На осн. чл. 122г, ал. 9 от ЗОП, в сила от 26.02.2012 г., "Комисията за защита на конкуренцията се произнася по отговорността за разноските при условията и по реда на чл. 143 от Административнопроцесуалния кодекс".
Както е известно, КЗК не е съдебен, а е административен орган. Поради тази причина в диспозитивите си КЗК не "присъжда", а "възлага" разноски. Все още се задава въпросът как става снабдяването с изпълнителен лист за тези вземания?
Вече е натрупана съдебна практика, която дава еднозначен отговор: снабдяването с изпълнителен лист може да стане по реда на заповедното производство по ГПК, в това число чрез издаване на заповед за незабавно изпълнение, въз основа на акт по чл. 417, т. 1 ГПК. Условие за издаване на заповедта и изпълнителния лист е представянето на доказателства за влизане в сила на решението на КЗК:
"Заповедното производство не е задължително, а има факултативен характер. С нормите на чл. 410, ал. 1 и чл. 417 ГПК то е предвидено като възможност за кредитора, който може, а не е задължен да иска издаването на заповед за изпълнение. Поради предоставената му от закона възможност, кредиторът не е задължен да използва по-леката на пръв поглед процедура, с която разполага по реда на заповедното производство. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес в негово право е да избере пътя за защита на правата си- чрез заповедното производство или чрез предявяване на осъдителен иск." (Решение № 52 от 29.04.2011 г. по т.д.№ 512/2010 г., Т. К., І Т. О. на ВКС)
"С разпоредбата на чл. 417, т. 1 от ГПК изрично е предвиден реда за издаване на заповед за изпълнение за притезания, произтичащи от влязъл в сила акт на административен орган, каквото е по своя характер решението на Комисията за защита на конкуренцията. Настоящият състав приема, че в случая е приложим именно този ред. С решение, постановено по к.д. № 6/2008 г. на КС на РБ, изрично е прието, че в производството по Закона за обществените поръчки, Комисията за защита на конкуренцията не е съдебен орган, макар и да осъществява правораздавателна дейност. Решението, постановено в това производство, в частта с която КЗК се произнася по реда на чл. 122г, ал. 9 от ЗОП, съставлява извънсъдебно изпълнително основание и за реализирането му следва да се осъществи заповедно производство по реда на Глава двадесет и седма от ГПК с издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 1 от ГПК." (Определение № 2484 от 20.02.2013 г. по адм. д. № 1902/2013 г., ІV отд. на ВАС)
"Решението, постановено в производство по ЗОП, в частта, с която КЗК се произнася по реда на чл. 122г, ал. 9 от ЗОП като възлага разноските в производството, съставлява извънсъдебно изпълнително основание и за реализирането му следва да се осъществи заповедно производство. Право на кредитора е да избере дали ще реализира правата си по чл. 410 или чл. 417, т. 1 от ГПК. В настоящият случай заявителят е избрал процедурата по чл. 410 от ГПК, заявлението е редовно, индивидуализирано е вземане по размер, основание и страни, не са налице пречките по чл. 411, ал. 2 от ГПК. Заявлението следва да бъде уважено." (Определение № 16061 от 29.07.2014 г. по в. ч. гр. д. № 8534/2014 г. на СГС)
"Съдът намира, че представеният документ - решение № 1693/18.12.2013 г. на КЗК, представлява административен акт по смисъла на чл. 268, т. 1 АПК, който подлежи на изпълнение по реда на ГПК, по арг. от чл. 269, ал. 2 ГПК, респ. има качеството на документ по смисъла на чл. 417, т. 1 от ГПК. По въпроса дали индивидуален административен акт по смисъла на чл. 268, т. 1 АПК, който удостоверява частно парично вземане, е основание за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, е налице положително произнасяне в решение № 52/29.04.2011 г. по т.д. № 512/2010 г. на ВКС, І ТО, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Следователно е налице задължителна практика на ВКС, че административен акт по чл. 268, т. 1 АПК, удостоверяващ частно вземане, какъвто е настоящият случай, не е пряко изпълнително основание.
С оглед обстоятелството, че в посочената част влезлият в сила административен акт подлежи на изпълнение по реда на ГПК, следва, че заповедното производство е единственото приложимо в конкретния случа й." (Определение № 22168 от 28.10.2014 г. по в. ч. гр. д. № 13193/2014 г. на СГС)
"Задължението за разноски в производството пред КЗК произтича от влязъл в сила акт на административен орган, каквото е по характера си решението на КЗК. Следователно същото е документ попадащ в хипотезата на чл. 417, т. 1 от ГПК. В чл. 417 е предвиден изрично реда за издаване заповед за изпълнение на притезание, произтичащо от влязъл в сила акт на администрацията. Решението на КЗК, в частта, в която се произнася по реда на чл. 122г ал. 9 от ЗОП /за разноските/ съставлява извънсъдебно изпълнително основание, поради което и за успешно реализиране на правата по събиране на присъдените му разноски, жалбоподателят правилно е избрал реда по ГПК." (Определение № 4082 от 08.10.2013 Г. по в. ч. т. д. № 1798/2013 г. на ОС Варна)
"В конкретния случай жалбоподателят посочва като изпълнително основание следния документ - Решение № 1401 от 29.11.2012 г. по преписка № КЗК-1190/2012 г. на КЗК. По отношение на това решение не е осъществен контрол от административен съд, поради което е неприложима нормата на чл. 405, ал. 2 от ГПК вр. чл. 144 от АПК - след като не се е развило съдебно производство, по което да е издаден акт, подлежащ на изпълнение, не може изпълнителен лист да се иска от административния съд. От друга страна, съгласно к. д. № 6/2008 г. на Конституционния съд на РБ, Комисията за защита на конкуренцията в производство по преразглеждане на акт на възложител на обществена поръчка не е съдебен орган, макар и дейността, която осъществява, да носи белези на правораздавателна. Поради това приложима се явява нормата на чл. 417, т. 1 от ГПК, в която е предвиден ред за издаване на заповед за изпълнение за притезания, произтичащи от влязъл в сила акт на административен орган, каквото е по своя характер решението на Комисията за защита на конкуренцията. Решението, постановено в това производство, в частта, с която КЗК се произнася по реда на чл. 122г ал. 9 от ЗОП, съставлява извънсъдебно изпълнително основание и за реализирането му следва да се осъществи заповедно производство по реда по чл. 417, т. 1 от ГПК." (Определение № 8227 ОТ 17.04.2014 г. по в. ч. гр. д. № 2036/2014 г. на СГС)
"Съгласно чл. 122 г., ал. 9 от ЗОП Комисията за защита на конкуренцията се произнася по отговорността за разноските при условията и по реда на чл. 143 от Административнопроцесуалния кодекс. В този смисъл КЗК се произнася по разноските в производството по обжалване по реда на ЗОП с административен акт. Предвид разпоредбата на чл. 269, ал. 2 АПК, вр. чл. 268 АПК, вземанията за разноски по влезли в сила индивидуални административни актове се изпълняват по реда на ГПК. Предвид изложеното решението на КЗК се явява документ по чл. 417, т. 1 от ГПК." (Определение № 2013 ОТ 29.01.2014 г. по в. ч. гр. д. № 5064/2013 г. на СГС)
0 коментара:
Публикуване на коментар