Кратко изложение:
I.
Като част от политиката на ЕС за развитие на селските райони на предприятия, които се занимават с преработка и продажба на земеделски продукти, се предоставя безвъзмездна финансова помощ посредством мярка, наречена „добавяне на стойност към земеделските и горските продукти“ с цел подобряване на конкурентоспособността на земеделието и горското стопанство. За текущия програмен период 2007—2013 г. бюджетът на ЕС за тази мярка е в размер на около 5,6 милиарда евро. Тези средства се допълват от национално финансиране, като така общият размер на публичното финансиране достига 9 милиарда евро.
II.
По време на извършения от нея одит Палатата провери дали подпомагането от страна на ЕС е довело до ефективно и ефикасно добавяне на стойност към земеделските продукти. По‑специално, Палатата потърси отговор на въпроса дали мярката е била изготвена и приложена по начин, при който се осигурява ефикасно финансиране на проекти, насочени към ясно определени нужди, както и дали изпълнението на мярката се наблюдава и оценява така, че да е възможно демонстриране на резултатите.
III.
Както може да се очаква, проектите най‑вече са позволили подобряване на финансовите резултати на предприятията, като е възможно известен брой от одитираните проекти да са довели до създаване на известна добавена стойност. Това обаче не се дължи на модела на прилаганата мярка или на процедурите за подбор, използвани от държавите членки. Липсват данни, които да демонстрират, че подпомогнатите предприятия са се нуждаели от субсидиране, или че съществуват специфични цели на политиката, които се очаква да се постигнат с отпускане на субсидии. Палатата заключи, че подпомагането не е било систематично насочено към проекти, които ефективно и ефикасно водят до добавяне на стойност към земеделските продукти.
IV.
Държавите членки трябва да изготвят програми за развитие на селските райони (ПРСР), чрез които да адаптират помощта към собствените си нужди, като използват национални или регионални цели, както и да определят обхвата на мярката, за да гарантират ефикасност на предоставеното финансиране. Палатата обаче констатира, че са били определени единствено общи цели, които не показват по какъв начин финансирането ще доведе до създаване на добавена стойност за земеделските продукти или ще подобри конкурентоспособността на земеделието. Въпреки тази липса на специфичен характер Комисията е одобрила програмите.
V.
Държавите членки трябва да определят критерии за допустимост, за да ограничат видовете инвестиции или бенефициенти, които са допустими за финансиране, както и критерии за подбор с цел да се идентифицират най‑ефективните и ефикасни проекти за подпомагане. По време на одита беше констатирано, че на установените критерии за допустимост отговаря почти всяко предприятие, което се занимава с преработване на храни. Освен това са липсвали процедури за подбор, или качеството им е било незадоволително, и когато налице е имало достатъчно средства — както често се случва в началото на даден програмен период, те изобщо не са били прилагани.
VI.
Палатата констатира, че държавите членки не са насочвали финансирането към проекти, за които има доказана необходимост от публично подпомагане. Без такова насочване съществува риск мярката да се превърне в обикновено предоставяне на финансови помощи — т.е. в общо подпомагане на предприятията, инвестиращи в сектора на преработване на храни, със съпътстващ риск от нарушаване на конкуренцията и разхищение на оскъдните публични средства.
VII.
Почти една пета от бюджета на ЕС за подобряване на конкурентоспособността на земеделието се изплаща на предприятия от хранително‑вкусовата промишленост, но въздействието върху конкурентоспособността на земеделието може да бъде единствено непряко и не съществува ясна интервенционна логика. Освен това механизмите за мониторинг и оценка не събират информация за добавената стойност или за въздействието върху конкурентоспособността на земеделието. Вследствие на това текущите механизми не могат да предоставят информацията, която е необходима, за да се установи успешното използване на средствата или да се осигури база за оценка на ефективността на мярката при програмиране на мерките за програмния период 2004—2020 г.
VIII.
Ето защо Палатата препоръчва:
а) в програмите на държавите членки ясно да се идентифицира нуждата от финансиране и да се определят значими и измерими цели; Комисията следва да одобрява програмите само при изпълнението на тези условия;
б) необходимо е критериите за подбор да се определят така, че да позволяват да се идентифицират най‑ефективните проекти. За да се гарантира, че средствата на ЕС се използват по ефикасен начин, тези критерии следва да се прилагат стриктно, дори в случаите, когато има достатъчно бюджетни средства за финансиране на всички допустими проекти;
в) Комисията и държавите членки следва да окуражат приемането на добри практики с цел смекчаване на рисковете от компенсационно изместване и от икономически загуби вследствие на неефективно разпределение на ресурсите.
г) рамката за мониторинг и оценка, приложима за финансираните проекти, следва да се подобри за предстоящия програмен период с цел да се гарантира правилното измерване на ефективността на изразходваните средства.
