Кратко изложение:
I.
Разходите за увеличеното потребление на енергия, изчерпването на запасите от изкопаеми горива и ефектът от човешките дейности върху глобалното изменение на климата са движещите фактори в най‑новите политики в областта на енергийната ефективност. От 2000 г. насам Европейският съюз, посредством фондовете на своята политика на сближаване, е отпуснал близо 5 млрд. евро за съфинансиране на мерки за енергийна ефективност в държавите членки. Европейската комисия и националните и регионалните органи отговарят за стриктното финансово управление на тези фондове в съответствие със системата на „споделено управление“.
II.
Европейската Сметна палата провери дали инвестициите на политиката на сближаване в енергийна ефективност са били разходно‑ефективни. За да отговори на този въпрос, Сметната палата провери
а) дали са били определени подходящи условия при програмирането и финансирането, с цел да се осигури възможност за инвестиции в рентабилна енергийна ефективност и
б) дали проектите за енергийна ефективност на обществени сгради са били разходно‑ефективни.
III.
Одитът е извършен в Чешката република, Италия и Литва — държавите, получили най‑голямо финансиране от Кохезионния фонд и от Европейския фонд за регионално развитие, за изпълнение на мерки за енергийна ефективност за програмния период 2007—2013 г. и също разпределили най‑големите суми за проекти до 2009 г. Одитът включи преглед на четири оперативни програми и извадка от 24 инвестиционни проекта в областта на енергийната ефективност на обществени сгради.
IV.
Сметната палата направи заключение, че:
a) не са били определени правилни условия при програмирането и финансирането, за да се даде възможност за разходно‑ефективни инвестиции в областта на енергийната ефективност, тъй като:
— На одитираните оперативни програми не са били извършени правилни оценки на нуждите, с които да се установят конкретните сектори, където биха могли да се постигнат икономии на енергия, и възможностите за постигане на тези икономии по разходно‑ефективен начин, чрез което се обосноват избраните мерки и разходите по тях. Националните органи не са гарантирали тяхното интегриране в националните планове за действие в областта на енергийната ефективност;
— Понятието за разходна ефективност или най‑доброто съотношение между използваните ресурси и постигнатите резултати не е било определящ фактор при разпределянето от страна на държавите членки на финансирането за мерки за енергийна ефективност и конкретни проекти. То не е било част и от оценката на Комисията преди тя да одобри оперативните програми;
— Показателите за изпълнение на мерките за енергийна ефективност не са били подходящи за мониторинг на програмите. В указанията на Комисията за мониторинг не са изложени показатели относно енергийната ефективност. Следователно мерките за енергийна ефективност, докладвани от отделните управляващи органи, не са съпоставими в ЕС и не могат да бъдат обединени.
б) одитираните проекти за енергийна ефективност в обществените с гради не са разходно‑ефективни:
— Въпреки че всички одитирани проекти са постигнали планираните материални резултати, като например подменени прозорци и врати или изолирани стени и покриви, отношението на разходите към потенциалните икономии на енергия са високи. По‑важно съображение от енергийната ефективност е нуждата от ремонтиране на обществените сгради. Макар че одитираните проекти са насочени към икономия на енергия и постигане на по‑голямо удобство, те не са генерирали добро съотношение между икономиите на енергия и съответните инвестиционни разходи. Средният предвиден период на възвръщаемост на инвестициите е около 50 години, което е прекалено много, имайки предвид жизнения цикъл на обновените компоненти и дори на самите сгради;
— Енергийните одити или не са били задължителни (Италия, Литва), или, когато са били задължителни (Чешка република), препоръчваните в енергийните одити възможности за инвестиране са били прекалено скъпи. В 18 от 24-те одитирани проекта не е било възможно да се проверят реалните икономии на енергия, тъй като те не са били надеждно измерени.
V.
По отношение на финансирането на мерки за енергийна ефективност по политиката на сближаване Сметната палата препоръчва Комисията да извършва правилна оценка на нуждите, както и редовен мониторинг, и да използва съпоставими показатели за изпълнение, а също и прозрачни критерии за подбор на проекти и стандартни инвестиционни разходи за единица спестена енергия, като се определи максимален обичаен период на възвръщаемост.
