сряда, 27 февруари 2013 г.

Европейски награди за насърчаване на предпримачеството


Портал за фондовете:
Национални, регионални или местни органи или публично-частни партньорства от всички държави-членки на ЕС, включително Хърватия, Исландия, Норвегия, Сърбия и Турция, са поканени да участват.
Приемливи юридически лица могат да бъдат национални организации, малки и големи   градове, региони и общности, както и публично-частни партньорства между публични органи и предприемачи, образователни програми и бизнес организации.
Шест категории награди:

  • Подпомагане на развитието на „зелени" пазари и ефикасност на ресурсите
  • Насърчаване на предприемаческия дух
  • Инвестиране в умения
  • Подобряване на бизнес средата
  • Подпомагане на интернационализацията на бизнеса
  • Отговорно и инклузивно предприемачество 


Как да участвате
Състезанието има два етапа; кандидатите трябва да се състезават първо на национално ниво и след това ще бъдат приемливи за участие на европейско ниво. По време на националното състезание всяка страна ще избере две кандидатури, които да номинира за Европейското състезание през юни 2013 г.

За повече информация вижте:  http://europa.eu/rapid/press-release_IP-13-114_en.htm?locale=en

вторник, 19 февруари 2013 г.

Нова структура може да подпомага фирмите при изпълнение на европроекти


Гаранционен държавен фонд ще подпомага бизнеса с нисколихвени кредити при усвояване на парите от ЕС подобно на фонд ФЛАГ за общините. За идеята си за създаване на фонда разказа пред "Стандарт" министърът по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев броени дни преди да бъде номиниран за следващ министър на финансите. Подобна структура с финансиране от бюджета дори да разполага с ограничени средства, ще помогне на компаниите да усвояват по-бързо и ефективно парите от Брюксел, обясни министърът. Идеята е фондът да подпомага бизнеса с допълнителен кредитен ресурс за съфинансиране на проекти и средства за стартиране на дейностите. Няколко пъти е проверявана възможността такъв фонд да бъде направен с европари по подобие на този, подпомагащ земеделците по програмата за развитие на селските райони. Оказало се обаче, че това не е позволено по правилата на Брюксел. Министърът е съгласен с представителите на бизнеса, че трябва да се търсят повече варианти за проекти, насочени към частния сектор през следващия програмен период на помощта от ЕС (2014-2020 г.). Но няма как да бъдат въведени квоти със средства по оперативните програми, от които да може да се възползват само частни компании, заяви Дончев. Министърът предлага и замяната на изискваните при усвояване на пари от ЕС банкови гаранции със запис на заповед. Според Дончев записът на заповед е достатъчно сигурен, а в същото време струва значително по-малко на фирмите. От Асоциацията на индустриалния капитал в България поискаха увеличение на авансовите плащания за частния сектор по европроектите. Сега държавните структури взимат авансово до 40% от стойността на проекта, а частните компании до 20%. Според министър Дончев обаче размерът на авансите би бил по-малкият проблем, ако се променят условията по гаранциите и се осигурят евтини кредити за изпълнителите.
Автор: Наталия Малчева  

понеделник, 18 февруари 2013 г.

Нова процедура за подкрепа на клъстерите по ОП "Конкурентоспособност"


На 15.02.2013 г. Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност", Министерство на икономиката, енергетиката и туризма - Управляващ орган на Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика" 2007-2013 ОБЯВЯВА процедура за подбор на проекти: BG161PO003-2.4.02 „Подкрепа за развитието на клъстерите в България".
Процедурата за безвъзмездна финансова помощ се реализира с финансовата подкрепа на Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие. Проектите ще се изпълняват на територията на Република България. Общият размер на безвъзмездната финансова помощ по процедурата е 19 558 300 лева. 
Проектните предложения се подават на адреса на Управляващия орган - Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност": София 1000, ул. „Шести септември" № 21.
Крайният срок за подаване на проектни предложения по процедурата е 16.04.2013 г

Предоставяне на допълнителна информация: Въпроси могат да се задават само по електронна поща или по факс на посочените по-долу адреси, като се посочва наименованието на процедурата за подбор на проекти:
Eлектронна поща: clusters2@mee.government.bg
Факс: (02) 9329 299
Не могат да се дават отговори, които съдържат становище относно съответствието на проект и/или кандидат с условията за кандидатстване. Няма да бъдат предоставяни отговори на въпроси, зададени по телефона. Няма да бъдат изпращани индивидуални отговори на зададени от кандидатите по процедурата въпроси.

четвъртък, 14 февруари 2013 г.

Няколко случая на обжалване на отказ за верификация и плащане

Попадаме на няколко казуса, свързани с административното правораздваване и Специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на земеделието и селските райони в Република България (САПАРД).
Казусите се развиват на полето на:
Наредба № 14 от 18 май 2001 г. на Министерство на земеделието и горите за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за инвестиции в земеделски стопанства по Специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на земеделието и селските райони в Република България (САПАРД),
Наредба № 15 от 18 май 2001 г. на Министерство на земеделието и горите за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за развитие и разнообразяване на икономическите дейности, предоставяне на възможности за многостранни дейности и алтернативни доходи по Специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на земеделието и селските райони в Република България (САПАРД) или
Наредба № 16 от 18 май 2001 г. на Министерство на земеделието и горите за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за подобряване преработката и маркетинга на селскостопански продукти  по Специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на земеделието и селските райони в Република България (САПАРД)
Съгласно горепосочените наредби, финансовата помощ се предоставя в рамките на предвидените за съответната година финансови средства, определени въз основа на Многогодишно финансово споразумение между Европейската комисия от страна на Европейската общност и Република България по специалната предприсъединителна програма за развитие на земеделието и селските райони в Република България. Финансовата помощ е в размер до 50 на сто от одобрените инвестиционни разходи, от които 75 на сто се осигуряват от ЕС и 25 на сто от държавния бюджет на Република България. Разликата до пълния размер на инвестиционните разходи се осигурява от кандидата.

Условията за допустимост на кандидатите и проектите са изложени в глава Втора от наредбите.
Редът за предоставяне на помощта е регламентиран в глава Трета от наредбите. Кандидатите подават молба по образец, ведно с инвестиционен проект, бизнес-план и други документи, съгласно изискванията на съответната наредба. Агенция САПАРД извършва проверка на заявените данни и посочените факти, както и проверка на място, веднъж на ниво областна дирекция и повторно - на централно ниво. С кандидатите, чиито проекти са одобрени, се сключва писмен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. С подписването на договор помощта се счита предоставена.
Изплащането на помощта и контролът върху изпълнението на проектите са регламентирани в глава Четвърта на наредбите. Финансовата помощ се изплаща след извършване на инвестицията. За изплащане на финансовата помощ кандидатът подава заявка за плащане по образец и прилага документи съгласно приложение на съответната наредба. Агенция САПАРД одобрява или мотивирано отказва изплащането на финансовата помощ след извършен анализ за установяване на фактическо съответствие и съответствие по документи между одобрения инвестиционен проект и извършената инвестиция. 

При така очертаната нормативна рамка и в условията на одобрен проект, сключен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, извършена инвестиция и подадена заявка за плащане, бенефициентът получава мотивиран писмен отказ за изплащане на помощта.

Подобни казуси се срещат и в други случаи на сключени договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на САПАРД по мерки, различни от горепосочените.

Бенефициентът преценява, че връченият му отказ представлява индивидуален административен акт и обжалва същия пред компетентния административен съд.
В отговор на жалбата си бенефициентът получава няколко различни разрешения:

1. Административният съд приема, че жалбата е допустима, т. е. подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт. Отказът за плащане се квалифицира като индивидуален административен акт и спорът се решава по същество. Така:

Едно по-интересно разрешение се съдържа в:
Решение № 16431/20.12.2012 г., адм. д. 13196/2011 г., ВАС, ІV отд., където отказът за плащане не е подписан от изпълнителния директор на ДФЗ и касационната инстанция отбелязва: "по отношение изложеното от касационния жалбоподател, а именно, че процесното уведомително писмо не е административен акт, а се касае за спор по изпълнение на граждански договор, настоящата инстанция счита за необходимо да отбележи, че това обстоятелство следва да се обсъди, когато актът се подпише от компетентен орган – Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие” – РА, тъй като докато не бъде отстранен този порок, в правната действителност не съществува акт, който да поражда правни последици, за да може да се преценява какъв е неговия характер." С тези мотиви ВАС оставя в сила решението на АССГ, с което е прогласена нищожността на отказа за плащане. Следователно, съдът приема, че акт от тази категория (отказ за плащане на финансова помощ по договор) подлежи на обжалване пред административен съд, т. е. че е индивидуален административен, но дали е такъв, ще се преценява след отстраняването на съществения му порок.

С отмяната на отказа, обаче, не се създава задължение за насрещната страна по договора да плати (липсва такъв осъдителен диспозитив), а само задължение да се произнесе повторно по заявката за плащане. В случай, че повторното произнасяне е благоприятно за бенефициента, то на последния са били спестени значителни разходи за разноски по евентуално исково производство (4% държавна такса за първа инстанция и по 2% за следваща, адвокатски хонорар, определен върху цената на иска, експертизи и пр.), както и време, тъй като административното съдопроизводство обикновено е по-бързо от гражданското.

2. Административният съд приема, че жалбата е недопустима, тъй като има за предмет акт, който не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по реда на административното правосъдие, поради което я оставя без разглеждане.
Следва да се отбележи, че примерите в пункт първи представляват по-скоро изключение от преобладаващата практика на Четвърто отделение на Върховния административен съд.
В болшинството случаи съдът намира, че процедурата за финансиране на дейност по инвестиции в земеделието по специалната предприсъединителна програма за развитие на земеделието и селските райони в Република България (САПАРД) се развива в две фази - фаза по одобряване на проекта и фаза по изплащане на финансова помощ. Във фазата по одобряване на проекта отношенията между специализирания държавен орган и кандидат-бенефициента са такива на власт и подчинение, но със сключването на договора между страните възникват облигационни правоотношения и от този момент насетне споровете между тях във връзка с изпълнението му, в това число и за плащанията по него се разглеждат и разрешават по общия гражданскоправен ред.
Условията за предоставяне на помощта, редът за изплащането й и задълженията на страните, както и съответните санкции за неизпълнението им се съдържат в клаузите на договора. Приема се, че актовете, с които се отказва плащане, нямат белезите на индивидуални административни актове, не са издадени в упражнение на властнически компетенции, а представляват волеизявление, направено от равнопоставена страна по сключен договор, адресирано до другата страна по същия договор. Ето защо, те не подлежат на съдебен контрол за законосъобразност.

Така например:

Решение № 2503/18.2.2011 г., адм. д. 7092/2010 г., ВАС, ІV отд. - Волеизявленията на страна по договор във връзка с изпълнение на облигационните задължения, произтичащи от сключения договор, са гражданско-правни и споровете относно неизпълнението на клаузите по него могат да се разглеждат само и единствено по общия исков ред. Всяка страна по сключен договор може да се позове на неизпълнение на договора, било на отделни негови клаузи, било изцяло и да го развали. При наличието на граждански договор страните по него не са в отношение на власт и подчинение, а са равнопоставени. След като писмото на изпълнителния директор на фонда по правната си същност не е административен акт, то и съдебният контрол за законосъобразност на административните актове предвиден в АПК по отношение на него е недопустим. Като е разгледал по същество оспорването и е постановил решение по недопустима за разглеждане жалба, първоинстанционният административен съд е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено.

адв. Христианна Василева

сряда, 13 февруари 2013 г.

Що е то ОЛАФ?

Съгласно чл. 325, параграф първи от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС): "Съюзът и държавите-членки се борят с измамата и с всяка друга незаконна дейност, която засяга финансовите интереси на Съюза, като приемат мерки в съответствие с разпоредбите на настоящия член, които имат възпиращо действие и предлагат ефикасна защита в държавите-членки, както и в институциите, органите, службите и агенциите на Съюза."
Текстът на чл. 325 от ДФЕС съответства на текста на чл. 280 от Договора за създаване на Европейския съюз (Амстердамски договор от 1997 г.) и е въведен за първи път с Договора за създаване на Европейския съюз от Маастрихт (1992 г.), като с последния се правят изменения и допълнения на Договора за създаване на Европейската икономическа общност (Римски договор от 1957 г.).

На основание горните разпоредби, с Решение на Комисията 1999/352/ЕО, ЕОВС, Евратом от 28.04.1999 г. (ОВ L136/31.5.1999 г., стр. 20, изменено с Решение на Комисията от 27.09.2013 г., ОВ L257/28.9.2013 г., в сила от 1.10.2013 г.) е основана Европейската служба за борба с измамите, чиято популярна абревиатура ОЛАФ идва от наименованието на службата на френски език - Office européen de lutte antifraude.
До създаването на службата провеждането на административни разследвания, целящи защитата на финансовите интереси на Общностите е било поверено на Групата за координация на борбата с измамите (Task Force for Coordination of Fraud Prevention), наследник на Звеното за координация на борбата с измамите (Unit for the Coordination of Fraud Prevention), които съставлявали част от Генералния секретариат на Европейската комисия.
ОЛАФ има статут независим орган - Генерална дирекция в рамките Европейската комисия. Службата:
  • Провежда външни разследвания - административни разследвания извън рамките на институциите и органите на Европейския съюз с цел разкриване на измами или друг вид неправомерно поведение от страна на физически или юридически лица;
  • Провежда вътрешни разследвания - административни разследвания в рамките на институциите и органите на Европейския съюз с цел разкриване на измами, корупция и всякакви други незаконни дейности, които засягат финансовите интереси на Съюза, включително сериозни нарушения на длъжностни лица и други служители, водещи до лишаване от професионални права;
  • Сътрудничи с дръжавите-членки, осъществява директен контакт с полицейските и правораздавателни органи, подпомага разследвания, провеждани от националните власти или други служби на Общността, като улеснява събирането и обмена на информация и контакти;
  • Разработва концепции за борбата с измамите, подготвя проекти на законодателни и регулаторни инициативи на Комисията в областта на борбата с измамите;
  • Създава и поддържа необходимата инфраструктура, осигурява техническа помощ и обучение, събира и анализира информация в областта на борбата с измамите.
Основните компетенции на ОЛАФ във връзка с извършването на административни разследвания са регламентирани в:
(Отменени с Регламент (ЕС, ЕВРАТОМ) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 септември 2013 година относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF), и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (Евратом) № 1074/1999 на Съвета, обнародван в ОВ на ЕС, бр. L 248 от 18.09.2013 г. Бележките по-долу са съобразени с отменените регламенти! Повече за новия Регламент, вж. тук)

ОЛАФ упражнява правомощията на Комисията да извършва разследвания, дадени на  последната на основание правилата на Общността и регламентите и споразуменията, действащи в тези области.

Съгласно горепосочените регламенти, „административни разследвания“ са всички инспекции, проверки и други мерки, предприемани от служителите на Службата при изпълнение на техните задължения в съответствие с разпоредбите на регламентите с оглед постигане на целите, посочени в чл. 1 (повишаване на ефективността на мерките за борбата срещу измамата, корупцията и другите незаконни действия, засягащи финансовите интереси на Европейската общност), които установяват, където е необходимо, незаконността на действията, подлежащи на разследване.
На Службата се възлага провеждането на инспекции и проверки на място в държавите-членки , а в съответствие със споразуменията за сътрудничество – и в трети страни. (външни разследвания).
Службата провежда административни разследвания в рамките на институциите, органите, службите и агенциите (вътрешни разследвания).

Службата се оглавява от Генерален директор, номиниран от Комисията с петгодишен мандат на назначаване, който може да бъде подновен веднъж. С изменението на Решение на Комисията 1999/352/ЕО, считано от 1.10.2013 г. мандатът на генералния директор е седем години и не може да бъде подновяван.

Всяко разследване започва с Решение на Генералния директор на Службата, който може да действа по своя инициатива или по искане на засегната държава-членка (при външно разследване) или на орган, служба или агенция, в които ще се провежда вътрешно разследване.

Служителите на Службата изпълняват своите задачи въз основа на писмено упълномощаване, показващо тяхната самоличност и в какво качество действат. Служителите трябва да бъдат снабдени с писмено основание, издадено от директора, от което да е видно каква е целта на разследването. По време на инспекциите и проверките на място, служителите на Службата приемат да спазват правилата и практиката, отнасящи се до засегнатите длъжностни лица на държавата-членка. Разследванията се извършват без прекъсване за период, който трябва да е пропорционален на обстоятелствата и сложността на случая.

При завършване на разследване, проведено от Службата, тя изготвя доклад под ръководството на директора, конкретизиращ установените факти, финансовите загуби, ако има такива, и изводите от разследването включително препоръките на директора на Службата относно действията, които трябва да бъдат предприети.

При изготвяне на такива доклади трябва да се отчитат и процедурните изисквания, установени в националните законодателства на засегнатите държави-членки. Докладите, изготвени на тази основа, представляват допустими доказателства в административното и наказателно производство на държавите-членки, където използването на тези доказателства е признато за необходимо и по същия начин и условия, допустими при административните доклади, изготвени от инспектори на националната администрация. Тези доклади са предмет на оценка по същите правила, като тези, приложими за административните доклади, изготвени от инспектори от националната администрация и имат идентична стойност на тях. (чл. 9, § 2). Почти аналогично правило се съдържа в чл. 8, § 3 от Регламент (ЕВРАТОМ, ЕО) № 2185/96 на Съвета относно контрола и проверките на място, извършвани от Комисията за защита на финансовите интереси на Европейските общности срещу измами и други нередности.
Тоест, за да бъдат допуснати докладите на ОЛАФ като доказателство в националното административно или наказателно производство, е необходимо наличието на две предпоставки - националното законодателство да съдържа изрични норми, които да предвиждат използването им като доказателства в тези производства и при изготвянето им да са спазени процедурните изисквания, установени в съответните национални законодателства.

В тази връзка интерес представлява Решение № 112/2012 г. по т.д. 359/2011, ВКС, ІІ Т.О., където се казва: "По смисъла на чл. 9, § 2 от Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 25.05.1999 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите и чл. 9, § 2 от Регламент (Евратом) № 1074/1999 на Съвета от 25.05.1999г. относно разследванията, провеждани от ОЛАФ, [докладите на ОЛАФмогат да се използват като доказателства в административното и наказателното производство на държавите-членки, където използването на тези доказателства е признато за необходимо и по същия начин и условия, допустими при административните доклади, изготвени от инспектори на националната администрация.
Представените по делото доклади в гражданското производство следва да се обсъждат заедно с всички останали доказателства. Процесните доклади на ОЛАФ представляват официални удостоверителни документи и служат като доказателство за извършените от ОЛАФ действия, а именно, че Европейската служба за борба с измамите е изпратила запитване до чуждестранните дружества, получила е от тях представените писма, въз основа на които е направила извод, че офертите са неистински. Проведените от ОЛАФ действия са без участието на ответното дружество, поради което в гражданското производство ответникът има право да оспорва автентичността и съдържанието на писмата на чуждестранните дружества."

Докладите, изготвени след завършване на външно разследване, както и всякакви свързани с него полезни документи, се изпращат на компетентните органи на държавите-членки за становище в съответствие с правилата, отнасящи се до външните разследвания. Службата може по всяко време да препраща на компетентните органи на държавите-членки необходимата информация, получена в хода на външните разследвания.

Независимостта на Службата се осигурява  чрез редовен контрол по изпълнението на функцията по разследване от Надзорен съвет. Надзорния съвет се състои от пет независими външни лица с тригодишен мандат. Директорът информира периодично Надзорния съвет за дейността, разследванията, резултатите от тях и действията, предприети във връзка с тях, проведени от Службата. Когато едно разследване продължи повече от девет месеца, директорът информира Надзорния съвет за причините, поради които разследването не е приключило, и за прогнозираното време за приключване.

Общите правила на Съюза (хоризонтално законодателство), отнасящи се до единните проверки и до административните мерки и санкции, касаещи нередностите по отношение на правото на Общността се съдържат в
Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности и в
Регламент (ЕВРАТОМ, ЕО) № 2185/96 на Съвета от 11 ноември 1996 година относно контрола и проверките на място, извършвани от Комисията за защита на финансовите интереси на Европейските общности срещу измами и други нередности.

Секторното законодателство относно нередностите по Структурните фондове се съдържа в Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета от 11 юли 2006 година за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1260/1999.
В него се казва (чл. 72), че без да се засягат извършените от държавите-членки одити, проведени от държави-членки, служители на Комисията или упълномощени представители на Комисията могат да извършват одити на място с цел да проверят ефективното функциониране на системите за управление и контрол, които могат да включват одити на операции, включени в оперативни програми с предизвестие, изпратено най-малко 10 работни дни преди това, с изключение при спешни случаи. Служителите или упълномощените лица на държавата-членка могат да участват в тези одити.
Служители на Комисията или упълномощени представители на Комисията надлежно оправомощени да извършват одити на място имат достъп до книгите и всички други документи, включително документи и метаданни, изготвени или получени и записани на електронен носител, отнасящ се до разходите, финансирани от фондовете.
Упълномощените от Комисията лица нямат право да вземат участие в посещения по домове или във формални разпити на лица в рамките на националното законодателство на съответната държава-членка. Въпреки това, те имат право на достъп до информация, получена
по такъв начин.
Комисията може да изисква държава-членка да извършва одит на място с цел да се провери ефективното функциониране на системите или редовността на една или повече сделки. Служителите на Комисията или упълномощени представители на Комисията могат да участват в тези одити.
Сътрудничеството между Комисията и одитиращите органи на държавите-членки е уредено в чл. 73 от Регламент 1083/2006.
Нередностите в мерките и програмите по Общата селскостопанска политика са предмет на чл. 37 - "Проверки на място", от Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Съвета от 21 юни 2005 година относно финансирането на Общата селскостопанска политика.

Допълнителни правила относно докладването на нередности и възстановяването на средства, които са били предмет на злоупотреба се съдържат в:
- Глава ІІ, раздел 4 от Регламент (ЕО) № 1828/2006 на Комисията от 8 декември 2006 година относно реда и начина на изпълнение на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета за определянето на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и на Регламент 1080/2006 на Европейския парламент и на Съвета относно Европейския фонд за регионално развитие
- Регламент (ЕО) № 1848/2006 на Комисията от 14 декември 2006 година относно нередностите и възстановяването на неправилно изплатени суми във връзка с финансирането на Общата селскостопанска политика и организацията на информационна система в тази област и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 595/91 на Съвета


Информация относно процедурата по извличане на данни от електронни носители на данни, провеждана от ОЛАФ при външни разследвания

Преди всичко, ОЛАФ трябва да ви информира за целта и правното основание на разследването и да предостави копие от писмения документ за възлагане на разследването.
Експертизата се извършва със специализирано оборудване от компетентен компютърен специалист, който:
1. ще ви обясни стъпките на процедурата и може да поиска съдействието на вашия ИТ специалист или отдел;
2. ще идентифицира устройствата и носителите на данни и ще ги фотографира, за да осигури документално доказателство за тяхното физическо местонахождение и разположение;
3. ще направи опис на хардуерното оборудване и носители на данни - лаптопи, компютърни хард-дискове, външни дискове, хард-дискове и сървъри, всички носители на архивирани данни (back-up data carriers), USB устройства, джобни PC, смартфони и др. под., ще анализира наличието на мрежова среда;
4. ще създаде файл с дисков образ, съдържащ пълно копие на съдържанието на носителя на данни, който се превръща в доказателство от експертизата и може да се представя пред съд или в други производства; Всеки образ има уникална хеш-стойност (hash value), която позволява да се извършва проверка за идентичност на копието. Извлечените данни остават в изготвения от експерта дисков образ и не могат да бъдат изтрити. Не може да бъде създаден частичен образ, т.е. само на част от данните от оригиналния носител на данни.
5. компютърният експерт ще ви покани да подпишете протокола или доклада от извършената експертиза, който описва всички предприети стъпки в процедурата;
6. ще получите копие от протокола или доклада по т. 5, в който са описани и вашите права;
След това дисковият образ се регистрира и дава за съхранение в съответното звено на ОЛАФ. Компютърният експерт работи върху копие от дисковия образ. Файлът се изследва и обработва в специализирана лаборатория с цел да се извлекат четливи данни. Използват се специализирани методи за извличане на онази информация, която има отношение към предмета на разследването.
Данните се съхраняват за максимален срок от 20 години след приключване на разследването, след което се унищожават.

адв. Христианна Василева

Twitter Delicious Facebook Digg Stumbleupon Favorites More