Проекти на ЗИД на ЗОП и Споразумение за партньорство

В Портала за обществени консултации е публикуван проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки.

В същия сайт може да бъде намерен и проекта на Споразумение за партньорство на Република България, очертаващо помощта от европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014-2020 г.
Вижте варианта, одобрен от Министерски съвет на 21.08.2013 г.

Обществените консултации по двата проекта приключват на 07.08.2013 г.

Какво предвижда проектът на ЗИДЗОП

Прочети още

Препоръка на Съвета към България

В Официален вестник на ЕС, бр. C 217/30.07.2013 г. е публикувана Препоръка на Съвета от 9 юли 2013 година относно Националната програма за реформи на България за 2013 г. и съдържаща становище на Съвета относно Конвергентната програма на България за периода 2012—2016 г.

Извадки от мотивите:

(15) За конкурентоспособността на местните предприятия и за привличането на чужди инвестиции ще е от голяма полза, ако се подобри бизнес средата в България, включително чрез повишаване на ефективността на публичните услуги. По-бързото и систематично въвеждане на електронно управление има голям потенциал и би могло inter alia да намали разходите за спазване на изискванията и административната тежест за предприятията. Освен това пълното прилагане и спазване на дружественото право, включително на процедурите за просрочените плащания и процедурите по неплатежоспособност, би подобрило значително рамковите условия, не на последно място за малките и средните предприятия (МСП). Недостатъчният достъп до финансиране продължава да бъде пречка пред развитието на МСП. Продължава да е налице значителната необходимост от по-добро използване на финансирани от Съюза програми за подкрепа на МСП. Една добре функционираща и независима съдебна система е предварително условие за устойчиво икономическо развитие. През последните години България постигна напредък в реформирането на съдебната система, по-специално в модернизирането на нормативната и институционалната уредба. Същевременно остават значителни възможности за пълноценното използване на тази уредба, като се осигурят устойчивост на резултатите и по-твърда ангажираност с реформите на всички равнища. Активизирането на усилията за борба с корупцията също ще представлява положителен принос за подобряване на бизнес средата.

(16) Ефективното усвояване на фондовете на Съюза продължава да бъде от изключително значение за нужните публични инвестиции. Реформата от 2011 г. на законодателството за обществените поръчки бе значителна стъпка към подобряване на контрола, предотвратяването и наказването на нередности. В сила влязоха нови правила, които се прилагат inter alia към проектите, съфинансирани от ЕС, а с по-широките правомощия на Агенцията по обществени поръчки ще се подобри още повече ефективността на ex ante контрола.

Препоръки:

1. Да запази стабилната бюджетна позиция, като гарантира спазването на СБЦ, и да провежда бюджетна политика, благоприятстваща растежа, както е предвидено в Конвергентната програма. Да въведе цялостна данъчна стратегия за укрепване на всички аспекти на данъчното законодателство и на процедурите за събиране с цел да бъдат увеличени приходите, по-специално чрез подобряване на събирането на данъците, справяне със сенчестата икономика и намаляване на разходите за спазване на изискванията. Да създаде независим орган, който да контролира бюджетната политика и да изготвя анализи и съвети.

2. Да премахне постепенно възможностите за ранно пенсиониране, да въведе една и съща законово установена пенсионна възраст за мъжете и за жените и да прилага активни политики по заетостта, които да позволят на по- възрастните работещи да останат по-дълго на пазара на труда. Да въведе по-строги критерии и механизми за контрол при отпускането на пенсии за инвалидност, така че да се ограничат ефективно злоупотребите.

3. Да ускори националната Инициатива за младежка заетост, например чрез схеми за гаранции за младежта. Да укрепи допълнително капацитета на Агенцията по заетостта с цел тя да предоставя ефикасни консултации за търсещите работа и да развие способност за установяване и задоволяване на нуждите от умения. Да засили активните политики по заетостта, по-специално по отношение на националните схеми за заетост. Да преразгледа минималните осигурителни прагове, за да се гарантира, че системата не оскъпява прекалено наемането на нискоквалифицираните работещи. Да постигне конкретни резултати по Националната стратегия за намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване 2020 и Националната стратегия за интегриране на ромите. Да подобри достъпността и ефективността на социалните трансфери и услуги, по-специално за децата и възрастните хора.

4. Да приеме Закона за училищното образование и да продължи реформата във висшето образование, по-специално като подобри съответствието между резултатите от него и нуждите на пазара на труда и като засили сътрудничеството между образованието, научно-изследователските институти и предприятията. Да подобри достъпа до приобщаващо образование за децата в неравностойно положение, в частност ромите. Да осигури ефективен достъп до здравеопазване и да подобри ценообразуването на здравните услуги, като обвърже финансирането на болниците с постигнатите резултати и като развие извънболничното лечение.

5. Да предприеме допълнителни мерки за подобряване на бизнес средата, като намали бюрокрацията, като изпълнява стратегия за електронно управление и като прилага законодателството за просрочените плащания. Да подобри качеството и независимостта на съдебната система и да са бори по-успешно с корупцията. Да подобри достъпа на МСП и на новосъздадените предприятия до финансиране.

6. Да ускори усвояването на фондовете на ЕС. Да гарантира правилното прилагане на законодателството за обществените поръчки, като разшири ex ante контрола, упражняван от Агенцията по обществени поръчки с цел предотвратяване на нередности.

7. Да укрепи независимостта на националните регулаторни органи и административния капацитет, по-специално в енергийния и транспортния сектор, както и в управлението на водите и на отпадъците. Да премахне пречките за навлизане на пазара, квотите, териториалните ограничения и регулираните цени и да приключи изграждането на пазарната структура, като създаде прозрачен пазар на едро за електрическа енергия и природен газ. Да ускори проектите за междусистемни електро- и газопроводи и да укрепи капацитета за справяне с прекъсванията на доставките. Да положи повече усилия за подобряване на енергийната ефективност.

Прочети още

Изменение и допълнение на нормативни актове на МС в сферата на еврофинансирането

С ПМС № 150/18.07.2013 г., обнародвано в ДВ, бр. 65/23.07.2013 г., се правят изменения и допълнения в редица нормативни актове на МС в сферата на еврофинансирането.

Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му - 23.07.2013 г.

Повечето изменения са продиктувани от структурата на настоящия Министерски съвет. Например, навсякъде думите "министърът по управление на средствата от Европейския съюз" и "министъра по управление на средствата от Европейския съюз" се заменят съответно със "заместник министър-председателят и министър на правосъдието" и "заместник министър-председателя и министър на правосъдието".

Считано от 23.07.2013 г., Методологията за определяне на финансови корекции се прилага и за нередности, свързани с процедури по ПМС 69/2013 г.

Приети са изменения и допълнения в следните актове:

1. Постановление № 70 на Министерския съвет от 2010 г. за координация при управлението на средствата от Европейския съюз

2. Постановление № 5 на Министерския съвет от 2012 г. за разработване на стратегическите и програмните документи на Република България за управление на средствата от фондовете по Общата стратегическа рамка на Европейския съюз за програмния период 2014 - 2020 г.

3. Постановление № 121 на Министерския съвет от 2007 г. за определяне на реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативните програми, съфинансирани от Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз

4. Постановление № 322 на Министерския съвет от 2008 г. за определяне на условията, реда и механизма за функциониране на Информационната система за управление и наблюдение на средствата от Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз в Република България

5. Постановление № 215 на Министерския съвет от 2007 г. за определяне на детайлни правила за допустимост на разходите по Оперативна програма "Техническа помощ", съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие, за финансовата рамка 2007 - 2013 г.

6. Постановление № 69 на Министерския съвет от 2013 г. за условията и реда за определяне на изпълнител от страна на кандидати за безвъзмездна финансова помощ и бенефициенти на договорена безвъзмездна финансова помощ от Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, Съвместната оперативна програма "Черноморски басейн 2007 - 2013 г.", Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Норвежкия финансов механизъм

7. Постановление № 18 на Министерския съвет от 2003 г. за създаване на Съвет за координация в борбата с правонарушенията, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз

8. Постановление № 182 на Министерския съвет от 2006 г. за създаване на комитети за наблюдение на Националната стратегическа референтна рамка и оперативните програми, съфинансирани от Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз

9. Постановление № 62 на Министерския съвет от 2007 г. за приемане на национални правила за допустимост на разходите по оперативните програми, съфинансирани от Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, за финансовата рамка 2007 - 2013 г.

10. Постановление № 85 на Министерския съвет от 2007 г. за координация по въпросите на Европейския съюз

11.Постановление № 6 на Министерския съвет от 2007 г. за създаване на Единен информационен портал за обща информация за управлението на Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз в Република България

12. Постановление № 179 на Министерския съвет от 2010 г. за определяне на механизма за верифициране на разходите и изплащане на безвъзмездна финансова помощ по оперативните програми, съфинансирани от Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз

13. Постановление № 236 на Министерския съвет от 2007 г. за приемане на детайлни правила за допустимост на разходите по Оперативна програма "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика 2007 - 2013 г.", съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие

14. Методологията за определяне на финансови корекции, които се прилагат спрямо разходите, свързани с изпълнението на оперативните програми, съфинансирани от структурните инструменти на Европейския съюз, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за рибарство, приета с Постановление № 134 на Министерския съвет от 2010 г.

Прочети още

Насоки на Европейската комисия за регионалната помощ за 2014-2020 г.

В Официален вестник на ЕС, бр. C 209 от 23.07.2013 г. са публикувани Насоки на Европейската комисия за регионалната помощ за 2014 - 2020 г.

Основната цел на регионалната помощ е да намали разликите в развитието на отделните региони в Европейския съюз. В Насоките Комисията определя условията, при които регионалната помощ (държавна помощ за насърчаване икономическото развитие на региони в неравностойно положение) може да се счита за съвместима с вътрешния пазар, и установява критериите за определяне на регионите, които отговарят на условията, посочени в член 107, параграф 3, букви а) и в) от Договора за функциониране на Европейския съюз. За съвместима с вътрешния пазар може да се приеме регионална помощ за:

- региони от тип "а" - за насърчаване икономическото развитие на региони, където жизненото равнище е необичайно ниско или където има високо равнище на непълна заетост и 

- региони от тип "в" - която има за цел да улесни развитието на някои икономически дейности или на някои икономически региони, доколкото тази помощ не засяга по неблагоприятен начин условията на търговия до степен, която противоречи на общия интерес.

Регионите от тип "а" са в най-неравностойно положение в Съюза по отношение на икономическото развитие. Комисията счита, че условията, посочени в член 107, параграф 3, буква а) от ДФЕС, са изпълнени за региони по NUTS ниво 2, чийто брутен вътрешен продукт (БВП) на глава от населението е под или равен на 75 % от средния за Съюза. Видно от Приложение № 1 към Насоките, територията на Република България е разделена на шест региона по NUTS ниво 2 като всичките са категоризирани от тип "а".

"Комисията удължава до 30 юни 2014 г. срока на прилагане на Насоките за национална регионална помощ за периода 2007—2013 г. и на Съобщението относно критериите за задълбочена оценка на регионалната помощ за големи инвестиционни проекти.
Картите на регионалните помощи, одобрени въз основа на Насоките за национална регионална помощ за 2007—2013 г., изтичат на 31 декември 2013 г. Преходният период от шест месеца, предвиден в член 44, параграф 3 от Общия регламент за групово освобождаване (ОРГО), следователно не се прилага за схеми за регионална помощ, приведени в действие съгласно ОРГО. За да могат да отпускат регионална помощ след 31 декември 2013 г. въз основа на съществуващите схеми за групово освобождаване, държавите членки се приканват да уведомят своевременно за удължаването на срока на действие на картите на регионалните помощи, така че Комисията да е в състояние да одобри удължаването на срока на действие на тези карти преди 31 декември 2013 г. По принцип действието на схемите, одобрени въз основа на Насоките за регионална помощ за 2007—2013 г., изтича в края на 2013 г., както е посочено в съответното решение на Комисията. Комисията трябва да бъде уведомена своевременно за всяко удължаване на срока на действие на тези схеми.
Комисията ще прилага принципите, посочени в тези насоки, за да оцени съвместимостта на всички регионални помощи, които ще бъдат отпуснати след 30 юни 2014 г. Регионална помощ, отпусната неправомерно, или регионална помощ, която ще бъде отпусната след 31 декември 2013 г. и преди 1 юли 2014 г., ще бъде оценявана в съответствие с Насоките за национална регионална помощ за 2007—2013 г."

Прочети още

Правилно ли са изразходвани средствата за пътища от фондовете на политиката на сближаване на ЕС

Европейска сметна палата, Специален доклад № 5/2013 г. (англ.)

Кратко изложение:

В периода от 2000 г. до 2013 г. ЕС разпределя около 65 млрд. евро от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Кохезионния фонд за съфинансиране на изграждането и обновяването на пътища. Палатата извърши одит на 24 проекта за инвестиции в пътища към ЕФРР и Кохезионния фонд в Германия, Гърция, Полша и Испания, за да установи дали тези проекти са постигнали целите си на разумна цена. Общата стойност на одитираните проекти възлиза на над 3 млрд. евро.

Констатация от особен интерес представлява заключението на Сметната палата за наличието на значителни различия между съфинансираните от ЕС пътни проекти .

Сметната палата изчисли общите разходи, общите разходи за строителство, както и разходите за изграждане на пътна настилка за 1000 кв.м. път. Одитираните в Германия проекти имат най-ниска цена за 1000 кв.м. и в трите категории (средната стойност на общите разходи в Германия възлиза на 287 043 евро, а в Испания на 496 208 евро; вж. фиг. 2 от доклада). Няма данни, че това може да се обясни с цената на труда.

Европейската сметна палата (ЕСП) провери дали проектите за пътна инфраструктура на фондовете на политиката на сближаване на ЕС са постигнали своите крайни цели на една разумна цена. Одитът обхвана съфинансирани проекти за пътища в Германия, Гърция, Полша и Испания. В периода от 2000 г. до 2013 г. най-много средства за пътища от политиката на сближаване са отпуснати на тези четири държави членки, което представлява 62 % от общото съфинансиране на пътища на ЕС. Одитът обхвана автомагистрали (10 проекта), високоскоростни пътища (10 проекта) и обикновени двулентови главни пътища (4 проекта).

При одитът се установи, че всички одитирани проекти са допринесли за увеличаване на капацитета и качеството на пътните мрежи, както и за намаляване на времето за пътуване и повишаване на пътната сигурност. Въпреки това целите на икономическото развитие не бяха измерими, а освен това липсва информация за въздействието на проектите върху местната или националната икономика. Действителната икономическа рентабилност при половината проекти, измерена чрез използване на съотношението ползи/разходи, базирано на действителната цена и полза, е значително по-ниска в сравнение с допуснатите предположения във фазата на планиране, които са със значително по-ниски стойности и/или по-голям трафик.

Сметната палата установи, че не е било обърнато достатъчно внимание върху осигуряването на рентабилността на проектите: а) повечето одитирани проекти са засегнати от неточни прогнози за трафика. Едва четири от общо 19 проекта, за които имаше достатъчно информация, обслужват обем на трафика, който съответства на прогнозите; б) избраният тип път не е бил най-подходящият за трафика, който се обслужва — автомагистрали, струващи много повече от високоскоростни пътища (средната обща цена на километър е около 11 млн. евро за автомагистрали и 6,2 млн евро за високоскоростни пътища, т.е. 43 % по-евтино) са били предпочитаният избор при строеж, дори и при участъци, в които високоскоростни пътища биха обслужили нуждите на трафика; в) в процеса на изпълнение одитираните проекти са поскъпнали и са били засегнати от забавяния, като средното увеличение спрямо първоначалната договорна цена е 23 %, а закъсненията на проектите са достигнали средно 9 месеца или 41 % от планираното време.

С оглед на резултатите от одита, ЕСП препоръчва:

а) Комисията следва да анализира различията в разходите за изграждане на пътна настилка между държавите членки, с цел установяване на причините за значителните различия в цените, както и да гарантира прилагането на най-добрите практики в бъдеще;

б) съфинансирането от страна на ЕС на проекти за пътища следва да бъде подчинено на наличието на ясни цели, придружени от показатели за намаляване на времето за пътуване, ползи за пътната безопасност, подобрения на капацитета и ефект върху икономиката. Съфинансирането следва да зависи от използването на разумни и рентабилни технически

решения, които съответстват на посочените добри практики, както и от предприетите от държавите членки действия за осигуряване на международна конкуренция на националните и/или регионалните пазари на строителство, и от пренасочване на системите за възлагане на обществени поръчки към определяне на най-икономичните оферти;

в) Комисията следва да насърчи обмена на добри практики между националните пътни администрации по отношение на оптималните технически решения за проекти за пътища, базирани на надеждни прогнози за трафика;

г) Комисията следва да обсъди създаването на информационна база данни на ниво ЕС за единична цена, насочена към инженери, изготвящи прогнози за нови проекти, за да помогне на бенефициентите да намалят цените на обществените поръчки.

Прочети още