Кратко изложение:
I.
Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) е опростена схема за подпомагане на доходите на земеделските производители в новите държави членки. Тя се прилага в България, Чешката република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Полша, Румънияи Словакия. Програмата е позволила на националните администрации да предоставят преки помощина земеделските производители, докато съответната държава членка не премине към схемата за подпомагане, предвидена да се прилага на цялата територия на ЕС от 1 януари 2014 г. През финансовата 2011 г. плащанията по СЕПП са в размер на приблизително 5 милиарда евро.
II.
В рамките на СЕПП земеделските стопани не са длъжни да произвеждат стоки или да използват производствени фактори. Те обаче трябва да поддържат земята в добро земеделско и екологично състояние (ДЗЕС) и да спазват основни стандарти по отношение на околната среда, безопасността на храните, здравето и хуманното отношение към животните.
III.
Извършеният от Палатата одит на прилагането на СЕПП се фокусира върху следните основни точки:
— прилагането на основните елементи от схемата, включително определянето на бенефициентите и допустимата земя;
— приноса на схемата за постигане на целта за подпомагане на доходите на земеделските производители в новите държави членки;
— подготовката за прехода към нова система за преки плащания, която е обща за всички държави членки на ЕС.
IV.
В своя доклад относно СЕП (Специален доклад № 5/2011 „Схема за единно плащане (СЕП): въпроси, които следва да бъдат разгледани с оглед усъвършенстване на доброто финансово управление“ - http.//eca.europa.eu) Палатата отбелязва липсата на точност при дефинирането на „земеделски производител“ и изплащането на помощи на бенефициенти, които не извършват никаква или само незначителна земеделска дейност. Настоящият одит доведе до формулирането на сходни заключения по отношение на СЕПП. Освен това в някои от засегнатите държави членки помощта по СЕПП е била законно изплащана (като е допринесла за подпомагане на доходите) на публични организации, които управляват държавна земя, но не извършват по никакъв друг начин земеделска дейност.
V.
Държавите членки не са дефинирали по ясен начин допустимите за подпомагане площи и плащанията са били извършени за неизползвани парцели или площи, използвани за неземеделски дейности. Тази ситуация се отразява върху средствата, изплащани на всеки отделен земеделски производител, и води до отслабване на взаимовръзката между плащане и допустима площ.
VI.
Плащанията по СЕПП са допринесли значително за увеличаване на доходите на земеделските производители в съответните държави членки и понастоящем представляват основният източник на нетни приходи за много земеделски производители. Въпреки това разпределянето на помощта по СЕПП се основава главно на площта на земеделските парцели, която е на разположение на земеделските производители, без да се отчитат нито специфичните регионални характеристики на земеделската дейност, нито приноса на земеделските стопани към производството на обществени блага. В допълнение дуалистичната структура на земеделския сектор в много от новите държави членки (вариращи от големи земеделски стопанства, от една страна, до значителен брой малки семейни стопанства, от друга страна) и естеството на схемата, основана на площта, води до силна концентрация на плащания към незначителен брой големи бенефициенти, докато по-голямата част от земеделските производители получават подпомагане в много малък размер.
VII.
Не е предвидена възможност за разграничаване на плащанията по СЕПП в рамките на една държава членка с цел да се вземат предвид земеделският потенциал на даден регион или екологични съображения. Въпреки това от 2010 г. държавите членки могат да използват част от националния бюджет за СЕПП за предоставяне на специфични помощи на земеделски производители в икономически уязвими или чувствителни от гледна точка на екологията области, или за икономически уязвими видове земеделски дейности. Засега обаче е твърде рано да се оцени въздействието на тази възможност при разпределянето на помощта по СЕПП.
VIII.
Нивото на преки плащания в държавите членки е установено с оглед да се насърчи необходимото преструктуриране на земеделския сектор и да се избегне съществуването на големи различия в доходите и социални неравенства в засегнатите земеделски общности. Въпреки това трайният характер на структурните слабости в икономиката на земеделието в държавите членки, прилагащи СЕПП, може да въздейства в дългосрочен план върху ефективността и ефикасността на преките плащания. До момента Комисията не е анализирала ефекта от помощта по СЕПП върху преструктурирането на земеделския сектор.
IX.
Ефективността на СЕПП за подпомагане на земеделските доходи намалява, когато помощта е „капитализирана“ в цените за закупуване или наемане на земя. Комисията все още не е извършила анализ на това въздействие в посетените държави членки, но има данни, че плащанията по СЕПП са свързани с увеличение на цената за закупуване и аренда на земята.
X.
Повечето държави членки, прилагащи СЕПП, не са готови за въвеждането на базираната на права схема, която ще се използва след СЕПП. Опитът от въвеждането на СЕП през 2005 г. в държавите членки от ЕС-15 показа, че прилагането на подобна схема води до значителни закъснения при плащанията за земеделските производители.
XI.
Палатата препоръчва:
— Подпомагането на земеделските доходи следва да бъде насочено към активните земеделскипроизводители, които извършват конкретни и редовни земеделски дейности. По-специално, подпомагането по СЕПП не трябва да се предоставя на публични организации, които управляват държавна земя, но не извършват по никакъв друг начин земеделска дейност.
— Допустимостта на земята за подпомагане следва да бъде ясно дефинирана и ограничена до парцелите, за които стандартите за добро земеделско екологично състояние налагат извършването на конкретни и редовни земеделски дейности. В случай на въвеждане на основана на права схема, правата за получаване на плащане следва да се предоставят единствено за такива парцели.
— Необходимо е да се търси по-балансирано разпределяне на помощта между земеделските производители чрез определяне на таван за отделните плащания или чрез отчитане на специфичните характеристики на земеделските стопанства в различните региони.
— Комисията следва да анализира степента, до която ефективността и ефикасността на преките плащания се повлияват по отрицателен начин от структурните слабости и цените на земята. Въз основа на такъв анализ Комисията следва да обмисли прилагането на допълнителни мерки, имащи за цел преструктуриране на земеделския сектор и превръщането му в по-конкурентоспособен отрасъл.
— Комисията следва активно да подкрепя държавите членки и да наблюдава по-стриктно подготовката им за преминаването към бъдеща схема, основана на права за получаване на плащане. По-специално тя следва да съдейства на държавите членки при идентифициране на ключовите изисквания за националните администрации и земеделските производители.
