В блога си адв. Румяна Карлова публикува подробно аргументирана статия относно някои въпроси, свързани с разноските в производства по ЗОП и по-конкретно с претенциите за присъждане на адвокатски възнаграждения.
Авторът разглежда темата на фона на казус по жалба от „Консорциум Одесос – Девня” ДЗЗД срещу решение на кмета на Община Чирпан, с което е обявено класирането и е определен изпълнител на обществената поръчка (Решение на КЗК № 1534/20.12.2012 г., отменено само в частта относно възлагането на разноски с Решение на ВАС, ІV, адм. д. 920/2013).
Анализирани са няколко грешки в постановеното решение:
Първата грешка – липса на правно основание за присъждане на разноски, тъй като процедурата, предмет на производството, е открита преди влизането в сила на разпоредбата на чл. 122г, ал. 9 ЗОП, което става с изменението на ЗОП, обнародвано в ДВ, бр. 93 от 2011г. (в сила от 26.02.2012 г.).
Втора грешка – признаване на разходи, които са извън обхвата на разходите за процесуална защита.
"КЗК има право да се произнася по отговорността за разноските в производството пред нея при условията и по реда на чл. 143 от АПК. Съгласно тази норма разходите за защита включват: държавните такси (в случая 1700 лева), разноските по производството (ако такива са направени – например за превод на документи и книжа, за копиране, за експертизи и др. под., каквито в конкретния случай не са правени) и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв."
"КЗК има право да се произнася по отговорността за разноските в производството пред нея при условията и по реда на чл. 143 от АПК. Съгласно тази норма разходите за защита включват: държавните такси (в случая 1700 лева), разноските по производството (ако такива са направени – например за превод на документи и книжа, за копиране, за експертизи и др. под., каквито в конкретния случай не са правени) и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв."
Трета грешка – признаване на разходи, направени по време предхождащо производството пред КЗК, тъй като в конкретния казус са присъдени разноски по договор за правни консултации, сключен няколко месеца преди образуване на производството пред КЗК.
Четвърта грешка – прекомерност на претендираните разноски и по-конкретно на претендираното адвокатско възнаграждение.
Четвърта грешка – прекомерност на претендираните разноски и по-конкретно на претендираното адвокатско възнаграждение.
Съгласно трайната съдебна практика, прекомерността на адвокатските възнаграждения се определя, като се изхожда от правната и фактическа сложност на делото.
"В разглеждания казус става въпрос за административен спор, който не е оценяем, за което също е налице обилна съдебна практика. С Решение по конст. д. № 5/2008г. на Конституционния съд на Република България е постановено, че въпреки че КЗК не е висшестоящ административен орган спрямо възложителите на обществени поръчки, доколкото законодателят я е оторизирал като самостоятелен и независим административен орган да преразглежда процедурите по възлагане на обществени поръчки, то нейните актове представляват по своята същност индивидуални административни актове, а производството по постановяването им е административно.
Поради това не би могло да се приеме, че в случая се касае за оценяемо право, тъй като жалбоподателят няма конкретен материален интерес. С други думи абсолютно неоправдано би било да се сравнява претендираното възнаграждение със стойността на обществената поръчка.
Административните производства по ЗОП имат за предмет упражняване на контрол за законосъобразност на индивидуални административни актове. ВАС вече е имал повод да се произнесе, че жалбите с които започват тези производства не са оценяеми, тъй като страната няма материален интерес" (Решение № 3827/2005, ВАС, ІV отд).
Авторът обобщава поуките от казуса:
"Въпросът за разноските в голяма степен зависи от активността на страните по този въпрос. Според съдебната практика по приложението на чл. 143 от АПК, уважава се само „валидно и своевременно направеното искане“ за присъждане на разноски и когато то е доказано по размер (Определение № 12430 от 25.10.2010 г. на ВАС, ІІ отд).
Задължение на всяка страна, която претендира разноски, е да докаже същите като представи валидни и относими доказателства. Тъй като съдът, а и КЗК, следва да присъждат доказани разноски, то страните трябва да представят доказателства не само за уговорени между тях и съответния адвокат възнаграждения, а и доказателства, че същите са вече платени – преводно нареждане, когато заплащането е по банков път, или отбелязване по друг начин в договора за правна защита и съдействие, че сумата е платена.
Страните също така трябва да са особено бдителни относно това, какви разноски претендира насрещната страна в производството, за да могат своевременно да възразят срещу техния размер, ако считат че са завишени.
Претенцията за разноски се заявява обичайно в жалбата или становището, като няма пречка това да стане по всяко време на производство, но най-късно в откритото заседание пред КЗК. Недопустимо би било например, страната да заяви претенциите си за присъждане на разноски едва в писмената си защита. В този случай КЗК следва да отхвърли искането като несвоевременно направено."
Пълния текст на статията можете да прочетете в блога на Румяна Карлова
Следва да се отбележи, че разсъжденията относно прекомерността на адвокатските възнаграждения важат в пълна сила и за производствата по обжалване на решения на управляващи органи на оперативни програми, с които се одобряват или отхвърлят проекти за финансиране. В производствата по тези жалби също липсва материален интерес. В тях се оспорва единствено законосъобразността на съответните административни актове и евентуален положителен изход от делото не гарантира на жалбоподателя получаване на желаната от него безвъзмездна финансова помощ, поради което е неправилно адвокатското възнаграждение по такива дела да се определя в зависимост от стойността на проекта, с който се кандидатства.
Виж още:
Определение, ВАС - ІV отд., адм. дело № 15028/2011 г. - "Възражение за прекомерност на възнаграждението на адвоката може да се направи най-късно до приключване на устните състезания, когато приключва спорът по същество, защото искането за разноски е субсидиарно и следва разглеждането на спора по същество,до който момент страните могат да направят своите искания и възражения. Недопустимо е едва в частната жалба, с която се оспорва решението само в частта за разноските, да се прави възражение за прекомерност на заплатеното в първата инстанция възнаграждение, защото е преклудирано. Освен това при възражение за прекомерност следва да се има предвид и § 2 ДР на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнагражедния."
Определение, ВАС - ІV отд, адм. д. № 10221/2010 г. - "В съдебното производство от страна на молителя относно основанието и размера на адвокатското възнаграждение не е направено възражение до приключване на устните състезания в последното съдебно заседание, което да е основание за приложение на чл. 78, ал. 5 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. След като не е упражнено правото на възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът служебно не може да редуцира претендирания размер на адвокатско възнаграждение."
Определение, ВАС - 5-членен състав, адм. д. № 4357/2011 г. - "Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), която намира приложение по силата на препращащата норма на чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) тъй като въпросът не е уреден изрично, съдът присъжда по-нисък размер на разноските, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Съгласно § 2 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която е издадена на основание чл. 121, ал. 1 във връзка с чл. 36 и чл. 38 от Закона за адвокатурата, в случаите на чл. 78, ал. 5 от ГПК "присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от трикратния размер на възнагражденията, посочени в тази наредба". Според чл. 8 от Наредба № 1/9.07.2004 г., "за защита по административни дела възнаграждението се определя съобразно разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 4 и ал. 2". В случая с оглед предмета на делото пред ВАС - проверка на законосъобразността на административния акт - решение на Комисията за защита на конкуренцията, с което е наложена имуществена санкция, то правилно е приетото, че е налице определен материален интерес, поради което е приложима втората, а не първата хипотеза – и присъденото възнаграждение е определено, с намаляване поради прекомерност, именно при наличие на определен материален интерес."
Определение, ВАС - ІV отд., адм. д. № 5452/2011 г. - "Направеното възражение в частната жалба, че разноските не са платени е неоснователно и се опровергава от договора за правна защита и съдействие. Той има характера на договор между страните по него, които са уговорили ползването на правна помощ срещу заплащане на 600 лв. за нея. Ползвателят на услугата ги е внесъл, според вписаното в договора."
Определение, ВАС - І отд., адм. д. № 15800/2010 г. - "С оспореното пред съда писмо /прието от съда за уведомление/ не са определени публични задължения в посочените размери, затова съдебният спор няма определен материален интерес. Следва за яснота да се отбележи, че по принцип съдебните производства по оспорване законосъобразността на административни актове могат да имат определен материален интерес. Такива са например случаите, при които се оспорват ревизионни актове, актове за установяване на публични държавни вземания, актове за налагане на имуществени санкции и глоби, актове за определяне на оценки, на обезщетения и т.н."
Определение, ВАС - VІІІ отд., адм. д. № 8939/2011 г.
Определение, ВАС - ІV отд., адм. д. № 6913/2011 г. - "Делото е с фактическа и правна сложност. Това е така, тъй като обемът на доказателствата е значителен - делото е с 15 папки приложения, което обосновава необходимостта от значителен труд за запозване със същите и обсъждането им. Процесуалният представител на заинтересованата страна е изготвил и подробни писмени бележки, както и лично се е явил в съдебно заседание. Също така е налице и правна сложност, тъй като предметът на делото е свързан с материята на обществените поръчки... Неоснователно е и възражението, че възнаграждението е определено с оглед материалния интерес, което е неправилно, тъй като се касае до административно производство без конкретен материален интерес. Присъденото възнаграждение не е изчислено на база на материалния интерес, както се твърди. При стойност на договора за обществена поръчка над триста хиляди лева за една година (стойност, определена съобразно предложението на молителя), то размерът на адвокатския хонорар, изчислен по реда на чл. 8, във вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, би възлязъл на сума, надхвърляща шест хиляди лева. В случая става дума за свободно договорено и доказано възнаграждение от 1800 лв., което не е прекомерно завишено."
Определение, ВАС - ІV отд, адм. д. № 3105/2011 г. - Съдът счита, че в случая не е приложим чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, отнасяща се до дела с определен материален интерес, тъй като предметът на делото е проверка на законосъобразността на административния акт на Комисията за защита на конкуренцията, а не преценка за стойностното изражение на обществената поръчка.
Определение, ВАС - ІV отд., адм. д. № 4223/2012 г.
Определение, ВАС - ІV отд., адм. д. № 6541/2011 г. - Производството пред първоинстанционния административен съд е образувано по жалба на ЕТ против заповед на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" на основание чл. 41, ал. 3, т. 2 от Наредба № 8 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., с която е спряна обработката на заявка за плащане по договор за финансово подпомагане сключен между жалбоподателя и ДФ "Земеделие", поради това, че бенефициентът /жалбоподателят/ е вписан в книгата на длъжниците по програма "Сапард" към 14.09.2010 г. ВАС приема, че в случая е налице материален интерес от обжалване на административния акт.
Тълкувателно решение № 3/13.05.2010 г. на ОСК на ВАС - В случаите, в които съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата си, страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в съдебно-административното производство.
Тълкувателно решение от 6.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 6/2012
1. Съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.
2. Страната следва да представи списък за разноски по чл. 80 ГПК, дори когато е направила само един разход в производството, за който е представено доказателство.
3. При намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
Следва да се отбележи, че разсъжденията относно прекомерността на адвокатските възнаграждения важат в пълна сила и за производствата по обжалване на решения на управляващи органи на оперативни програми, с които се одобряват или отхвърлят проекти за финансиране. В производствата по тези жалби също липсва материален интерес. В тях се оспорва единствено законосъобразността на съответните административни актове и евентуален положителен изход от делото не гарантира на жалбоподателя получаване на желаната от него безвъзмездна финансова помощ, поради което е неправилно адвокатското възнаграждение по такива дела да се определя в зависимост от стойността на проекта, с който се кандидатства.
Виж още:
Определение, ВАС - ІV отд., адм. дело № 15028/2011 г. - "Възражение за прекомерност на възнаграждението на адвоката може да се направи най-късно до приключване на устните състезания, когато приключва спорът по същество, защото искането за разноски е субсидиарно и следва разглеждането на спора по същество,до който момент страните могат да направят своите искания и възражения. Недопустимо е едва в частната жалба, с която се оспорва решението само в частта за разноските, да се прави възражение за прекомерност на заплатеното в първата инстанция възнаграждение, защото е преклудирано. Освен това при възражение за прекомерност следва да се има предвид и § 2 ДР на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнагражедния."
Определение, ВАС - ІV отд, адм. д. № 10221/2010 г. - "В съдебното производство от страна на молителя относно основанието и размера на адвокатското възнаграждение не е направено възражение до приключване на устните състезания в последното съдебно заседание, което да е основание за приложение на чл. 78, ал. 5 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. След като не е упражнено правото на възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът служебно не може да редуцира претендирания размер на адвокатско възнаграждение."
Определение, ВАС - 5-членен състав, адм. д. № 4357/2011 г. - "Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), която намира приложение по силата на препращащата норма на чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) тъй като въпросът не е уреден изрично, съдът присъжда по-нисък размер на разноските, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Съгласно § 2 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която е издадена на основание чл. 121, ал. 1 във връзка с чл. 36 и чл. 38 от Закона за адвокатурата, в случаите на чл. 78, ал. 5 от ГПК "присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от трикратния размер на възнагражденията, посочени в тази наредба". Според чл. 8 от Наредба № 1/9.07.2004 г., "за защита по административни дела възнаграждението се определя съобразно разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 4 и ал. 2". В случая с оглед предмета на делото пред ВАС - проверка на законосъобразността на административния акт - решение на Комисията за защита на конкуренцията, с което е наложена имуществена санкция, то правилно е приетото, че е налице определен материален интерес, поради което е приложима втората, а не първата хипотеза – и присъденото възнаграждение е определено, с намаляване поради прекомерност, именно при наличие на определен материален интерес."
Определение, ВАС - ІV отд., адм. д. № 5452/2011 г. - "Направеното възражение в частната жалба, че разноските не са платени е неоснователно и се опровергава от договора за правна защита и съдействие. Той има характера на договор между страните по него, които са уговорили ползването на правна помощ срещу заплащане на 600 лв. за нея. Ползвателят на услугата ги е внесъл, според вписаното в договора."
Определение, ВАС - І отд., адм. д. № 15800/2010 г. - "С оспореното пред съда писмо /прието от съда за уведомление/ не са определени публични задължения в посочените размери, затова съдебният спор няма определен материален интерес. Следва за яснота да се отбележи, че по принцип съдебните производства по оспорване законосъобразността на административни актове могат да имат определен материален интерес. Такива са например случаите, при които се оспорват ревизионни актове, актове за установяване на публични държавни вземания, актове за налагане на имуществени санкции и глоби, актове за определяне на оценки, на обезщетения и т.н."
Определение, ВАС - VІІІ отд., адм. д. № 8939/2011 г.
Определение, ВАС - ІV отд., адм. д. № 6913/2011 г. - "Делото е с фактическа и правна сложност. Това е така, тъй като обемът на доказателствата е значителен - делото е с 15 папки приложения, което обосновава необходимостта от значителен труд за запозване със същите и обсъждането им. Процесуалният представител на заинтересованата страна е изготвил и подробни писмени бележки, както и лично се е явил в съдебно заседание. Също така е налице и правна сложност, тъй като предметът на делото е свързан с материята на обществените поръчки... Неоснователно е и възражението, че възнаграждението е определено с оглед материалния интерес, което е неправилно, тъй като се касае до административно производство без конкретен материален интерес. Присъденото възнаграждение не е изчислено на база на материалния интерес, както се твърди. При стойност на договора за обществена поръчка над триста хиляди лева за една година (стойност, определена съобразно предложението на молителя), то размерът на адвокатския хонорар, изчислен по реда на чл. 8, във вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, би възлязъл на сума, надхвърляща шест хиляди лева. В случая става дума за свободно договорено и доказано възнаграждение от 1800 лв., което не е прекомерно завишено."
Определение, ВАС - ІV отд, адм. д. № 3105/2011 г. - Съдът счита, че в случая не е приложим чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, отнасяща се до дела с определен материален интерес, тъй като предметът на делото е проверка на законосъобразността на административния акт на Комисията за защита на конкуренцията, а не преценка за стойностното изражение на обществената поръчка.
Определение, ВАС - ІV отд., адм. д. № 4223/2012 г.
Определение, ВАС - ІV отд., адм. д. № 6541/2011 г. - Производството пред първоинстанционния административен съд е образувано по жалба на ЕТ против заповед на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" на основание чл. 41, ал. 3, т. 2 от Наредба № 8 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., с която е спряна обработката на заявка за плащане по договор за финансово подпомагане сключен между жалбоподателя и ДФ "Земеделие", поради това, че бенефициентът /жалбоподателят/ е вписан в книгата на длъжниците по програма "Сапард" към 14.09.2010 г. ВАС приема, че в случая е налице материален интерес от обжалване на административния акт.
Тълкувателно решение № 3/13.05.2010 г. на ОСК на ВАС - В случаите, в които съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата си, страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в съдебно-административното производство.
Тълкувателно решение от 6.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 6/2012
1. Съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.
2. Страната следва да представи списък за разноски по чл. 80 ГПК, дори когато е направила само един разход в производството, за който е представено доказателство.
3. При намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
0 коментара:
Публикуване на коментар