сп. Правен свят, автор: Николай Николов, доктор по право, временен председател на КПУКИ
"В националното законодателство за конфликт на интереси усвояването на фондовете на ЕС или предоставени от ЕС на българската държава е специален предмет на защита.
Например, чл. 9, ал. 1 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (ЗПУКИ) изрично разпорежда, че лице, заемащо публична длъжност, няма право да разходва този тип средства в интерес на търговски дружества или юридически лица с нестопанска цел, където то или негови роднини са членове на органите на управление или контрол.
Специалната защита и ангажимент на законодателя към тази материя е разбираема. Фондовете на ЕС са не просто вид средства с публичен произход. Те са обособени, сравнително големи по обем, достъпни за широк кръг стопански и други правни субекти и се разходват във високотехнологични отрасли. Тези фактори ги правят вероятна и атрактивна "територия" за различни действия на овластени лица в опит за усвояването им под въздействие на някакъв личен или на свързани лица частен интерес, който да води до облага.
За последните пет години се натрупа значителна административна и съдебна практика на конфликти на интереси при усвояването на тези фондове от бивши държавни служители.
Съгласно чл. 22, ал. 1, хипотеза втора от ЗПУКИ, лице, заемащо публична длъжност, което в последната година от изпълнение на правомощията си е участвало в провеждането на процедури, свързани с предоставяне на средства от фондовете на ЕС, няма право в срок от една година след освобождаването му да участва или да представлява физическо или юридическо лице в такива процедури в институцията, в която е работило. Тази норма създава задължения след момента на напускане на публичната длъжност, което е характерно за този тип уредба. Целта на режима на глава пета от ЗПУКИ е да предотврати използването за частни цели, в частност при усвояване на еврофондове, на връзки, информация и опит, които са получени по време на работа на публична длъжност.
За да е извършено нарушение на чл. 22, ал. 1 от ЗПУКИ трябва да са налице няколко условия. На първо място, става въпрос за лица, заемащи публична длъжност, изчерпателно изброени в чл. 3, т. 1-25 от закона. Деянието по чл. 22, ал.1 ЗПУКИ може да бъде извършено както от лица, заемали ръководни позиции (министри, зам.-министри – т. 4), така и от такива на експертни позиции (т. 25) в органи, в чиито функции влиза предоставянето или усвояването на средства от фондовете на ЕС. Лицето трябва да е прекратило трудовото си или служебно правоотношение, т.е. става дума за бивш държавен служител. Без значение е основанието за това.
В последната година от пребиваването си в публичната власт лицето, заемащо публична длъжност, следва да е участвало в процедури, свързани с предоставянето на такъв тип средства. Тук има две особености. Задължението за участие не просто следва да е вписано в съответната длъжностна характеристика. Изпълнявайки задълженията си, съответното лице реално следва да е работило по такива процедури. Формите за това са различни – включване във възложителни комисии, упражняване на контрол върху бенефициенти по сключени договори за усвояване на евросредства и т.н. Поради естеството на задълженията им това условие трудно, почти невъзможно, би могло да възникне по отношение на народни представители, общински съветници, магистрати. То е характерно за лица, принадлежащи към органи на изпълнителната власт.
Ако посочените дотук три условия са налице за съответното лице, възниква забраната да участва или да представлява физически и юридически лица в такива процедури пред институцията, в която то е работило. Ограничението е само за една година.
Безспорно ще е налице такова участие, ако търговско дружество, в което бившият служител има дялове или акции или участва в орган на управление или контрол, кандидатства и спечели такава процедура в ограничителния едногодишен срок. Според съдебната практика такова участие ще е налице и ако бившият служител се е включил в консорциума-гражданско дружество, което е кандидатствало и спечелило процедура за възлагане на обществена поръчка със средства, предоставени от ЕС (р. № 5446/18.04.2011 г. по адм. дело № 8994/2010 г., ВАС, петчленен с-в).
Според ВАС, в случаите на чл. 22, ал.1 "релевантното участие не е ограничено само до собствениците и представителите на конкретно юридическо лице, а към всички лица, участващи реално в процедурата пред съответното ведомство" (р. № 9803/28.06.2013 г. по адм. дело № 3581/2013г.).
Участието или представителството са две алтернативни форми на изпълнителното деяние по чл. 22, ал.1. Те трябва да са от името и за сметка на трето лице. Административната практика приема, че ако бившият служител сключи граждански договор с предмет да подпомага бившия си работодател във връзка с осъществяване на тези процедури, не би следвало да е налице конфликт на интереси, тъй като се работи за интереса на съответната институция и следователно в публичен интерес.
Участието обхваща по-скоро извършването на фактически действия – написване на проект, изготвяне на междинен отчет на бенефициента, получаване или внасяне на кореспонденция от негово име и т.н. Представителството означава действия от името и за сметка на бенефициента. В този случай бившият служител ще извършва правни действия въз основа на нарочно издадено му пълномощно.
Житейски, двете деяния представляват различни форми на консултантска дейност за бенефециенти, получатели на средства по конкретни проекти от фондовете на ЕС. Тези консултации биха могли да доведат на конфликт на интереси, както при разработване на съответния проект, така и във фазата на изпълнение на вече утвърден проект. В случаите, при които е установен конфликт на интереси на това основание, обикновено бенефициенти са общини.
Съдебната практика възприе последователна позиция, че участието или представителството могат да се реализират, когато съответният бивш служител има граждански или трудов договор с търговско дружество или гражданско обединение, което на свой ред има договор за консултантска дейност със съответния бенефициент. Като форми на участие по смисъла на чл. 22, ал. 1 в тези случаи се сочат изготвяне и подписване на встъпителни и междинни доклади и протоколи, даване на консултации и съвети, участие в изготвяне на договора за обществена поръчка, чрез който се предоставят евросредствата (р. № 15069/15.11.2013 г. по адм. дело № 5514/2013 г., ВАС). Според ВАС, в тези случаи изпълнението на договора за евросредствата от гражданското обединение, за което работи бившия служител, "не е изолирано или отделно правоотношение" от договора между съответното министерство, което е финансиращ орган, и общината, бенефициент на евросредства.
Типичен случай на представителство по смисъла на чл. 22, ал. 1 би бил, когато служителят на съответното търговско дружество, наето да консултира общината – бенефициент, е получил заповед на кмета да представлява същата пред министерството – бенефициер, чиито бивш служител е.
Има няколко хипотези, при които няма да е налице нарушение на чл. 22, ал. 1, предложение второ от ЗПУКИ. Няма пречка лице, работило в едно ведомство, да осъществява в ограничителния едногодишен срок действия по участие и представителство в процедура за усвояване на евросредства пред орган, различен от този, в който е работило". Не би било конфликт на интереси, ако това се прави и пред ведомството, в което е работил бившият служител, но след изтичане на едногодишния ограничителен срок."
