На основание чл. 99, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, на свое редовно заседание, проведено на 3 октомври 2012 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове (КЕВКЕФ) изслуша актуална информация, представена от Томислав Дончев, министър по управление на средствата от ЕС, относно:
- последното развитие на преговорите по Многогодишната финансова рамка 2014-2020 г. с акцент върху Кохезионната политика;
- основни акценти в процеса на подготовка на Договора за партньорство на Република България с Европейския съюз за програмния период 2014-2020 г.;
- кратко представяне на основни моменти от работата на модела СИБИЛА.
Последно развитие на преговорите по Многогодишната финансова рамка (МФР) и Кохезионната политика на ЕС за периода 2014-2020 г.:
Министър Дончев представи актуализираната национална позиция по основните елементи на бъдещата Кохезионна политика на ЕС в контекста на преговорите по МФР за периода 2014-2020 г. Основа на заключителния етап от преговорния процес по МФР е представената през месец септември 2012 г. от Кипърското председателство на ЕС обновена версия на преговорния документ за МФР (т.нар. “преговорна кутия” ).
Министър Дончев очерта двете основни групи в преговорите по МФР – Групата на “Приятелите на Кохезионната политика” , отстояващи запазване на нивото на финансиране за Кохезионната политика и Групата на “Приятелите на по-добро разходване на средства” , т.нар. „Група на нетните донори” – в подкрепа на намаляване на общото ниво на разходите по МФР и в частност средствата за Кохезионната политика.
Министър Дончев представи и основните елементи от преговорната кутия, по които се водят дебатите:
- хоризонтален таван за разпределяне на средствата от КП по държави-членки - 2,5 % от БВП – посочва се като максимален възможен таван за националните средства. Министър Дончев отбеляза, че при запазване на този таван страната ни ще получи около 8 млрд. евро само по оперативните програми без националното съфинансиране и без програмата за развитие на селските райони;
- предложението за „обратна предпазна мрежа” – към момента е отпаднало, което се посочва като положително за страната ни;
- в частта „Механизъм за свързване на Европа” – прехвърляне на средства (10 млрд. евро) от Кохезионния фонд. Направено е ново предложение при прехвърлянето да се съблюдават националните алокации, което следва да бъде допълнително проучено като евентуален компромис в последващ етап от преговорите. По предварителна оценка на министър Дончев, България би се лишила от 380 млн. евро, ако средствата за механизма останат изцяло за сметка на Кохезионния фонд;
- предварително финансиране в размер на 4 % - противоречи на националния интерес;
- ДДС като допустим разход по програми, съфинансирани от фондовете от Общата стратегическа рамка.
Подготовка на Договора за партньорство (ДП) на Република България с ЕС
Министър Дончев информира народните представители за етапите в изготвянето на ДП:
През месец януари 2012 г. е прието Постановление № 5 на Министерския съвет за разработване на стратегическите и програмни документи на Република България за управление на средствата от фондовете по Общата стратегическа рамка на Европейския съюз за програмен период 2014-2020 г. В документа са разписани ключовите етапи в процеса на разработване на Договора за партньорство и оперативните програми и основните участници в този процес.
В изпълнение на ПМС № 5 през месец март 2012 г. е създадена работна група за разработване на Договора за партньорство. С оглед спазване на принципа на партньорство в работната група са включени представители както на администрацията, така и на местните власти, социално-икономическите партньори, структури на гражданското общество, академичната общност и др. Към настоящия момент са проведени три заседания на работната група, на които са обсъдени предложенията за тематични цели, които да бъдат включени в ДП, програмите, чрез които да се изпълняват тези цели и водещо ведомство за разработването на всяка програма. Обсъден е и статусът на изпълнение на предварителните условности, съгласно Анекс IV от проекта на Общ регламент, като са определени отговорни ведомства и конкретни срокове за изпълнението на всяка условност.
На последното (трето) заседание, проведено на 25.09.2012 г., е представен проект на анализ на социално-икономическото развитие на България във връзка с изготвянето на ДП и е направен преглед на напредъка по изпълнението на предварителните условности и изготвянето на ОП.
През месец април 2012 г. е одобрен за финансиране по линия на ОП „Техническа помощ” проект „Подпомагане на цялостния процес по изготвяне на Договора за партньорство на Република България за периода 2014 – 2020 г”. Предстои обявяването на обществена поръчка за избор на изпълнител за изготвяне на предварителна оценка ДП.
Следващ ключов етап от процеса по подготовка на ДП е изготвяне на подробен анализ на различията между регионите, потребностите за развитие и потенциала за растеж, съгласно тематичните цели и ключовите действия, определени в Общата стратегическа рамка (ОСР). На база на този анализ ще бъде изготвено предложение за рамка за стратегия по отношение на приноса на ДП към Стратегията „Европа 2020”, съответстваща на ОСР и служеща за изходна точка на Оперативните програми. По отношение на броя оперативни програми през следващия програмен период, който се очаква да бъде намален до пет, министър Дончев отбеляза, че „по-малкото финансови инструменти означава по-интегрирани проекти и по-проста система”. Изборът на тематични цели за всеки един от фондовете по ОСР следва да е детайлно обоснован, както и конкретната връзка на тези цели с изпълнението на стратегията Европа 2020.
На 28-29 септември 2012 г. в гр. Велинград е проведена среща на високо равнище, с участието на всички заинтересовани институции, на която са обсъдени определени аспекти от подготовката на ДП, Оперативните програми и на процедурите за следващия програмен период.
Договорът за партньорство и проектите на оперативни програми се предвижда да бъдат изготвени в срок до 31 март 2013 г., след което договорът ще бъде изпратен за одобрение от ЕК, а проектите на ОП ще бъдат предмет на публични обсъждания преди одобрението им от МС.
Министър Дончев сподели идеята през новия програмен период да бъде ограничено конкурентното начало по отношение на бенефициентите-общини. Той обоснова това предложение с необходимостта да бъдат подготвени предефинирани проекти на база Интегрираните планове за градско развитие. По този начин се осигурява „бърз старт” на проектите в самото начало на програмния период, както и по-голяма сигурност в общините да инвестират средства в подготовката на проекти по линия на техническата помощ. В тази връзка, министър Дончев отбеляза, че се водят преговори с Европейската комисия НСОРБ да се конституира като особен вид бенефициент, който да предоставя техническа помощ за подготовката на проекти.
Основни моменти от работата на модела Сибила
Моделът СИБИЛА бе представен от д-р Ралица Ганева, член на екипа, разработил модела (към доклада е приложена презентация за модела СИБИЛА).
Българският модел SIBILA (SImulation of Bulgaria’s Investment in Long-term Advance) е разработен въз основа на европейската практика за оценка на въздействието на структурните инструменти, както и на съвременната макроикономическа теория. Моделът разглежда икономическото развитие при два алтернативни сценария: базисен сценарий, в който няма Структурни и Кохезионен фондове (СКФ) и алтернативен сценарий, отразяващ финансирането по СКФ. Разликата между резултатите от тези два сценария по отношение на даден икономически показател измерва нетното въздействие от СКФ.
Моделът е изцяло адаптиран към спецификата на българската икономика. Той позволява оценка на въздействието на отделен проект, процедура, програма и комбинации от такива. SIBILA проследява ефектите върху основни фактори на конкурентоспособността на българската икономика – човешки капитал, научно-изследователска дейност, иновации, информационни и комуникационни технологии, инфраструктура и производствени мощности. В резултат от прилагането му, могат да бъдат оценени нетните ефекти върху ключови за икономическата политика показатели, като БВП, заетост и безработица, инвестиции и т.н.
Според изчисленията на модела инвестициите, направени в България със средства от ЕС до края на 2011 г., са довели до 1,5 % по-висока стойност на реалния БВП в сравнение със сценария без наличие на тези средства. Европейските фондове имат също така и положителен принос за подобряването на заетостта, като към края на 2011 г. обемът на заетите лица се е увеличил с 2,6 % спрямо сценария при липса на средства от ЕС, което се изразява в над 100 хил. заети лица повече.
В рамките на последвалата дискусия народните представители от всички парламентарни групи благодариха за подробно представената информация и поздравиха министър Дончев и неговия екип за инициативата да бъде разработен модел за изследване на ефектите от европейските фондове.
По отношение на модела СИБИЛА н.п. Димчо Михалевски и н.п. Пламен Орешарски предложиха да се обмисли възможността при изследване на ефекта от европейските средства чрез модела SIBILA да бъде разширен обхватът му чрез индикатори като паритет на покупателната способност, конкурентоспособност и производителност на труда. Г-н Орешарски припомни изследване на ЕК, според което най-голяма възвръщаемост имат инвестициите в образование, а не тези във физическа инфраструктура. Като негативен пример в подкрепа на тази теза той посочи т.нар „Португалски синдром”- добра физическа инфраструктура, но нищо повече.
На свой ред, зам.-председателя на КЕВКЕФ г-н Владимир Тошев се поинтересува доколко моделът СИБИЛА ще може да изследва ефектът от т.нар. „меки” мерки (инвестициите в човешки капитал). Г-жа Искра Михайлова, член на КЕВКЕФ обърна внимание, че наред с изследването на ефекта чрез набор от макроикономически показатели и параметри, не следва да се подценява ефектът върху крайните бенефициенти (колко хора са се възползвали реално от дадена инвестиция/проект).
В отговор на поставените въпроси, министър Дончев и г-жа Ганева поясниха, че моделът СИБИЛА следи ефекта на база 170 иконометрични уравнения, базирани на следните четири икономически фактора: реален, финансов, фискален и външен. Освен това, моделът може да проследи и инвестициите в меки мерки. В допълнение, министър Дончев поясни, че би било добре да се обмисли как да се събира статистическа информация на ниво община, за да се проследи каква добавена стойност в икономиката генерира всяка една община. Подробна нформация относно модела може да бъде намерена на единния информационен портала eufunds.bg.
Интерес предизвика въпросът на г-жа Искра Михайлова за т.нар. разграничителна линия (демаркация) между инвестициите, които ще се финансират по отделните програми. Тя се поинтересува и по какъв начин ще бъде осигурен баланс в развитието на регионите (градски и селски общини, големи и малки градове) – ще се търси ли полицентристки модел на градско развитие, ще се приложи ли възможността, която дава чл. 99 от Регламента за ОСР по отношение на т.нар. интегрирани териториални инвестиции (инвестиции от няколко фонда на едно географско място). В отговор, министър Дончев, изрази лична позиция, че би било полезно България да натрупа опит, прилагайки пилотно интегрирани териториални инвестиции на територията на т.нар. чувствителни зони, каквато е Северозападна България. По отношение на демаркацията министър Дончев информира, че бъдещата регионална оперативна програма ще бъде съсредоточена върху 57 общини, съгласно Индикативните планове за градско развитие. Демаркацията между програмата за развитие на селските райони и оперативната програма „Околна среда” ще се осъществи на база брой еквивалентни жители (под и над 10 хил. е. ж.). При програмата за развитие на човешките ресурси и бъдещата оперативна програма по конкурентоспособност (за иновации и предприемачество) демаркацията ще бъде изцяло функционална (по тип инвестиция), а не териториална.
