понеделник, 1 октомври 2012 г.

Основни задължения на бенефициентите на безвъзмездна финансова помощ

Задълженията на бенефициентите са регламентирани в Договорите за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (ДБФП).
Обичайно договорите се състоят от специфични за конкретния проект клаузи и от Общи условия (ОУ), приложими към всички ДБФП, сключени в рамките на съответната оперативна програма или приоритетна ос. С подписването на договора Бенефициентът приема и Общите условия към него.
Всеки бенефициент е длъжен да се запознае в детайли с Общите условия, които съдържат всички негови права, задължения и отговорности. Общите условия са на разположение на Бенефициентите още в процеса на подготовка на проектните предложения, тъй като се включват в документацията за кандидатстване по съответната операция.
Наред с Общите условия, на страниците на съответните оперативни програми могат да бъдат намерени подробни указания, наръчници и ръководства по изпълнението на ДБФП или отделни аспекти от него. Указанията са задължителни за бенефициента, когато договарящият орган ги е предоставил лично или изрично е насочил бенефициента към местонахождението им.

На база прегледа на Общите условия към ДБФП по ОП "Конкурентоспособност", ОПАК, ОПОС, ОПЧР и ОПРР могат да се изведат следните по-съществените задължения на бенефициентите:

Бенефициентът е длъжен да изпълни проекта в пълно съответствие с описанието, което е заложил в своя проектен фиш и съобразно заложените цели, както и с приложимото национално и европейско законодателство за изпълнение на съответната оперативна програма. Неизпълнението на това задължение може да доведе до възстановяване на получени средства.

Бенефициентът трябва да осигури  всички финансови, човешки и материални ресурси, необходими за пълното и точно изпълнение на проекта и предвидени в описанието на одобрения проект. Извън случаите, в които е предвидено авансово плащане, Договарящият орган извършва плащания по договорите само на база действително извършени и платени от Бенефициента разходи и след проверка за съответствие и допустимост. Т.е. принципът е възстановяване на извършени допустими разходи, които са били заложени в бюджета на проекта.

В зависимост от условията на съответната процедура и заложеното в проекта на Бенефициента, при изпълнението е възможно участието на партньори. Разходите на партньорите са допустими и подлежат на доказване на същото основание, както и разходите, направени от Бенефициента. В общия случай, Бенефициентът е единствено и изцяло отговорен пред Договарящия орган за изпълнението на проекта (ОПАК, ОПЧР, ОПК).
Договорите по ОПОС предвиждат различен режим на отговорност по различните приоритетни оси - солидарна отговорност или отговорност, съгласно споразумението за партньорство.

Бенефициентът има право да сключва договори с изпълнители за осъществяването на ограничена част от проекта, ако естеството на проекта изисква това.
За тези случаи Бенефициентът се задължава да прилага процедурите за избор на изпълнител, уредени в Закона за обществените поръчки и нормативните актове по прилагането му, когато се явява възложител по смисъла на ЗОП. Виж чл. 19, ал. 2, т. 22 и 24 ЗОП за случаите на задължителен предварителен контрол на обществените поръчки!
Когато не се явява възложител по ЗОП, бенефициентът се задължава да прилага процедурите за избор на изпълнители, уредени в ПМС 118/2014 г. за условията и реда за определяне на изпълнител от страна на бенефициенти на безвъзмездна финансова помощ и бенефициенти на договорена безвъзмездна финансова помощ.

Бенефициентът е длъжен да обвърже своите партньори и изпълнители с определени условия от ДБФП.

Бенефициентът е длъжен да изготвя и представя на Договарящия орган междинни, годишни и окончателни справки, отчети и доклади, съобразно разписаното в Общите условия. Докладите се отнасят до проекта като цяло, без оглед на това каква част от него е финансирана чрез безвъзмездна финансова помощ и трябва да съдържат пълна информация за всички аспекти на изпълнението за описвания период. Непредставянето на доклади/отчети е съществено неизпълнение, което може да доведе до прекратяване на договора, респективно - искане за възстановяване на средства.

Бенефициентът отговоря за администриране на процеса на определяне на данък върху добавената стойност като допустим разход. Бенефициентът следва Указанията на Министъра на финансите (приложени към наръчника за кандидатстване) за определянето на ДДС като възстановим и като невъзстановим, т.е. недопустим или допустим разход по проекта.


Бенефициентът се задължава да предприеме всички необходими мерки за избягване на конфликт на интереси, както и да уведоми незабавно Управляващия орган относно обстоятелство, което предизвиква или може да предизвика подобен конфликт.
Конфликт на интереси е налице, когато безпристрастното и обективно осъществяване на функции във връзка с изпълнението на договора/заповедта от което и да е лице е изложено на риск поради причини, свързани със семейството, емоционалния живот, политическата или националната принадлежност, икономически интереси или други общи интереси, които това лице има с бенефициента, както и по смисъла на Законa за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси.
Бенефициентът се задължава да не сключва договори със свързани лица по смисъла на § 1 от Допълнителните разпоредби на Търговския закон в рамките на изпълнение на дейностите по проекта.
Сключването на договори с лица, които се намират в конфликт на интереси и/или със свързани лица може да доведе до прекратяване на ДБФП и искане за възстановяване на получените средства.
Бенефициентът е длъжен да гарантира липсата на конфликт на интереси и при възлагане на дейности по проекта на външни лица.

Бенефициентът се задължава да запази поверителността на всички предоставени документи, информация или други материали, за срок не по-малко от три години след приключването на оперативната програма в съответствие с разписаното в Общите условия към съответния ДБФП. 

Визуална идентификация. Бенефициентът се задължава да направи всичко необходимо за разгласяване на факта, че проектът се финансира или съфинансира от съответния фонд на ЕС, чрез съответната оперативна програма. Предприетите за тази цел мерки трябва да са в съответствие с приложимите правила за информиране и публичност, които са публикувани на интернет страницата на всяка оперативна програма.

Правото на собственост върху резултатите от проекта, докладите и други документи, свързани с него, както и върху придобитите активи, ако има такива, трябва да възниква за Бенефициента (виж конкретния договор за случаите, когато Бенефициентът има седалище извън страната, където се осъществява проекта!).
Бенефициентът предоставя на Договарящия орган, Управляващия орган и Сертифициращия орган, националните одитиращи органи, Европейската комисия, Европейската служба за борба с измамите, Европейската сметна палата и външни одитори правото да ползват свободно и съобразно обхвата на проверката всички документи, свързани с проекта, независимо от формата им, при условие че с това не се нарушават съществуващи права на интелектуална и индустриална собственост.

Договорът за безвъзмездна финансова помощ, вкл. приложенията към него, може да бъде изменян по взаимно съгласие на страните като за целта се подписва допълнително споразумение.
Бенефициентът може да поиска удължаване на срока за изпълнение на проекта не по-късно от един месец преди изтичането му, при условие, че срокът не излиза извън рамките за изпълнение на операцията по Оперативната програма.
Бенефициентът може да представи искане за изменение на договора за безвъзмездна финансова помощ на вниманието на Договарящия орган в едномесечен срок преди датата на влизане в сила на исканото  изменение, освен ако са налице особени обстоятелства, налагащи спешност. Договарящият орган си запазва правото да откаже исканото от Бенефициента изменение на договора.

Недопустими промени в ДБФП:
  • промени в бюджета, водещи до увеличаване на процента и/или размера на първоначално договорената безвъзмездна финансова помощ;
  • промени, които имат за цел или като резултат внасяне на изменения в договора, които биха поставили под въпрос решението за отпускане на безвъзмездната финансова помощ или биха представлявали нарушение на принципа на равнопоставеност за кандидатите..
Едностранно спиране и забавяне на проекта от страна на Бенефициента е възможно при изключителни, извънредни и непреодолими обстоятелства (форсмажор), за което се следват разписаните в договора процедури.

Договорът може да бъде прекратен по взаимно съгласие, както и с предизвестие, отправено до другата страна. В Общите условия са разписани случаите, в които Договарящият орган има правото да прекрати едностранно договора без предизвестие и без да дължи каквото и да било обезщетение:
  • Бенефициентът е обявен в несъстоятелност, или спрямо него е открито производство по несъстоятелност или се намира в производство по ликвидация
  • Бенефициентът или член на негов управителен орган е осъден с влязла в сила присъда или му е наложено административно наказание с влязло в сила наказателно постановление за престъпление или административно нарушение, свързано с професионалната му дейност
  • в случай на нередност  от страна на Бенефициента
  • при неоснователно неизпълнение на някое от задълженията на Бенефициента по договора и/или приложенията към него, както и при неизпълнение на задължителни указания на Договарящия орган 
  • при подозрение в измама  съгласно чл. 1 от Конвенцията за защита на финансовите интереси на Европейските общности, корупционни действия, участие в престъпни организации или всякакви други неправомерни действия в ущърб на финансовите интереси на Европейските общности
  • деклариране на неверни или непълни данни с цел да получи безвъзмездната финансова помощ, предмет на договора, или представи отчети с невярно съдържание
  • извършване на промяна в правно-организационната форма на Бенефициента
  • други случаи, подробно описани в съответните Общи условия.
Преди или вместо да прекрати договора, Управляващият орган има право да вземе предпазни мерки, които се изразяват в спиране на плащанията.

При прекратяване на договора от страна на Договарящия орган, Бенефициентът има право да получи такава част от безвъзмездната финансова помощ, която е сертифицирана по надлежния ред и отговаря на изпълнената част от проекта, като се изключват разходите, свързани със задължения, които трябва да се изпълнят след прекратяването на договора. Изключенията от това правило са изчерпателно  изброени в съответните Общи условия (прекратяване поради измама, невярно деклариране, осъждане и др. случаи на прекратяване по вина на Бенефициента)

Бенефициентът трябва да води точна и редовна документация и счетоводни отчети, отразяващи изпълнението на проекта, използвайки подходяща електронна система (Забел.: в ОУ на договорите по ОП "Конкурентоспособност" думата "електронна" е пропусната) за документация и счетоводно отчитане. Тези системи могат да са неразделна част от текущата счетоводна система на Бенефициента или допълнение към тази система. Тези системи следва да се прилагат в съответствие със националното законодателство. 

Междинните и окончателните плащания се извършват въз основа на подадени от бенефициента коректно попълнени искания за плащане, придружени с междинни/окончателни доклади, подадени въз основа на образци, одобрени от Управляващия орган/Междинното звено, към които са приложени копия на всички документи, които доказват изпълнението на дейностите, копия на всички разходооправдателни документи, както и копия на документите, доказващи извършените плащания, както и всички изискуеми документи, необходими за извършване на междинни и окончателни плащания, предвидени в изискванията на Управляващия орган/Междинното звено.
Плащането се извършва в срок до 10 работни дни от датата на верифициране (одобряване) на разходите, за което бенефициентът се уведомява писмено. При одобряване на сума за плащане, различна от предявената от бенефициента, срокът за плащане започва да тече от представянето на ново искане от бенефициента, съответстващо на одобрената за плащане сума. В случай на забава по вина на Управляващия орган/Междинното звено, бенефициентът има право да предяви иск за изплащане на обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за периода на просрочието.
Договарящият орган и/или упълномощените от него лица могат да спрат срока за произнасяне по дадено искане за плащане/отчет, като уведомят писмено Бенефициента, че искането/отчетът не може да бъде одобрен и са необходими разяснения, корекции и/или допълнителна информация или проверки.
При случаи на установени нередности или данни за такива, Договарящият орган и/или упълномощените от него лица имат право да спрат плащанията до изясняване на обстоятелствата, свързани с нередността, за което уведомяват писмено бенефициента.
Всички лихви по банковата сметка на Бенефициента, открита само за целите на проекта и посочена във формуляра за финансовата идентификация, или евентуални приходи и/или други печалби, генерирани по време на изпълнението на проекта, натрупани върху средства, изплатени от Договарящия орган на Бенефициента, се описват във финалния отчет и се приспадат от окончателното плащане до размера на дължимата сума или се възстановяват на Договарящия орган, в случаите, когато ги надхвърлят.

Бенефициентът носи цялата отговорност за верификацията на разходите на своите изпълнители. Преди плащане той извършва пълна документална проверка и проверка на място за удостоверяване извършването на заявените за плащане дейности. За проверките се изготвят протоколи и доклади.
Бенефициентът е длъжен да допуска Договарящия орган, упълномощените от него лица, Управляващия орган, в случаите, когато Договарящ орган е Междинно звено, Сертифициращия орган, националните одитиращи органи, Европейската комисия, Европейската служба за борба с измамите, Европейската сметна палата и външни одитори, да проверяват, посредством проучване на документацията му или проверки на място, изпълнението на проекта, и да проведат пълен одит, при необходимост, въз основа на разходооправдателните документи, приложени към счетоводните отчети, счетоводната документация и други документи, свързани с финансирането на проекта. Тези проверки могат да се провеждат в срок до три години след приключването на оперативната програма в съответствие с изискванията на Регламент 1083/2006 на Съвета, както и до приключване на евентуални административни, следствени или съдебни производства.
Бенефициентът е длъжен в срок от три години след приключване на оперативната програма да съхранява на достъпно място и да картотекира по начин, който улеснява проверките: фактури, справки за отработени дни, както и всички останали документи и бази данни, свързани с финансово-техническото управление на проекта, като тръжна документация относно процедурите провеждани от Бенефициента във връзка с изпълнението на проекта, оферти от кандидати в процедурите, документи, свързани с процедури по оценка, договори с изпълнители, счетоводна документация, ведомости за заплати, кореспонденция с Договарящия орган и/или упълномощените от него лица, платежни документи, приемо-предавателни протоколи и др
Непредставянето на оригинали или приемливи копия от горепосочените документи е основание за искане от страна на Договарящия орган за възстановяване на безвъзмездната помощ.

Бенефициентът приема, че докато се изпълнява, проектът не може да генерира печалба. Под печалба се разбира превишаването на приходите над разходите по конкретния проект към момента на подаване на искането за окончателно плащане. Размерът на безвъзмездната финансова помощ по договора е дължим до размера на сертифицираните допустими разходи. Приходите, генерирани при изпълнение на проекта, се приспадат от окончателното плащане.
В някои случаи от кандидатите се изисква да декларират, че "Проектът не генерира нетна печалба през периода на неговото изпълнение, както и през съответния последващ референтен период“. Под "съответния последващ референтен период" следва да се разбира периода от приключване изпълнението на проекта до подаването на финалния отчет.

Когато Договарящият орган претендира възстановяване на средства, той има право да поиска и натрупаната върху тях лихва. Договарящият орган е длъжен да изпрати на Бенефициента покана за доброволно връщане на суми, като даде на последния двуседмичен срок. При неизпълнение Договарящият орган сезира НАП за предприемане на действия с цел принудително събиране на сумите.
Забел.: Вземанията, които възникват въз основа на административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Вземанията, които възникват въз основа на договор, са частни държавни вземания и се събират от Националната агенция за приходите по реда на ГПК.

Бенефициентът е длъжен да осигури и гарантира устойчивост на проекта. В срок от пет години (три години за малки и средни предприятия) след приключването на операцията проектът не трябва да претърпи значителни изменения. Под значителни изменения се разбират изменения, засягащи същността на проекта, условията за неговото изпълнение или пораждащи неоправдани изгоди за фирмата или публичната организация, както и изменения, произтичащи от промяна в характера на собствеността на елемент от инфраструктурата или прехвърлянето на производствената дейност.

Бенефициентът се задължава да следи и да докладва незабавно на Договарящия орган за всички случаи на нередности или подозрения за измама при изпълнение на проекта. За целта Бенефициентът трябва да установи и прилага подходяща система за вътрешен контрол, разкриване, отчитане и докладване на нередности.

Бенефициентът се задължава да не допуска двойно финансиране  - едни и същи разходи по проекта да бъдат финансирани и по друг проект, програма или друга схема, финансирана от публични средства, средства от националния бюджет и/или от бюджета на Европейските общности.

Актуален вариант на Общите условия към ДБФП, както и на наръчници и указания за изпълнението им, могат да бъдат намерени на страницата на съответната оперативна програма, приоритетна ос или конкретна операция.

Оперативни програми (2007-2013)

Съгласно Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета от 11 юли 2006 година за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1260/1999

1. „оперативна програма“ е документ, представен от държава-членка и одобрен от Комисията, който определя стратегия за развитие съгласно набор от приоритети, които следва да се осъществят с помощта на фонд, или в случая на цел „Сближаване“, с помощта на Кохезионния фонд и на ЕФРР.
2. „приоритетна ос“ е една от целите на стратегията в оперативна програма, която включва група операции, които са свързани и имат специфични измерими цели.
3. „операция“ е проект или група проекти, избрани от органа за управление на съответната оперативна програма или под негова отговорност съгласно критериите, установени от мониторинговия комитет и осъществени от един или повече бенефициенти, с оглед осъществяването на целите на приоритетната ос, към която се отнася;
4. „бенефициент“ е стопански субект, организация или предприятие, публичен или частен, който отговаря за започването или за започването и изпълнението на операциите. В рамките на схемите за помощ по член 87 от Договора бенефициентите са публични или частни предприятия, които изпълняват отделен проект и получават публична помощ;


Оперативните програми (ОП) като форма на финансиране от структурните фондове обхващат серии от съвместими дългосрочни мерки, които могат да се прилагат с помощта на един или няколко структурни фонда, на един или повече финансови инструменти и на Европейската Инвестиционна Банка. ОП са разработени при следване на принципа за партньорство, като предоставят условия за ефективно изпълнение на Националната стратегическа референтна рамка (НСРР). Структурата на оперативните програми е организирана съобразно институциите в България, които отговарят и за националните политики в съответните сектори, така че да се гарантира адекватна секторна координация.

Функциите на национален сертифициращ орган и орган, отговорен за получаване на средствата от Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС през програмния период 2007 - 2013 г.са поверени на Дирекция “Национален фонд” в Министерство на финансите. Сертифициращият орган е органът който приема и проверява обобщените искания за плащания от Управляващия орган изпраща искане до Европейската комисия за осребряване на направените плащания.
Функциите на национален одитиращ орган се изпълняват от Изпълнителна агенция “Одит на средствата от ЕС” към Министерство на финансите. Този орган извършва одитна дейност в съответствие с международно приетите одитни стандарти, като предоставя независима и обективна оценка относно: ефективността на системите за финансово управление и контрол на средствата от ЕС; верността на представените на Европейската комисия декларации за разходите и като следствие от това разумна гаранция, че основните транзакции са законосъобразни и редовни. Дирекцията изпълнява и функцията на национален Орган за оценка на съответствието, който отговаря за оценката на системите за финансово управление и контрол на оперативните програми и дава становище относно тяхното съответствие с предвиденото в Регламент 1083/2006 г.
Всяка ОП има свой Управляващ орган (УО), който носи цялата отговорност за надеждното изпълнение на програмата съгласно изискванията на европейското законодателство и осъществява цялостно наблюдение, финансово управление и контрол на средствата по програмата.
"Междинно звено" е структурата, която действа под отговорността на Управляващия орган на съответната Оперативна програма или изпълнява определени задължения от негово име по отношение на бенефициентите, изпълняващи дейности по съответната Оперативна програма.
Върховен орган, който наблюдава изпълнението на програмата е Комитетът за наблюдение. Той се председателства от Ръководителя на УО на ОПРР и се свиква поне 2 пъти годишно. Във състава му влизат министерства, агенции, държавни ведомства, представители на неправителствения сектор и др., имащи отношение към интервенциите и дейностите финансирани от програмата
За програмен период 2007-2013 в Република България функционират седем оперативни програми:

Програмата е насочена към практическото изпълнение на Приоритет 4 на Националната стратегическа референтна рамка - “Балансирано териториално развитие” и очертава основните области, в които България ще получи финансиране за своите региони от Европейския Фонд за  Регионално Развитие. Най-общо, програмата цели подобряване на социално-икономическите условия в 6-те региона на планиране т.е. преодоляване на тяхното изоставане спрямо регионите в ЕС от една страна и ограничаване на между-регионалните различия в България от друга.
Приоритетни оси:
  • Устойчиво и интегрирано градско развитие
  • Регионална и местна достъпност
  • Устойчиво развитие на туризма
  • Местно развитие и сътрудничество
  • Техническа помощ
Управляващ орган на ОП "Регионално развитие" е Главна дирекция "Програмиране на регионалното развитие" към Министерството на регионалното развитие и благоустройството.


Целта на програмата е развитието на динамична икономика, която да е конкурентноспособна на европейския и световния пазар.
Приоритетни оси:
  • Развитие на икономика базирана на знанието и иновационни дейности
  • Повишаване ефективността на предприятията и развитие на благоприятна бизнес среда
  • Финансови ресурси за развитие на предприятия
  • Укрепване на международните пазарни позиции на българската икономика
  • Техническа помощ
Управляващият орган на ОП "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика" е дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност" в Министерство на икономиката, енергетиката и туризма.


Целта на тази програма е подобряване качеството на живот на хората в България чрез подобряване на човешкия капитал, постигане на високи нива на заетост, повишаване на производителността, достъп до качествено образование и учене през целия живот и засилване на социалното включване.
Приоритетни оси:
  • Насърчаване на икономическата активност и развитие на пазар на труда, насърчаващ включването;
  • Повишаване на производителността и адаптивността на заетите;
  • Подобряване качеството на образованието и обучението в съответствие с потребностите на пазара на труда за изграждане на икономика, основана на знанието;
  • Подобряване на достъпа до образование и обучение;
  • Социално включване и насърчаване на социалната икономика;
  • Повишаване ефективността на институциите на пазара на труда, социалните и здравните услуги;
  • Транснационално и междурегионално сътрудничество;
  • Техническа помощ.
Управляващ орган е Главна дирекция "Европейски фондове, международни програми и проекти" Министерство на труда и социалната политика. Управляващият орган делегира отговорности и задачи по управлението на съответни приоритетни оси на Междинни звена, както следва: Агенция по заетостта за приоритетни оси 1 и 2; Министерство на образованието, младежта и науката за приоритетни оси 3 и 4; Агенция за социално подпомагане за приоритетна ос 5.


Целта на ОП "Транспорт" е развитието на железопътната, пътната и водна инфраструктура, както и стимулиране развитието на комбиниран транспорт в съответствие с транспортната политика на Европейския съюз и установените изисквания за развитие на Транс-европейската транспортна мрежа за постигне на устойчивост на българската транспортна система.
Приоритетни оси:
  • Развитие на железопътната инфраструктура по Транс-европейските и основните национални транспортни оси
  • Развитие на пътната инфраструктура по Транс-европейските и основните национални транспортни оси
  • Подобряване на интермодалността при превозите на пътници и товари
  • Подобряване на корабоплаването по морските и вътрешните водни пътища
  • Техническа помощ
Управляващ орган е Дирекция „Координация на програми и проекти" в Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията.


Целта на ОП "Околна среда" е подобряване, запазване и възстановяване на естествената околна среда и развитие на екологичната инфраструктура. Специфичните й цели са: опазване и подобряване състоянието на водите; подобряване управлението на отпадъците и защитата на почвите; опазване на биоразнообразието и защита на природата.
Приоритетни оси:
  • Подобряване и развитие на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води в населени места с над 2000 екв.ж. и в населени места с под 2000 екв. ж., попадащи в градски агломерационни ареали
  • Подобряване и развитие на инфраструктурата за третиране на отпадъци
  • Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие
  • Техническа помощ
Управляващ орган на ОП е Дирекция “Кохезионна политика за околна среда” в Министерство на околната среда и водите. Междинно звено е дирекция “Фондове на ЕС за околна среда” в МОСВ.


Стратегическата цел на ОПАК е подобряване работата на държавната администрация за реализиране на ефективни политики, качествено обслужване на гражданите и бизнеса и създаване на условия за устойчив икономически растеж и заетост, повишаване на професионализма, прозрачността и отчетността в съдебната система, както и повишаване на капацитета на структурите на гражданското общество.
Приоритетни оси:

  • Добро управление
  • Управление на човешките ресурси
  • Качествено административно обслужване и развитие на електронното управление
  • Техническа помощ
Управляващ орган (УО) е дирекция "Оперативна програма "Административен капацитет" в Министерство на финансите


В съответствие с принципите за прозрачност и добро финансово управление оперативната програма „Техническа помощ“ има за цел да предостави подкрепа за ефикасното и ефективно използване на структурните фондове и Кохезионния фонд в България.
Специфичните цели на оперативната програма „Техническа помощ“са:
  • подпомагане на работата на структурите на централно ниво към Министерството на финансите и по-точно на Централното координационно звено, Сертифициращия орган, Одитиращия орган, Комитета за наблюдение на Националната стратегическа референтна рамка (НСРР);
  • повишаване на административния капацитет на други структури, работещи по усвояването на структурните фондове и на кохезионния фонд, и по-специално управителните органи и междинните звена в съответните министерства, както и регионални и местни власти;
  • подпомагане на разработването на надеждна и функционираща единна информационна система за управление и наблюдение;
  • предоставяне на надеждна и прозрачна информация относно съществуващите възможности и резултати от политиката на сближаване в България.
Приоритетни оси:
  • подпомагане реализирането на дейностите на структурите на централно ниво: Централното координационно звено, Сертифициращия орган, Одитиращия орган, Комитета за наблюдение на НСРР, Управляващия орган на ОПТП и Комитета за наблюдение на ОПТП. Мерки за изграждане на капацитет на институциите, работещи по Структурните фондове.
  • допълнително разработване и подпомагане на функционирането на унифицирана информационна система за управление и наблюдение (ИСУН);
  • популяризиране на европейската кохезионна политика и нейните цели в България и осигуряване на обща и статистическа информация.
Управляващ орган е дирекция "Оперативна програма "Техническа помощ"" в Администрацията на Министерски съвет.


Програмата има за цел повишаване на конкурентоспособността на земеделието, горите и преработвателната промишленост, изграждане на местен капацитет, инфраструктура и услуги в селските райони, опазване на биологичното разнообразие и водните ресурси.
Управляващ орган е Дирекция „Развитие на селските райони” в Министерство на земеделието и храните.


Главна стратегическа цел на Оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство” /2007-2013/ е превръщането на сектора в конкурентоспособен, модерен и динамичен, базиран на устойчиво развитие на рибарството и аквакултурата, както и към подобряване качеството на живот в рибарските области.
Приоритетни оси:

  • Мерки за приспособяване на българския риболовен флот
  • Аквакултура, риболов във вътрешни водоеми, преработка и маркетинг на продукти от риболов и аквакултура
  • Мерки от общ интерес
  • Устойчиво развитие на рибарските области
  • Техническа помощ
Управляващ орган на програмата е Дирекция „Европейски фонд за рибарство” в Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури.

Други инструменти
За периода 2007–2013 г. ЕК създаде 3 нови инструмента на регионалната политика, които до подпомогнат държавите членки и регионите да изградят стабилно и ефективно управление на фондовете и да подобрят ефекта от използването на инструментите за финансово инженерство. В тясно сътрудничество с Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и други финансови институции ЕК е разработила следните инструменти:
JASPERS (на английски: Joint Assistance in Supporting Projects in European Regions) – насърчава сътрудничеството между ЕК, ЕИБ, ЕБВР (Европейска банка за възстановяване и развитие) и държавата членка в подготовката на големи проекти.
JEREMIE (на английски: Joint European Resources for Micro to Medium Enterprises) е съвместна инициатива на ЕК, ЕИБ и ЕИФ (Европейски инвестиционен фонд) за подобряването на достъпа до финансиране на микро, малки и средни предприятия в европейските региони.
JESSICA (на английски: Joint European Support for Sustainable Investment in City Areas) е съвместна инициатива на ЕК, ЕИБ и Банката за развитие на Съвета на Европа за насърчаване на устойчиви инвестиции в градските зони. В България JESSICA се осъществява посредством Оперативна програма „Регионално развитие” 2007-2013, в рамките на Приоритетна ос 1 „Устойчиво и интегрирано градско развитие“



петък, 28 септември 2012 г.

Спряха еврофинансиране по съмнения за задкулисно прокарване на бизнес интереси на Емил Димитров


Bluelink.net: Европейската комисия /ЕК/ изиска спиране на харчовете по проекти в Етрополе и Сапарева Баня и разследване на редовността и съответствието им с финансовите правила на ЕС. В съобщение от 25.09.2012 комисарят по регионална политика на ЕС Йоханес Хаан заявява, че ЕК е наясно с двата случая на предполагаема злоупотреба с фондове в рамките на българската оперативна програма за околна среда /ОПОС/ за 2007 – 2013 и вече е инициирала проверка. Съобщението и на Комисията е в отговор на въпрос от депутата  Никос Хрисогелос, зададен на 20.07.2012 относно проектите:
- на община Етрополе, по който се предвижда развъждане на ловния вид благороден елен в стопанства, свързани с депутата Емил Димитров; и
- на община Сапарева баня, в рамките на който се изготвя екологична оценка на общ устройствен план /ОУП/ на Паничище, чрез който се прокарва бизнес строителство в границите на Национален парк Рила.
От отговора на Комисията е видно, че докато тече разследването ЕК е изискала от БГ да спре финансирането по двата проекта, което означава, че съмненията ни са основателни и са разбрани от ЕК, коментираха източници от Коалиция „За да остане природа в България.“ През  юли организации – членки на коалицията, внесоха отрицателни становища за ОУП на Паничище и предупредиха, че той прокарва отново върнатия през 2005 – 2006 от Министерство на околната среда и водите /МОСВ/ план на ски центъра "Паничище-Езерата-връх Кабул." "Още един опит за овладяване на общественни фондове за частни интереси е провален," коментира писмото на Комисията Димитър Велин, председател на Екоклуб 2000 и съучредител на BlueLink.net.
В питането на Хрисогелос до комисията се твърди, че подкрепените през 2012 г. от МОСВ проекти  за финансиране на проекти за опазване на околната среда в общините Етрополе и Сапарева Баня съдържат предполагаемо скрито финансиране за частни икономически интереси, в противоречие с правилата на ЕС за финансиране и държавно подпомагане. Проектът в Етрополе финансира възстановяването на два ловни вида, които не са предмет на защита в нито една от зоните по Натура 2000 в района. Един от тях е благородният елен (Cervus elaphus), който не присъства в нито един от анексите на Директива 92/43, за застрашените видове, докато една трета от територията на община Етрополе принадлежи на ловно стопанство „Елен,“ собственост на заместник-председателя на парламентарната комисия по земеделие и гори Емил Димитров, пояснява вносителят.
По отношение на проекта на община Сапарева Баня, Хрисогелос предупреждава, че екологичните изследвания, оценки на капацитета на туристическите зони, развитието на бизнес план за туризъм, като част от общия устройствен план, всъщност подпомагат частен бизнес проект за развитие на ски-курорт. По този начин еврофинансирането на практика допринася за намаляване на разходите на частния инвеститор, което противоречи на правилата на ЕС, заявява евродепутатът. „Ниското ниво на прозрачност, характерно за българската ОПОС води до приемането на проектни предложения, които не отговарят на правилата за финансиране на ЕС,“ констатира той.

събота, 1 септември 2012 г.

Съдебна практика - административни дела

По-долу са показани примери, които не представят цялата съдебна практика по посочената материя. Не всички посочени съдебни актове са влезли в законна сила. Където е била налична информация, са посочени актовете на касационната съдебна инстанция. Линковете към съдебните актове сочат към страниците на съответните съдилища или към Единния регистър на съдебните актове.

(линкове актуализирани към 10.3.2015)

1. При бенефициенти, които се явяват възложители по ЗОП, са възможни обжалвания за законосъобразност на решенията по процедурите за възлагане на обществени поръчки по реда на чл. 120 и сл. от ЗОП. Компетентен орган е Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Решенията на КЗК подлежат на касационно обжалване пред Върховния административен съд.

2. Голям брой от административните дела имат за предмет обжалване на актове за установяване на публични държавни вземания (АУПДВ), издадени на осн. чл. 166, ал. 2, във вр. с чл. 162, ал. 8 от ДОПК. Разпоредбата на чл. 162, ал. 8 от ДОПК, в сила от 1.1.2010 г., придава статут на публично държавно или общинско вземане на всички вземания на държавата или общината, които възникват въз основа на административен акт и имат за предмет недължимо платени и надплатени суми, както и неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани с евросредства.

Посочените по-долу примери касаят предимно актове за установяване на публични държавни вземания (АУПДВ), издадени от Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, относно събиране на недължимо платени на бенефициенти суми.
Съдилищата отменят актовете главно поради липса на мотиви, както и поради наличие на съществени нарушения в процедурите по издаването им.
Съдилищата констатират нарушение на чл.73, § 4 от Регламент /ЕО/ № 796/2004г., според който задължението за възстановяване на суми, не се прилага, ако плащането е извършено по грешка на компетентните власти или друг орган и ако грешката не може да бъде установена по разумен път от земеделския производител.

Адм. съд Добрич, адм. д. № 359/2011 г. (отменя АУПДВ) Решение ВАС (потвърждава)
Адм. съд Сливен, адм. д. № 137/2011 г. (отменя АУПДВ) Решение ВАС (обезсилва и връща)
Адм. съд Сливен, адм. д. № 156/2011 г. (отменя АУПДВ) Решение ВАС (потвърждава)
Адм. съд Сливен, адм. д. № 94/2012 г. (отменя АУПДВ) Решение ВАС (обезсилва и връща)
Адм. съд Враца, адм. д. № 266/2011 г. (обжалва се уведомително писмо за оторизация; отменя)
Адм. съд Варна, адм. д. № 1959/2011 г. (отменя АУПДВ) Решение ВАС (потвърждава)
Адм. съд Варна, адм. д. № 2148/2011 г. (обявява нищожност на АУПДВ)
Адм. съд Ямбол, адм. д. № 164/2009 г., Решение ВАС (отменя решение и обявява нищожност на писмо - частичен отказ за подпомагане)
Адм. съд Шумен, адм. д. № 181/2011 г. (отменя АУПДВ), Решение ВАС (потвърждава)

3. Жалби срещу уведомителни писма от Държавен фонд "Земеделие" за извършена оторизация и плащане по схемите и мерките за директни плащания

4. Заповедта на УО/ДО, с която се приемат Насоки за кандидатстване, представлява индивидуален административен акт и подлежи на самостоятелен контрол за законосъобразност.

ВАС, адм. д. 10803/2011 г. - приема за допустима жалба срещу заповед за приемане Насоки за кандидатстване и определя заповедта като индивидуален административен акт, подлежащ на самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност
АС София-град, адм. д. № 4662/2011 - отхвърля жалба срещу Насоки по ОП Конкурентноспособност. Решение ВАС - отменя и връща за ново разглеждане. "Не е спорно по делото, че в Заповедта не е отразено пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба. Поради това по отношение срока за обжалване следва да се приложи разпоредбата на чл. 140, ал. 1 АПК, като срокът за обжалване се удължава на два месеца."

5. Решението на УО/ДО, с което се одобряват или отхвърлят проекти за финансиране, представлява индивидуален административен акт, който не е изрично изключен от кръга на обжалваемите, следователно подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по реда на АПК. Самото оценяване по същество не подлежи на съдебен контрол, тъй като касае дискреционна оценка на комисията, възприета от органа и съдът не притежава компетентност да извършва оценяване вместо комисията.
АС София-град, адм. д. № 4743/2012 г. - отменя решение на изп. директор на ИАНМСП -междинно звено по ОП "Конкурентоспособност", с което жалбоподателят е класиран в "Резервни проекти" поради техническа грешка в статута на предприятието
АС София-град (АССГ), адм. д. № 4428/2010 г.Решение ВАС (потвърждава) - отхвърля жалба срещу решение на УО на ОПРР за отхвърляне на проектни предложения
АССГ, адм. д. № 8159/2010 г, Решение ВАС (потвърждава) - отхвърля жалба срещу решение на УО на ОПРР
АССГ, адм. д. № 5476/2009 г., Решение ВАС (потвърждава) - отхвърля жалба срещу решение на изп. директор на ИАНМСП (междинно звено по ОП "Конкурентоспособност")
ВАС, адм. д. № 7079/2010 г. - отменя заповед на МЗХ за отказ за предоставяне на финансова помощ Решение на ВАС - 5 чл. състав - отменя решението и отхвърля жалбата
АССГ, адм. д. № 4838/2009 г., Решение ВАС (отменя и отхвърля жалбата срещу решение на изп. директор на ИАНМСП -междинно звено по ОП "Конкурентоспособност")
АССГ, адм. д. № 1175/2011 г., Решение ВАС (отменя и отхвърля жалбата срещу решение на изп. директор на ИАНМСП -междинно звено по ОП "Конкурентоспособност")
АССГ, адм. д. № 5996/2009 г., Решение ВАС (потвърждава) - отхвърля жалба срещу решение на изп. директор на ИАНМСП (междинно звено по ОП "Конкурентоспособност")
АССГ, адм. д. № 2102/2011 г., Решение ВАС (потвърждава) - недопустимо е кандидатите по свое усмотрение да подменят с нови вече представени от тях документи при кандидатстването и да променят вече декларирани от тях данни, легитимиращи ги като участници в конкурсната процедура, като по този начин съществено да изменят основни параметри в проектното си предложение
АССГ, адм. д. № 891/2011 г., Решение ВАС (потвърждава) - отхвърля жалба срещу решение на изп. директор на ИАНМСП (междинно звено по ОП "Конкурентоспособност")

Адм. съд Варна, адм. д. № 4414/2011 г.Определение ВАС (потвърждава определението на АС) Обжалва се решение на УО на ОПОС относно финансови корекции; съдът счита жалбата за недопустима, тъй като преценява, че обжалваното решение не е индивидуален административен акт, а писмо, с което се препоръчва на друг орган да наложи корекции.
"Съгласно разпоредбата на чл.162, ал.2, т.8 от ДОПК, вземанията на държавата за недължимо платените и надплатените суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти,... които възникват въз основа на административен акт... са публични държавни вземания и се установяват по реда на чл.166 от ДОПК. Именно актът издаден по реда на чл.166 от ДОПК е административният акт, който ще породи задължение за адресата – субекта на финансова корекция и който ще подлежи на оспорване по съдебен ред."

АССГ, адм. д. № 4203/2012, Определение ВАС - "Отказът за верификация на част от разходите по сключен ДБФП няма характер на административен акт, а означава установяване, че не всички извършени разходи са допустими, съгласно условията на договора, което е свързано с изпълнение на задълженията по договора", т.е. спорът между страните е облигационен гражданско-правен.

6. Производства за обезщетения по реда на Административно-процесуалния кодекс:
  • за вреди, претърпени вследствие на нарушения при провеждане на процедура и сключване на договор за обществена поръчка (на осн. чл. 122л ЗОП) - повече за иска по чл. 122л ЗОП прочетете тук
  • за вреди от  незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица (чл. 203 и сл. от АПК)

неделя, 19 август 2012 г.

Половината търгове с нарушения

в-к Труд:

При половината обществени поръчки в страната са открити нарушения, показват данните на Агенцията за държавна финансова инспекция за първите шест месеца на годината. От 886 проверени процедури има проблем при 403. Една от причините за това е слабият предварителен контрол, сочат данни на ресорните ведомства.
От общо 6204 поръчки обявени от министерства, агенции и общини до 18 август т.г., са проверени предварително едва 376. Резултатите от проверките показват, че една трета от тях са били с нарушения и на възложителите се дават опции - да ги поправят или да ги прекратят.
Спрените процедури обаче се броят на пръсти. Заради множеството жалби от бизнеса последните промени в Закона за обществените поръчки от т.г. (23-ти поред) трябваше да се разшири обхватът на предварителния контрол. Засега обаче липсват резултати, поне според статистиката на Агенцията по обществени поръчки (АОП).
"Липсата на предварителен контрол се оказва сериозен проблем за общините, които кандидатстват по европроекти, защото когато нарушенията биват открити, впоследствие трябва да връщаме пари", обясниха пред "Труд" от Националното сдружение на общините в България.
Непроверените поръчки минават през друго сито - Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). От началото на т.г. там са получени 946 жалби, има и решения по половината от тях.
Антимонополният орган е върнал за повторна доработка 95 процедури заради куриозни изисквания или условия. Например - търсят се определени марки вафли, или е задължително новосъздадени фирми да имат голям опит, а ако може и оборот през последните 3 г.
Условията при поръчките също са важни. Може да предлагате неизпълними неща, но е важно да звучат добре. Например "без търговска надценка", а всъщност това би била единствената печалба за търговеца от дадения проект.
Такъв е случаят за избор на доставчик на самолетни билети за спортното министерство. Пред КЗК са се ожалили от "България Ер". Оплакването - ведомството е приемало на доверие възможността фирми да работят без такса за обслужване.
След направена проверка от антимонополния орган са установили, че това е възможно само ако билетите се осигуряват от авиокомпания, но не и ако става през агенции, каквито са били класирани на първите две места. Причината - те печелят само от таксата за обслужване на клиентите.
Друг казус е засечен при село Еленово в община Благоевград. Търсил се е строител за укрепване на речно корито, като изискването е било той да дава гаранция от 10 г., какъвто срок се предвижда за новите сгради. От КЗК са обявили това за неприемливо.
Често нарушение, което може да бъде забелязано в документациите за обявяване на поръчки, е искането за точно определен брой успешно изпълнени поръчки в комбинация с оборот за минали години.
Според комисията това води до ограничаване на конкуренцията, защото е възможно компаниите или да са изпълнили необходимите процедури, или да имат нужния оборот, излишно е да се иска повече.
Насочващи условия е задало в обявлението си държавното "Профилактика, рехабилитация и отдих" за доставка на храни. Предприятието е изисквало да му бъдат доставяни определени марки вафли и бонбони.
Освен нарушаване на конкуренцията възложителите допускат и други отклонения от закона. Най-тежкото е да бъде разделяна една поръчка на малки части, така че да не минава през съответния закон. От финансовата инспекция са открили 112 такива случая от началото на т.г. за общо над 200 млн. лева.

От къде идва проблемът
Контролът на обществените поръчки може да бъде разделен на 3 групи - предварителен, текущ (по време на изпълнението) и последващ. На първия подлежат процедурите чрез договаряне и тези на европоръчките. Поради големия им брой от Агенцията по обществени поръчки успяват да обхванат едва 15-20% от конкурсите годишно.
Останалите минават през текущ контрол, който се осъществява от тези, които възлагат поръчките. Последващият контрол се прави от Държавната финансова инспекция. Тя обаче често извършва проверки и след изтичане на давностния срок за наказанията. Поръчки могат да се обжалват и пред КЗК.

Грешни задания за европарите
Дискриминационни условия, неясни критерии за избор на изпълнители, прекалено високи изисквания за оборот към кандидатите за търговете, разделяне на обществените поръчки, без това да е нужно. Това са често срещани проблеми и при обявяването на търгове, финансирани с европари.
Те обаче струват на общини и държавни ведомства орязване на парите, предварително договорени по оперативните програми. Така средствата трябва да се поемат от бюджетите на ведомствата, а за някои малки общини това означава на практика да се лишат от пари за други инвестиции, като кърпене на дупки по улиците например.
Само по програма "Регионално развитие" до момента са наложени 22 млн. лв. финансови корекции. От началото на програмата досега са подадени около 560 сигнала за нередности, като почти всички се отнасят за обществени поръчки, правени от общини и министерства.
В 90% от случаите сигналите са основателни, каза преди време шефът на управляващия орган на програмата Деница Николова. Тя добави, че сумата на финансовите корекции не е проблем на фона на общия бюджет на програмата, но е притеснителна. Защото се стига до санкции, въпреки че документите по поръчките минават през контрол от управляващия орган, преди търговете да бъдат обявени.
Едно от срещаните дискриминационни условия, което изхвърля доста фирми от конкурсите, е изискването за наличие на сертификат ISO, който обаче не е нужен за изпълнението на поръчката.
Подобно е и положението по оперативната програма "Околна среда". Там също заради проблеми с обществените поръчки се налагат финансови корекции на общините. Тъй като проектите са големи и скъпи, санкциите също са доста високи. Те често превишават собствените приходи на местните власти, а кметовете заявяват, че нямат средства да ги плащат.
За да се избегнат проблемите, при документите се разработват типови документации. Те ще се прилагат най-вече при търгове за строителство, като документите се правят по сектори - пътни, жп, ВиК проекти. Целта е да се избягват дискриминационните условия, а предварителният контрол да е по-лесен.

Автори: Зорница Латева, Цветелина Катанска

Twitter Delicious Facebook Digg Stumbleupon Favorites More