Деница Николова, ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Регионално развитие”, в интервю за предаването „Това е България” на Радио „Фокус”
Водещ: Г-жо Николова, бяха подписани договори за реконструкция на общински болници в пет общини у нас. Разкажете ни повече за тези проекти, какво се предвижда по тях и каква е целта им?
Деница Николова: Подписахме договори за предоставяне на финансиране до един милион лева на пет общински болници, които ще бъдат преструктурирани, съгласно концепцията за преструктуриране на болничната помощ в медицински центрове. На практика, тези средства ще бъдат предоставени за закупуване на високотехнологично оборудване, с което да дадем възможност болницата да бъде закрита като общинска болница, а на нейно място да бъде реализиран напълно реконструиран и оборудван медицински център, със съответен стационар, с възможност да има линейка, която да транспортира при необходимост и при спешни случаи болни до най-близките многопрофилни болници, които като цяло са разположени в периметър не повече от 30 километра от медицинския център.
Водещ: При подписването на договорите, обаче, стана ясно, че има проблем с това, че болниците не са обявили своевременно търгове за средствата за закупуване на апаратура и ремонт. В какво е същността на този проблем? Защо не са обявили тези търгове?
Деница Николова: Като цяло, Оперативната програма има много голям фокус върху подобряване на здравната услуга чрез реконструиране на болници и чрез доставяне най-вече на високотехнологично оборудване. И в тази посока, в рамките на програмата е обособена бюджетна линия, която е на стойност близо 300 милиона лева, които са разпределени горе-долу пропорционално между държавните болници, като Министерство на здравеопазването там е наш конкретен бенефициент и между общинските лечебни заведения, които получават своето директно финансиране като бенефициенти от наша страна. Общинските болници, за съжаление, към настоящия момент демонстрират едно доста сериозно забавяне в изпълнението на проектите. Голяма част и от общините, като бенефициенти на общинските болници, изявиха желание за подмяна или промяна на техническите спецификации, които са основна част при избора на оборудване, което да бъде закупено за лечебното заведение. Именно тази промяна забави изключително много процеса по обявяване на обществените поръчки, съответното избиране на изпълнител, доставчици, оттам нататък – и доставянето на оборудването в болниците. 13 от общо 26 общински болници и общини подадоха заявления да променим такива технически спецификации, което забави процеса средно между един и три месеца. Отделно от това, самите общини започнаха твърде късно да готвят своите обществени поръчки. Това допълнително забави процеса. Засега за нас стои един негативен аспект по отношение на момента, в който проектите ще бъдат реализирани. А за нас, всъщност, е по-важно оборудването да бъде на място, то да бъде функциониращо и да подпомага и пациентите, и всички, които имат необходимост от него.
Водещ: Има ли реални шансове това да не се случи?
Деница Николова: Не мисля, че има реални шансове да не случи. За нас беше изключително важно и затова бяха проведени няколкократно срещи с общините, като наши бенефициенти, за да ускорим целия този процес по обявяване и избор на изпълнители, за да може максимално бързо да се справим по отношение на реализацията на проектите. Наистина, за нас е от огромно значение до края на октомври всички ключови обществени поръчки да бъдат обявени от страна на общините и най-вече тези за доставка на оборудване, защото те са най-големият компонент в тези проекти.
Водещ: Какви мерки може и ще предприеме Управляващият орган на Оперативната програма, за да не се получават оттук нататък подобни забавяния?
Деница Николова: Ние вече сме предприели необходимите мерки, включително и договорите, които подписахме с петте общини, по които ще се получат тези пет милиона. В тези договори има специална клауза, която подсигурява, че в рамките на 6-месечен период, считано от датата на подписване, всички обществени поръчки ще бъдат обявени и ще бъдат избрани изпълнители по основните дейности - доставка на оборудване, изпълнител за строително-монтажните дейности и изпълнител за строителен надзор. Това е една корективна мярка за нас, защото в случай, че това не бъде реализирано в срока, който ние подаваме, имаме пълното право да прекратим договора и да пренасочим ресурса към други бюджетни линии от Оперативната програма.
Водещ: В прав текст - загуба на средства. Има ли опасност тези 13 от 26 болници, за които споменахте, да загубят средствата?
Деница Николова: Има опасност някой бенефициент да загуби средства по конкретния проект, но загуба на средства по бюджетната линия за здравеопазване не отчитаме и не обмисляме. В рамките на концепцията за преструктуриране на болничната помощ има общини и съответно - общински болници, които са включени като резерви. Така че, има възможност да бъдат пренасочени тези средства от този, който не се справя в 6-месечния срок, към друга общинска болница.
Водещ: Смятате ли, че в следващия програмен период, 2014-2020 г. ще има отново възможност за отпускане на средства в сферата на здравеопазването у нас?
Деница Николова: По принцип сферата на здравеопазването е изключително чувствителна тема и за колегите от Европейската комисия (ЕК), доколкото в България към настоящия момент не е демонстрирана т.нар. структурна реформа за цялостно преструктуриране на болничната помощ. Колегите от ЕК очакват в рамките на следващите няколко месеца да видят стратегически документ, който да дава цялостната визия за реформа в този сектор, който обуславя всички конкретни действия, за да стигнем до пълна реформа в болничната и в извънболничната помощ. Оттам нататък, те биха обмислили възможност за финансиране по структурните фондове. Това е едно от предварителните условия, което ЕК е задала към страната ни, за да имаме възможност въобще да преговаряме за средства по линия на Европейския фонд за регионално развитие.
Водещ: И последно, по тази схема, по която бяха подписани пет договора, предстои ли подписване на още договори?
Деница Николова: По тази схема не предвиждаме подписване на повече договори, защото от 16 конкретни бенефициента, които можеха да кандидатстват за получаване на ресурс от 8 милиона лева, реално кандидатстваха пет. Едва пет общини заявиха твърдо своето желание да реформират своята общинска болница да бъде като медицински център и затова свободният ресурс от 3 милиона лева, който е реализиран по тази схема, ще бъде пренасочен към многопрофилните малки общински болници. Там имаме и списък от резервни общини, които ще могат да получат възможност да кандидатстват за този ресурс.
Водещ: Имате ли обяснения защо останалите 11 общини не са пожелали да реформират лечебните заведения?
Деница Николова: Цялостната реформа в болничната помощ наистина е много труден и болезнен процес. Въпрос на време и фокусирано желание на общините е да прегледат финансовата и икономическата ефективност на общинските си болници, които до момента демонстрират доста сериозна задлъжнялост - доколко те са ефективни и каква е кадровата обезпеченост да функционират като цялостни многопрофилни общински болници. Това би следвало да бъде инициирано от общините, защото те са собственици на тези лечебни заведения. След като бъде направен такъв цялостен анализ, оттам нататък стои на преден план решението дали искаме да имаме по-голяма задлъжнялост на тези болници, или да ги реструктурираме в нещо по-малко, по-ефективно, с по-качествен и квалифициран персонал, много добре оборудвано, за да може пациентът, влизайки в болницата, да получи спешната помощ, която се изисква в първите моменти на реакция и оттам нататък веднага да бъде транспортиран към най-близката многопрофилна болница, където има пък друг тип оборудване, което ще може да задоволи потребностите.
Автор: Димитър ДРАГАНОВ
