Предложение до Ръководителя на УО на ОПИК

Съгласно чл. 107, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс, всеки гражданин или организация, както и омбудсманът, могат да отправят предложения за усъвършенстване организацията и дейността на административни органи, както и на други органи, които осъществяват публичноправни функции.

Предложенията могат да бъдат писмени или устни, да бъдат подадени лично или чрез упълномощен представител, по телефон, телеграф, телекс, факс или електронна поща. При подаването им същите се регистрират. Образува се и се провежда производство.

Предложенията се правят пред органите, компетентни да решат поставените в тях въпроси. Преписи от предложенията могат да се изпращат и до по-горестоящи органи.

Решение по предложението се взема най-късно два месеца след неговото постъпване и се съобщава в 7-дневен срок на подателя. Решението, постановено по направено предложение, не подлежи на обжалване.

Колкото повече граждани и организации се възползват от процедурата на предложението и спомогнат за установяването на един системен проблем, толкова по-голяма е вероятността администрацията да реагира и да предприеме мерки за отстраняването му.

В тази връзка, днес изпратих следното предложение до Ръководителя на УО на ОПИК, с копие до Заместник министър-председателя по европейските фондове и икономическата политика и с надеждата, че след два месеца ще последва нещо повече от формален отговор:

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР,

На 11.05.2015 г. в 11:35 ч. изпратих въпрос във връзка с насоките за кандидатстване по процедура BG16RFOP002-2.001 „Подобряване на производствения капацитет в МСП“. Въпросът изпратих по електронна поща, на посочения в насоките адрес - smecapacity@mi.government.bg (прилагам разпечатка). Имейлът беше изпратен до два адресата – УО на ОПИК и мой клиент, беше получен от втория адресат и не беше върнато съобщение за неточност в имейл адрес или проблем при доставянето.

Тъй като пълното наименование на процедурата беше посочено само в темата на имейла, но не и в основния текст и с оглед забележката на стр. 40 от насоките, съгласно която в имейла трябва да се посочи ясно наименованието на процедурата за подбор на проекти, на същата дата, в 12:20 ч., изпратих имейла повторно като добавих наименованието на процедурата в текста на писмото (прилагам разпечатка).

В 7-дневния срок по чл. 14, ал. 1 от ПМС 107/2014 г. на електронната страница на управляващия орган не беше публикуван отговор, поради което потърсихме информация за изясняване на причините. На 22.05.2015 г. служител на УО ни информира, че такъв имейл не е постъпвал при тях и предложи да го препратим по начин, който показва датата на първоначалното изпращане, за да бъде разгледан в съкратени срокове. Имейлът е бил препратен от моя клиент, но отново не е получен в УО. На същата дата, в 23:25 ч., лично препратих имейла (прилагам разпечатка) и по последна информация същият е получен в УО, но отговор ще бъде публикуван в нормативно установения срок, считано от датата на входирането му.

Без да притежавам професионална компетентност в сферата на информационните и комуникационни технологии, търсейки обяснение за случилото се, реших, че ако към зададените въпроси не се подхожда избирателно, то единствената друга възможност е от съображения за сигурност постъпващите в електронната система на УО имейли да се филтрират по някакви параметри, например, ако съдържат линк, прикачен файл и др. под. Моят първоначален имейл съдържаше линк към страницата на Програмата за развитие на селските райони, който при последното препращане изтрих. В тази връзка, на 23.05.2015 г. зададох въпрос и в рубрика „Общи въпроси и отговори“ на страницата на УО, но до момента не е публикуван отговор. Рубриката „Общи въпроси и отговори“ е изключително нужна и полезна, но видно от датите на отговорите, публикувани в тази рубрика, тя е напълно неефективна, тъй като повечето отговори се публикуват повече от месец след задаването на въпроса. Подателите на въпросите нямат никакво потвърждение или доказателство за изпратения въпрос, което позволява отговори да се дават избирателно, а това значително подкопава доверието в институцията.

Първият краен срок за кандидатстване по процедура BG16RFOP002-2.001 „Подобряване на производствения капацитет в МСП“ наближава, кандидатите имат ограничено време за подготовка на проектни предложения, а в конкретния случай от отговорите на поставените от нас въпроси зависи въобще нашето решение за изготвяне на проектно предложение.

Възможността да се поиска и респективно – своевременно да бъде получено разяснение във връзка с изискванията за кандидатстване по всяка процедура е от особено съществено значение за всички потенциални кандидати. След изпращане на имейл кандидатът няма никаква обратна информация дали въпросът му е получен. Изчакването на седем работни дни, за да се разбере че не е получен и, евентуално, повторното му задаване е безвъзвратно изгубено време, което при наличие на нужната информация би могло да се вложи в подготовката на по-качествено проектно предложение, респективно - в търсене на алтернативни възможности за реализация на планираната инвестиция.

Наред с това, в много случаи оторизираните служители съзнателно избягват конкретиката в отговорите си и се задоволяват с формално цитиране на Насоките за кандидатстване, което също води до безсмислена загуба на време, както на потенциалния кандидат, така и на служителя, натоварен с отговора.

Следва да се добави, че макар актът, с който се утвърждават насоките за кандидатстване по процедурата да е влязъл в законна сила като необжалван, то подаването на искания за разяснения само по електронна поща е ограничително изискване, което необосновано стеснява разпоредбата на чл. 14, ал. 1, изр. 1 от ПМС 107/2014 г., където възможността да се иска разяснение не е обусловена от използването на конкретно средство или начин. Доколкото искането на разяснение е нормативно регламентирано право на всеки потенциален кандидат и това право е ограничено във времето – разяснение може да се иска до 21 дни преди крайния срок за подаване на проектни предложения, то потенциалните кандидати следва да имат гаранции за защита на това свое право.

Във връзка с изложеното и с оглед повишаване ефективността на комуникацията между потенциалните кандидати и УО на ОПИК моля да вземете отношение по следните предложения:

1. Да се създаде механизъм за изпращане на потвърждение до подателя след изпращане на имейл с искане за разяснение по отворена процедура. Това би могло да става автоматизирано или от служител, в случай че е необходима преценка дали искането за разяснение отговаря на някакви формални изисквания, посочени в насоките за кандидатстване – напр. дали съдържа пълно наименование на процедурата, по която се иска разяснение и др. под..

2. На електронната страница на УО на ОПИК да бъдат обявени техническите изисквания към изпращаните имейли, ако съществуват такива, и по-конкретно – параметрите, които биха довели до идентифициране на един имейл като спам или „нежелана поща“.

3. Да се създаде механизъм за изпращане на потвърждение до подателя след изпращане на въпрос чрез рубриката за „Общи въпроси и отговори“ на сайта на УО на ОПИК като в потвърждението се съдържа текстът на зададения въпрос и името на подателя.

Приложение: разпечатка на 3 бр. имейли съгласно текста.

София, С уважение:

адв. Христианна Василева

В законоустановения срок - на 24.06.2015 г., получих по имейл официален отговор от УО на ОПИК, който може да бъде прочетен тук.

Прочети още

Избор на изпълнители съгласно новите общи условия към ДБФП по ОПИК

На 7.05.2015 г. беше отворена първата процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОПИК - BG16RFOP002-2.001 „Подобряване на производствения капацитет в МСП“.

Пълна информация за процедурата, Насоки за кандидатстване, пакет документи и разяснения могат да се намерят на страницата на процедурата на сайта на Управляващия орган.

Ново положение в Общите условия е разпоредбата на чл. 1.6, която гласи: "Бенефициентът е длъжен  да сключи договорите с изпълнители до 12 месеца от датата на влизане в сила на договора за предоставяне на финансовата помощ. Срокът спира да тече в случаите на обжалване на процедурите за определяне на изпълнител или при прекратяване на обявените процедури. При условие, че случаите на обжалване или случаите на прекратяване на процедурите поставят под риск усвояването на средствата от оперативната програма, Управляващият орган пристъпва към едностранно прекратяване на договора/отмяна на заповедта за предоставяне на финансова помощ."

Правилото има значение още на етап подготовка на проект и планиране на график за изпълнение, доколкото максималният срок за изпълнение на проектите в процедура  BG16RFOP002-2.001 е 18 месеца, което предполага, че началото на изпълнение на някои от дейностите може да бъде заложено след 12-ти месец.

Аналогична е разпоредбата на чл. 7.1.3 от Договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (Приложение И в пакета документи).

Между двете разпоредби има известни разлики, които създават известна несигурност:

- В чл. 7.1.3 от ДБФП се казва, че "неспазването на посочения срок може да доведе до прекратяване на договора за безвъзмездна помощ". Редакцията на текста ("може да доведе") показва, че прекратяването е по усмотрение на УО и ще се преценява във всеки конкретен случай.

- В чл. 7.1.3 от ДБФП се казва: "При условие, че случаите на прекратяване на процедурите поставя под риск усвояването на средствата от оперативната програма, Управляващият орган може да прекрати едностранно договора за безвъзмездна помощ." - В Общите условия разпоредбата има императивен характер - "Управляващият орган пристъпва към едностранно прекратяване", като разпоредбата включва и хипотезите на обжалване на процедури.

- Чл. 7.1.3 от ДБФП не е прецизиран докрай и съдържа недовършено изречение, което повтаря част от изречение от същата разпоредба. ("Посоченият срок спира да при прекратяване на обявените процедури.")

Следва да се има предвид, че на осн. чл. 16, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите, при несъответствие между вписани в договора уговорки и уговорки в общите условия имат сила първите, макар и вторите да не са заличени. Това правило се съдържа и в чл. 6.2 от ДБФП.

С оглед обстоятелството, че максималният интензитет на помощта за всички МСП -бенефициенти на помощ за дейности в Югозападен район, е под 50%, на осн. чл. 3 от ПМС 118/2014 г. за условията и реда за определяне на изпълнител от страна на бенефициенти на безвъзмездна финансова помощ, тези бенефициенти не прилагат реда на постановлението. 

В хода на информационната кампания УО представя следните условия за избор на изпълнители, които вероятно ще залегнат и в Оперативното ръководство за изпълнение на ДБФП:

Кликни за увеличаване

1. В случаите извън приложното поле на ПМС № 118/20.05.2014 г., когато предвидената стойност за строителство, в т.ч. съфинансирането, без данък върху добавената стойност е по-ниска от 60 000 лв. без ДДС или предвидената стойност за доставки или услуги, в т.ч. съфинансирането, без данък върху добавената стойност е по-ниска от 20 000 лв. без ДДС, следва да приложат към първичните платежни документи три предложения и обосновка.

2. В случаите извън приложното поле на ПМС № 118/20.05.2014 г., когато предвидената стойност за строителство, в т.ч. съфинансирането, без данък върху добавената стойност е равна или по-висока от 60 000 лв. без ДДС и по-ниска от 9 779 000 лв. без ДДС или предвидената стойност за доставки или услуги, в т.ч. съфинансирането, без данък върху добавената стойност е равна или по-висока от 20 000 лв. без ДДС и по-ниска от 391 160 лв. без ДДС, бенефициентите следва да приложат към първичните платежни документи три предложения и обосновка както и сключен договор.

3. В случаите извън приложното поле на ПМС №118/20.05.2014 г., когато предвидената стойност за строителство, в т.ч. съфинансирането, без данък върху добавената стойност е равна или по-висока от 9 779 000 лв. без ДДС или предвидената стойност за доставки или услуги, в т.ч. съфинансирането, без данък върху добавената стойност е равна или по-висока от 391 160 лв. без ДДС, бенефициентите/кандидатите за безвъзмездна финансова помощ следва да представят на Управляващия орган за публикуване на неговата страница и на Единния информационен портал за обща информация за управлението на Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз в Република България на публично съобщение за събиране на предложения/оферти. Копие от публичното съобщение се публикува и на страницата на бенефициента. Бенефициентите са длъжни към първичните платежни документи да приложат получените не по-малко от три предложения (съдържащи цена, характеристика/функционалност/описание, които не противоречат на заложените в договора/ заповедта за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ) и обосновка (съдържаща аргументи за направения избор на изпълнител на базата на получените 3 предложения), както и сключен договор.

(Източник: Презентация на УО от Първия информационен ден, проведен на 11.05.2015 г. в гр. Враца):

Прочети още

Финансовите корекции - административна мярка или санкция

В края на май 2014 г. в Съда на европейския съюз са постъпили преюдициални запитвания, които целят изясняване на правната природа на финансовите корекции като административна мярка или административна санкция по смисъла на чл. 4 и 5 от Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ) № 2988/95 на Съвета относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности.

Вероятно СЕС ще се произнесе към средата на 2015 г.

I. Дело C-260/14 - Преюдициално запитване от Curtea de Apel Bacău (Румъния), постъпило на 30 май 2014 г. — Județul Neamț/Ministerul Dezvoltării Regionale și Administrației Publice 

Преюдициални въпроси:

1) Съставлява ли „нередност“ по смисъла на член 1 от Регламент (ЕО) № 2988/1995, съответно „нередност“ по смисъла на член [2], точка 7 от Регламент (ЕО) № 1083/2006, неспазването от страна на възложител, който е бенефициент на финансиране от структурни фондове, при възлагането на договора с предмет изпълнение на финансираната дейност на нормите относно възлагането на договор за обществена поръчка на стойност, по-ниска от праговата стойност, предвидена в член 7, буква a) от Директива [2004/18/ЕИО]?

2) В случай че отговорът на първия въпрос е утвърдителен, трябва ли член 98, параграф 2, второ изречение от Регламент (ЕО) № 1083/2006 да бъде тълкуван в смисъл, че финансовите корекции от страна на държавите членки, в случая, в който те се прилагат във връзка с разходите, съфинансирани от структурните фондове при неспазване на нормите в областта на обществените поръчки, съставляват административни мерки по смисъла на член 4 от Регламент (ЕО) № 2988/1995, или те са административни санкции по смисъла на член 5, буква в) от същия регламент.

3) Ако отговорът на втория въпрос е в смисъл, че финансовите корекции на държавите членки съставляват административни санкции, относим ли е принципът за прилагането с обратно действие на по-благоприятната разпоредба, предвиден в член 2, параграф 2, второ изречение от Регламент (ЕО) № 2988/1995.

4) При положение, при което финансовите корекции са приложени по отношение на разходи, съфинансирани от структурните фондове, поради неспазване на нормите в областта на обществените поръчки, допуска ли член 2, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 2988/1995 във връзка с член 98, параграф 2, второ изречение от Регламент (ЕО) № 1083/2006 с оглед и на принципите на правната сигурност и на оправданите правни очаквания държава членка да прилага финансови корекции, уредени с вътрешен нормативен акт, влязъл в сила след твърдения момент на извършване на нарушението на нормите в областта на обществените поръчки?

II. Дело C-261/14 - Преюдициално запитване от Curtea de Apel Bacău (Румъния), постъпило на 30 май 2014 г. — Județul Bacău/Ministerul Dezvoltării Regionale și Administrației Publice -  

Преюдициални въпроси

1) Трябва ли член 98, параграф 2, второ изречение от Регламент (ЕО) № 1083/2006 да бъде тълкуван в смисъл, че финансовите корекции от страна на държавите членки, в случая, в който те се прилагат във връзка с разходите, съфинансирани от структурните фондове при неспазване на нормите в областта на обществените поръчки, съставляват административни мерки по смисъла на член 4 от Регламент (ЕО) № 2988/1995, или те са административни санкции по смисъла на член 5, буква в) от същия регламент;

2) Ако отговорът на първия въпрос е в смисъл, че финансовите корекции на държавите членки съставляват административни санкции, относим ли е принципът за прилагането с обратно действие на по-благоприятната разпоредба, предвиден в член 2, параграф 2, второ изречение от Регламент (ЕО) № 2988/1995;

3) При положение, при което финансовите корекции са приложени по отношение на разходи, съфинансирани от структурните фондове, поради неспазване на нормите в областта на обществените поръчки, допуска ли член 2, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 2988/1995 във връзка с член 98, параграф 2, второ изречение от Регламент (ЕО) № 1083/2006 с оглед и на принципите на правната сигурност и на оправданите правни очаквания държава членка да прилага финансови корекции, уредени с вътрешен нормативен акт, влязъл в сила след твърдения момент на извършване на нарушението на нормите в областта на обществените поръчки?

В тази връзка интерес представляват още:

Решение по дело C‑367/09 - "Членове 5 и 7 от Регламент № 2988/95 относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности не се прилагат така, че да се допусне да бъде наложена административна санкция само на основание на тези разпоредби, тъй като налагането на административна санкция на дадена категория лица във връзка със защитата на финансовите интереси на Съюза изисква, преди да е извършена разглежданата нередност, или законодателят на Съюза да е приел секторно законодателство, в което се определят споменатата санкция и условията за нейното налагане на посочената категория лица, или евентуално, ако такова секторно законодателство все още не е прието на равнище Съюз, правото на държавата членка, в която е извършена нередността, да е предвиждало налагането на административна санкция на тази категория лица."

Решение по дело C-670/11 - "(62) От това следва, че при обстоятелства като тези в главното производство, когато в секторната и в националната правна уредба не е налице разпоредба, предвиждаща налагането на санкция, то разглежданата „нередност“ не може да е предмет на „санкция“ по смисъла на член 5 от Регламент № 2988/95.

(63) Тогава възниква въпросът дали обаче подобна нередност по смисъла на член 1 от Регламент № 2988/95 може да доведе до прилагането на административна мярка по смисъла на член 4 от този регламент.

(64) В това отношение трябва да се посочи, че в рамките на общата селскостопанска политика, когато законодателят на Съюза определя условията за отпускане на определена помощ, изключването, до което води неспазването на едно от тези условия, представлява не санкция, а просто последица от неизпълнението на посочените условия, предвидени в закона (вж. Решение от 24 май 2007 г. по дело Maatschap Schonewille-Prins, C‑45/05, Сборник, стр. I‑3997, точка 47 и Решение от 24 май 2012 г. по дело Hehenberger, C‑188/11, точка 37)."

Решение по дело C‑599/13 - " (34) Така Регламент № 2988/95 цели да уреди всички положения на възникнала „нередност“ по смисъла на член 1 от него, а именно всяко нарушение на разпоредба на правото на Съюза в резултат от действие или бездействие на икономически оператор, което е имало или би имало за резултат нарушаването на общия бюджет на Съюза или на бюджетите, управлявани от него, било посредством намаляването или загубата на приходи, произтичащи от собствени ресурси, които се събират пряко от името на Съюза или посредством извършването на неоправдан разход (решение FranceAgriMer, EU:C:2012:807, т. 44).

(35) Така съгласно член 4, параграф 1, първо тире от Регламент № 2988/95 всяка нередност трябва да води като общо правило до отнемане на незаконно придобитата облага, по-специално посредством задължението да се плати или възстанови размерът на сумата, която се дължи или е придобита незаконно (решение FranceAgriMer, EU:C:2012:807, т. 46 и цитираната съдебна практика).

(36) По отношение на задължението за връщането на облага, недължимо получена чрез неправомерна практика, Съдът вече е постановил, че това задължение не представлява санкция, а просто последица от установяването, че условията, необходими за получаване на облагата, произтичаща от правната уредба на Съюза не са спазени, като по този начин са направили получената облага недължима (вж. в този смисъл решения Pometon, C‑158/08, EU:C:2009:349, т. 28 и цитираната съдебна практика и Cruz & Companhia, EU:C:2014:2230, т. 45).

(46) Така законодателят на Съюза, който след влизането в сила на член 4 от Регламент № 2988/95 и на член 23 от Регламент № 4253/88 решава да приеме член 53б от Регламент № 1605/2002, цели в общ нормативен акт да установи задължение за държавите членки, когато те изпълняват бюджета при споделено управление, да пристъпят към финансови корекции, по-специално да възстановяват средствата, загубени вследствие на злоупотреба или небрежност, не само без да е необходимо оправомощаване, предвидено от националното право, но и без да е необходима правна уредба за отделните области."

Прочети още

Декларация за минимални помощи по Регламент 1407/2013

През юли 2014 г. Министерство на финансите, отдел "Държавни помощи", публикува примерен образец на декларация за минимални помощи по Регламент (ЕС) № 1407/2013 на Комисията от 18 декември 2013 година относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis, както и указания за попълване. Образецът вече намери приложение, например в няколко мерки по Програмата за развитие на селските райони.

Във връзка с някои практически въпроси, които възникват при попълването, следва да се има предвид, че декларацията борави с понятия от два основни регламента:

1. Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията от 17 юни 2014 г. за обявяване на някои категории помощи за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора.

В Приложение 1 към регламента - Определение за МСП, е даден алгоритъм за определяне вида на едно предприятие като микро, малко, средно или голямо. Запазено е определението на понятието "предприятие", а именно - всеки субект, упражняващ стопанска дейност, независимо от правната му форма. Алгоритъмът е познат от предишния Общ регламент за групово освобождаване, както и от Закона за малките и средни предприятия. По реда на чл. 2-6 от приложението ще се определи вида на предприятието, който трябва да бъде попълнен в съответното поле в декларацията. Взимат се предвид данните на всички предприятия-партньори и свързани предприятия.
В тази връзка интерес представлява Решение на Съда на ЕС от 27 февруари 2014 г. по дело С-110/13 по преюдициално запитване с предмет тълкуване на чл. 3, пар. 3, ал. 4 от Препоръка 2003/361/ЕО (респ. - Приложение 1 към Регламент 651/14) относно свързаност между предприятия посредством „група от действащи съвместно физически лица".

2. Регламент (ЕС) № 1407/2013 за помощта de minimis, който въвежда понятието "едно и също предприятие", спрямо което се прилага таванът за минимална помощ (вж. чл. 2, пар. 2). Следва да се обърне внимание, че на различни места в регламента се използва както понятието "предприятие", така и понятието "едно и също предприятие", като именно на последното е дадено определение в чл. 2, пар. 2. Веднага се вижда, че определението на понятието е почти идентично с определението за "свързани предприятия" от Регламент 651/14, с тази разлика, че тук връзките чрез физически лица, които не са предприятия, не се вземат предвид. В този смисъл, управляващите органи вече са давали разяснения, че физическо лице - управител или съдружник, само по себе си не представлява предприятие, тъй като в това си качество не упражнява стопанска дейност, като под "стопанска дейност" следва да се разбира дейност, резултатите от която са предназначени за размяна на пазара. 
За целите на Регламент 1407/13 предприятия, които нямат друга връзка помежду си, освен тази, че всяко от тях е пряко свързано с един и същ публичен/държавен орган или органи, не се третират като свързани, т.е. таванът на помощта се определя за всяко поотделно (но тази връзка се отчита при определяне вида на предприятието).

Декларацията изисква предприятието и връзките му да бъдат определени по правилата и на двата регламента. Регламент 651/14 определя вида - микро, малко, средно или голямо. Регламент 1407/13 определя субекта (предприятие или група свързани предприятия), за който се прилага общ таван на помощта. Когато предприятието има както предприятия-партньори, така и свързани предприятия, първите ще се вземат предвид при определяне на вида на предприятието, но не се включват в групата, за която се прилага общ таван на помощта.

Прави впечатление, че в образеца и указанията при определението на "едно и също предприятие" е пропуснато указанието, че предприятия, поддържащи някое от посочените взаимоотношения посредством едно или няколко други предприятия, също се разглеждат като "едно и също предприятие" (вж. чл. 2, пар. 2, ал. 2 от Регламент (ЕС) № 1407/2013)

Забележка: в указанията се упоменава Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията от 6 май 2003 година относно определението за микро-, малки и средни предприятия. Същата е обнародвана в ОВ L 124, 20.5.2003 г., стр. 36. Текстът не е наличен в официален превод на български език, но в изпълнение на чл. 8, пар. 1 от Препоръката приложението към Регламент 651/14 е напълно идентично със съответните текстове от приложението към препоръката.

Интересен казус, поставен по схема по ОПРЧР 2014-2020:

Моля да направите разяснения по описания по-долу казус, свързан със самоопределянето на кандидатите според понятието "едно и също" предприятие.

Хипотеза 1.
Предприятие А - е потенциален кандидат, регистрирано юридическо лице работодател в България.
Предприятие Б притежава над 50% от дяловете на предприятие А, но е регистрирано и реализира дейност извън пределите на България. И двете предприятия са получавали помощ в режим de minimis.

Хипотеза 2.
Предприятие А - е потенциален кандидат, регистрирано юридическо лице работодател в България.
Предприятие Б притежава над 50% от дяловете на предприятие А, но е регистрирано и реализира дейност извън пределите на България. Предприятие Б притежава над 50% от дяловете на предприятие АА, което е регистрирано в България и е получавало помощ de minimis. Дружество А и дружество АА не попадат в отношенията, изброени в чл. 2, пар. 2 от регламента отношения от а) до г).

Хипотеза 3.
Предприятие А - е потенциален кандидат, регистрирано юридическо лице работодател в България.
Предприятие Б притежава над 50% от дяловете на предприятие А, но е регистрирано и реализира дейност извън пределите на България. Предприятие В притежава предприятие Б на 100%, но също така притежава над 50% от дяловете на предприятие АА и предприятие ААА. Предприятие В също е регистрирано и извършва дейност извън пределите на България. Двете предприятия - АА и ААА - обаче са дружества, регистрирани в България - и съответно потенциални кандидати. Въпреки това те нямат юридическа свързаност на регионално ниво - т.е. нямат юридическа свързаност в България нито по между си, нито с А,въпреки че техните данни се калкулират към обобщените данни (поЗМСП) на предприятието В (като предприятие майка). Трябва да отбележим също, че в декларацията за МСП се посочват само преките връзки между свързаните предприятия, т.е. в Декларацията за МСП на кандидата А няма да са видими наименованията и други данни на предприятията АА и ААА.
Друга особенност е, че и трите предприятия - А, АА и ААА, извършват различни икономически дейности съгласно КИД-2008 и са получавали помощ в режим de minimis. Тези предприятия - А, АА и АА - не попадат в отношенията, изброени в чл. 2, пар. 2 от регламента отношения от а) до г).

Отговор: Въз основа на текста на Регламент (ЕС) №1407/2014, кумулирането на помощи и спазването на праговете се проследяват само по отношение на предоставената от конкретната държава-членка минимална помощ.
В тази връзка, за целите на настоящата процедура, и по трите описани хипотези, следва да се кумулират само минималните помощи, получени от едно и също предприятие в рамките на територията на Р.България.
По отношение на хипотеза 3, предприятие А не следва да натрупва минималната си помощ с тази на предприятия АА и ААА, тъй като тези предприятия - А, АА и АА - не попадат в отношенията, изброени в чл. 2, пар. 2 от Регламент (ЕС) №1407/2014, букви от а) до г).
Отговорът е съгласуван с дирекция „Държавни помощи и реален сектор“ на Министерство на финансите.

  .

Прочети още

Доставките на компютърно оборудване и програмирането запазени за специализирани предприятия на хора с увреждания

С последните изменения в Закона за обществените поръчки (ДВ, бр. 40/2014 г.) беше изменен регламентът относно участието на специализирани предприятия на хора с увреждания в процедури за възлагане на обществени поръчки. 

Запазването на поръчки за такива предприятия е в съгласие с европейските директиви в областта на обществените поръчки, включително с новата Директива 2014/24/ЕС на ЕП и Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО, чиито разпоредби българската държава следва да транспонира в законодателството си до 18 април 2016 г. (вж. по-конкретно чл. 20).

Новата уредба се съдържа в новия чл. 16г ЗОП, в сила от 1.10.2014 г.

Когато предметът на поръчката е включен в списъка по чл. 30 от Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ), възложителите са длъжни да обявят, че поръчката е предназначена за изпълнение от специализирани предприятия или кооперации на хора с увреждания. Възложителят е длъжен да отдели в обособена позиция всяка стока или услуга, която е включена в списъка и представлява част от предмета на обществената поръчка, и да обяви, че тази обособена позиция е предназначена за изпълнение от специализирани предприятия или кооперации на хора с увреждания.

Доколкото чл. 16г се намира в раздел III "Видове процедури" на глава първа от ЗОП, в който се разглеждат видовете процедури за възлагане на поръчки по чл. 14, ал. 1-3 ЗОП и доколкото в текста на разпоредбата се говори за "процедура" и "обявление", то правилото на чл. 16г не следва да намира приложение относно поръчки, за които не се провежда процедура - такива по чл. 14, ал. 4 (с публична покана) и ал. 5 ЗОП.

Като най-съществено изменение може да се посочи значителното разширяване на списъка по чл. 30 ЗИХУ с услуги и доставка на стоки, които може да не са от собствено производство, какъвто беше досегашният замисъл. Текстът на чл. 16г води до извода, че в "запазените" процедури могат да участват на общо основание всички заинтересовани лица, но участието на специализирани предприятия е съпътствано от съществени преференции.

Когато предметът на поръчката или част от него е включен в списъка по чл. 30 от ЗИХУ, в обявлението се включва информация, че обществената поръчка/обособената позиция е запазена за участие само на специализирани предприятия или кооперации на хора с увреждания. В тези случаи определените от възложителите критерии за подбор не се прилагат за кандидати и участници, които са специализирани предприятия или кооперации на хора с увреждания, както и за обединения, в които участват само такива лица. Съгласно чл. 25, ал. 2, т. 6 ЗОП, критериите за подбор включват изисквания към икономическото и финансово състояние на участника, техническите му възможности или квалификация, както и изискване по чл. 49 ЗОП - за доказване на регистрация в професионален или търговски регистър. Изискванията към участниците, установени от закона (в т.ч. национално и европейско законодателство или наложени от евентуални ДБФП на възложителите), следва да се прилагат на общо основание.

За тези предприятия не важат и изискванията за представяне на гаранция за участие в процедурата и гаранция за изпълнение на договора за обществена поръчка (чл. 59, ал. 6 ЗОП).

Когато в процедурата участват едно или повече специализирани предприятия или кооперации на хора с увреждания, които са вписани в Регистъра на специализирани предприятия, поддържан от Агенцията за хората с увреждания (РСПКХУ) или в еквивалентен регистър на държава-членка на ЕС, и/или техни обединения, и офертите на тези лица отговарят на изискванията на възложителя, офертите на останалите участници не се разглеждат и оценяват. 

При участници-обединения, преференциалните условия се прилагат само ако всички членове на обединението са лица, вписани в РСПКХУ. Когато участник - специализирано предприятие, е обявил, че ще използва подизпълнители, преференциалните условия се прилагат само ако всички посочени подизпълнители са лица, вписани в РСПКХУ.

Декларираното от участника вписване в РСПКХУ или еквивалентен регистър е необходимото и достатъчно условие, за да бъде приложен към него преференциалният режим. Възложителят няма право или задължение да изследва предмета на дейност на предприятието, реалния дял на заетите хора с увреждания към датата на подаване на офертата, наличието на ресурси и капацитет за изпълнение, реноме на участника и пр. Към днешна дата публичният РСПКХУ не съдържа задължителната съгл. чл. 29б ЗИХУ информация относно предмет на дейност, обхват на производството или услугите, извършвани от съответните предприятия, което лишава възложителите от възможността да проверят дали участникът или кандидатът е вписан с компетентност в предмета на поръчката.

Правата на специализираните предприятия по чл. 16г ЗОП не възникват директно от закона. За да се ползва едно специализирано предприятие от преференциите по чл. 16г, възложителят следва да е посочил в обявлението, че поръчката или обособената позиция е запазена за изпълнение за такива предприятия. Ако това не е сторено, но предметът на поръчката или част от него са включени в списъка по чл. 30 ЗИХУ, специализираното предприятие има възможност да направи предложение за промяна до възложителя по реда и в срока по чл. 27а ЗОП или да обжалва решението на възложителя за откриване на процедурата. Възложителите - бенефициенти на безвъзмездна финансова помощ, следва да имат предвид, че неизпълнението на задължението по чл. 16г, ал. 1 и 2 ЗОП е нарушение, което може да има за последица налагането на финансови корекции.

Относно доказването на регистрация по чл. 49 ЗОП, "когато наличието на регистрацията е определено със закон като условие за осъществяване на предмета на обществената поръчка", считам че макар ЗОП да освобождава специализираните предприятия да доказват регистрацията си, той не ги освобождава от задължението да отговарят на законовите изисквания за изпълнение предмета на поръчката, в частност - най-късно към момента на сключване на договора да имат необходимата регистрация, за да изпълняват дейностите, за които по закон тя се изисква. Следва да се има предвид, че на осн. чл. 42 ЗОП, договор не се сключва с изпълнител, който към датата на сключване на договора "не извърши съответна регистрация, не представи документ или не изпълни друго изискване, което е необходимо за изпълнение на поръчката съгласно изискванията на нормативен или административен акт и е поставено от възложителя при откриване на процедурата".

На основание § 113 от Преходните и заключителни разпоредби към ЗИДЗОП, ДВ бр. 40/2014 г., в едномесечен срок от влизането в сила на закона (т.е. до 1.8.2014 г.)  Министерският съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика актуализира списъка по чл. 30 от Закона за интеграция на хората с увреждания. Агенцията по обществени поръчки публикува актуализирания списък в Регистъра на обществените поръчки в 7-дневен срок от обнародването му в "Държавен вестник" и показва хипервръзка от него към регистъра по чл. 29 от Закона за интеграция на хората с увреждания. 

Актуализираният списък по чл. 30 ЗИХУ е приет с Решение на Министерски съвет № 551/25.7.2014 г. Към днешна дата същият е публикуван на страницата на АОП в рубрика "Практика", подрубрика "Списъци", но до момента не е обнародван в Държавен вестник, както изисква ЗИДЗОП, което прави спорна приложимостта му. В чл. 30 ЗИХУ няма изискване за обнародване, но решението за утвърждаване на досегашния списък е обнародвано в ДВ, бр. 26/2007 г. Нито в закона, нито в решението на МС е посочена конкретна дата на влизане в сила на актуализацията, поради което не е ясно защо от АОП са посочили датата 1.10.2014 г..

Прави впечатление, че списъкът започва с ясно разграничени раздели "Доставка на стоки" и "Извършване на услуги", в които са изброени подробно стоки и услуги с техните детайлни кодове съгласно Общия терминологичен речник на обществените поръчки (CPV) до най-ниското възможно ниво - категория и подкатегория, след което, на стр. 11-13 от списъка е "лепната" допълнителна таблица, съдържаща предимно услуги, но и някои стоки, без всякаква логика на подредбата, с различно ниво на детайлност по CPV, която включва цели раздели (напр. 63000000 "Спомагателни услуги в транспорта; услуги на туристически агенции") и групи (напр. 30200000 "Компютърно оборудване и принадлежности", 72200000 "Програмиране и софтуерни консултантски услуги"), но в същото време и някои конкретни подкатегории от някои раздели или групи, което поставя въпроса дали конкретното изключва общото. Например, в списъка фигурира група 72400000 "Интернет услуги", но и включените в тази група категория 72413000 "Услуги по уеб-дизайн" и клас 72420000 "Услуги по Интернет разработка". Да не говорим, че в действащия от 2008 г. CPV няма код 30240000 - "Програмно осигуряване".

Информацията в РОП показва, че към момента възложителите не са достатъчно информирани за актуализацията на списъка и задължението им по чл. 16г ЗОП. За периода 1.10.2014 - 23.12.2014 са обявени общо 26 "запазени" процедури. За същия период, от обявените 12 поръчки с код 30200000 - доставка на компютърно оборудване, само в два случая е изпълнено изискването на чл. 16г., а от обявените 4 поръчки с код 72200000 - Програмиране и софтуерни консултантски услуги, само една е съобразена с изискването на чл. 16г.

Специализирани предприятия или кооперации на хора с увреждания са тези по смисъла на чл. 28, ал. 1 от Закона за интеграция на хората с увреждания или техният еквивалент съгласно законодателството на държава членка. 

За да се счита едно предприятие за "специализирано предприятие или кооперация на хора с увреждания", то трябва да отговаря на следните условия:

1. да е регистрирано по Търговския закон или по Закона за кооперациите, следователно ЕТ също може да бъде такова предприятие;

2. да произвежда стоки или да извършва услуги, т.е. не може да има за предмет на дейност само чиста търговия - покупка на стоки с цел продажба в първоначалния им вид;

3. да има относителен дял на лицата с трайни увреждания, както следва:

а) за специализирани предприятия и кооперации за незрящи и слабовиждащи лица - не по-малко от 20 на сто от списъчния брой на персонала. С оглед разпоредбата на чл. 20 от Директива 2014/24/ЕС, по отношение на обществените поръчки този дял следва да бъде завишен на 30%. 

б) за специализирани предприятия и кооперации на лица с увреден слух - не по-малко от 30 на сто от списъчния брой на персонала;

в) за специализирани предприятия и кооперации на лица с други увреждания - не по-малко от 30 на сто от списъчния брой на персонала;

Няма изискване лицата с трайни увреждания да са заети в основната дейност на предприятието, достатъчно е същите да са на основен трудов договор в предприятието. Следва да се има предвид, че по смисъла на закона "човек с трайно увреждане" е лице, което в резултат на анатомично, физиологично или психическо увреждане е с трайно намалени възможности да изпълнява дейности по начин и в степен, възможни за здравия човек, и за което органите на медицинската експертиза са установили степен на намалена работоспособност или са определили вид и степен на увреждане 50 и над 50 на сто.

4. да е вписано в Регистъра на специализираните предприятия и кооперации на хората с увреждания (РСПКХУ)

Вписването в РСПКХУ става въз основа на заявление по образец, адресирано до Изпълнителния директор на Агенцията за хората с увреждания. Заявлението се подава от законния представляващ предприятието или упълномощено от него лице, лично, по пощата с обратна разписка или по електронен път по реда на ЗЕДЕП. Последната опция е по-скоро пожелателна.

Към заявлението се прилагат:

1. декларация за обстоятелствата по чл. 28, ал. 1, т. 2 по образец;

2. декларация за обстоятелствата по чл. 28, ал. 1, т. 3 по образец;

3. документ, удостоверяващ правото на лицата да извършват дейност, в случай, че дейността подлежи на регистрационен, разрешителен или лицензионен режим по специален закон.

Към момента образците не са публикувани на интернет страницата на АХУ. Издаването на заповед за вписване в регистъра се предшества от проверка на заявените обстоятелства. Отказът да бъде извършено вписване подлежи на обжалване.

адв. Х. Василева

Прочети още