Дневник:
Детайлните мотиви по делото за пране на пари по "САПАРД", изложени на 77 страници от председателя на апелативния съдебен състав Калин Калпакчиев, който от днес е член на Висшия съдебен съвет, отговориха на всички въпроси, които повече от седмица се носеха из ефира под формата на недоумения и обвинения към съда, че за разлика от Германия, където обвинените са осъдени, в България са оправдани, въпреки еднаквостта на "двата случая".
Озадачаващи пропуски при образуване на делото
Още на 21 септември при произнасяне на присъдата от съдия Калпакчиев, с която бяха оправдани по обвинението за пране на пари Марио Николов и групата от още четирима подсъдими, а оправдателната присъда на Людмил Стойков беше потвърдена, стана ясно, че са направени пропуски още при образуване на делото и в обвинението, които предпоставят решението на апелативния съд. Сега, когато са налице мотивите на съда, става ясно, че пропуските са не само сериозни, но и силно озадачаващи, което поставя въпроса дали са допуснати от некомпетентност.
Първо и най-общо - става ясно, че "двата случая" - българският и германският, са престанали да бъдат еднакви благодарение на действията на нашата прокуратура. "Проблемът на настоящото дело е, обобщава се в мотивите на съда, че фактите, които германската прокуратура сочи в молбата за трансфер, не са включени от българската прокуратура в обвинението на нито един от подсъдимите по делото".
Законодателна несъстоятелност
Второ и по-конкретно - въпреки постоянното и обилно политическо говорене у нас за голямата политическа воля за законодателното обезпечаване на преследването на злоупотребите с европейски фондове, в нашият Наказателен кодекс съответната разпоредба - чл. 212, си стои формулирана така, че е практически невъзможно да се докаже престъпление с пари на еврофонд, тъй като не е достатъчно да се открие документ с невярно съдържание, а трябва да има измамено длъжностно лице с този документ. За разлика от германския Наказателен кодекс, където всеки фалшив документ, който се представя при кандидатстване за европейски пари, е вече престъпление сам по себе си. За разлика от българската разпоредба, която изисква прокуратурата да посочи кои са длъжностните лица от агенция "САПАРД", които при отпускането на субсидиите са били измамени с фалшивитге фактури със завишените цени на месопреработвателните машини. Освен това няма данни прокуратурата да е разследвала служителите на Фонд "Земеделие", които са извършвали многобройни проверки - и по документи, и на място - в шестте дружества бенефициенти по програма САПАРД, но не са констатирали нито едно нарушение.
Трето - по отношение на фактите, мотивите на първоинстанционният съдебен състав (Софийски градски съд), председателстван от съдия Румяна Ченалова, "почти буквално възпроизвеждат" обстоятелствената част на обвинителния акт, "включително с допуснатите в него фактологически, правописни и технически грешки".
Незнайно защо прокуратурата разделя "на две" четиримата българи - Марио Николов, Ана Шаркова, Петя Хаджииванова и Радмил Петров, посочени от германската страна като извършители на документната измама заедно с двама германски граждани, и образува две дела: едното за документна измама (изготвяне на фактури със завишени цени) и другото - за пране на пари. Двама от обвиняемите - Хаджииванова и Петров, са обвиняеми по първото дело, но не са обвиняеми за прането на пари. Оправдани са от първоинстанционния съд за документната измама, но прокуратурата не е протестирала оправдателната присъда.
Обвинението си е заложило капан
Големият проблем, който си е създала прокуратурата, е, че докато не бъде доказано първото (предикатното) престъпление, не може да бъде доказано и прането на парите, придобити от него. Така делото за пране на пари е предварително минирано.
Отделно от това разделянето на обвиняемите е направило обективно невъзможно да бъде ангажиран с отговорност Марио Николов за организирана престъпна група за съставяне на документи с невярно съдържание, които впоследствие е следвало да се използват пред Фонд "Земеделие". Апелативният съд приема, че, разделяйки делото на две, прокуратурата сама си е поставила капан, защото делото за предикатното престъпление не е приключило. "Това означава, че към момента на приключване на съдебните прения пред Софийския апелативен съд, представителят на държавното обвинение се е лишил от възможността да твърди, че предикатните престъпления са извършени", посочва апелативният съд.
Така се е стигнало до парадокса: наистина има данни за престъпен сговор за документно престъпление между четиримата българи и двамата германци - Николов, Шаркова, Хаджииванова и Петров, и Райзахер и Енгелхард, но само първите двама са подсъдими по това дело.
Освен това първоинстанционният съд, вместо да поиска разпит на двамата германски граждани като свидетели, е приложил по делото показанията им пред германските власти в качеството им на обвиняеми. "Тези протоколи имат характер на доказателствено средство по друго наказателно производство и не могат да бъдат ценени като писмени доказателства в настоящето дело, тъй като не притежават доказателствена стойност, съобразно правилата за правната помощ по наказателни дела, посочени в НПК и приложимите международни договори", казва САС.
Пропуските не се поправят на втора инстанция
А дали не е могло апелативният съд, след като е констатирал пропуските в обвинението и въобще в конструирането на делото, да спре процеса до приключване на първото дело - за документната измама, или да отстрани пропуските и да продължи съдебното следствие въз основа на установените факти - този въпрос се задава най-често от читателите на "Дневник.бг" откакто е произнесена оправдателната присъда. Ето отговора на съда:
"При този начин на формулиране на обвинението по чл. 253 НК (за изпирането на пари - бел. ред.) прокуратурата си е поставила изключително висок стандарт на доказване. Не съществува процесуална възможност производството по настоящото дело да бъде спряно до окончателното произнасяне на другия съд за първоначалното престъпление, доколкото НПК не предвижда подобно на ГПК спиране на делото при случай на преюдициалност от друго производство. Това означава, че в настоящото дело следва да се проведе пълно доказване на предикатното престъпление, което прокуратурата е конкретизирала в максимално възможната степен. При това положение напълно нелогична и необоснована е позицията на държавното обвинение да води две отделни наказателни производства за предикатното и за вторичното престъпление. Касае се за общи, взаимосвързани факти, чието установяване в общ процес е повече от наложително. Още повече, че е налице общност на обвинените лица и по двете производства."
Прокуратурата ще протестира оправдателната присъда пред Върховния касационен съд.
четвъртък, 4 октомври 2012 г.
Мотивите на съда по "САПАРД": Неадекватното обвинение предопредели присъдата
