Закон за управление на средствата най-късно до март 2013 г.

Facti.bg

Най-късно до март 2013 г. Министерският съвет трябва да обсъди и приеме бъдещия Закон за управление на средствата от ЕС, официално представен от министър Томислав Дончев. Това заяви министърът по еврофондовете пред в. "Строител".

Законът е готов на 98% и основният резултат от приемането му ще бъде максималното опростяване на всички процедури по кандидатстването, одобрението и финансирането на съответния европроект. Новият закон ще обхване всички оперативни програми, като правилата ще са еднакви за всичките, а не както досега – всяка програма със свои специфични правила, променяни непрекъснато с постановления на Министерския съвет.

С приемането на новия закон цялата административна тежест ще се концентрира в управителните органи, които ще бъдат извадени като екип и специалисти от съответното министерство и ще получат статут на агенция. Томислав Дончев заяви, че се мисли за конкретно сътрудничество и със съответните браншови организации, като ще се следва ползотворният опит, натрупан от отношенията между неговия екип и КСБ. В тази връзка през следващия програмен период ще бъдат заложени определени схеми и проекти към Оперативна програма „Конкурентоспособност” за финансиране на браншовите организации. Идеята е те да поемат част от административната тежест по реализация на европроекти във вътрешноведомствен план за конкретен бранш.

Намаляването на административната тежест, което е и една от основните цели на закона, ще се постигне по няколко начина. На първо място в бъдеще ще има еднократно подаване на документите от даден бенефициент. При повторно кандидатстване или доуточняване базовите документи няма да се изискват отново, каквато практика има в момента.

Бъдещият закон ще гарантира и възможността цялата комуникация да се осъществява по електронен път. Сега това се прави само при някои оперативни програми. За да се опростят още процесите, ще се въведе пропорционален контрол, което означава, че един малък проект от под 100 000 лв. ще има само еднократен одит, а големите ще се проверяват минимум веднъж годишно.

По отношение стандартизацията на процедурите ще се въведат унифицирани формуляри за кандидатстване, които ще бъдат в сила за всички оперативни програми. Насоките за кандидатстване също ще бъдат едни и същи и няма да има никакви изключения, каквито в момента съществуват, в зависимост от програмата. Това ще позволи увеличаване на скоростта, защото бенефициентите, като общините например, няма да са принудени да готвят различни документи и да кандидатстват в зависимост от оперативните програми. Самият закон ще бъде осигурен с минимален брой поднормативни актове, като се предвиждат само 5 наредби на Министерския съвет. Една от тях ще е за допустимост на разходите, която ще е обща за всички оперативни програми.

Друга цел на закона е ускоряване изпълнението на всички проекти. В тази връзка се въвеждат унифицирани срокове на верификация, сертификация и извършване на плащанията към бенефициентите.

Верификацията ще се прави до 40 дни, а разплащанията най-късно до 10 дни след последното одобрение.

Въвежда се възможност и за прилагане на опростени разходи. Това ще важи най-вече за типови проекти, които в повечето случаи касаят администрацията, но ще е възможно да се прилагат и за други програми, например тези, които се финансират от Социалния фонд.

С цел да се съкратят максимално сроковете, в закона се предвиждат мерки, касаещи бенефициентите. Така например ще се създаде централизирано звено за обучение на кадри, които се занимават с европроекти. То ще бъде към Института за публична администрация.

Прочети още

Приета е националната програма за развитие "България 2020"

Министерски съвет

Към 2020 г. България трябва да бъде държава с конкурентоспособна икономика, която осигурява условия за пълноценна социална, творческа и професионална реализация на личността чрез интелигентен, устойчив, приобщаващ и териториално балансиран икономически растеж. Това е визията в Националната програма за развитие: България 2020 (НПР Бг2020), приета на днешното правителствено заседание.

 Националната програма за развитие е рамков дългосрочен документ, който въз основа на анализ на ситуацията в страната и на тенденциите за развитие определя общите стратегически цели на националните политики до 2020 г. за всички сектори на държавното управление, включително техните териториални измерения и координацията им на регионално и местно ниво. Той осигурява и рамката, в която ще бъдат определяни приоритетите за инвестиране на публичните средства (национални и европейски), както и мобилизирането на частно и друго финансиране.

НПР Бг2020 е интегриран документ, който показва връзката между приоритетите на Европейския съюз в контекста на Стратегията „Европа 2020” и националните приоритети на България. Тя осигурява основа за разработването на Споразумението за партньорство за кохезионната политика за периода 2014-2020 г.

Основните цели, които се поставят в НПР Бг2020, са повишаване на жизнения стандарт чрез конкурентоспособно образование и обучение, създаване на условия за качествена заетост и социално включване и гарантиране на достъпно и качествено образование; изграждане на инфраструктурни мрежи, осигуряващи оптимални условия за развитие на икономиката и качествена и здравословна околна среда за населението; повишаване на конкурентоспособността на икономиката чрез осигуряване на благоприятна бизнес среда, насърчаване на инвестициите, прилагане на иновативни решения и повишаване на ресурсната ефективност.

Осемте приоритета на Програмата са:

• подобряване на достъпа и повишаване на качеството на образованието и обучението и качествените характеристики на работната сила;
• намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване;
• постигане на устойчиво интегрирано регионално развитие и използване на местния потенциал;
• развитие на аграрния отрасъл за осигуряване на хранителна сигурност и за производство на продукти с висока добавена стойност при устойчиво управление на природните ресурси;
• подкрепа на иновационните и инвестиционни дейности за повишаване конкурентоспособността на икономиката;
• укрепване на институционалната среда за по-висока ефективност на публичните услуги за гражданите и бизнеса;
• енергийна сигурност и повишаване на ресурсната ефективност;
• подобряване на транспортната свързаност и достъпа до пазара.

Изпълнението на всеки приоритет включва реализацията на набор от многосекторни политики, фокусирани върху факторите на социално-икономически растеж в България. В своята същност те са насочени към генериране на балансиран икономически растеж, постигане на висока и качествена заетост, оптимално използване на ресурсите и ефективна грижа за околната среда, както и към повишаване благосъстоянието на българските граждани.

При промяна на конюнктурата, документът ще бъде актуализиран и допълнен.

Прочети още

Закон ще опрости кандидатстването по европроекти

Vesti.bg:

Опростено кандидатстване и изпълнение на малки проекти до 100 000 лв. предвижда новият Закон за управление на средствата от Европейския съюз, чийто проект бе представен днес от министъра по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев пред обществени и браншови организации, представители на бизнеса и медии.

Целите, които си поставя законопроектът, са да се обхванат всички фондове по общата стратегическа рамка, да се осигури стабилност и предсказуемост, да се унифицират правилата за кандидатстване по различните програми, да се опростят и оптимизират правилата, посочи Дончев.

При проект за закупуване на производствена машина например не е необходимо да се прилагат всички детайлни процедури, както при един голям проект, даде пример министърът.

С проектозакона се предлага за проекти на стойност до 100 хил. лв. да не се извършва техническа оценка, а оценителният процес да е в рамките на един месец.

Контролът пък ще бъде пропорционален на големината на проектите - на проекти до 100 000 лв. ще се извършва не повече от една одитна проверка в рамките на година, предвиждат от министерството по усвояване на еврофондовете.

Законът предвижда и въвеждането на опростен формуляр за кандидатстване, който ще включва всички основни административни категории, а всеки управляващ орган ще може да добавя графи с допълнителни изисквания в зависимост от съответната оперативна програма.

Важен елемент от закона ще бъде електронизацията на кандидатстване, отчитане и комуникация. Апликационните форми ще се подават по електронен път и това ще може да става в хартиен вариант, само ако подаването по електронен път не е възможно или бенефициентът изрично настоява за хартиен носител, обясни Дончев. Електронното подаване на документите ще спести време и разходи, убеден е той.

Проектозаконът предвижда нова процедура по  разглеждане на жалбите - първият етап от която ще е отнасянето на жалбата до ресорния министър. След като той се произнесе, бенефициентът може да повдигне жалба директно пред ВАС. Така ще има много по-голяма прозрачност и кратки срокове при обжалването, смята Дончев.

Други новости в закона са извеждането на органите по управление на оперативните програми извън администрацията на отделните министерства, въвеждане на опростен избор на изпълнител - избор чрез публична покана до най-малко трима изпълнители при възлагане на дейности над определени прагове, изграждане на звено за провеждане на специализирани обучения за бенефициентите и служителите, работещи в държавната администрация по еврофондовете.

Голямото предизвикателство пред нас е какво и кога ще се случи с новите регламенти на европейско ниво, защото законът е пряко свързан с тях, посочи Дончев. Ето защо приемането на закона ще трябва да изчака приемането първо на европейските регламенти по управление на средствата от фондовете.

Изключително важно е да има убеденост от всички заинтересовани страни, че този законопроект трябва да бъде приет, защото има вероятност той да бъде подложен на обществено обсъждане сега, а приет от следващия парламент, каза министърът.

Представители на обществени и браншови организации подкрепиха предлаганите промени за опростяване на процедурите по кандидатстване. Предстои публично обсъждане на законопроекта в началото на следващата година.

Прочети още

Публично представяне на проект на Закона за управление на средствата от ЕС

Портал за фондовете:
В понеделник, 17 декември, от 10:00 ч. в зала „Средец" на хотел „Шератон" в София ще се проведе публично представяне на проект на Закон за управление на средствата от ЕС. Проектът ще бъде представен от министъра по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев.

В рамките на представянето ще бъдат обсъдени основните моменти от закона и промените, които той регламентира. Законът е отговор на необходимостта от установяване на унифициран и гъвкав подход за управлението на програмите, финансирани със средства от ЕС. Концепцията предвижда обща рамка за ефективна координация на процеса и взаимодействие на всички участници в него за предстоящия програмен период 2014-2020 г.

За участие в публичното представяне са поканени представители на Народното събрание на Република България, централната и местните власти, представители на социално-икономическите партньори, неправителствени организации и др.

Прочети още

Томислав Дончев: Европейските пари са основният ни инвестиционен ресурс и голяма част от ръста на БВП се дължи на тях

Агенция „Фокус”.

Фокус: Министър Дончев, кой беше прав в дебата между Станишев и Борисов за усвояването на евросредствата днес?

Томислав Дончев: Темата е изключително сложна и специализирана, което понякога дава възможност за спекулации. Днес специално имаше такова замеряне с данни, че дори професионалист би се объркал каква точно е ситуацията. В този смисъл сигурно има нужда от едно разяснение от моя страна. Хубаво е да се кажат две неща по повод провелите се дебати в пленарна зала. Първото е по отношение на това какви спрени програми е имало към 2009 г. – началото на 2010 г. и каква е реалната ситуация. Тя е следната – няма да припомням всички скандали с пътния фонд и няма да припомням парите със САПАРД. За да се възстановяват средства от Европейската комисия, тоест да се получават плащания от Брюксел по оперативните програми, те трябва да минат т.нар. оценка на съответствието. Седемте български оперативни програми получиха оценка за съответствието едва в началото на 2010 г. и това имаше предвид премиерът. Факт е, че допреди това, за целия период – 2007 г., 2008 г., 2009 г., България не е имала право да възстановява средства от Европейската комисия, защото оперативните програми не са били сертифицирани. Такъв тип оценка за съответствието – положителна, те получават едва в началото на 2010 г. Това е по отношение на какво е било отпуснато. Мисля, че тук нещата са категорично ясни. 

По отношение на плащанията, ситуацията изглежда по следния начин – към средата на 2009 г. (нека да напомня, че средата на 2009 г. е две години и половина от началото на програмния период, тоест това са 2007 г., 2008 г. и половината от 2009 г.) България има договорени под 19 %, тоест 2,9 милиарда лева, за толкова пари е изпълнявала проекти и е платила около 1 % – малко над 150 милиона лева. Това е ситуацията към средата на 2009 г., точно когато се сменя правителството. Как изглежда ситуацията към момента? Договорените средства са почти 98 %, тоест 15 330 000 000 лева. Почти 98 % са договорените средства, а разплатените средства са близо 5 100 000 000 лв. или 33 % – говоря за оперативните програми. Това са коректните данни, всеки може да ги сравни сам. 98 % договорени към момента спрямо под 19 % към 2009 г. и 1% плащания спрямо 33 % плащания към момента, 150 милиона спрямо 5,1 млрд. Не знам дали това коректно сравняване на данните се нуждае от коментар.

Фокус: 30 пъти по-добре ли се усвояват еврофондовете в сравнение с предишното правителство?

Томислав Дончев: 1 %, сравнен с 33 %, означава, че има ръст от порядъка на 33 пъти, но това не е единственото важно. Ако трябва да бъдем честни, една голяма част от българските граждани, дори при такова ясно сравнение, не се интересуват от проценти, милиарди и т.н. Те искат да видят резултата. Това, с което съм горд, са не процентите и милиардите, а резултата, защото за разлика от предишни периоди европейските пари вече могат да се видят и могат да се пипнат. Не говоря само за магистрали, говоря за тръби, пречиствателни съоръжения, над 400 публични сгради, които са ремонтирани и изглеждат по-добре, отколкото са изглеждали, когато са били нови. Говоря за факта, че всеки 10-ти българин по някакъв начин е бил включен в проект на Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси”. Говоря за това, че европейските пари в крайна сметка в момента са основният ни инвестиционен ресурс. Голяма част от ръста на Брутния вътрешен продукт за последната година се дължи именно на европейските пари. Това е важното, а не процентите. Макар че процентите със сигурност сочат огромен прогрес в полза на настоящия кабинет, не това е най-важното. Най-важното е, че това, което е изградено, може да се види, може да се пипне и променя живота на хората. Да, факт е, че в тези трудни времена на криза, мнозина българи живеят тежко, но искам да Ви кажа, че ако не бяха европейските пари, те щяха да живеят много по-тежко.

Фокус: Къде се нареждаме в Европейския съюз по добро усвояване от еврофондовете?

Томислав Дончев: Някаква относителна класация ще се прави, когато приключи календарната година. Аз казах какви са данните за България. Хубаво е да знаете, че на първо място е Португалия, с 50 % плащания, на последно място е съседна Румъния с 9,5 % плащания. Престои да видим как ще изглеждат нещата към края на годината, но аз мисля, че ще стоим дори преди стари държави-членки като Италия, със сигурност преди държава-членка от първите десет – Чехия, със сигурност пред съседна Румъния. Надявам се да изпреварим и други държави, макар че не е най-важно състезанието между държавите, най-важно е състезанието с очакванията на хората, а те очакват много.

Фокус: Има ли вече прогноза за усвояемостта през следващата година?

Томислав Дончев: През 2013 г. имаме краен срок за договаряне на средствата. Ние имаме право да плащаме до 2015 г. Факт е, че още преди средата на 2015 г. ние ще сме договорили всичко, сто процента от цялата финансова рамка. Какъв ще бъде обемът плащания следващата година, зависи от много неща. Едно е абсолютно сигурно – следващата година и то преди края на годината, трябва да сме разплатили над 50 % от ресурса. Бих казал, че като вътрешни плащания, дори до средата на годината, тоест в рамките на мандата на този кабинет трябва да сме договорили 100 % от парите и да сме разплатили над половината – нищо, че имаме възможност да плащаме до края на 2015 г. Надявам се предвид пренията, които отекоха в залата, това да е била една отразяваща информация, защото се коментират различни данни, всеки ги смята по различен начин и дори професионалист може да се обърка. Всъщност сравнението е безкрайно просто и като проценти, и като абсолютни стойности, да не коментирам колко грешки бяха допуснати, когато се коментираха преговорите за следващия програмен период. Там имаше объркване на термини, грешка в представянето на националната позиция от страна на господин Михалевски, но тази тема наистина е досадна и трудно обяснима и не съм убеден, че трябва да влиза в нея, но по отношение на коригиране и внасяне на яснота по отношение на данните, мисля, че го направих.

Автор: Яница ТАНЕВА

Прочети още