понеделник, 26 ноември 2012 г.

Субсидии за площ получавали и голф игрища, установи Европейската сметна палата


Европейската сметна палата е установила, че от 2004 г. насам субсидии за единица площ са получавали не само фермери, но и организации, които нямат нищо общо със земеделието. От парите са се възползвали агенции за недвижими имоти, летища, голф игрища, както и сдружения на ловци, риболовци и ски клубове, съобщава "КапиталDaily".
Най-фрапиращият пример, даван през годините от евродепутати, е този с летище в Централна Европа, което е взимало напълно законно европейски фермерски субсидии за поддръжка на затревени градинки на територията си. В Унгария пък държавата е получила през 2010 г. 14 млн. евро за поземления фонд, който е нейна собственост.
От одитната институция са намерили и други нередности като тази, че парите са предвидени в помощ на стопаните, но парите се дават на фирми на базата на заявената от тях площ. В същото време проверката показва, че голяма част от европейските субсидии се получават от големи фирми - 0.2 на сто от получателите усвояват 100 хил. евро годишно, които са 24 на сто от всички плащания.
През новия програмен период от 2014 г. тази схема на плащане ще се промени и вместо на единица площ разпределянето ще бъде чрез права за плащания. В момента се обсъжда въвеждането на допълнителни критерии - за активен фермер, за таван на възможните субсидии.
"Въпреки че схемата за единно плащане на площ е замислена като преходен режим, повечето държави членки не са подготвени за въвеждането на системата въз основа на правата за плащане", се посочва в позицията на Европейската сметна палата. Оттам се опасяват, че може да се стигне до значителни закъснения в плащанията в бъдеще.

петък, 16 ноември 2012 г.

Седмо заседание на Комитета за наблюдение на Националната стратегическа референтна рамка 2007 - 2013 г.

Единен портал за фондовете:
Няма опасност тази година България да загуби средства от оперативните програми по правилото за автоматично освобождаване. Това заяви днес  Реналдо Мандметс, началник на отдел „България" в Генерална дирекция „Регионална и градска политика" на ЕК по време на седмото заседание на Комитета за наблюдение на Националната стратегическа референтна рамка 2007-2013г. В заседанието участваха министърът по управление на средствата от ЕС и председател на Комитета за наблюдение Томислав Дончев, Филип Хат - началник  на отдел „Румъния, България, Малта" в ГД „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване" на ЕК, управляващите органи на оперативните програми, представители на одитния и сертифициращия орган.
На заседанието беше направен преглед на финансовия напредък на оперативните програми, както и изпълнението на прогнозите за тяхното управление до края на настоящия програмен период. Министър Дончев посочи, че 95% от средствата вече са договорени, като от тях близо 1/3 са вкарани в изпълнение през последната година. По думите му към настоящия момент са реализирани плащания в размер на 31% от целия обем, а са сертифицирани 2 млрд евро (или 25% от бюджетната рамка).
За първи път тази година имаме привилегията да не мислим само за финансовото  изпълнение на оперативните програми, но и да отчетем реален физически напредък, заяви министър Дончев. Вече можем да мерим километри положени тръби и изградени пътища, железници, да броим публични сгради, реновирани със средства от ЕС, да коментираме броя хора, до които реално е стигнала ОП „Развитие на човешките ресурси" - до всеки десети българин под една или друга форма.
Цитирайки SIBILA (българският модел за измерване на ефекта от инвестициите със средства от ЕС), министърът посочи още, че вече сме в състояние да мерим какъв е ефектът от средствата от ЕС върху цялостното социално-икономическо развитие на страната и подчерта, че значителна част от ръста на БВП се дължи на европейските пари. По думите му това е тенденция, която може да бъде разглеждана като плюс, но и като повод за съмнение в наркотична зависимост - ръст на българската икономика, генериран единствено/предимно с европейски пари.
Министърът отбеляза, че резултатите от тези изчисления срещат подкрепа от ЕК и в контекста на настоящия дебат за бъдещето на кохезионната политика, тази тенденция   провокира положителна оценка, че в България няма повод за притеснения, а за радост, защото ЕК инвестира средства във всички държави, но не навсякъде те водят до икономически растеж.

Основни заключения 
Сред основните изводи от оценката на НСРР 2007-2013 г. е, че е изградена адекватна институционална рамка за управление на средствата от Структурните и Кохезионния Фондове на ЕС, която следва да бъде запазена и за следващия програмен период. Научените уроци от изпълнението на НСРР 2007-2013 г., както и изводите и препоръките от оценката на Рамката, ще бъдат ползвани като основа при разработване на проекта на Закон за управление на средствата от ЕС, който се отнася за всички пет фонда от Общата стратегическа рамка за следващия програмен период. Ще бъдат опростени и унифицирани правилата за избор на изпълнители от частните бенефициенти, ще се създаде възможност за представяне на интегрирани проектни предложения от бенефициентите.
През 2012 г. наблюдаваме най-доброто изпълнение на прогнозите, заложени в системата ЛОТАР от въвеждането й през 2008 г. до момента. В края на месец октомври 2012 г., някои от оперативните програми вече са покрили заложените си цели за нивата на сертификация, а други са изключително близки до тях и ще ги покрият до месец декември тази година. Изпълнението на прогнозите ясно демонстрира повишаващата се компетентност на Управляващите органи и все по-доброто планиране при изпълнението на оперативните програми. Най-важната цел - да не бъде допуснато автоматично освобождаване на средства през 2012 г. също вече е постигната.
Запазването на тенденцията за растеж на обема на сертифицираните разходи ще даде възможност за намаляване на риска от автоматично освобождаване от ангажимент съгласно правилото N+3/N+2. В резултат на ефективния контрол на изпълнението е постигнат сравнително нисък процент на финансовите корекции по Оперативните програми. Въпреки известните трудности при намиране на оптималното съотношение между гарантиране допустимостта на разходите и ускоряване процесите на верификация/сертификация, към настоящия момент няма спрени програми и не са допуснати загуби поради неспазване на правилото N+3/N+2.
Установените Системи за управление и контрол за Оперативните програми са в съответствие с изискванията на разпоредбите на регламентите на Съвета и на ЕК, работят ефективно, така че да дават разумна увереност за точността на представените пред ЕК отчети на разходите и оттам за законосъобразността и редовността на съпътстващите ги транзакции, с изключение на някои аспекти от контрола върху обществените поръчки при процедурите по верификация по някои Оперативни програми. За установените от Одитния орган слабости и грешки са предприети коригиращи действия от страна на Управляващите органи.  
Най-често отправяни препоръки от страна на Агенцията по обществени поръчки (АОП) при предварителния контрол върху процедури, финансирани с европейски средства са: ясно формулиране предмета на поръчката; осигуряване на равнопоставеност между участниците; ограничаване вида и обхвата на изискваните документи; яснота и непротиворечивост при формулиране на показателите в методиката за оценка на оферти. Общият извод и заключение е, че преобладаващата част от препоръките на АОП се вземат предвид от Възложителите.
Стойността на договорените средства по ОП „Транспорт" към 30.09.2012 г. е 96% от бюджета на програмата, а извършените плащания са 37% от тези средства. ЕК е изплатила 30% от бюджета на европейското съ-финансиране по програмата (около 484 млн. евро). Завършени в срок и пуснати в експлоатация са 2 „големи" проекта за разширение на метрото в София. Завършени и пуснати в експлоатация са лотове 2, 3 и част от лот 4 на Автомагистрала „Тракия". Основните строителни работи са приключени и предстои пускане в експлоатация на ж.п. отсечката „Свиленград - Турска граница". Завършен и пуснат в експлоатация е първи етап от Географската информационна система на НК „Железопътна инфраструктура". Изградени и пуснати в експлоатация над 13 км метро линии с 13 нови метро станции. Ежедневно около 380 000 души в София имат достъп до подобрен градски транспорт. Изградени и пуснати в експлоатация са над 82 км автомагистрали, изградени са над 16 км. нови ж.п линии, рехабилитирани са над 111 км ж. п. линия.
Размерът на договорените средства по ОП „Околна среда" към 30.09.2012 г. е 120.07% от бюджета на програмата, а плащанията са 12.48% от тези средства. Получените към момента траншове от ЕК (междинни плащания) са на обща стойност 126,18 млн. евро. Изградената и реконструирана канализационна мрежа по Програмата в 150,41 км, а изградената и реконструирана водопроводна мрежа - 107,95 км. Допълнителното население, обслужвано от проекти за отпадъчни води е 179 076 еквивалент жители. Изградени са 3 пречиствателни станции за отпадъчни води, 4 помпени станции, 10 колектора и 3 тласкателя.
По ОП „Регионално развитие" към 30.09.2012 г. са договорени 89% от средствата по програмата. Плащанията са 32,53% от договорените средства, а сертифицираните - 19,84%. ПО ОПРР са ремонтирани/реконструирани 382 сгради на образователна, социална и културна инфраструктура. 1 534 630 души са повлияни от обновените тези сгради. Рехабилитираните/ реконструирани пътища са 372 км. Площта на свлачища, които са укрепени и/или на които е изградена контролно измервателна система е над 588 хил. кв.м. Населението, облагодетелствано от укрепване на свлачища е над 565 хил. души. Подобрената паркова среда, озеленени площи, детски площадки са над 398 хил. кв.м. Над 1,1 млн. души е населението, облагодетелствано от обновената градска среда. Изградените/рехабилитирани пешеходни зони, велоалеи, тротоари са над 216 хил. кв.м. Осигурените паркоместа в близост до възловите транспортни точки на периферните градски зони са 583.
Размерът на договорените средства по ОП „Конкурентоспособност" към 30.09.2012 г. е 59.07% от бюджета на програмата, а плащанията са 47.27% от тези средства. 294 предприятия са подкрепени за технологична модернизация. 341 предприятия са получили подкрепа за внедряване на международно признати стандарти. 20 са подкрепените стартиращи иновативни предприятия, а 2 предприятия са подкрепени за внедряване в производството на иновативни продукти, процеси и предоставяне на иновативни услуги.
По ОП „Развитие на човешките ресурси" към 30.09.2012 г. са договорени 79% от средствата по програмата, докато плащанията са 34% от договорените средства. Близо 290 000 лица са включени в обучения, над 66 000 лица са започнали работа. Над 13 000 лица са включени в мерки за повишаване на качеството на образованието, а над 88 000 лица са включени в мерки за превенция на отпадането от образование. Над 58 000 са лицата ползващи социални услуги.
Стойността на сключените договори по ОП „Административен капацитет" към 30.09.2012 г. е 71,2% от бюджета на програмата, а плащанията - 48,3% от тези средства. С помощта на програмата 146 органа на съдебната власт са въвели системи за управление на делата, проектите на нормативни документи, придружени от оценка на въздействието са 44. Нормативните актове, приети след консултации със заинтересованите са 295, а публичните сектори, разработили специфични правила за прилагане на Публично-частно партньорство са 3. Новоразработените обучителни модули за администрацията са 32, а новоразработените обучителни модули за съдебната система - 89. Общият брой на обучените служители в администрацията е 35 916, а общият брой на обучените магистрати и съдебни служители - 6 827. Администрациите, въвели системи за управление на качеството са 126, а тези въвели система за вътрешен електронен документооборот - 100. Административните услуги, предоставяни онлайн са 2095.
По ОП „Техническа помощ" към 30.09.2012 г. са договорени 68,35% от средствата по програмата, а плащанията са в размер на 41.97% от тези средства. Със средства по програмата е укрепен административният капацитет на Сертифициращия орган;  Одитния орган, Централното координационно звено, Управляващия орган на програмата. Проведени са 491 обучения за структурите-бенефициенти, 207 обучения за експерти на местните власти и на други структури, работещи по СКФ, а обучените експерти са 3923 (1236 мъже, 2687 жени). По програмата е създадена, поддържа се и се обновява Информационната система за управление и наблюдение на Структурните инструменти на ЕС в България (ИСУН). Проведени са 25 обучения по ИСУН, като са обучени 399 души (129 мъже, 270 жени). В 27-те Областни информационни центрове, финансирани по програмата, към м. септември 2012 г., близо 6 260 граждани са били обслужени; експертите в офисите са отговорили на около 5 830 специализирани въпроса и са изпратили 5 596 отговора. Проведени са 599 събития с над 21 425 хиляди участника. Със средства по програмка е адаптиран моделът HERMIN за оценка на въздействието на финансирането от ЕС върху макроикономическата ситуация в България.

сряда, 14 ноември 2012 г.

ЕК дари на България най-голямата библиотека за регионалната политика на ЕС


Над 8000 издания на всички езици на Европейския съюз са достъпни в офиса на Областен информационен център - София.
Хората трябва да знаят какви са възможностите и какво вече е постигнато със средства от Европейския съюз, за да се чувстват съпричастни към усилията за подобряване на живота на всички нас. Това заяви Валтер Дефа, генерален директор на Генерална дирекция „Регионална политика" в Европейската комисия по време на работна среща с кметове от София и областта. Събитието беше организирано от Областен информационен център (ОИЦ) - София, който е част от мрежата от 28 информационни центъра. Повод за срещата беше откриването на най-голямата библиотека в страната, посветена на регионалната политика на Европейския съюз. Над 8000 различни издания на всички езици на ЕС вече са достъпни в офиса на ОИЦ - София (бул. „Витоша" № 99). Уникалната сбирка е специално дарение за България от Генерална дирекция „Регионална политика" на Централния информационен и координационен център в Администрацията на Министерския съвет, който координира работата на мрежата. Дефа изрази задоволството си от факта, че книгите са намерили своя нов дом в офиса на ОИЦ - София, където ще бъдат достъпни за всички заинтересовани граждани.  
От своя страна кметът на София Йорданка Фандъкова благодари на Дефа за възможността, която Европейската комисия предоставя на българските граждани с това дарение да се докоснат до огромен обем информация за европейската регионална политика. Тя пожела успех на екипа на ОИЦ - София и сподели, че очаква да бъдат все по-активни и все по-често да попадат във фокуса на общественото внимание.
Началникът на кабинета на министъра по управление на средствата от Европейския съюз Радостина Ангелова също благодари за предоставените издания и се ангажира с популяризирането на библиотеката, събрала знанието за историята на ЕС за повече от половин век назад.   
В заключение Дефа изрази още своето задоволство от резултатите от проведения от мрежата от 28 информационнни центъра конкурс за детска рисунка и сподели, че е важно да се вглеждаме по-често в идеите на младите при планирането на следващите си действия.

понеделник, 12 ноември 2012 г.

Т. Дончев: България е готова за преговорите с ЕК за следващия програмен период


Европейската комисия представи днес своята официална позиция за разработването на Договора за партньорство и приоритетите, които ще бъдат финансирани с фондовете на ЕС в България през следващия програмен период. С това се поставя началото на преговорите на страната с Европейската комисия относно областите на финансиране на оперативните програми до 2020 г.
Документът определя общите и специфични за отделните държави предизвикателства, като представя нагласите на Европейската комисия относно основните приоритети за финансиране в България, които да стимулират икономически растеж, заетост и подобряване на бизнес средата.
„Позицията на Европейската комисия не е доклад за напредъка на България - това е рамката, отправната точка за диалог в изготвянето на Споразумението за партньорство и оперативните програми до 2020 г.", заяви министърът по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев. Министърът допълни още, че в България тече усилен процес на дефиниране на стратегическите цели и приоритети за развитие и страната има ясна представа кои сфери е необходимо да бъдат финансирани със средства от ЕС в следващия програмен период.
В своята позиция за България Комисията предлага пет взаимно подсилващи се приоритети за финансиране с потенциален принос за устойчив растеж и създаване на работни места. Това са приоритетите, които ЕК определя като най-неотложни за страната и би желала да съфинансира в следващия програмен период. Приоритетните сфери са свързани с участието на пазара на труда, благоприятната за иновации бизнес среда, развитието на инфраструктурата, ефективността на управлението на ресурсите в икономиката и капацитета на публичната администрация и съдебната система.
В продължение на стартиралите днес преговори следва до средата на 2013 г. България да разработи договорa за партньорство с ЕК и текстовете на новите оперативни програми, както и да отчете напредъка в постигане на предварителните условности, поставени от Европейската комисия като задължително условие за провеждане на реформи за ефективно инвестиране на средствата от ЕС през следващия програмен период.

четвъртък, 8 ноември 2012 г.

И Европейската сметна палата предупреди за риск от загуба на еврофондове


България трябва да обърне специално внимание на проектната готовност за усвояване на еврофондовете през 2013 г. Работата трябва да е много активна, ако страната иска да види увеличение на средствата от ЕС за следващия програмен период 2014-2020 г. За това предупреди Надежда Сандолова от Европейската сметна палата при представянето на годишния отчет на институцията за бюджета на ЕС за м.г. 
"Наличието на адекватно съфинансиране и повишеното внимание към проектната готовност е от ключово значение за успешното приключване на настоящия програмен период. Хубаво е да се помисли за постоянен парламентарен мониторинг през следващата година, така че да се гарантира максимално усвояване на средствата", препоръча Сандолова. В лична позиция тя изрази резерви към начина, по който се планират средствата от еврофондовете заради липсата на пряка връзка между залаганите суми и реалната готовност за реализиране на проекти. Финансовото министерство залага приходите и разходите на база реално извършени плащания през предходната година. Така приходите за 2013 г. от еврофондовете са дори леко занижени спрямо 2012 г. и са 3.7 млрд. лв., а в същото време България трябва да докаже около 5.5 млрд. лв. разходи, за да не загуби европари. 
Проблемите с изплащането на преките помощи в областта на земеделието и отсъствието на адекватен контрол върху обществените поръчки в регионалната политика, енергетиката и транспорта са двете официални резерви към България в годишния доклад на палатата за 2011 г., съобщи още Сандолова. И допълни, че резервите към изразходването на средства в областта на директните плащания не са нови и видимо подобрение спрямо 2007 г. няма. В контрола върху обществените поръчки при харченето на сумите от Кохезионния фонд страната ни е редом със 17 други държави, които не успяват да гарантират адекватни механизми. 
Регионалният министър Лиляна Павлова обаче изтъква съвсем други причини за реалната възможност България да загуби 1/3 от ресурса по ОПРР - мотаенето на общините при започването на търговете и обжалванията. Павлова обвини общините и лечебните им заведения в корупция, защото те променяли условията по обществените поръчки, а в резултат за десет месеца само 1 от 31 общини започнала търг за обновяване на болницата си. Павлова заяви, че у нас обжалването вече е спорт - 90% от поръчките по еврофондовете влизат в съда. Павлова е и единственият министър, който призна публично, че има сериозна опасност да се загубят евросредства - 1/3 от ОПРР, или 1 млрд. лв. 


Под 1/4 от проектите, финансирани по ОП "Регионално развитие", са приключили. От 981 договора успешно са завършили едва 228, отчетоха от регионалното министерство. Лиляна Павлова се похвали, че вече са разплатени 1 млрд. лв. за регионално развитие. Това обаче означава, че ако не иска да връща пари, държавата трябва да разплати през следващата една година толкова, колкото е разплатила от влизането си в ЕС. Въпреки тази опасност МРРБ смята, че свършеното досега е "успех, който ще предостави възможност България да защити средства в по-голям размер през следващия програмен период 2014-2020 г. за развитието на българските градове и региони".

Автори: Таня Петрова, Десислава Колева

събота, 3 ноември 2012 г.

Младенов: България ще е сред най-засегнатите, ако се съкрати бюджетът на ЕС


Многогодишната финансова рамка е много повече от бюджет на Европейския съюз за следващите седем години. Тя е мощен инвестиционен инструмент за преодоляване на кризата, за осигуряване на работни места, за преодоляване на различието между отделните страни и региони. Това заяви министърът на външните работи Николай Младенов на публична дискусия по темата, предадоха от Министерството на външните работи.
В процеса на преговори по многогодишната рамка България има два приоритета – първият е да осигурим достатъчно средства, с които да бъде направена инфраструктура и да се създадат нови работни места, а вторият - реализиране на качествени проекти, подчерта министърът.
Той припомни, че конкретните цели в изпълнение на тези приоритети са няколко – гарантиране на необходимото финансиране по кохезионната политика, запазване на сегашното ниво на средствата за Общата селскостопанска политика и получаване на допълнително финансиране за извеждането от експлоатация на реакторите на АЕЦ "Козлодуй".
В контекста на преговорите държавите членки са условно разделени на две групи – Група на "Приятелите на кохезионната политика" и Група на "Страните нетни донори".
"България трябва да следва много нюансирана политика. Има теми, по които имаме съгласие с едната група, и теми, по които споделяме общи възгледи с другата. Освен това, сред приятелите на кохезионната политика липсва съгласие относно идеята дали страните трябва да отговарят на определени макроикономически условия, за да получават средства от фондовете", обясни външният министър.
България защитава принципната позицията, че общият размер на бюджета на ЕС не трябва да бъде намален. Страната  ще бъде сред най-засегнатите, ако бъде прието предложението на Кипърското председателство за съкращение от 50 млрд. евро.
В момента преговорите се намират в заключителната фаза и се очаква да се постигне политическо споразумение по време на извънредното заседание на Европейския съвет на 22-23 ноември 2012 г., което ще бъде изцяло посветено на многогодишната финансова рамка.
"Надяваме се да бъде постигнат разумен компромис. Ако не постигнем навреме съгласие, ще изпратим изключително негативен сигнал към европейските граждани, че ЕС не е способен да вземе необходимите решения в решаващ момент", подчерта Младенов, като допълни, че постигането на навременно споразумение ще позволи всички програми и инструменти да заработят от първия ден на 2014 г.
"Когато преговорите приключат надали ще има абсолютни победители и победени. Постигането на компромис включва намирането на формула, която отговаря в достатъчна степен на нуждите на всички. Всеки ще спечели и ще загуби нещо", обобщи външният министър.

Twitter Delicious Facebook Digg Stumbleupon Favorites More