петък, 30 септември 2011 г.

НАП и екоминистерството съвместно поемат събирането на държавните вземания

Ивестор.бг:

Всички длъжници на Министерството на околната и среда и водите (МОСВ), които не погасят задълженията си в доброволно указания срок, ще бъдат докладвани в Националната агенция по приходите до 14 дни след просрочието.
Това гласят новите инструкции за обмен на информация между екоминистерството и агенцията по приходите по повод обезпечаването и събирането на публичните и частни държавни вземания в системата на ековедомството, обнародвани в днешния брой на „Държавен вестник“.
Досега действията по принудителното събиране на вземанията се извършваха съвместно с Агенцията за държавни вземания. С новата инструкция процедурите по събирането на държавните дългове ще се извършват от експерти на екоминистерството, които ще работят плътно с данъчните.
В системата на екоминистерството се събират различни такси и се налагат глоби на фирми и частни лица, свързани с неизпълнението на законовите ангажименти по опазването на околната среда. Месечните глоби за неизпълнение на ангажиментите по комплексните разрешителни понякога възлизат на стотици хиляди лева, сочи статистиката на екоминистерството.
Сумите от принудителното събиране на държавни задължения се превеждат в съответната набирателна сметка към териториалната агенция на НАП. В случай на пълно погасяване на дълговете експертите от екоминистерството са длъжни в седемдневен срок да уведомят служителите на НАП, се посочва в инструкцията.
Ако пък има издадени изпълнителни листове в полза на МОСВ или са образувани изпълнителни дела срещу длъжниците, министерството предава на НАП цялата налична информация, както и движението по делата с цел встъпването на НАП като страна, оправомощена да събира тези вземания.

сряда, 6 април 2011 г.

Съмнения за изключително висок процент на измамите по САПАРД в България

Европейски парламент - Информационно бюро в България:

Европейските депутати са силно критични относно липсата на информация от страна на държавите членки за нередностите и измамите, свързани с изразходването на средства от ЕС. Те имат забележки също така относно липсата на контрол при събирането на митническите такси и слабото връщане на неправилно изразходваните средства. България е сред споменатите в доклада страни, като в текста се говори за "съмнения за изключително висок процент" на измамите по САПАРД през 2009 г.

Парламентът прие на 6 април резолюцията на Cătălin Sorin Ivan (С&Д, Румъния), която е в отговор на годишния доклад на ЕК относно защитата на финансовите интереси на ЕС и борбата срещу измамите през 2009 г. Докладът беше приет с 655 гласа "за", 3 "против" и 18 "въздържали се".

Нивата на измами в някои страни са "подозрително ниски"
Депутатите са силно критични към доклада на Комисията поради липсата в него на информация относно нередностите и измамите, като според тях това е резултат от лошото качество на докладите, изпратени от държавите членки. Те дават за пример нивата на измамите в Испания и Франция, които изглеждат "подозрително ниски", като се има предвид големината на страните и получаваната от тях финансова помощ.
За в бъдеще, депутатите искат да се прави ясно разграничение между нередностите и измамите, имайки предвид, че измамата представлява криминално деяние, докато нередността е неспазване на правилата. Те искат също така подробна информация за равнището на нередности и измами в отделните държави членки, за да могат да бъдат взети дисциплиниращи мерки спрямо страните с най-висок процент на нередности и измами.
Докладът констатира със съжаление, че "продължава неправомерното изразходване на големи суми" от средствата на ЕС. Поради това, Парламентът иска от Комисията да предприеме необходимите действия за бързото възстановяване на тези средства, особено в Италия. Възстановяването на неправилно изразходваните средства в областта на земеделието и кохезионните фондове е "катастрофално".

България: съмнения за изключително висок процент на измами по САПАРД
Докладът изразява "дълбока загриженост" относно съмненията за "изключително висок процент на измамите" в България по САПАРД през 2009 г., който за целия програмен период възлиза на 20% и представлява "най-високият процент, отчитан за всички анализирани фондове" (в областта на сближаването и земеделието).
Текстът отбелязва още, че повечето случаи на съмнения за измама са били открити по-скоро чрез външен контрол или намеса, отколкото чрез упражняване на вътрешен контрол на национално равнище. Според резолюцията, Комисията правилно е преустановила през 2008 г. плащанията по САПАРД и ги е възстановила през септември 2009 г. след извършването на щателни проверки. По-нататък депутатите призовават Комисията да продължи да упражнява надзор над българските власти, за да се подобри "допълнително това положение".
В заключение, депутатите отправят запитване към Комисията за мерките за борба с увеличаването на случаите на съмнения за измама и на свързаните с тях суми, в Полша, Румъния и България.

Конфискуване на имущество, придобито от престъпна дейност
Членовете на ЕП призовават Комисията, съответните агенции на ЕС и държавите членки да предприемат мерки, за да гарантират, че "средствата от ЕС не са предмет на корупция". Те трябва също така да приемат възпиращи санкции за случаите, в които са констатирани измами и корупция, и да ускорят конфискуването на имущество, придобито от престъпна дейност (измами, укриване на данъци и пране на пари).

Наказания
Парламентът настоява Комисията да осъществи натиск спрямо държавите членки за осигуряване на "надеждни и сравними" данни относно нередностите и измамите, дори ако за тази цел трябва да се въведат санкции за неспазване на тези задължения. В тон с доклада за освобождаване от отговорност за изпълнението на бюджет 2009, ЕП подчертава, че националните политици трябва да поемат политическа отговорност относно изразходването на европейски средства от страна на техните национални власти, което представлява около 80% от разходите на ЕС.

Политика на сближаване
Депутатите са дълбоко загрижени от високия процент на грешки при плащанията в тази област за 2009 г. (над 5%). Много от тези нередности обаче се дължат на сложността на правилата за обществените поръчки, като текстът призовава Комисията да предложи незабавно ново законодателство за опростяване и актуализиране на тези правила.

Докладчик: Cătălin Sorin Ivan (С&Д, Румъния)
Процедура: доклад по собствена инициатива

неделя, 2 януари 2011 г.

От ОЛАФ ни похвалиха за пресичането на измами с евросредства


Vesti.bg:

Висока оценка за напредъка при пресичането на измамите с европейски средства е получила страната в писмо до министър-председателя Бойко Борисов от един от ръководителите на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) Тиери Кретин.
Кретин посети страната ни през февруари 2010 г. начело на делегация на ОЛАФ.
В писмото си той отбелязва положените от българското правителство усилия през годината за подобряване на националната система за защита на финансовите интереси на Европейския съюз.
Наблюдава се значително повишаване на капацитета на националното звено в МВР (АФКОС) за сътрудничество с ОЛАФ, се посочва в писмото.
"Вярвам, че интензивният обмен на информация и взаимното доверие, което изградихме, са добра предпоставка за постигане на положителни резултати", пише Тиери Кретин.
Той подчертава приноса на министър-председателя Бойко Борисов за доброто сътрудничество между ОЛАФ и АФКОС.
Кретин изразява увереност, че и през следващата година ще се запази активността на компетентните български органи в установяването, разкриването и наказването на измами и на корупционни практики, свързани с европейските фондове.


четвъртък, 17 юли 2008 г.

ЕК наказва две изпълнителни агенции

Vesti.bg:

Най-сериозно е положението с програма ФАР, където Комисията пише, че ще оттегли решението, с което дава право Изпълнителна агенция ФАР в регионалното министерство и Централното звено за финансиране.
ЕК ще отнеме правата на две български агенции да управляват еврофондове по програма ФАР. Това е записано в доклада за управлението на европейските пари в България, предаде кореспондента на БНТ в Брюксел Асен Инджиев.
Става дума за Изпълнителната агенция ФАР в Министерството на регионалното развитие и благоустройството и за Централното звено за финансиране и договаряне в Министерство на финансите.
Общата засегната сума е над 600 млн. евро.
В доклада на ЕК се казва още, че липсва воля за справяне с финансовите измами в България и че липсата на резултати в борбата с корупцията и организираната престъпност предизвиква сериозна загриженост.
На девет страници ЕК разглежда усвояването на еврофондовете в България, започвайки с твърдението, че в България административният капацитет е слаб и че са налице
сериозни съмнения за измами и конфликт на интереси при възлагането на поръчките.
Най-сериозно е положението с програма ФАР, където Комисията пише, че ще оттегли решението, с което дава право Изпълнителна агенция ФАР в регионалното министерство и Централното звено за финансиране и договаряне във финансовото да сключват договори.
Записана е и закана вече усвоените суми да бъдат преразгледани и евентуално изискани обратно от България. Общата засегната сума по ФАР е 610 милиона евро, от които 250 млн. евро още не са договорени.
В доклада са описани и спрените 100 млн. евро по програма САПАРД и 114 млн. евро по ИСПА и се казва, че през есента ще има решение дали да бъдат възобновени плащанията.
Причините за проблемите Комисията вижда в слабостта на администрацията и съдебната система
Разследванията на европейската служба за измами ОЛАФ установили, че българските магистрати имали навика да разделят големи дела на малки дела и така да затрудняват разследванията по тях.
Има и често изтичане на поверителна информация със силни съмнения за намеса на организираната престъпност, пише още в доклада.
Администрацията е с ниски заплати и е податлива на корупция, липсва воля за бързо справяне с финансовите измами, липсата на резултати в борбата с корупцията по високите етажи и организираната престъпност, предизвикват загриженост, пише в заключенията си Комисията.
В текста има и предупреждение, че ако няма спешни действия, фондовете може да бъдат изгубени
Към България са отправени препоръки да не назначава висши чиновници при съмнения за конфликт на интереси, да засили проверките на място и одитите върху усвояването на европари, властите бързо да изискват пари обратно при нередности, по-често да се уведомява Комисията.
Брюксел приветства назначаването и работата на вицепремиера Плугчиева и призовава България да направи така, че европарите да достигат до редовите граждани, без средствата да бъдат източвани от "корумпирани чиновници, свързани с организираната престъпност".
Министърът на финансите Пламен Орешарски отказа коментар за възможността да бъдат спрени още пари по програма ФАР с думите:
"Има вицепремиер и национален ръководител", предаде БГНЕС.
Той бе помолен да вземе отношение по информацията, че ЕК ще отнеме правата на две български агенции да управляват еврофондове по програма ФАР, което е записано в доклада за управлението на европейските пари в България.
Нова дирекция "Координация на борбата с правонарушенията, засягащи финансовите интереси на Европейските общности" ще бъде създадена към администрацията на Министерския съвет. Днес правителството промени устройствения му правилник.
Новата служба ще замени досегашното Централно звено за координация в борбата за защита на финансовите интереси на Европейските общности, която съществуваше в рамките на Министерството на вътрешните работи, уточняват от пресслужбата.
Дирекцията ще подпомага Съвета за координация в борбата с правонарушенията, засягащи финансовите интереси на Европейските общности (АФКОС).
Тя ще бъде на пряко подчинение на вицепремиера Меглена Плугчиева, която е отговорна за управлението на европейските фондове. Служителите в централното звено ще преминат на работа от МВР в администрацията на Министерския съвет. Щатните бройки на звеното се увеличават с 18 до 408 души.

Twitter Delicious Facebook Digg Stumbleupon Favorites More