежава функционалност за въвеждане на тримесечни уведомления за нередности, която не се използва.
Например, УО на Оперативна програма „Регионално развитие” е докладвал погрешно на ОЛАФ нередност на стойност 2 182 289 евро, вместо само размера на финансовата корекция - 109 114,48 евро. Така на ОЛАФ са докладвани като нередност в повече 2 073 174,52 евро.
Друг пример - Междинното звено по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” в Министерството на образованието, младежта и науката пък разкрива нередности на стойност 379 хил. лв., които обаче не са регистрирани и докладвани.
Допуснатите слабости и пропуски показват, че са необходими още усилия за ефективно изпълнение на дейностите и за осъществяване на целите на оперативните програми, с което ще се подобри и имиджа на страната във връзка с доброто управление на европейските средства. По време на одита част от пропуските са отстранени. Извършени са ключови изменения в Наредбата за администриране на нередности.
Сметната палата отправи препоръки за подобряване на дейността към министрите на вътрешните работи, икономиката, енергетиката и туризма, труда и социалната политика и регионалното развитие и благоустройството.

Прочети още