Съдебна практика - наказателни дела

По-долу са показани примери, които не представят цялата съдебна практика по посочената материя. Не всички посочени съдебни актове са влезли в законна сила. Където е била налична информация, са посочени актовете на въззивните и касационни съдебни инстанции. Линковете към съдебните актове сочат към страниците на съответните съдилища или към Единния регистър на съдебните актове.

(линкове актуализирани към 10.3.2015)

1. Административно-наказателни производства

1.1. Тук попадат всички производства за установяване на административни нарушения по Закона за обществените поръчки и ПМС 55/2007 г. (отм. 01.04.2013 г.).
Компетентен орган е Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ), която извършва финансови инспекции и съставя актове за установяване на административни нарушения (АУАН).
Актове за нарушения по ЗОП и ПМС 55/2007 г. се съставят в срок от 6 месеца от деня, в който нарушителят е открит от органи на агенцията, но не по-късно от три години от извършване на нарушението.

Наказателните постановления (НП) се издават от министъра на финансите или от оправомощени от него длъжностни лица. Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Обърнете внимание, че за разлика от ПМС 55/2007 г., заместилото го ПМС 69/2013 г. не съдържа административно-наказателни разпоредби.

РС Варна, нахд № 6575/2011 г. (потвърдено от Адм. съд Варна) - потвърждава НП (разделяне на поръчка по ПМС 55)

РС Разград, нахд № 795/2011 г. (потвърдено от Адм. съд Разград) - отменя НП (НП издадено срещу управителя, а не срещу ЮЛ-бенефициент)

1.2. На осн. чл. 83а ЗАНН, на юридическо лице (не включва държавен орган и органите на местно самоуправление), което се е обогатило или би се обогатило от престъпление по чл. 212 и 254б от Наказателния кодекс (виж т.2 по-долу), както и от всички престъпления, извършени по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група, когато са извършени от:
1. лице, овластено да формира волята на юридическото лице;
2. лице, представляващо юридическото лице;
3. лице, избрано в контролен или надзорен орган на юридическото лице, или
4. работник или служител, на който юридическото лице е възложило определена работа, когато престъплението е извършено при или по повод изпълнението на тази работа, се налага имуществена санкция до 1 000 000 лв., но не по-малко от равностойността на облагата, когато тя е имуществена, а когато облагата няма имуществен характер или размерът й не може да се установи, санкцията е от 5000 до 100 000 лв.

2. Наказателни производства

В Наказателния кодекс са предвидени няколко състава на престъпления, които имат пряко отношение към средствата, предоставяни от Европейския съюз:

Длъжностно присвояване на средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз на българската държава (чл. 202, ал. 2, т. 3 НК)

Документна измама - когато чрез използване на документ с невярно съдържание или на неистински или преправен документ бъде получено без правно основание чуждо движимо или недвижимо имущество с намерение да бъде присвоено, като имуществото е от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставено от тях на българската държава. (чл. 212, ал. 3 НК)

Представяне на неверни сведения или затаяване на сведения в нарушение на задължение да се предоставят такива, за да бъдат получени средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз на българската държава. (чл. 248а, ал. 2 НК)

Използване не по предназначение на получени финансови средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз на българската държава. (чл. 254б НК)

Преобладаващият брой случаи касае обвинения в престъпление по чл. 248а, ал. 2 от НК за представяне на неверни сведения или затаяване на сведения с цел да бъдат получени средства от фондове, принадлежащи на ЕС, главно по земеделските мерки. За престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до 3 години или глоба, поради което, когато подсъдимият е неосъждан и от престъплението не са причинени вреди (или са възстановени), същият се освобождава от наказателна отговорност и му се налага административно наказание глоба в размер от 1000 до 5000 лв. Когато, обаче, деянието е извършено от лице, което управлява и представлява юридическо лице, или от търговец, наказанието "лишаване от свобода"е по-голямо и административно-наказателната процедура е неприложима.

ОС Пазарджик, нахд № 93/2011, решение, мотиви, влязло в сила - признава за виновен

ОС Ямбол, нахд № 134/2011, решение, мотиви, влязло в сила - признава за виновен

ОС Ямбол, нахд № 156/2010, решение и мотиви, влязло в сила - признава за виновен

СГС, нахд 2158/2010 г., решение, потвърдено от САС - оправдава
ОС Шумен, нохд 3/2012, споразумение
ОС Стара Загора, нахд 59/2011, определение - прекратява поради изтекла давност

Чл. 248а, ал. 3
ОС Варна, нахд 1693/2010 г., решение, мотиви, потвърдено от АС-Варна, влязло в сила - оправдава

ОС Кърджали, нохд № 6/2011 г., мотиви - признава за виновна и освобождава от наказателна отговорност като налага глоба
ОС Пловдив, нохд  2891/2010 г., присъда, мотиви, потвърдено от АС Пловдив, влязло в сила - признава за виновен и освобождава от наказателна отговорност като налага глоба
ОС Разград, нохд 286/2012, оправдава, отменена от АС Варна, внохд 152/2012, присъда, мотиви

Обвинения в документна измама по чл. 212, ал. 3 НК:

СРС, нохд 12301/2008, потвърдена от СГС - оправдава

Престъпната дейност би могла да бъде усложнена и да попада в приложното поле на няколко престъпни състава от НК.
Такъв е случаят с обвинението по добилото обществена известност "дело САПАРД", където Прокуратурата преценява, че е налице ръководене и участие в организирана престъпна група (чл. 321 НК), създадена с цел да осъществява "пране на пари" - финансови операции в особено големи размери със средства, за които извършителите знаят, че са придобити с престъпление (чл. 253 НК), а именно - документни измами, чрез които са получени средства в особено големи размери от фонд САПАРД (чл. 212, ал. 5, вр. ал. 3 НК). За установяване на последното престъпление се води отделно наказателно производство.
По обвинението за организирана престъпна група за пране на пари:
СГС, нохд № 3693/2009 г., присъда, мотиви - признава за виновни
САС, внохд № 251/2011 г., присъда и мотиви - оправдава (оттеглен протест срещу присъдата)

По обвинението за документна измама с цел придобиване средства от САПАРД:
СГС, нохд № 2227/2008 г., присъда, мотиви - признава за виновни
САС, внохд № 461/2012 г., решение и мотиви - отменя изцяло и връща на прокурора.

Прочети още

Договаряне с пояснителен документ (ПМС 55/2007 - отм.)

Бенефициентът следва да се запознае подробно с Договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и Ръководствата за изпълнение на договорите, където могат да се съдържат специфични и допълнителни условия и изисквания за организиране, провеждане, отчитане и контрол на процедурите и сключените договори.

При провеждането на процедурите бенефициентите задължително прилагат утвърдена типова документация.

За документите, за които в ПМС №55/2007 г. е посочено, че следва да са изготвени в съответствие с типови образци, потенциалните бенефициенти следва да прилагат образците, утвърдени от министъра по управление на средствата от Европейския съюз и публикувани на следния интернет адрес: http://www.eufunds.bg/bg/page/54.
Важно! За разделите от съответния документ, които Бенефициентът счита за неприложими, е достатъчно да бъде отбелязано с „Н/П”, "неприложимо" или подобно. Не е позволено да се премахват раздели, части или текстове от образците.

Процедурата се прилага при наличие на някое от следните основания:

• Бенефициентът е прекратил обявена от него процедура за открит избор, тъй като всички оферти или заявления за участие не отговарят на предварително обявените условия и първоначално обявените условия не са съществено променени;
• по изключение естеството на доставката, услугата или строителството или рисковете, свързани с тях, не позволяват предварително определяне на стойността;
• естеството на услугата не позволява да се определят достатъчно точно техническите спецификации, за да се проведе изборът на изпълнител по реда на открития избор;
• обект на процедурата са услуги по приложение № 3 към чл. 5, ал. 1, т. 2 от Закона за обществените поръчки;
• в областта на строителството се извършва изследователска, експериментална или развойна дейност, която не е с цел печалба или възстановяване на разходите за тази дейност.

Изборът на тази процедура трябва да бъде съгласуван с Управляващия орган/Програмния оператор, когато това е предвидено в ДБФП. УО/ПО изразява становище в 14-дневен срок от получаване на мотивираното искане за съгласуване.

Процедурата се провежда на два етапа:

• Предварителен подбор
• Провеждане на преговори за определяне клаузите на договора с един или повече кандидати, избрани от Бенефициента след предварителен подбор.

Първи етап - Предварителен подбор:

Стъпка 1. Изготвяне на документация за участие в процедура за определяне на изпълнител.

Документацията за провеждането на Първи етап от процедурата включва:

• Обява за откриване на процедура за определяне на изпълнител (по образец);
• Пояснителен документ (по образец);
• Образец на Заявление за участие;
• Образец на Декларация на кандидата по чл. 31, ал. 1 и 2 от ПМС № 55/12.03.2007 г.;
• Образец на Декларация на кандидата по чл. 31, ал.7 от ПМС № 55/12.03.2007 г.;
• Гаранция за участие (попълва се от участниците в процедурата) – свободен образец, ако е приложимо;
• Образец на декларация за подизпълнители и дела на тяхното участие

Документацията за участие може да се получава до изтичането на срока за подаване на офертите. Лицата имат право да разгледат документацията, преди да я получат. В случай че се предоставя срещу заплащане, бенефициентът не може да определи цена, която е по-висока от действителните разходи за нейното отпечатване и размножаване. 

При поискване от заинтересованото лице бенефициентът е длъжен да изпрати документацията за сметка на лицето, отправило искането.

До 5 календарни дни преди изтичането на срока за подаване на офертите или заявленията лицата могат да поискат писмено от бенефициента разяснения по документацията за участие. Бенефициентът е длъжен да отговори в 3-дневен срок от постъпване на искането.

В пояснителния документ бенефициентът може да ограничи броя на кандидатите, които възнамерява да покани да представят оферти, като този брой не може да бъде по-малък от трима. Бенефициентът може да посочи и максималния брой кандидати. Броят на поканените кандидати трябва да е достатъчен, за да гарантира спазването на принципа на свободна и лоялна конкуренция. В пояснителния документ бенефициентът посочва обективни и недискриминационни критерии или правила, които ще приложи при подбора на кандидатите.

Предварителният подбор се провежда с цел да се определят кандидатите, които притежават съответното икономическо и финансово състояние, технически възможности и квалификация да изпълнят договора.

Документацията за провеждането на Втори етап от процедурата включва:

• Покана за участие в договарянето, която съдържа:

1. дата и място за провеждане на договарянето;
2. изискване за допълнителни доказателства за заявените обстоятелства, ако такива са необходими;
3. краен срок за получаване на първоначална оферта, който не може да бъде по-кратък
от 10 дни от изпращане на поканата;
4. адреса, на който трябва да бъде изпратена офертата;
5. броя и датата на издаване на националния ежедневник, в който е публикувана обявата, и пояснителния документ, както и интернет адреса/адресите, на
който/които те са публикувани;
6. копие от спецификациите и всички допълнителни документи, ако те не се съдържат в документацията за участие, или електронен адрес за достъп до спецификациите и допълнителните документи, когато те са предоставени по електронен път.

• Образец на оферта
• Образец на техническа оферта

Стъпка 2. Издаване на Решение, по смисъла на чл.14, ал.1 от ПМС № 55/12.03.2007г.:

Бенефициентът издава Решение по чл.14, ал.1 от ПМС № 55/12.03.2007г., за откриване на процедурата, с което одобрява документацията за участие в процедурата и пояснителния документ.

Стъпка 3. Назначаване на комисия за разглеждане, оценка и класиране на офертите

Със Заповед/Решение определете поименно членовете на комисията, както и срок за приключване на нейната работа, който трябва да бъде съобразен със спецификата и сложността на процедурата. Комисията се състои от нечетен брой членове - най-малко трима. Срокът за нейната работа не може да бъде по-дълъг от срока на валидност на офертите.

Стъпка 4. Обявяване на процедурата

Обява за процедура за определяне на изпълнител

За да се гарантира възможност за участие на всички заинтересовани потенциални участници и за да се осигури максимална прозрачност на процедурата за определяне на изпълнител, трябва да се публикува обява за процедурата най-малко в един национален ежедневник. Публикувайте обява в национален ежедневник и в деня на публикуването, изпратете до Договарящия орган електронно копие от обявата, пояснителния документ и пълната документация, за да бъдат публикувани на интернет страницата на ДО.

Крайният срок за подаване на заявленията за участие следва да бъде упоменат с точна дата и час, като се предвидят не по-малко от 10 дни, считано от датата, следваща датата на публикуването на Обявата до крайния срок за подаване на заявления. При промяна на датата и часа на отваряне на офертите, кандидатите се уведомяват писмено. Бенефициентът може да удължи срока за получаване на заявления за участие с не повече от 30 дни, когато в определения срок няма постъпили заявления. 

Получаване и регистрация на Заявленията за участие

При получаване на заявленията за участие, представител на Вашето дружество отбелязва поредният номер, датата и часът на получаване и посочените данни се записват във входящ регистър, за което на приносителя се издава документ. Пликовете не се разпечатват и се съхраняват до момента на Сесията по отваряне. Външните пликове се номерират по реда на получаването им. Предложения получени след крайния срок не се приемат и не се разглеждат.

Стъпка 5. Покана за сесия по отваряне на офертите до Представител на УО

Поканата за сесията по отваряне на офертите следва да се изпрати до Представител на УО не по-малко от 10 дни преди съответната дата. УО може да назначи свои представител, който да наблюдава целия или част от процеса по оценката.

Обърнете внимание, че датата, определена за отваряне на офертите задължително следва да съвпада с работен ден.

Стъпка 6. Провеждане на предварителния подбор и договарянето

Комисията отваря офертите на мястото и в часа, посочени в Пояснителния документ.

Комисията получава списък с кандидатите и представените оферти. След като научат имената на кандидатите всички членове на комисията подписват Декларация за безпристрастност и поверителност. Всички членове на комисията, секретарят (ако е предвиден такъв), както и външните наблюдатели са длъжни да подпишат Декларацията за безпристрастност и поверителност. Всеки член на Комисията, секретар и/или наблюдател, който има потенциален конфликт на интереси поради наличие на връзка с някой от участниците в процедурата, трябва незабавно да се оттегли от участието си от Комисията. Той не трябва да бъде включван в последващо заседание на комисията. Когато член на комисия за определяне на изпълнител не е в състояние да изпълнява задълженията си или възникне някое от обстоятелствата по чл. 21, ал. 1 от ПМС № 55/12.03.2007г. бенефициентът определя нов член. Оценка, дадена от член на Комисията, който оттегля участието си, на който и да е етап от процедурата по оценка, не се взема под внимание. При отварянето на заявленията най-малко трима членове на комисията подписват всички приложения, които комисията ще оценява, съгласно обявените критерии. Комисията разглежда постъпилите заявления и извършва подбор на кандидатите въз основа на представените документи, удостоверяващи тяхното икономическо и финансово състояние, техническата им възможност и/или квалификация за изпълнение на договора. Кандидатите или техни упълномощени представители могат да присъстват при отваряне на заявленията.

В случай, че бенефициентът не е включил в пояснителния документ ограничение на броя на кандидатите, които ще бъдат поканени да участват в договарянето, той е длъжен да покани всички кандидати, които отговарят на критериите за подбор и на минималните изисквания за технически възможности.

В случай, че бенефициентът е включил в пояснителния документ ограничение на броя на кандидатите, които ще бъдат поканени да участват в договарянето, и броят на кандидатите, които отговарят на изискванията, надвишава обявения максимален брой, комисията извършва подбор въз основа на посочените в пояснителния документ обективни и недискриминационни критерии.

Когато броят на кандидатите, отговарящи на критериите за подбор и на минималните изисквания за технически възможности, е под посочения в пояснителния документ минимум, бенефициентът може да продължи процедурата, като покани всички кандидати, които отговарят на критериите за подбор и притежават необходимите технически възможности. В този случай бенефициентът не може да покани да подадат оферти други лица, които не са заявили интерес от участие, или кандидати, които не притежават необходимите технически възможности.

След отварянето на заявленията, комисията следва да извърши проверка относно наличието на конфликт на интереси между участниците в процедурата, и да отрази резултатите от проверката в протокола от своята работа.

Бенефициентът може по всяко време да проверява заявените от кандидатите данни, да иска разяснения относно офертата и представените към нея документи, както и да изисква писмено представяне в определен срок на допълнителни доказателства за обстоятелствата, посочени в офертата. Бенефициентът писмено уведомява участниците за липсващи документи или за констатираните нередовности, посочва точно вида на документа или документите, които следва да се представят допълнително, и определя срок за представянето им. Срокът е еднакъв за всички участници и не може да бъде по-дълъг от 5 дни считано от датата на получаване на писменото уведомяване. Изисканите и получени документи се описват в протокола от работата на комисията. 

Комисията съставя протокол за резултатите от подбора (по образец), в който предлага на бенефициента кандидатите, които да бъдат поканени да участват в договарянето. В срок от 5 работни дни от датата на изготвянето на протокола от комисията, бенефициентът обявява с решение или заповед кандидатите, които ще бъдат поканени да участват в договарянето. 

Изпратете Решението на всички кандидати в 3-дневен срок от неговото издаване, а на всички одобрени кандидати, едновременно с Решението изпратете и писмени покани за участие в договарянето, в които се определя и срок за получаване на първоначална оферта. Срокът не може да бъде по-кратък от 10 дни от датата на изпращането на поканата.

Към поканата приложете:

• Образец на оферта
• Образец на техническа оферта

Регистрирайте получените оферти от поканените кандидати във входящия регистър.

Комисията провежда договарянето с поканените кандидати за определяне на клаузите на договора съгласно обявените изисквания. Направените предложения и постигнатите договорености с всеки кандидат се отразяват в отделен протокол по типов образец, който се подписва от членовете на комисията и от участника.

Стъпка 7. Изготвяне на Доклад от дейността на Комисията

След провеждане на договарянето комисията изготвя доклад до бенефициента, в който му предлага класиране на кандидатите и определяне на изпълнител.

В срок от 5 работни дни след като получи Доклада на комисията, бенефициентът с Решение/Заповед определя за изпълнител класирания на първо място кандидат. В Решението/Заповедта също така се отбелязват отстранените кандидати и мотивите за тяхното отстраняване.

Стъпка 8. Уведомяване на кандидатите

Изпратете до всички кандидати Решението/Заповедта за класиране в 3-дневен срок от неговото издаване. До избрания изпълнител изпратете Покана за сключване на договор и изискайте документите, доказващи липсата на основания за отстраняване от процедура за определяне на изпълнител:

• Свидетелства за съдимост на лицата по чл. 31 ал. 5 от ПМС № 55/2007 г., издадени от компетентен съд не по-рано от 6 месеца преди датата на сключване на договора – оригинал или нотариално заверено копие.
• Удостоверение за актуално състояние, издадено от съответния компетентен съд не по-рано от 3 месеца преди датата на сключване на договора – оригинал или нотариално заверено копие.
• Удостоверение от съответния съд, че кандидатът не е в процедура по несъстоятелност и ликвидация, издадено не по-рано от 3 месеца преди датата на сключване на договора - оригинал или нотариално заверено копие;
• Удостоверение от съответната община, че кандидатът няма просрочени задължения; 
• Удостоверение от Национална агенция по приходите, че кандидатът няма парични задължения към държавата или общината, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган – или надлежно одобрен план за разсрочено плащане на задължения, в случай, че такива съществуват - оригинал или нотариално заверено копие.

Стъпка 9. Извършване на проверка за липса на обстоятелства по чл. 31, ал.1 и 2 от ПМС № 55/12.03.2007г.

Извършете проверка за липса на обстоятелства по чл. 31, ал.1 и 2 от ПМС № 55/12.03.2007г. като проверите дали са представени всички документи, посочени в стъпка 8, дали са в посочената форма и срок на валидност. Изискайте гаранция за участие, в случай, че е предвидена такава. Подпишете изготвения договор с определения изпълнител в срок от 30 календарни дни от приключването на процедурата за определяне на изпълнител.

Договорът на Бенефициента с изпълнителя трябва да съответства на приложения в документацията проект, допълнен с всички предложения от офертата на кандидата, въз основа на които е избран за изпълнител и да съдържа като минимум: страни по договора, предмет на договора, спецификации (ако е приложимо), специфични условия (ако е приложимо) цена, начин на плащане (балансово или авансово, междинно и балансово или авансово и балансово), срок на договора, срокове/график за изпълнение на отделните позиции доставки или услуги (ако е приложимо), начин на приемане на доставката/услугата (приемо-предавателен протокол), гаранции и срок (ако е приложимо).
В договора трябва да бъдат включени клаузите, изрично посочени в Общите условия към ДБФП.
В 5-дневен срок от сключване на договора за изпълнение или от прекратяване на процедурата публикувайте информация, изготвена по типов образец, на своята интернет страница, при наличие на такава, както и на интернет страницата на Договарящия орган.

Стъпка 10. Изпълнение на договора

Договорът с избрания изпълнител се подписва в 2 оригинални и еднообразни екземпляра, по един за всяка страна. Договорите или допълнителните споразумения към тях не могат да се сключват ретроактивно (със задна дата), освен ако не е посочено друго в Насоките за кандидатстване. Това означава, че не могат да се извършват плащания, нито да се извършват доставки преди сключването на договора за изпълнение и/или допълнителни споразумения към него.

Прочети още

Правомощия на НАП и защита на бенефициентите

На основание чл. 3, ал. 7, тт. 5 и 6 от Закона за Националната агенция за приходите, НАП събира частните държавни вземания: 

• на Държавен фонд "Земеделие", за които има издаден изпълнителен лист по реда на чл. 27, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители и
• на изпълнителните агенции по предприсъединителните финансови инструменти, управляващите органи на оперативни програми и държавните органи, администриращи средства от европейски фондове за недължимо платените и надплатените суми, както и на неправомерно получените или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на договор.

Вземанията по втория пункт се установяват чрез акт за установяване на частно държавно вземане (АУЧДВ), който се издава от изпълнителния директор на НАП или оправомощено от него лице.

Съгласно константната практика на Върховния административен съд, актът за установяване на частно държавно вземане, възникнало въз основа на договор, няма характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Констатациите в него относно размера на изискуемото вземане на държавата не могат да се оспорят по реда на АПК. АУЧДВ не подлежи на самостоятелно обжалване, той има констативен характер. (вж. Определение ВАС/2012 г.; Определение на ВАС/2011 г.; Определение ВАС/2010 г.; Определение ВАС/2010 г.; Определение ВАС/2009 г.) Аналогично е разбирането на Върховен касационен съд (виж Определение ВКС, ІТО, чтд 813/2011)

Процедурата по събиране на вземането се развива по реда, регламентиран в Глава ХХХVІІ от Гражданския процесуален кодекс.

НАП представя акта за установяване на частно държавно вземане пред съответния районен съд по местожителството/ седалището на длъжника, като го прилага към заявление за издаване на заповед за изпълнение, която да съдържа разпореждане за незабавно изпълнение (т.е. незабавно да бъде издаден и приведен в действие изпълнителен лист срещу длъжника).

Съдът издава искания изпълнителен лист, ако актът за установяване на частно държавно вземане изглежда редовен от външна страна (т.е. е издаден от изпълнителиня директор на НАП или от упълномощено от него лице - виж Определение ВКС, ІТО, чтд 813/2011) и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане.

НАП се обръща към държавния или частен съдебен изпълнител, който връчва на длъжника издадената от съда заповед за изпълнение, в която се съдържа отбелязване за издадения изпълнителен лист.

В двуседмичен срок от връчването на заповедта длъжник, който оспорва задължението, може да предприеме две неща:

• да подаде до съда писмено възражение (по образец) срещу заповедта за изпълнение. Възражението не се нуждае от мотиви. Достатъчно е правилното попълване на образеца за възражение, който се предоставя заедно със заповедта. Към възражението трябва да се представи документ, удостоверяващ датата на връчване на призовката за доброволно изпълнение от съдебния изпълнител (копие от тази призовка, отразяваща датата или удостоверение от съдебния изпълнител). Подаденото възражение принуждава НАП да води установителен иск, чрез който да докаже съществуването на задължението на длъжника. Ако НАП пропусне да предяви иска в указан от съда срок, изпълнителният лист се обезсилва. (Следва да се има предвид, че в случаите, когато връчването става чрез залепване на съобщение на постоянния адрес на длъжника (по реда на чл. 47 ГПК), заповедта за изпълнение се смята връчена с изтичането на срока за получаването й от канцеларията на съда, ако длъжникът не се яви, за да получи. В този случай двуседмичният срок за подаване на възражение започва да тече от деня, следващ крайния срок за получаване на книжата от канцеларията на съда.)
• едновременно с възражението - да подаде жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение, която може да се основава само на съображения, извлечени от акта за установяване на частно държавно вземане (вж. Определение на ОС Враца, с което се отхвърля такава жалба)

Важно е да се знае, че в тези случаи подаването на възражение не спира принудителното изпълнение, освен ако длъжникът не е представил обезпечение на НАП (залог на парична сума или на държавни ценни книжа или ипотека)! Т.е. съдебният изпълнител пристъпва към събиране на задължението незабавно.

Длъжникът има право във възражението си да поиска от съда да спре изпълнението и без да е предоставил обезпечение, но за целта трябва да представи писмени доказателства, които да убедят съда, че присъдената сума не се дължи, защото задължението не съществува или е изпълнено.

Извън тези средства за защита, при изключителни и изчерпателно изброени в ГПК обстоятелства, длъжникът може:

• Да поиска отмяна поради невъзможност за оспорване. В едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение, ако е бил лишен от възможност да оспори вземането, длъжникът подава възражение до въззивния съд, когато:

1. заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно;

2. заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България;

3. длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства;

4. длъжникът не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее.

• да оспори вземането по исков ред като заведе отрицателен установителен иск (чл. 424 ГПК), когато се намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичането на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок. Това свое право длъжникът може да упражни в тримесечен срок от деня, в който на длъжника е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който длъжникът е могъл да се снабди с новото писмено доказателство, но не по-късно от една година от погасяване на вземането.

Допълнителна информация:
Относно природата на заповедното производство виж още Решение № 12 от 2 октомври 2012 г. по конституционно дело № 4/2012 г. по искане на обмбудсмана на РБ за установяване противоконституционност на чл. 417, т. 2 ГПК

Относно държавните такси в заповедното производство:
- Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, по заявление за издаване на заповед за изпълнение се събира такса в размер на 2% върху интереса, но не по-малко от 25 лева. Под “интерес” по смисъла на цитираната разпоредба следва да се разбира сумата, за която се иска издаване на заповед за изпълнение. В хипотезата на няколко претендирани със заявлението по чл. 410 ГПК вземания интересът се формира от сбора на сумите, за които се иска издаване на заповед за изпълнение. Правилото на чл. 72, ал. 1 ГПК намира приложение в исковото производство за изчисляване на дължимата държавна такса при предявени кумулативно съединени искове, но не и в заповедното производство по чл. 410 и сл. ГПК. (напр.: О № 170/2012, ВКС, ІІІ г.о., ч. гр. д. 54/2012; О № 816/2010, ВКС, ІІ т.о., ч.т.д. № 647/2010; О № 212/2011, ВКС, ІІ т.о., ч.т.д. 793/2010)
- Разпоредбата на чл. 18 ал. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК е приложима при обжалване на разпореждане, с което е отказано издаването на заповед за изпълнение и размерът на държавната такса е съобразен с чл. 12 от Тарифата. В случаите, в които заявлението за издаване на заповед за изпълнение не е разгледано по същество, и когато се атакува разпореждане за допускане на незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 419 ал. 1 ГПК, държавната такса се определя по чл. 19 от Тарифата. (напр.: О № 527/11, ВКС, І т.о., ч.т.д. 490/2011; О № 213/2012, ВКС, ІІ т.о., ч.т.д. 146/2012; О 625/2012, ВКС, І т.о., ч.т.д. 567/2012)
- С предявения иск по чл. 415, ал.1 ГПК се установява съществуването на вземането на кредитора, като предметът на делото е обусловен от издадената заповед за изпълнение. Независимо от това, за исковите производства приложение намира чл. 1 от Тарифата и държавната такса следва да се изчисли съобразно с цената на иска. Ако в заповедното производство са били заявени няколко вземания и заповедта за изпълнение е издадена, съответно искът по чл.415 ГПК е предявен за признаване на установено съществуването на повече от едно вземане, то е налице кумулативно съединяване на исковете. По силата на чл. 72, ал.1 ГПК държавната такса следва да се определи върху цената на всеки един иск, или минималният размер на таксата по всеки исковете ще е в размер по на 50 лв. (О № 640/2010, ВКС, І т.о., ч.т.д. 436/2010; О № 379/2010, ВКС, І т.о., ч.т.д. 215/2010)

Относно иска по чл. 422 ГПК
Ищецът по иска с правно основание чл. 422 ГПК може винаги до приключване на съдебното дирене в първата инстанция да премине от установителен иск към осъдителен, щом заповедта за изпълнение е обезсилена и той вече няма интерес само от установителна защита – решение № 454/03.06.2010 г. на ВКС , ГК, ІV г.о. по гр.д. № 195/2010г. и решение № 107/10.07.2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. по т.д. № 998/2011 г.

Относно иска по чл. 424 ГПК
Производството по чл. 424 ГПК предполага наличието на влязла в сила заповед за изпълнението. Поради това и отрицателният установителен иск съдържа и някои от белезите на производство по отмяна. Приложим е критерият, валиден за другите отменителни производства свързани с релевирането на нови обстоятелства и представянето на нови доказателства – чл. 240, ал. 2 ГПК и чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Най-общо казано, това са обстоятелства, които не са били известни на страната и тя не е могла да узнае за тях при полагане на нормално дължимата грижа, както и да се снабди с доказателства за тях или с други доказателства за факти, нерелевирането на които не се дължи на собствената й небрежност. В случай, че с исковата молба по чл. 424 ГПК се въвеждат новооткрити обстоятелства или се представят нови писмени доказателства от съществено значение за делото, страната следва да обоснове по-късния момент на позоваването на тях. В този случай, дали действително доказателствата и обстоятелствата са нови, дали те са от съществено значение за делото и променят ли дължимостта на вземането, съдът дължи произнасяне с решението, а не с определение.
В конкретния случай обаче, преценката на въззивния съд по допустимостта на иска е правилна, тъй като, видно от съдържанието на исковата молба сочената като ново доказателство разписка за плащане на сумите по заповед за изпълнение е от 09.09.2008 г. и е била в държане на ищеца. Исковата молба е предявена на 28.04.2011 г., т.е. правилна е преценката на съда, че искът по чл. 424, ал. 1 ГПК е предявен след изтичането на предвидения в разпоредбата на чл. 424, ал. 2 ГПК преклузивен срок - тримесечен срок от деня, в който на длъжника е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който длъжникът е могъл да се снабди с новото писмено доказателство. При тези данни въззивният съд правилно е приел, че предявеният иск е недопустим - определение № 597/17.10.2011 г., ВКС, ГК, ІV г.о., гр. д. № 538/2011

Относно обратния изпълнителен лист след отмяна на заповед за изпълнение и обезсилване на изпълнителен лист
ВКС, ІІІ Г.О., ч.гр.д № 256/2010 г., Определение 404/10.08.2010 г.- Обезсилването на издадения изпълнителен лист би било основание за издаване на обратен изпълнителен лист за изплатените въз основа на обезсиления изпълнителен лист суми, ако не беше изпълнил в срока за доброволно изпълнение въз основа на споразумение от 15.01.2009г., с което страните са постигнали съгласие относно размера на задължението.
Правилно е прието за неоснователно искането за издаване на изпълнителен лист за направените разноски по изпълнителното дело въз основа на споразумението и за законната лихва върху платената сума от датата на плащане до връщането на сумата. По отношение на тези суми няма изпълнително основание за издаване на изпълнителен лист.

ВКС, ІІІ Г.О., гр. д. № 54/2013 г., Определение 250/10.04.2013 г. - Според практиката на ВКС, изразена в определение № 295 от 28.06.2011г. по ч.гр.д. № 228/2011г. на ВКС, ІІ г.о., определение №314 от 30.12.2011г. по т.д. № 450/2010г. на ВКС, ІІ т.о., определение № 243 от 03.05.2012 от 03.05.2012 г. по ч.гр.д. № 221/2012г. на ВКС, І г.о., разноските по изпълнителното дело също следва да се понесат от взискателя по изпълнителното дело, чийто изпълнителен титул е бил отменен, тъй като се касае до суми внесени по изпълнително дело, което е прекратено поради отпадане на изпълняемото право. Тези суми включват такси и разноски. Това разрешение се възприема и от настоящия съдебен състав и в случай, че изпълнителното дело е прекратено поради отпадане на изпълняемото право ще следва да се уважи молбата по чл. 245, ал. 3, пр. 2 ГПК за издаване на изпълнителен лист за разноските в изпълнителното производство, чийто размер е определяем.

ВКС, ІV Г.О. г. гр. д. 520/2009 г., Определение 11/08.01.2009 г. - При издаване на обратния изпълнителен лист, съдът следва да присъди и законната лихва върху дължимата от взискателя сума до окончателното и изплащане – арг. от 499 ГПК (чл. 387 ГПК отм.), което вземане е безспорно и не налага установяване в отделен иск.

Относно вземането за разноски в заповедното производство
ВКС, І Т.О, ч. т. д. 315/2011 г., Определение 417/03.06.2011 г. - С исковата молба по чл. 415, ал. 1 ГПК, респ. по чл. 422, ал. 1 ГПК, кредиторът предявява иск за установяване съществуването на вземането си, предмет на оспорената заповед за изпълнение, към момента на подаване на заявлението, което вземане включва главниците и акцесорните вземания за обезщетения и лихви. Законните последици от уваженото заявление – начислени законни лихви след депозирането му и присъдените разноски в заповедното производство не са част от вземането и принудително изпълнение за същите може да се осъществи само при уважен установителен иск с влязло в сила съдебно решение и въз основа на издадената заповед за изпълнение. Съдът, разглеждащ установителния иск, следва да се произнесе за отговорността за разноските в заповедното производство в зависимост от резултата по спора.

Друга практика, свързана със заповедното производство:
ВКС, ІІ Т.О., т. д. 894/2009 г., Определение 295/2009 г. - Обжалваният съдебен акт е недопустим в частта, с която е отменено разпореждането на Софийски районен съд в частта за издаване на заповед за изпълнение. Разпоредбата на чл. 413 ГПК изрично постановява, че на обжалване с частна жалба подлежи разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти заявлението за издаване на заповед за изпълнение /ал. 2/, но не и разпореждането, с което заявлението се уважава /ал. 1/, като в този случай заповедта за изпълнение подлежи на обжалване само в частта за разноските.

Прочети още

Документи на Европейската комисия

• Стратегия на Комисията за борба с измамите (2011)

• Европейска комисия - Насоки за определяне на финансови корекции

• Инициативи на Европейската комисия - IP/11/783, MEMO/11/454, IP/11/644

• Текст на Доклада на ЕК до ЕП и Съвета - “Защита на финансовите интереси на ЕС - борба с измамите” (годишен доклад за 2010 г.)

• Текст на Доклада на ЕК до ЕП и Съвета - “Защита на финансовите интереси на ЕС - борба с измамите” (годишен доклад за 2009 г.)

• ОЛАФ - процедурен наръчник (англ.)

Прочети още

Администриране на нередност

Администрирането на нередности е процедура, която включва:

• получаване на сигнали за нередности от компетентните органи;
• идентифициране на нередността;
• регистриране на идентифицираната нередност;
• докладване на нередността;
• последващо проследяване развитието на случая, включващо корективни действия и възстановяване на неправомерно изплатени суми.

Към настоящия момент материята е регламентирана в Наредба за определяне на процедурите за администриране на нередности по фондове, инструменти и програми, съфинансирани от ЕС, наричана по-долу Наредбата.

Всяко лице има право да подава сигнали за нередности, възникнали във връзка с изпълнението на проекти, съфинансирани от фондове, инструменти и програми на ЕС. А служителите на структурите, администриращи тези фондове, инструменти и програми, както и бенефициентите по проекти, съфинансирани от тези фондове, имат задължение да докладват нередности. Всяко лице, подало сигнал за нередност, е защитено по силата на действащото законодателство от уволнение или понасяне на друг негативен ефект вследствие и като резултат от подаването на сигнал за нередност.

"Сигнал за нередност" е постъпила, включително от анонимен източник, информация за извършена нередност. За да представлява сигнал за нередност, тази информация като минимум следва да дава ясна референция за конкретния проект, финансиращата програма, административно звено и описание на нередността.

Сигналите за нередности могат да бъдат:

• сигнал извън съответната администрация - от външни контролни органи, от средствата за масово осведомяване, от отделни лица;
• сигнал в рамките на съответната администрация - от вътрешни контролни органи, от звеното за вътрешен одит, от служител вследствие на изпълнение на заложените в контролната среда проверки и други;
• устни или писмени сигнали - могат да бъдат подавани и анонимно.

На интернет страниците на всеки Управляващ орган, както и на страницата на дирекция АФКОС - МВР са създадени възможности за подаване на сигнали онлайн. Всеки сигнал за нередност, който не се отнася до дейността на административната структура, в която е получен, се препраща до тази, за чиято дейност се отнася, като се уведомява подателят на сигнала, ако е посочен адрес. Ако сигналът съдържа данни, създаващи подозрение за измама, той се изпраща в Прокуратурата.

Дирекция „Координация на борбата с правонарушенията, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз (АФКОС)” в МВР е партньор на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) в качеството й на национална контактна точка. Като такава тя обезпечава задължителната координация на оперативното сътрудничество, както между ОЛАФ и членовете на Съвета за координация в борбата с правонарушенията, засягащи финансовите интереси на ЕС, така и на цялостната дейност в областта на борбата с нередностите и измамите на национално ниво.

Всеки Управляващ орган (или програмен оператор) поддържа регистър на получените сигнали. В регистъра се попълват всички данни по проследяване и проверка на сигнала до окончателното му приключване. Отделно от този регистър, Управляващите органи създават и поддържат регистър на установените (т.е. доказани) случаи на нередности. Периодично електронни копия на регистрите се изпращат в дирекция АФКОС. 

По всеки получен сигнал се образува преписка, в която се подреждат всички, относими към проверката документи.

По всеки сигнал се прави проверка за установяване достоверността на изложените в него обстоятелства:

• документална проверка;
• проверка на място при бенефициент/изпълнител;
• създаване на експертна група;
• запитвания до компетентните институции.

В хода на проверката УО може:

• да спре срока за произнасяне по искане за плащане/доклад,  на основание чл. 4, ал. 1 от ПМС № 179/2010 г. - бенефициентът се уведомява писмено;
• да спре плащането, на основание чл. 4, ал. 3 от ПМС № 179/2010 г., до изясняване на обстоятелствата – бенефициентът се уведомява писмено;
• в зависимост от разписаното в Общите условия към ДПБФП, като превантивна мярка - временно да прекрати плащанията, преди или вместо да се прекрати договора - бенефициентът се уведомява писмено;
• в зависимост от разписаното в Общите условия към ДПБФП, временно да изиска спиране изпълнението на проекта - подписва се допълнително споразумение към договора.

При потвърждаване на достоверността на изложените обстоятелства и оценка относно това, дали сигналът попада в обхвата на дефиницията за нередност или подозрение за измама, се стартира процедурата по регистриране на нередността.

Компетентен да установи нередност е съответният Управляващ орган или съдът.

Проверката по сигнала за нередност трябва да приключи в срок до 3 месеца от датата на получаването му с нарочен писмен и мотивиран акт на административен или съдебен орган, в който се констатира наличието или липсата на нередност. Препис от акта се връчва на засегнатите лица. (писменият акт на УО, с който се констатира нередност не подлежи на самостоятелно оспорване по съдебен ред - вж. Определение ВАС по адм. д. 12301/2013; Определение на АССГ по адм. д. 6319/2012; Определение ВАС по адм. д. № 10783/2012; Определение ВАС по адм. д. № 11006/2011; Определение ВАС по адм. д. № 13279/2011; Определение по хода по адм. д. № 10458/2015 г. ВАС)

С издаването на писмен акт, в който се съдържа констатация за наличие на нередност, възниква задължение тази нередност да бъде регистрирана. Всеки нов случай на нередност се регистрира под уникален национален идентификационен номер.Отваря се „Досие за нередността”, което се актуализира редовно и съдържа: преписката по сигнала за нередност, документите от извършената проверка, акта за установяване на нередност, одиторски доклади (ако има такива), кореспонденция с бенефициента, относима информация от съдебни и правоохранителни органи, финансова информация за нередността, включително за възстановяване на дължими суми и др..

Дирекция АФКОС, от своя страна, докладва на ОЛАФ случаите на установени нередности. Нередности с финансово изражение до 10,000 евро, а по програма САПАРД - до 4000 евро, попадат под прага за докладване до ОЛАФ. Случаите, в които нередността е установена и са предприети корективни действия преди извършването на плащания, също попадат в изключенията за докладване.

При установяване на нередност управляващите органи са длъжни да предприемат следните корективни действия:

• да уведомят компетентните органи в случаите на подозрение за извършено престъпление;
• след установяване на недължимо платените и надплатените суми, както и на неправомерно получените или неправомерно усвоените средства да предприемат действия за доброволно и/или принудително възстановяване на средствата, дължими към Европейския съюз и националния бюджет;
• когато е приложимо, уведомяват АДФИ за нарушения на бюджетната дисциплина.

На основание чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, всички вземания на държавата или общината за недължимо платени и надплатени суми, както и за неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз, са публични вземания и се събират от публичните изпълнители на НАП по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Вземанията, които възникват въз основа на договор, са частни държавни вземания и се събират от Националната агенция за приходите по реда на Гражданския процесуален кодекс.

Установена е процедура за доброволно и принудително събиране както на публичните, така и на частните държавни вземания. Редът за принудителното им събиране обаче е различен. Компетентен орган за принудително събиране на публични държавни вземания е публичният изпълнител или частен съдебен изпълнител /когато вземането му е възложено за събиране изрично/, редът за събирането е по ДОПК, а такси от частния  съдебен изпълнител не се събират. Компетентен да събере принудително частни държавни вземания е държавният или частният съдебен изпълнител. Тук взискател отново е НАП, но редът за събиране следва разпоредбите на ГПК. Съответно в този случай се дължи авансово заплащане на таксите и разноските, събирани от ЧСИ.

Примерни нередности:

• Конфликт на интереси
• Доставки на стоки/услуги между свързани лица
• Фалшиви документи
• Надплащане
• Липса на обекта на инвестицията
• Липса на съфинансиране
• Неизползване на обекта на инвестицията по предназначение
• Неспазване на изискванията за информация и публичност
• Нарушения на правилата за обществени поръчки по ЗОП или ПМС 55, 69, 118
• Нарушение на критериите за допустимост на отчетените разходи
• Разходи извън обхвата на проекта
• Непостигане на целите на проекта
• Неспазване на крайните срокове
• Некоректно осчетоводяване, отчитане на недопустими разходи, фиктивни доставки
• Недопускане извършването на контрол
• Двойно финансиране
• Неспазване на изискванията за устойчивост на резултатите от проекта

Документи за сваляне:
Анализ на нередностите, свързани с възлагането на обществени поръчки, установени от Одитния орган при одитите на операциите през 2013

Механизъм за отчитане и докладване на нередности в рамките на ОПОС

Индикатори за нередности - технически указания

Списък на обстоятелства, чието наличие обуславя съмнения за тръжни манипулации

Указания на Националния сертифициращ орган относно администрирането на нередности (ДФН № 3/10.3.2009 г.)

Указания на Националния сертифициращ орган относно отписване и възстановяване на недължимо платени и надплатени суми, както и на неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по проекти, съфинансирани от Структурните и Кохезионния фондове на Европейския съюз (ДФН № 7/22.12.2010)

Прочети още