Съгласно чл. 325, параграф първи от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС): "Съюзът и държавите-членки се борят с измамата и с всяка друга незаконна дейност, която засяга финансовите интереси на Съюза, като приемат мерки в съответствие с разпоредбите на настоящия член, които имат възпиращо действие и предлагат ефикасна защита в държавите-членки, както и в институциите, органите, службите и агенциите на Съюза."
Текстът на чл. 325 от ДФЕС съответства на текста на чл. 280 от Договора за създаване на Европейския съюз (Амстердамски договор от 1997 г.) и е въведен за първи път с Договора за създаване на Европейския съюз от Маастрихт (1992 г.), като с последния се правят изменения и допълнения на Договора за създаване на Европейската икономическа общност (Римски договор от 1957 г.).
На основание горните разпоредби, с Решение на Комисията 1999/352/ЕО, ЕОВС, Евратом от 28.04.1999 г. (ОВ L136/31.5.1999 г., стр. 20, изменено с Решение на Комисията от 27.09.2013 г., ОВ L257/28.9.2013 г., в сила от 1.10.2013 г.) е основана Европейската служба за борба с измамите, чиято популярна абревиатура ОЛАФ идва от наименованието на службата на френски език - Office européen de lutte antifraude.
До създаването на службата провеждането на административни разследвания, целящи защитата на финансовите интереси на Общностите е било поверено на Групата за координация на борбата с измамите (Task Force for Coordination of Fraud Prevention), наследник на Звеното за координация на борбата с измамите (Unit for the Coordination of Fraud Prevention), които съставлявали част от Генералния секретариат на Европейската комисия.
ОЛАФ има статут независим орган - Генерална дирекция в рамките Европейската комисия. Службата:
- Провежда външни разследвания - административни разследвания извън рамките на институциите и органите на Европейския съюз с цел разкриване на измами или друг вид неправомерно поведение от страна на физически или юридически лица;
- Провежда вътрешни разследвания - административни разследвания в рамките на институциите и органите на Европейския съюз с цел разкриване на измами, корупция и всякакви други незаконни дейности, които засягат финансовите интереси на Съюза, включително сериозни нарушения на длъжностни лица и други служители, водещи до лишаване от професионални права;
- Сътрудничи с дръжавите-членки, осъществява директен контакт с полицейските и правораздавателни органи, подпомага разследвания, провеждани от националните власти или други служби на Общността, като улеснява събирането и обмена на информация и контакти;
- Разработва концепции за борбата с измамите, подготвя проекти на законодателни и регулаторни инициативи на Комисията в областта на борбата с измамите;
- Създава и поддържа необходимата инфраструктура, осигурява техническа помощ и обучение, събира и анализира информация в областта на борбата с измамите.
(Отменени с Регламент (ЕС, ЕВРАТОМ) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 септември 2013 година относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF), и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (Евратом) № 1074/1999 на Съвета, обнародван в ОВ на ЕС, бр. L 248 от 18.09.2013 г. Бележките по-долу са съобразени с отменените регламенти! Повече за новия Регламент, вж. тук)
ОЛАФ упражнява правомощията на Комисията да извършва разследвания, дадени на последната на основание правилата на Общността и регламентите и споразуменията, действащи в тези области.
Съгласно горепосочените регламенти, „административни разследвания“ са всички инспекции, проверки и други мерки, предприемани от служителите на Службата при изпълнение на техните задължения в съответствие с разпоредбите на регламентите с оглед постигане на целите, посочени в чл. 1 (повишаване на ефективността на мерките за борбата срещу измамата, корупцията и другите незаконни действия, засягащи финансовите интереси на Европейската общност), които установяват, където е необходимо, незаконността на действията, подлежащи на разследване.
На Службата се възлага провеждането на инспекции и проверки на място в държавите-членки , а в съответствие със споразуменията за сътрудничество – и в трети страни. (външни разследвания).
Службата провежда административни разследвания в рамките на институциите, органите, службите и агенциите (вътрешни разследвания).
Службата се оглавява от Генерален директор, номиниран от Комисията с петгодишен мандат на назначаване, който може да бъде подновен веднъж. С изменението на Решение на Комисията 1999/352/ЕО, считано от 1.10.2013 г. мандатът на генералния директор е седем години и не може да бъде подновяван.
Всяко разследване започва с Решение на Генералния директор на Службата, който може да действа по своя инициатива или по искане на засегната държава-членка (при външно разследване) или на орган, служба или агенция, в които ще се провежда вътрешно разследване.
Служителите на Службата изпълняват своите задачи въз основа на писмено упълномощаване, показващо тяхната самоличност и в какво качество действат. Служителите трябва да бъдат снабдени с писмено основание, издадено от директора, от което да е видно каква е целта на разследването. По време на инспекциите и проверките на място, служителите на Службата приемат да спазват правилата и практиката, отнасящи се до засегнатите длъжностни лица на държавата-членка. Разследванията се извършват без прекъсване за период, който трябва да е пропорционален на обстоятелствата и сложността на случая.
При завършване на разследване, проведено от Службата, тя изготвя доклад под ръководството на директора, конкретизиращ установените факти, финансовите загуби, ако има такива, и изводите от разследването включително препоръките на директора на Службата относно действията, които трябва да бъдат предприети.
При изготвяне на такива доклади трябва да се отчитат и процедурните изисквания, установени в националните законодателства на засегнатите държави-членки. Докладите, изготвени на тази основа, представляват допустими доказателства в административното и наказателно производство на държавите-членки, където използването на тези доказателства е признато за необходимо и по същия начин и условия, допустими при административните доклади, изготвени от инспектори на националната администрация. Тези доклади са предмет на оценка по същите правила, като тези, приложими за административните доклади, изготвени от инспектори от националната администрация и имат идентична стойност на тях. (чл. 9, § 2). Почти аналогично правило се съдържа в чл. 8, § 3 от Регламент (ЕВРАТОМ, ЕО) № 2185/96 на Съвета относно контрола и проверките на място, извършвани от Комисията за защита на финансовите интереси на Европейските общности срещу измами и други нередности.
Тоест, за да бъдат допуснати докладите на ОЛАФ като доказателство в националното административно или наказателно производство, е необходимо наличието на две предпоставки - националното законодателство да съдържа изрични норми, които да предвиждат използването им като доказателства в тези производства и при изготвянето им да са спазени процедурните изисквания, установени в съответните национални законодателства.
Тоест, за да бъдат допуснати докладите на ОЛАФ като доказателство в националното административно или наказателно производство, е необходимо наличието на две предпоставки - националното законодателство да съдържа изрични норми, които да предвиждат използването им като доказателства в тези производства и при изготвянето им да са спазени процедурните изисквания, установени в съответните национални законодателства.
В тази връзка интерес представлява Решение № 112/2012 г. по т.д. 359/2011, ВКС, ІІ Т.О., където се казва: "По смисъла на чл. 9, § 2 от Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 25.05.1999 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите и чл. 9, § 2 от Регламент (Евратом) № 1074/1999 на Съвета от 25.05.1999г. относно разследванията, провеждани от ОЛАФ, [докладите на ОЛАФ] могат да се използват като доказателства в административното и наказателното производство на държавите-членки, където използването на тези доказателства е признато за необходимо и по същия начин и условия, допустими при административните доклади, изготвени от инспектори на националната администрация.
Представените по делото доклади в гражданското производство следва да се обсъждат заедно с всички останали доказателства. Процесните доклади на ОЛАФ представляват официални удостоверителни документи и служат като доказателство за извършените от ОЛАФ действия, а именно, че Европейската служба за борба с измамите е изпратила запитване до чуждестранните дружества, получила е от тях представените писма, въз основа на които е направила извод, че офертите са неистински. Проведените от ОЛАФ действия са без участието на ответното дружество, поради което в гражданското производство ответникът има право да оспорва автентичността и съдържанието на писмата на чуждестранните дружества."
Представените по делото доклади в гражданското производство следва да се обсъждат заедно с всички останали доказателства. Процесните доклади на ОЛАФ представляват официални удостоверителни документи и служат като доказателство за извършените от ОЛАФ действия, а именно, че Европейската служба за борба с измамите е изпратила запитване до чуждестранните дружества, получила е от тях представените писма, въз основа на които е направила извод, че офертите са неистински. Проведените от ОЛАФ действия са без участието на ответното дружество, поради което в гражданското производство ответникът има право да оспорва автентичността и съдържанието на писмата на чуждестранните дружества."
Докладите, изготвени след завършване на външно разследване, както и всякакви свързани с него полезни документи, се изпращат на компетентните органи на държавите-членки за становище в съответствие с правилата, отнасящи се до външните разследвания. Службата може по всяко време да препраща на компетентните органи на държавите-членки необходимата информация, получена в хода на външните разследвания.
Независимостта на Службата се осигурява чрез редовен контрол по изпълнението на функцията по разследване от Надзорен съвет. Надзорния съвет се състои от пет независими външни лица с тригодишен мандат. Директорът информира периодично Надзорния съвет за дейността, разследванията, резултатите от тях и действията, предприети във връзка с тях, проведени от Службата. Когато едно разследване продължи повече от девет месеца, директорът информира Надзорния съвет за причините, поради които разследването не е приключило, и за прогнозираното време за приключване.
Общите правила на Съюза (хоризонтално законодателство), отнасящи се до единните проверки и до административните мерки и санкции, касаещи нередностите по отношение на правото на Общността се съдържат в
Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности и в
Регламент (ЕВРАТОМ, ЕО) № 2185/96 на Съвета от 11 ноември 1996 година относно контрола и проверките на място, извършвани от Комисията за защита на финансовите интереси на Европейските общности срещу измами и други нередности.
Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности и в
Регламент (ЕВРАТОМ, ЕО) № 2185/96 на Съвета от 11 ноември 1996 година относно контрола и проверките на място, извършвани от Комисията за защита на финансовите интереси на Европейските общности срещу измами и други нередности.
Секторното законодателство относно нередностите по Структурните фондове се съдържа в Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета от 11 юли 2006 година за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1260/1999.
В него се казва (чл. 72), че без да се засягат извършените от държавите-членки одити, проведени от държави-членки, служители на Комисията или упълномощени представители на Комисията могат да извършват одити на място с цел да проверят ефективното функциониране на системите за управление и контрол, които могат да включват одити на операции, включени в оперативни програми с предизвестие, изпратено най-малко 10 работни дни преди това, с изключение при спешни случаи. Служителите или упълномощените лица на държавата-членка могат да участват в тези одити.
Служители на Комисията или упълномощени представители на Комисията надлежно оправомощени да извършват одити на място имат достъп до книгите и всички други документи, включително документи и метаданни, изготвени или получени и записани на електронен носител, отнасящ се до разходите, финансирани от фондовете.
Упълномощените от Комисията лица нямат право да вземат участие в посещения по домове или във формални разпити на лица в рамките на националното законодателство на съответната държава-членка. Въпреки това, те имат право на достъп до информация, получена
по такъв начин.
Комисията може да изисква държава-членка да извършва одит на място с цел да се провери ефективното функциониране на системите или редовността на една или повече сделки. Служителите на Комисията или упълномощени представители на Комисията могат да участват в тези одити.
Сътрудничеството между Комисията и одитиращите органи на държавите-членки е уредено в чл. 73 от Регламент 1083/2006.
Нередностите в мерките и програмите по Общата селскостопанска политика са предмет на чл. 37 - "Проверки на място", от Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Съвета от 21 юни 2005 година относно финансирането на Общата селскостопанска политика.
Допълнителни правила относно докладването на нередности и възстановяването на средства, които са били предмет на злоупотреба се съдържат в:
- Глава ІІ, раздел 4 от Регламент (ЕО) № 1828/2006 на Комисията от 8 декември 2006 година относно реда и начина на изпълнение на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета за определянето на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и на Регламент 1080/2006 на Европейския парламент и на Съвета относно Европейския фонд за регионално развитие
- Регламент (ЕО) № 1848/2006 на Комисията от 14 декември 2006 година относно нередностите и възстановяването на неправилно изплатени суми във връзка с финансирането на Общата селскостопанска политика и организацията на информационна система в тази област и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 595/91 на Съвета
Информация относно процедурата по извличане на данни от електронни носители на данни, провеждана от ОЛАФ при външни разследвания
Преди всичко, ОЛАФ трябва да ви информира за целта и правното основание на разследването и да предостави копие от писмения документ за възлагане на разследването.
Експертизата се извършва със специализирано оборудване от компетентен компютърен специалист, който:
1. ще ви обясни стъпките на процедурата и може да поиска съдействието на вашия ИТ специалист или отдел;
2. ще идентифицира устройствата и носителите на данни и ще ги фотографира, за да осигури документално доказателство за тяхното физическо местонахождение и разположение;
3. ще направи опис на хардуерното оборудване и носители на данни - лаптопи, компютърни хард-дискове, външни дискове, хард-дискове и сървъри, всички носители на архивирани данни (back-up data carriers), USB устройства, джобни PC, смартфони и др. под., ще анализира наличието на мрежова среда;
4. ще създаде файл с дисков образ, съдържащ пълно копие на съдържанието на носителя на данни, който се превръща в доказателство от експертизата и може да се представя пред съд или в други производства; Всеки образ има уникална хеш-стойност (hash value), която позволява да се извършва проверка за идентичност на копието. Извлечените данни остават в изготвения от експерта дисков образ и не могат да бъдат изтрити. Не може да бъде създаден частичен образ, т.е. само на част от данните от оригиналния носител на данни.
5. компютърният експерт ще ви покани да подпишете протокола или доклада от извършената експертиза, който описва всички предприети стъпки в процедурата;
6. ще получите копие от протокола или доклада по т. 5, в който са описани и вашите права;
След това дисковият образ се регистрира и дава за съхранение в съответното звено на ОЛАФ. Компютърният експерт работи върху копие от дисковия образ. Файлът се изследва и обработва в специализирана лаборатория с цел да се извлекат четливи данни. Използват се специализирани методи за извличане на онази информация, която има отношение към предмета на разследването.
Данните се съхраняват за максимален срок от 20 години след приключване на разследването, след което се унищожават.
адв. Христианна Василева
