сряда, 17 юли 2013 г.

Правилно ли са изразходвани средствата за пътища от фондовете на политиката на сближаване на ЕС


Кратко изложение:

В периода от 2000 г. до 2013 г. ЕС разпределя около 65 млрд. евро от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Кохезионния фонд за съфинансиране на изграждането и обновяването на пътища. Палатата извърши одит на 24 проекта за инвестиции в пътища към ЕФРР и Кохезионния фонд в Германия, Гърция, Полша и Испания, за да установи дали тези проекти са постигнали целите си на разумна цена. Общата стойност на одитираните проекти възлиза на над 3 млрд. евро.
Констатация от особен интерес представлява заключението на Сметната палата за наличието на значителни различия между съфинансираните от ЕС пътни проекти .
Сметната палата изчисли общите разходи, общите разходи за строителство, както и разходите за изграждане на пътна настилка за 1000 кв.м. път. Одитираните в Германия проекти имат най-ниска цена за 1000 кв.м. и в трите категории (средната стойност на общите разходи в Германия възлиза на 287 043 евро, а в Испания на 496 208 евро; вж. фиг. 2 от доклада). Няма данни, че това може да се обясни с цената на труда.

Европейската сметна палата (ЕСП) провери дали проектите за пътна инфраструктура на фондовете на политиката на сближаване на ЕС са постигнали своите крайни цели на една разумна цена. Одитът обхвана съфинансирани проекти за пътища в Германия, Гърция, Полша и Испания. В периода от 2000 г. до 2013 г. най-много средства за пътища от политиката на сближаване са отпуснати на тези четири държави членки, което представлява 62 % от общото съфинансиране на пътища на ЕС. Одитът обхвана автомагистрали (10 проекта), високоскоростни пътища (10 проекта) и обикновени двулентови главни пътища (4 проекта).
При одитът се установи, че всички одитирани проекти са допринесли за увеличаване на капацитета и качеството на пътните мрежи, както и за намаляване на времето за пътуване и повишаване на пътната сигурност. Въпреки това целите на икономическото развитие не бяха измерими, а освен това липсва информация за въздействието на проектите върху местната или националната икономика. Действителната икономическа рентабилност при половината проекти, измерена чрез използване на съотношението ползи/разходи, базирано на действителната цена и полза, е значително по-ниска в сравнение с допуснатите предположения във фазата на планиране, които са със значително по-ниски стойности и/или по-голям трафик.
Сметната палата установи, че не е било обърнато достатъчно внимание върху осигуряването на рентабилността на проектите: а) повечето одитирани проекти са засегнати от неточни прогнози за трафика. Едва четири от общо 19 проекта, за които имаше достатъчно информация, обслужват обем на трафика, който съответства на прогнозите; б) избраният тип път не е бил най-подходящият за трафика, който се обслужва — автомагистрали, струващи много повече от високоскоростни пътища (средната обща цена на километър е около 11 млн. евро за автомагистрали и 6,2 млн евро за високоскоростни пътища, т.е. 43 % по-евтино) са били предпочитаният избор при строеж, дори и при участъци, в които високоскоростни пътища биха обслужили нуждите на трафика; в) в процеса на изпълнение одитираните проекти са поскъпнали и са били засегнати от забавяния, като средното увеличение спрямо първоначалната договорна цена е 23 %, а закъсненията на проектите са достигнали средно 9 месеца или 41 % от планираното време.

С оглед на резултатите от одита, ЕСП препоръчва:
а) Комисията следва да анализира различията в разходите за изграждане на пътна настилка между държавите членки, с цел установяване на причините за значителните различия в цените, както и да гарантира прилагането на най-добрите практики в бъдеще;
б) съфинансирането от страна на ЕС на проекти за пътища следва да бъде подчинено на наличието на ясни цели, придружени от показатели за намаляване на времето за пътуване, ползи за пътната безопасност, подобрения на капацитета и ефект върху икономиката. Съфинансирането следва да зависи от използването на разумни и рентабилни технически
решения, които съответстват на посочените добри практики, както и от предприетите от държавите членки действия за осигуряване на международна конкуренция на националните и/или регионалните пазари на строителство, и от пренасочване на системите за възлагане на обществени поръчки към определяне на най-икономичните оферти;
в) Комисията следва да насърчи обмена на добри практики между националните пътни администрации по отношение на оптималните технически решения за проекти за пътища, базирани на надеждни прогнози за трафика;
г) Комисията следва да обсъди създаването на информационна база данни на ниво ЕС за единична цена, насочена към инженери, изготвящи прогнози за нови проекти, за да помогне на бенефициентите да намалят цените на обществените поръчки.

Twitter Delicious Facebook Digg Stumbleupon Favorites More